Към текста

Метаданни

Данни

Серия
39 ключа (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Sword Thief, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Повест
Жанр
Характеристика
Оценка
4,8 (× 11 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Еми (2015)

Издание:

Питър Лерангис. Крадецът на мечове

ИК „Егмонт България“, София, 2009

Редактор: Златина Сакалова

Коректор: Танка Симеонова

ISBN: 978-954-27-0159-0

История

  1. — Добавяне

Глава 10

Бае.

Името, навремето заемало толкова важно място в живота на Алистър, сега го изпълваше с гняв.

Чичо му Бае беше само на хвърлей от него. От другата страна на улицата!

Но моментът не беше подходящ, напомни си той. Налагаше се да почака. И да премисли всичко.

Извърна се на седалката, за да провери как са спътниците му в самолета. Иън и Натали Кабра се бяха захласнали по стар епизод на „Ориндж Каунти“, който гледаха върху персоналните екрани по облегалките на седалките отпред, а Ейми и Дан Кахил решаваха кръстословицата в дипляната на въздухоплавателната компания.

Алистър разгъна тихо разпечатката, която беше направил в библиотеката. През живота си беше изхарчил цяло състояние за частни детективи, за да издирят човека, който му беше отнел всичко. Сега вече знаеше кой е той. Беше починал от старост — радващ се на уважение човек на преклонна възраст, който беше натрупал тайно като наемен убиец цяло състояние и който пазеше в личните си сейфове описанието на всяко извършено от него убийство. Явно беше запазил всичко.

Алистър сложи разгънатата разпечатка върху масичката отпред. Прочете я с разтреперани пръсти може би за стотен път:

kradetsyt_na_mechove_pismo.png

Алистър си наложи да го прочете и да не се поддава на отвращението и гнева си.

Пет хиляди долара.

Животът на баща му срещу пет хиляди долара.

В съзнанието на Алистър се бяха врязали подробностите на онова, което се е разиграло в Ню Йорк. Той и досега носеше у себе си пожълтелите изрезки от вестници, където се разказваше за убийството: „Ню Йорк, 12 май 1948 г. Корейският индустриалец Гордън Ох е бил убит на кръстовището на Мадисън авеню и 45 улица, докато е отивал на театър“.

Ето какво пишеше във всички вестници: въоръжен крадец проникнал с взлом в „Брукс Брадърс“, но се включила алармата, затова той хукнал да бяга по улицата и се опитал да се качи на автомобил, спрял на светофара — лимузината, която бащата на Алистър бил наел. Господин Ох се опитал да обезвреди крадеца. Борил се мъжки, но загинал трагично. Въоръженият крадец се измъкнал и така и не бил открит.

Бащата на Алистър имал нещастието да се озове на неподходящо място в неподходящо време. Ставало дума за злополука.

Така поне се твърдеше в официалното съобщение.

Като малък Алистър и не подозираше, че в цялата история има нещо гнило. Някои злополуки бяха предварително подготвени, а убийствата се извършваха от наемници. Алистър открай време се страхуваше от чичо си Бае Ох, брат близнак на баща му. Бае се оказал лентяй, безделник и сребролюбец, вечно пренебрегван в полза на главата в клана Екатерина и постоянно засенчван от силния и обичан Гордън. Когато пораснал, не се свенял да прибягва до нечестни средства и в бизнес делата си бил точно толкова безпощаден, както хората от семейство Кабра.

Ламтял за слава и богатство… и за трийсет и деветте ключа към тайната. Ако някой се изпречел на пътя му, го унищожавал. Пък било това и родният му брат.

Нехаел, че Гордън има на другия край на света съпруга, която понесла смъртта на мъжа си много тежко и се наложило да я настанят в болница. И четиригодишен син, чието сърце било сломено в онзи ден.

Момче, разплакано и самотно, принудено да расте при мъж със сърце от стъкло, който цял живот го пренебрегвал и му се присмивал.

Чичо му Бае Ох. Човекът, поръчал убийството.

Алистър погледна Ейми и Дан Кахил. Те умуваха над кръстословицата, спореха и се шегуваха: момчето предложи да напишат някаква безсмислена дума, няколко безсмислени думи и двамата прихнаха. Дори сега звучаха така, както преди единайсет години, когато бяха току-що родено пеленаче и тригодишно момиченце. По онова време Алистър беше дал обещание на Хоуп и Артър. Обещание, което беше почти невъзможно да изпълни.

Децата нямаше как да помнят, разбира се. Но Алистър помнеше. Майка им и баща им бяха загинали по същата причина, заради която беше осиротял и Алистър. Заради трийсет и деветте ключа към тайната.

Той въздъхна. Ейми и Дан поне си имаха един друг.

А Алистър можеше да се надява само на едно — да си отмъсти.

Той сгъна с разтреперани пръсти листа и го прибра в джоба си. Знаеше, че по време на полета няма да мигне.