Питър Лерангис
Крадецът на мечове (8)

Глава 8

— Внимавай! — изписка Ейми.

— Ооооох! — простена Алистър и се издърпа нагоре.

Тряяяяс!

Дан усети как стълбата се разтресе. Вкопчи се в нея и загледа изумителната сцена долу.

С точно рязко движение на бастуна си Алистър беше избил острието от ръката на своя нападател. После, докато връщаше бастуна в първоначалното му положение, удари с все сила мафиота от якуза отстрани по главата и го запрати върху коловоза.

— Махай се оттук, Дан! — заповяда кореецът, като изкрещя нагоре.

— Как си се научил да го правиш? — попита момчето.

— Моите изненади край нямат… а сега изчезвай оттук! — отвърна Алистър.

Ейми беше успяла да измести встрани решетката в горния край на стълбата. Дан излезе пълзешком на улицата, като изтегли след себе си и предметите. След миг и Алистър се издърпа със силно сумтене на тротоара. Една майка, която буташе пред себе си бебешка количка, ги заобиколи. Дан побърза да върне решетката върху отвора и го беше наместил отгоре на три четвърти, когато Алистър го дръпна рязко.

— Нямаме време за това — каза той и го затегли към улицата.

— Чакай — спря го Дан. — Ами Ейми?

Тя се опитваше да ги настигне, куцукайки към тях по тротоара.

Чегърт… Чегъъъъърт!

От отвора се бяха показали нацапани със сажди пръсти, които отместваха решетката.

— Извинявайте — рече Алистър и се спусна към отвора.

Замахна като професионален голф играч с бастуна и го стовари върху пръстите. С все сила.

— Ооооох! — екна писък от болка.

Дан чу как на земята под стълбата с трясък се свличат няколко тела.

Алистър приклекна с гръб към Ейми.

— Качвай се.

Момичето се метна на гърба му, а той я прихвана под коленете и закуцука след Дан през улицата. От залязващото слънце сенките им се бяха издължили и сега те приличаха на някакъв обезформен звяр.

Би-биииип!

Един автомобил зави рязко, за да не ги блъсне, а шофьорът се разкрещя след тях.

— Предметите… — извика през зъби Алистър. — Хвърли ги в пресечката тук. После ще се върнем да ги приберем.

Дан видя между сградите тъмна тясна пролука и хвърли в нея стегнатото на вързоп сако на Алистър. Затичаха се към ъгъла, после нагоре по хълма, между ниски тухлени сгради, от чиито приземни прозорци излизаха валма пара с дъх на соев сос и пържени скариди. Алистър се стрелна право към билото на възвишението и мина през отворената входна врата в задния край на голяма безлюдна детска площадка.

— Къде отиваме? — извика Дан.

— Имам приятели — отвърна кореецът. — Единственото, което остава да направим, е да спрем такси…

На мига, сякаш по поръчка, по улицата се понесе едно такси. Алистър пусна с едната ръка Ейми, после замаха трескаво и изкрещя нещо на японски.

Но щом свърна към него, таксито с ревящ двигател набра скорост.

— Пази се! — изписка Дан.

Алистър отскочи встрани. Ейми политна към асфалта точно когато таксито се качи на бордюра и профуча на два-три сантиметъра от тях. После спря със скърцащи спирачки и се завъртя в обратната посока.

И четирите врати се отвориха едновременно.

— Якуза! — ревна Алистър.

Сега дори Ейми забърза. Дан изтича след нея и чу писък.

— Наведи се, Ейми!

Въздухът беше разсечен от сребърен метален диск с назъбени краища. Той изсвистя над главата на момчето точно когато то скочи и сграбчи сестра си през кръста.

Ейми изкрещя и двамата отново се свлякоха на земята.

— Какво беше това? — попита тя.

— Шурикен — извика брат й. — Метателна звезда, каквито използват нинджите.

— Насам! — изкрещя Алистър.

Дан усети как старецът го стиска за китката и го дърпа нагоре. След миг те вече тичаха по големия метален тунел на детската площадка.

Дрън! Дрън! Дрън-дрън-дрън-дрън-дрън!

Дан трепкаше всеки път, когато поредната метателна звезда се удряше отвън по тунела, на сантиметри от главите им.

