Питър Лерангис
Крадецът на мечове (15)

Глава 15

Алистър нямаше нищо против да остарява. Но виж, не му харесваше, че единайсетгодишният му племенник е по-досетлив от него.

Злато.

Момчето, разбира се, беше право. Златото беше „върховната стихия“ в алхимията. Ключ за входа беше именно алхимичният символ „обединените стихии“. Беше сигурно, че го е измислил Хидейоши. Щом е бил син на Томас Кахил, значи е изучавал и алхимията!

Алистър се прокле наум. Как не се беше досетил още от самото начало! Щеше да си спести всички главоболия и опасности. А сега излагаше излишно на риск живота на своите племенници.

Това неминуемо трябваше да се случи.

Алистър неминуемо щеше да открие ключа, за който вече знаеше.

Той направи опит да се усмихне. За Ейми и Дан Кахил всичко това беше ново. За разлика от тях Алистър беше издирвал цял живот този ключ. Сега двамата танцуваха заедно с Иън и Натали Кабра и изпълняваха движения, които наричаха „хип-хоп“ — кореецът пробва да се присъедини към тях, но го заболяха хълбоците.

Алистър държеше под око малкия Кабра. Той и сестра му безспорно знаеха за този ключ към загадката. Кланът Лусиан събираше ключове точно толкова дълго, както и клана Екатерина. Иън и Натали Кабра може би бяха по-добри актьори от него.

— Браво! — провикна се Иън и вдигна Ейми във въздуха. — Знаех си, че сътрудничеството между клановете ще донесе добри плодове.

Докато той я сваляше, момичето допря леко лице до неговото.

Алистър усети как кръвта му се смразява. Гамбитът с Иън и Натали Кабра се оказа печеливш. Без монетата на Иън едва ли щяха да намерят пещерата.

Но Алистър си беше представял съюза по друг начин.

— А сега… предлагам да си тръгваме — каза той. — Докато вечеряме, можем да обсъдим какво да правим от тук нататък.

— Не бързайте толкова — спря го Иън. Той се отдалечи от Ейми — беше насочил цялото си внимание към огледалото. — Поправете ме, ако греша. Имам чувството, че всеки път, когато откривате ключ към загадката, се натъквате и на следа към следващия ключ.

— Точно така, евромомче — каза Дан. — Но не се напъвай излишно. Обзалагам се, че следващият ключ не е покрита с прах скала.

Иън се беше вторачил в огледалото.

— Какво според вас означават тези букви?

Алистър отиде при него и насочи светлината към триъгълната рамка на огледалото. По двете й страни имаше странни символи.

— Мисля, че са гръцки — предположи Натали.

— Хора, знам какви са тия букви! — възкликна Дан. — Те са от надписа върху меча, който намерихме във Венеция. Помниш ли, чичо Алистър, когато разглеждахме татуировките, ти казах, че някои букви липсват. Ето ги!

— Според мен не е на никакъв език — обясни Алистър, който знаеше тринайсет езика. — Може би е някакво тайно послание?

Натали започна да се реши с четка със златна дръжка пред огледалото.

— Огледалце, огледалце, я кажи, кой е най-богат, най-умен и красив…

— Престани, Натали! — спря я Дан.

Тя се изчерви.

— Благодаря ти, понякога и самата аз се изумявам…

— Не! Думи върху огледало… огледално писмо!

Дан побърза да извади автоматичен молив и екземпляра с меки корици на „Класически кинокомедии на всички времена“. Откъсна отзад един празен лист, обърна книгата настрани — за опора, и започна да преписва върху хартията буквите. После ги вдигна пред огледалото.

Пак нямаше никакъв смисъл.

Ейми понаклони глава.

— Буквите са симетрични — каза тя. — Горната част на всяка е огледално отражение на долната. Може би всяка буква е огледална полубуква. Ако видиш само половината буква, ще разбереш ли какво е?

— По-голяма глупост не бях чувал, направо си е изсмукано от пръстите — заяви Дан.

Ейми грабна листа хартия и започна да трие половината от всяка буква:

После се зае бавно да запълва буквите една по една:

— „Ахсткаел“ — прочете тя. — Това не е ли шведска верига за здравословни храни?

— Значи следващият ключ към загадката е в Швеция? — попита въодушевена Натали. — Трябва да си купя ново кожено палто.

Дан се почука по брадичката.

— Хм, буквите английски ли са, хора? Не е ли по-уместно да се опитваме да съставим японски йероглифи? Или корейски?

— Хидейоши е син на Томас Кахил — напомни Алистър. — Логично е вкъщи да са говорели на английски. Хидейоши сигурно го е знаел отлично. И тъй като по онова време Изтокът още не се е бил отворил към Запада, думите с английски букви са представлявали код, който никой не е могъл да разчете.

Дан отново започна да пише трескаво и да реди и пренарежда буквите във всички възможни комбинации.

— Lake Tash! Нали? — извика Натали.

Дан кимна.

— Езерото Таш — каза той съвсем тихо. — Намира се в Киргизстан…

— Значи следващият ключ към загадката е в Киргизстан? — ахна Натали.

— Блестящо — усмихна се Иън. — Е, беше приятно да работим с вас. Опасявам се, че този път ще имаме значителна преднина.

— Ама… Ама… — изпелтечи Ейми.

Алистър забеляза, че племенницата му помръква. Тя щеше да настоява да запазят съюза — което щеше да бъде истинско бедствие.

— Ще уредя незабавно да ни откарат в Сеул — побърза да каже той и извади от джоба си мобилния телефон. — Там ще…

— О, тук едва ли има връзка — рече Иън и се отправи към изхода, следван по петите от сестра си.

При отвора на пещерата Натали се ухили с ръце в джобовете.

— Всъщност едва ли ще има връзка през следващите… петстотин години.

Тя извади дясната си ръка, в която стискаше арбалета с упойващи стрели.

Алистър се опита да застане пред племенницата и племенника си, но Ейми го изтласка.

— Натали!… — подхвана тя.

— Ей, хора, изобщо не е смешно — намеси се и Дан.

Той тръгна към тях, но Натали насочи арбалета към лицето му.

— Дан! — изписка Ейми и го издърпа назад.

Иън я погледна. За миг й се стори, че е забелязала как върху лицето му се мярва нещо. Съмнение? Някакъв знак, че това е голяма садистична шега? Но то изчезна точно толкова бързо, както и се беше появило. Иън погледна надолу и извади от джоба си монетата със символа на философския камък.

— Как я е взел? — изпелтечи Дан, втренчен в сестра си.

— Аз такова… — Ейми не намираше сили да изрече думите. — Той…

— Семейна антика — каза Иън. После излезе с гръб през отвора и пъхна монетата в устата на Плешивия плъх. — Щом спечелим надпреварата за наследството на Кахил и получим власт, каквато ни се полага по право, може би ще се върнем и ще ви посетим. Ако все още сте в състояние да ни приемете де. Междувременно, приятели, ви препоръчвам да пестите батериите. И кислорода.

Пещерата се разтресе. Вратата се затвори бавно.

Последното, което Алистър видя, преди тя да се захлопне, беше отстъпващият връх на арбалета на Натали Кабра.