Бранислав Нушич
Автобиография (24)

БРАК

Моята тринадесета любов беше жена ми. На мен ми бе добре известно, че числото тринадесет е фатално, но не знаех, че това важи и в любовта. Да бях знаел, че е така, щях да прескоча тринадесетата любов и бих се влюбил направо за четиринадесети път или поне бих завел в списъка тринадесетата си любов под номер 12-а.

Понякога обаче и 12-а е в състояние да предизвика големи недоразумения. Спомням си един случай в един курортен хотел, в който хотелиерът, съобразявайки се със суеверието на посетителите си, беше прескочил числото тринадесет и бе означил две стаи като 12-а и 12-б. В тия стаи се настаниха две семейни двойки и започнаха отначало да бъркат стаите си, а след това така се измесиха помежду си, така курортно се объркаха, че трябваше полицейските власти да се намесят, за да установят кой е от 12-а, кой от 12-б. Да разстроиш чуждо семейство заради числото тринадесет — хайде, разбирам — но да устроиш заради това фатално число свое собствено семейство — това само на мен може да ми се случи.

Това стана наскоро след като излязох от затвора, така че не можах и да почувствувам щастието на свободата. От училището — направо в казармата, от казармата — в затвора, от затвора — в брака. Изглежда, като че ли такъв е редът в живота — в училището придобиваш необходимите знания за живота, а в казармата и затвора се подготвяш за брака, в казармата се учиш на дисциплина и подчинение пред началството, а в затвора свикваш да гледаш живота през решетките на прозореца, без да участвуваш в него.

Това сравнение на брака с казармата и затвора е колкото злонамерено, толкова и неточно. В края на краищата би могло да се допусне, че има известна прилика между брака и казармата, но не и между брака и затвора. В казармата освен на безпрекословно подчинение ти се учиш още и да вървиш в крак, което е много важно за брака. Освен това свикваш да се обръщаш под команда наляво и надясно, което също така има своето приложение в брака. Учиш се още и да караулиш, което много често може да ти потрябва и в брака. Учат те и да бъдеш храбър пред лицето на врага, което не ти пречи да му обърнеш гръб, както става и в брака. И най-после — научаваш какво значи престрелка, сблъскване, внезапно нападение, открита борба, военна изненада, бърза отбрана, флангова атака, тревога и нощна служба. А това са все явления, които често се срещат и в брака.

За затвора не би могло да се каже, че има толкова общи черти с брака. За него не е валидно онова определение, според което бракът е „кафез, от който се стреми да избяга всяка птичка, намираща се вътре, и в който се стреми да влезе всяка птичка, която е отвън“. Все пак между затвора и брака има до известна степен и прилика, но само до известна степен. Тая прилика личи най-ясно в мнението, че бракът е робия, и то през първите пет години — строг тъмничен затвор, в който затворникът е окован в тежки окови, вторите пет години — затвор в леки окови, третите пет години без окови, докато най-после през четвъртите пет години затворникът излиза свободно и само вечер се връща да спи в тъмницата.

Между брака, от една страна, и затвора, казармата и училището, от друга, има още една съществена разлика, която изключва всякакво сравнение между тия така различни институти. И училището, и казармата, и тъмницата имат определен срок, докато в брака няма никакъв срок. Знаейки например колко години трае обучението в училище, ти напъваш сили и най-после свършваш. А щом докопаш дипломата — сбогом, училище. Така ей с казармата, където със закон е определен точно срокът на службата. Така е най-после и в затвора. Осъждат те, произнасят ти присъдата и макар тя да е тежка, ти знаеш срока и виждаш края на мъчението си, колкото и далечен да е той. А в брака няма такъв срок. Затова много добре разбирам оня нещастник, който на двадесет и петата годишнина от женитбата си, т.е. на своята сребърна сватба, произнесъл пред жена си следната реч: „Виждаш ли, жено, ако преди двадесет и пет години, в деня на нашата сватба или, да кажем, на другия ден, те бях убил, вече да съм отлежал двадесет години затвор и от пет години да съм свободен. А сега!…“

И наистина, ако хората решат един ден да реформират брака, то първата им задача трябва да бъде да въведат срок на брака. Ако бракът е дълг пред човечеството, то всеки дълг си има определен срок. И което е най-важното, ако би се определил срок на брака, то той би могъл вероятно да се уреди и на търговски начала. На края на всяка година ще се провежда инвентаризация, ще се направи баланс, ще се установи активът и пасивът и ако пасивът е по-голям от актива — бракът се обявява във фалит и готово. Докато не се въведе тоя принцип, бракът ще прилича на акционерно дружество, чиито дивиденти носят разни тъщи, свекърви и балдъзи, а понякога и семеен приятел.

