Елизабет Лоуел
Истинска любов (27)

Глава 26

Докато Джой шофираше обратно към Котънуд Уелс, тя усети прикрития поглед на Гейб. Единственият разговор в джипа се водеше благодарение на бъбренето на Кейти за щастливите весели моменти, които бе прекарала с приятелите си във фермата. Джой отговаряше ни въпросите на дъщеря си разсеяно, за да й остане достатъчно време да се чуди за какво мисли Гейб и откъде се появи мракът в очите му.

Страхуваше се, че всичко се дължи на обстоятелствата около раждането на Кейти. Беше очевидно, че е шокиран. Е, това не беше за учудване. Тя самата бе шокирана, когато осъзна какво става. А нямаше нито време, нито сила или енергия за друго, освен да роди нетърпеливото си дете.

Джой бе сигурна, че той ще започне да я разпитва за раждането в мига, в който останат сами. Беше му благодарна, че изчаква подходящ момент, за да задоволи любопитството си. Преди седем години нямаше да позволи нищо да му попречи да зададе въпросите, които го интересуваха. Тогава бе значително по-напорист. Може би все още бе такъв.

Тя можеше да бъде същата.

Вече разбираше неща, за които не бе и помисляла преди седем години: необходимо е да си безпощаден и напорист, ако искаш да оцелееш.

— Може ли Лора да остане за уикенда? — попита с озарено личице Кейти. — Ти ще ни вземеш след училище, а в понеделник ще ни качиш на автобуса. А през последната седмица на училище ще се прибирам у тях.

Джой издаде някакъв звук, с който да покаже, че я слуша внимателно, но без да й дава прибързани обещания.

Кейти продължаваше да бъбри безспир и щастливо за намеренията си. Това бе един от номерата на двете деца, с които се опитваха да убедят родителите си, че е най-добре или да имат две момиченца едновременно, или нито едно.

— Така няма да ти се налага непрекъснато да притичваш до автобусната спирка и ще имаш мнооого, ама наистина много време, за да ходиш в пещерата. Особено след като не ни даваш да идваме с теб — заяви Кейти, доволна от разсъжденията си. Обърна се към Гейб с щастлива усмивка. — Нали идеята е страхотна?

— Струва ми се, че не питаш, когото трябва — отговори вместо нея Джой.

— Ама…

— Майка ти е права — намеси се той. — Не е честно да караш някой друг да каже да вместо нея.

Кейти го погледна, без да крие разочарованието в големите си сиви очи.

— С теб никак не е весело.

Той се усмихна и бавно поклати глава.

— Няма да стане, дребосъки — отвърна той и нежно погали златните лунички по нослето й. — И аз някога съм бил дете. Много добре знам как да измъкна това, което искам от родителите си.

В пълно недоумение Кейти погледна мъжа до себе си.

— Ти си бил дете?

— Разбира се.

— Наистина ли? А имаше ли си майка и татко и всичко останало?

Гейб успя да си наложи да не трепне пред погледа на Джой.

— Да. Имах си и брат.

— А с него непрекъснато ли бяхте заедно?

— Нямаше друг начин. — Той се усмихна, припомнил си моментите, когато двамата с брат му се караха. След това усмивката се стопи. Последният скандал се разрази по радиофона, когато Гейб се разкрещя на Дан, задето му е казал, че Джой е направила аборт. Дан не остана никак очарован.

„Недей да ми крещиш, брат ми. Тя ме прати да вървя по дяволите и каза, че ще направи това, което е най-добро за нея. Какво, според теб, трябваше да си помисля? Ти на мое място какво би си помислил?“

— И-ха, какъв си бил късметлия — възкликна Кейти.

— Така е — съгласи се напълно искрено Гейб. Може от време на време да му се искаше да срита брат си, но не можеше да си представи него да го няма.

— И аз искам сестричка, но мама все повтаря, че не растели по дърветата.

Усмивката му бе тъжна.

— А ти сигурна ли си?

Кейти завъртя очи нагоре заради шегата му и се притисна по-близо до него.

— Едно време си мислех, че е така. Всяка сутрин скачах и тичах навън, за да огледам тополите около бунгалата. — Въздъхна дълбоко. — Само листа и пръчки и сухи вейки. И то много, колкото искаш. Дори и на Коледа.

