Елизабет Лоуел
Истинска любов (18)

Глава 17

— Мамо, какво има за вечеря? — провикна се Кейти.

Джой се завъртя към вратата на кухнята и протегна ръце.

— Здравей, дребосъки. Гладна ли си?

Кейти подскочи в мига, в който ръцете на майка й се обвиха около жилавото малко телце. Джой нагласи краката на детето около кръста си и я погледна право в очите.

— Липсваше ми — каза Кейти и шумно целуна Джой по носа.

— Въпреки че цялото семейство Чилдър са били около теб?

— А-ха. Още искам и братя, и сестри, и татко, но никой не е като теб. Обичам те.

— И аз те обичам.

Тя прегърна дъщеря си и я задържа до себе си още няколко секунди, а след това я пусна на пода. Въпреки че Джой не виждаше Гейб, усещаше как погледът му я прогаря като слънчев лъч.

— Баня преди вечеря. — За да подчертае казаното, Джой проследи прашните следи по светлата кожа на Кейти.

— Пържено пиле, дали може, моля те.

— Такос и пържен боб.

— А-ха, ясно, Мечо-клечо ще готви тази вечер.

— Да, но не трябва да го обиждаш.

— А, няма — отвърна сериозно Кейти. — Мечо-клечо е тооолкова миличък. Сигурна ли си, че не ми е баща?

Джой се постара гласът ида прозвучи небрежно.

— Сигурна съм, дребосъки.

— А как мислиш, дали иска да ми стане татко? — попита Кейти с копнеж в гласа и очите.

— Мисля, че твоят мечо-клечо те обича поне колкото татко ти. — Гласът на Джой звучеше шеговито, но ръцете й трепереха.

— Така е — заяви уверено Кейти и прехапа долната си устна. — И той все това казва. А защо тогава моят татко не ме обича?

Джой усети как губи почва под краката си. Вдигна Кейти на ръце, така че гърбът на детето да е към Гейб. Отчаяно й се искаше малката да не е избрала толкова неподходящ момент, за да обсъждат търсенето на баща. За Джой тази тема бе нещо обичайно, бе свикнала с шеговитото мрънкане на дъщеря си за братя и сестри.

Само че Джой не бе свикнала да води този разговор, докато бащата на Кейти е на две крачки, застанал напрегнат, очите му като зелени късчета лед, лицето му смръщено, готов всеки момент да каже истината, която никой не знаеше.

„Господи, Гейб, не го казвай — молеше се мълчешком Джой и го гледаше с поглед също толкова студен, колкото и неговия. — Моля те! Нека Кейти не го разбира по този начин. Тя още не е готова. И аз не съм готова. Ти също не си готов. Нима не разбираш? Тя успява да се справя с действителността, която познава. Но ако ти й кажеш, че си й баща, след като си заминеш, тя цял живот ще се чувства изоставена. Не й причинявай това. Моля те! Недей!“

Не бе нужно Гейб да умее да чете мислите на хората, за да разбере неизказаната молба в очите на Джой. Тази молба проби защитните му стени и се отправи към сърцето му.

Когато навремето замина, не бе искал да нарани Джой. Дори и в най-черните си кошмари не си бе представял, че може да нарани собственото си дете, това жизнено, усмихнато момиченце с питащи сиви очи.

— Сигурен съм, че баща ти те обича — каза Гейб, а лицето му бе пребледняло от усилието да се владее.

Кейти се обърна към него, а косата й се разпиля като огнен облак.

— Наистина ли, ама съвсем истински сигурно ли е това?

— Наистина, съвсем истински сигурно.

В гласа му звучеше увереност, която събуди любопитството на Кейти. Тя го погледна с нескрита жажда.

— А ти познаваш ли татко ми?

Джой затвори очи и зачака удара след невинните думи на Кейти.

— Не познавам нито един човек, който да заслужава такова невероятно дете като теб — рече честно той с дрезгав глас.

За момент Кейти се вгледа преценяващо в Гейб с нетрепващи сиви очи, които толкова приличаха на очите на Джой.

След това му отправи ослепителна усмивка.

— Искаш ли да ми помогнеш да правим заедно с Мечо-клечо такос?

— Първо в банята, млада госпожице — каза бързо Джой и понесе дъщеря си към кухнята.

— Ама, мамо… — започна Кейти.

— Господин Венчър си има много работа — каза Джой, за да пресече недоволството на малката. — Кажи довиждане.

— Гейб — отвърна Кейти и се нацупи на майка си. — Той ми каза, че мога да му казвам Гейб.

Джой стисна устни и отвори вратата на банята.

— Влизай да се изкъпеш.

Кейти веднага усети промяната в тона на майка си, вещаеща опасност, и прие поражението. Но не се оттегли, без последната дума да е нейна.

— Тогава ще помагам да направят такос.

— Зависи колко бързо ще се изкъпеш.

Детето се нацупи. Обичаше дълго да стои във ваната.

Гейб остана заслушан в гласовете, долитащи от банята, последвани от приглушения плясък на водата, която се изливаше в старинната вана с крачета във формата на животински лапи, а след това Кейти започна да писка неудържимо, докато майка й я гъделичкаше. Представи си ритуала на къпането от собственото си детство: майка му, надвесена над ваната, ги къпе с брат му, докато те полагат всичкото старание, на което са способни, за да разплискат вода колкото е възможно по-далече.

Понякога нещата излизаха от контрол. Когато баща му влизаше в банята, той изнасяше жена си на ръце и се опитваше сам да се справи с пищящите хлъзгави детски тела, изпълнени с решителност да се изплъзнат. Когато това се случваше, братята се споглеждаха и тайно се кискаха, доволни от надмощието, извоювано над родителите им.

Усмивката на Гейб помръкна, щом се сети, че Кейти не познава детското единство, насочено срещу мама или татко. Никога нямаше да изживее момента, в който на единия омръзваше и работата поемаше другият. А когато и двамата родители не бяха в настроение, братята пресъздаваха на живо буря, уверени, че могат да се радват на взаимната си подкрепа.

Кейти нямаше да изпита това. Освен майка, тя си нямаше друг.

Джой бе останала сама и това бе окончателното й решение.

Нямаше на кого да разчита. Нямаше кой да заеме мястото й, когато нуждите на детето бяха по-големи от възможностите на сам родител. Нямаше край кого да се отпусне и да се сгуши, за да си почине вечер. Никой не й вдъхваше смелост и не й казваше, че се справя прекрасно във всеки един момент. Абсолютно никой.

А и тя не търсеше другар.

Кейти може и да търсеше баща сред мъжете наоколо, но Джой не се оглеждаше за мъж. Бе казала на Гейб самата истина. Не обичаше никого, защото любовта изискваше доверие, а тя вече не можеше да се довери.

Не бе престанала просто да обича един мъж. Реакцията й, когато Гейб я докосна — автоматичното отдръпване, изненадата в очите й — му разкри, че тя не позволяваше физическа близост на никого, освен на Кейти.

И независимо от това, Джой тръпнеше, когато я прегърна, тръпнеше и когато докосна устните й, въздъхна, когато ръцете й потърсиха и откриха топлата мекота на косата му. Може и да бе убил способността й да обича, но тялото й все още откликваше на неговото. Чувствеността, която някога откри у нея, все още беше там и чакаше освобождение. Оставаше му само да прескочи гнева и недоверието.

За начало нямаше да казва на Кейти кой е баща й поне докато майка й не преценеше, че е готова да се справи.

Гейб с болка се обърна и излезе през задната врата на бунгалото. Надяваше се, че не прави нова грешка, че не наранява отново хората, докато се опитва да поправи грешките от миналото.