Ако ли пък бракът е дълг към отечеството, то да се нареди държавата да възнаграждава своите граждани за вярно и честно изпълнение на тоя дълг. Не искам да кажа, че тя трябва да дава ордени за храброст, за граждански заслуги или за вярна служба — въпреки че тия отличия са много подходящи и за брака, но би могъл да се намери все пак някакъв друг начин да се отдаде заслуженото на ония, които до края на живота си изпълняват своя дълг.

Един мой приятел, занимавайки се с въпроса за отношението на държавата към брака, дойде до щастливата идея, да се проведе една съвсем конкретна реформа на брака, като се въведе служебен брак. Не зная как би изглеждал според него един такъв служебен брак, но навярно в такъв случай бракът не само би се скрепял с административна заповед, но биха се въвели и служебни премествания, повишения, пенсионирания, уволняване поради неспособност, а може би и брачна амнистия.

Много интересно нещо биха били тия заповеди, чрез които съпрузите ще се преместват в интереса на службата, ще се пенсионират въз основа на чл. 70 или ще се уволняват от брачна служба. Така поне ще се узаконят редица явления, които и без друго се срещат много често в живота.

Аз лично никога не съм размишлявал върху въпроса за реформа на брака, убеден, че бракът отдавна е и реформиран, и деформиран. Най-многото, което може според мене да се направи за брака, е той да бъде ремонтиран. Да се поддържа една сграда, издигната върху каменни основи, необходимо е тя да се поправя, да се пререждат керемидите на покрива й, да се боядисва, да се правят пристройки, да се измазва. Но бракът, който се основава само върху дадена дума в черквата от двамата съпрузи, трудно се поддава на ремонтиране. За тоя факт трябва да държат сериозна сметка всички поборници за запазването на съвременния брак. От време на време и той трябва да се покрива, да се достройва, боядисва и замазва.

Но трудността да се реформира бракът се състои в това, че никой досега не е изяснил същността на брака. Едва ли има друго явление в живота, над което хората толкова много да са си блъскали главата и за което толкова много мнения да са казани както за брака, и същевременно надали има явление, за което да съществуват толкова противоречиви и взаимноизключващи се мнения. Като се почне от баналната мисъл, че бракът е пъкъл, и се свърши с противоположния възглед, че е рай, всички останали мнения варират между тия крайности. Изглежда, че всичко зависи от това, чии са мненията — на женени или на неженени, на очаровани или разочаровани. Опитите на науката да се намеси в обясняването на брака като явление не са отишли по-далеч от голите фрази и празното философствуване. Нима може да се приеме като разрешение на въпроса едно мнение като следното, изказано от един философ: „Бракът е морално единство, основано върху аморални отношения; стремежът за утвърждаване на собственото «аз» почива върху отричането му; удвояването на собствените задължения се основава върху отказ от половината от собствените права.“

Или може би вие мислите, че другите науки, всяка от свое гледище, биха могли да кажат за брака нещо по-положително от философията. Мене ми се струва, че ако бих взел интервю от тях, ще се получат приблизително следните отговори:

Историята: Бракът е един от редките случаи в историята, когато завоевателят се покорява от завоювания.

Математиката: Бракът е сбор от две неизвестни величини, от които трябва да се извади корен квадратен. Резултатът би трябвало ла бъде минус. Дори ако се получи един плюс, уравнението все пак завършва с бракоразводен процес.

Литературата: Бракът е интересна повест в някои случаи и роман с много хубаво начало, наподобяващо лирична поема, но често с лошо съдържание и най-често с неочакван край.

Граматиката: Бракът е съществително от мъжки род, което в живота се подчинява на правилата на женския род. Единствено число има само в граматиката, а множествено число само тогава, когато се състои от повече от две лица.

Геометрията: Бракът се състои от две паралелни линии, които вървят успоредно в живота и никога не могат да се пресекат.

Физиката: Бракът е физическо явление, при което две тела трябва съвместно да пазят равновесие, имайки обща, но въображаема опорна точка, в резултат на което губят бързо равновесие.

Химията: Бракът е съединение на два елемента, всеки от които запазва особеностите си. Всяка капка киселина, попаднала отвън, предизвиква реакция и го разлага на съставните му елементи.