— Слушай ме сега, дребосъки. — Усмивката на Джой бе напрегната и притеснена. Тя добре познаваше копнежа в гласа на детето си за сестра или брат. — Ще звънна на Сюзън и ще измислим нещо за Лора. Става ли?

— Добре! Кога? Може ли ние двете да сготвим, когато Лора дойде? Рибата ще си донесе ли китарата? Мечо-клечо дали ще попее? — Вече заредена с възторг, тя се обърна към Гейб. — Ти пееш ли?

— Не бих казал.

— Ооо! — Лицето на Кейти помръкна.

— Но заради теб ще попея.

— Супер! — Лицето на детето отново се озари от усмивка, което я правеше толкова много да прилича на майка си. — Ще бъде ужасно забавно! Ще накладем огън, ще си панираме цвят от тиква с кетчуп и…

— Кетчуп ли? — попита предпазливо Гейб.

— Ами да. Нали знаеш, слага се на хамбургерите.

— Това вече е истинско облекчение.

— Кое по-точно? — попита Кейти.

— Че няма да слагаш кетчуп върху панираната тиква.

— Уф. Гадост. Че кой би направил такава помия?

— Някой, който е наистина много гладен — отвърна веднага той.

Джой се изкиска.

Кейти отново вдигна очи към тавана. Възрастните са толкова глупави понякога.

— Когато се наядем, стоим до късно и пеем, и гледаме Бляскавата река. Това ми е любимата част.

След кетчупа и панирания цвят от тиква, Гейб се страхуваше да пита повече. Само че любопитството надделя.

— Коя е Бляскавата река?

— Ами… Това е, ъъъ… забравих името. Мамо?

— Млечният път.

— Млечният път — повтори сериозно Кейти и се обърна към Гейб. — Да знаеш, че не е направен от мляко.

— Наистина ли?

— Че как ще успеят толкова много крави да се изкачат чак горе?

— Да, добър въпрос.

— Става дума за звезди. Много, ама много звезди. На тях там горе им е по-лесно да се движат, отколкото на кравите. Мама ми показа една книжка с картинки. Искам да отида там, когато порасна.

Гейб се опита да не си представя катеренето в небесата на цяло стадо швейцарски крави.

— Къде да отидеш? При звездите ли?

— Ми да!

Чувствата стегнаха гърлото му като в менгеме и той замълча, припомнил си моменти от своето детство, когато редеше мечтите със същия възторжен глас като дъщеря си. Когато бе на възрастта на Кейти, и на него му се искаше да полети до звездите. Не беше възможно, значи направи най-близкото до това. Обиколи колкото можа от земята.

А тя го чакаше да я проучи и му доставяше неизразимо удоволствие. Той попиваше чудесата на земната красота и разнообразие, докато не се пресити. След това пресъздаваше видяното с думи.

За известно време му беше достатъчно.

Но колкото и разнообразни, колкото и тайнствени да изглеждаха чудесата по света, те вече не успяваха да напълнят празнотата, която заемаше все повече място в гърдите му. И въпреки това, тайнствата на света продължаваха да го зоват. Вече не успяваше да си представи живота без проучвания, пътешествия и открития, защото това би означавало, че е мъртъв.

— Блестящата река значи — каза той. — И всяка звезда си има своя бляскава красота.

Кейти се разкиска и протегна ръце, сякаш искаше да грабне всичките звезди в небето.

Той се усмихна и докосна меките детски коси, зачуден как е възможно едно дете да обобщи така точно чувствата му към живота. Усмивката му помръкна, когато осъзна, че това будно красиво дете може постепенно и неусетно да изпита същата празнота, която усещаше и той и с която можеше да се справи единствено и само Джой.

Не искаше дъщеря му да изпитва познатата му празнота. Пожелаваше й животът й да бъде истинска Блестяща река, а възможностите да се плискат безкрайно в протегнатите й ръце. Изпитваше към дъщеря си същата безпомощна любов, която караше Джой да се моли Кейти да има по-лек и спокоен живот, отколкото майка си.

Но гаранция нямаше, че животът ще предостави щастие на Кейти Андерсън.

Тази мисъл го прободе болезнено. Нямаше начин да изживее живота на Кейти вместо нея, не можеше да избере за нея мъж, който да опита прелестите й. Единствената възможност бе тя да си избере по-добър мъж от баща си.

Молитвата му не бе много по-успокояваща, отколкото изречената от Джой.