Излязоха от другата страна на тунела, при катерушки от дебело дърво. Алистър тичаше, превит надве, снишил глава и пъхнал бастуна под мишница. Около раменете им като градушка се посипаха трески.

Зад тях кънтяха нареждания на японски. Затръшваха се врати на автомобили. Скърцаха гуми. Дан, Ейми и Алистър изтичаха от площадката и след като прекрачиха ниската ограда, излязоха на моравата в някакъв заден двор.

— Ооооооох! — извика Ейми — кракът й се беше закачил на напречните дъски на оградата.

— Продължавай! — отвърна Алистър.

Дан забеляза, че вече не летят метателни звезди. Мафиотите от якуза нямаше да ги хвърлят в жилищен квартал, нали така?

Изскочиха на друга пресечка, от двете страни имаше магазини. Дан чу вдясно надут до дупка двигател.

— Наляво!

Стръмната улица водеше към голям открит пазар. Продавачите вече прибираха стоката и чистеха сергиите. Дан се досети, че те с Ейми и Алистър могат да се скрият сред тях и ще бъдат в безопасност. Ако тръгнеха да ги гонят и там, хората от якуза щяха да създадат голяма суматоха.

Фиууууу!

Дан спря като закован. Пред тях по улицата със запалени фарове зави червено порше. То препречи пътя към пазара. Дан се сниши, за миг заслепен от фаровете.

Сграбчи сестра си и побягна по улицата.

— Скачай… скачай!

Те се приземиха на тротоара и се стрелнаха покрай една метална пощенска кутия точно когато наоколо екнаха странни шумове. Бъз! Бъз-бъз!

От поршето горе на хълма към таксито на якуза, което се беше насочило към тях, проехтяха изстрели.

Тряс!

Единият фар на таксито се пръсна.

Бъз-бъз!

Предното стъкло на таксито също беше улучено. Автомобилът започна да поднася наляво и да се върти. Гумите му се качиха на бордюра, а широкият ляв калник на таксито се устреми шеметно към Дан, Ейми и Алистър.

Ейми се разпищя. Или може би се разпищя самият Дан. И той не знаеше. Само усети, че лети във въздуха. Удари си главата отстрани в сградата точно когато покрай него блесна парче жълт метал, огромно и назъбено.

С трясък, от който можеше да ти призлее, таксито се блъсна в огледалната витрина на една затворена цветарница.

То спря с гуми във въздуха върху легло от разкъсани букети и натрошено стъкло. От смачкания автомобил със залитане излязоха двама замаяни мъже — трябваше да минат няколко секунди, докато се окопитят. Дан, Ейми и Алистър се бяха притаили в здрача, но мъжете хукнаха нагоре по хълма, като от време на време поглеждаха уплашени и зашеметени през рамо.

— Какво се случи? — попита Ейми.

— Присъствахме на битка между нинджи — отвърна изумен брат й. — За пръв път в не виртуалния ми живот. И ми беше страшно неприятно.

От долу екна врява — хората на пазара тръгнаха да се изкачват по хълма, за да се присъединят към другите любопитни, стекли се от всички посоки.

Дан се изправи бавно. Поршето беше отчасти закрито от пощенската кутия, но момчето пак виждаше лъскавите джанти и тъмните стъкла.

— Ако не ни бяха спасили кожите…

— Внимавай — предупреди Алистър.

Най-неочаквано Дан чу, че вратите се отварят рязко.

Застина на място.

— Мъъър? — долетя пискливо гласче.

Сърцето на Дан трепна — той усети по глезена си мека като коприна козинка — и погледна надолу към котарака порода египетска мау, съвсем същия като Саладин с тази разлика, че козината му беше леко сплъстена.

— Ох… — усмихна се тъжно Ейми.

— Прилича на знаете кого — отбеляза брат й.

Котаракът тръгна бавно към Ейми, която протегна ръце.

— Тук породата е много разпространена — обясни разсеяно Алистър, който не сваляше очи от поршето. — Има ли… живи там?

В отговор иззад пощенската кутия се показа сянка. Дан затаи дъх.

— Другия път си пазете билетите, бе хора — каза Нели Гомес.