Географията: Бракът — това са два полюса, които при сближение достигат температурата на екватора, а при отдалечаване възобновяват полярната си температура.

Както виждате, и тия отговори с нищо не ни приближават към решението на проблема. Затова не би било зле да оставим науката на мира и да се обърнем към хората. Бракът е институт, създаден от човека, а човекът е същество, което има и преживявания. Нима той няма най-голямо право да каже своето мнение. Невъзможно е, разбира се, да се обърнеш към всекиго поотделно, но ако се обърнем към представители на различните професии, техните отговори биха били, струва ми се, следните:

Търговецът: Бракът е търговско предприятие, основано от съдружници, което може да преуспява само тогава, когато по-младите не го крадат.

Войникът: Бракът е превзета крепост, която никога не е запазена от неприятелски нападения.

Свещеникът: Бракът е всекидневен „Отче наш“, в който трябва да се изговорят само думите: „Но избави нас от лукаваго.“ Мнозина добавят още и: „Не введи нас во изкушение.“

Лекарят: Бракът е заразителна болест, която носи сама в себе си своето антитоксично противодействие. Болният се чувствува най-добре при висока температура. При ниска температура състоянието му е лошо. Диета не се препоръчва, защото тя само влошава положението.

Съдията: Бракът е временно помирение на две враждуващи страни.

Аптекарят: Бракът е горчив хап, правен по остаряла рецепта, според която предварително се овалва в захар, за да може по-лесно да се преглътне. Въпреки това често засяда на гърлото.

Журналистът: Бракът е добър само като уводна статия, и то без печатните грешки, които изменят смисъла му (което е почти невъзможно).

Книжарят: Бракът е книга, която се чете с удоволствие в първото й издание, по-рядко във второто, а като застарее и мине към класиката, губи всякаква стойност.

Железничарят: Отначало, докато минава през тунела, бракът е увеселителен влак, малко по-късно той става пътнически, а след това непоносимо товарен. Сблъсквания стават почти редовно на всички кръстопътища.

Раздавачът: Бракът е препоръчано писмо, обикновено погрешно адресирано, което е интересно само докато е затворено.

Телефонистката: Бракът е връзка между два номера, които се разбират много добре, докато някаква външна намеса не прекъсне връзката или не се намери някой трети, както става по-често.

Спортистът: Бракът е скок, при който не е важно колко високо ще скочиш, а как ще паднеш. Някои падат твърдо на двата си крака, други на един, трети — на колене. Най-често се пада обаче на оная част от тялото, която е предназначена за седене.

Артистът: Бракът е драма, която никога не се играе пред публиката, а когато все пак получи аплодисменти, това само значи, че е лошо изиграна. Вината за лошата игра най-често се пада на режисьора, когото публиката не вижда, или на суфльора, който на някои места подсказва реплики, които няма в текста. В разрез с всички литературни правила в първото действие главните действуващи лица проявяват богати и изразителни душевни преживявания, които разкриват цялата сила на таланта на изпълнителите. В следващите действия силата намалява и драмата завършва без всякакъв ефект и затова е по-добре изобщо да не се играе до края.

Ето само няколко мнения, но колко различни са те и колко малко отговарят на поставения въпрос за същността на брака. Казват, че все пак най-добре е човек да се обърне към опита, защото единствен той е способен да даде отговор, най-близък до истината. Отидох при опита и го запитах:

— Какво представлява бракът?

— За да бъде онова, което хората желаят да бъде, в него трябва да участвуват три…

— Зная — мъжът, жената и семейният приятел.

— Не ме прекъсвай — извика опитът.

— Бракът се състои от три компонента: любов, доверие и търпеливост. Съществуваше ли при тебе първият — любовта?

— Да — любовта към всички жени.

— Това е повече от необходимо. А доверието?

— При собствената си жена не успях никога да го спечеля.

— Впрочем любовта и доверието са второстепенни неща, по-скоро декор на брака. Главното е търпението.

— Него го имах.

— Ето ти и отговора — бракът е търпение. И наистина търпение аз имах, но трябва да призная, че на него ме научиха и привикнаха моите критици. Те така по женски ме ругаеха постоянно, че в брака аз встъпих със създадения вече навик да понасям ругатни. По такъв начин доживях до днешния ден, когато мога почти едновременно да отпразнувам и литературния, и брачния си юбилей, разбира се, не с еднакви резултати в тия две различни области.