Бранислав Нушич
Автобиография (13)

ЧУЖДИ ЕЗИЦИ

Приблизително по това време в нашите средни училища бе въведен като учебен предмет френски език и се чувствуваше голяма липса на преподаватели. Но това обстоятелство ни най-малко не тревожеше нито училищните власти, нито нас учениците. Училищните власти определиха един нещастник от учителския съвет и му възложиха задачата да учи заедно с нас френски език. За нас това беше добре дошло, защото по такъв начин тоя предмет не ни създаваше никакви трудности. Напротив, часовете по френски език ни служеха като приятна отмора от останалите занимания и през тях ние много хубаво се забавлявахме.

Когато учителят си беше научил урока, не минавахме много добре, но когато и той не го знаеше, тогава беше съвсем лесно, защото той не се решаваше да разговаряме по предмета, а повеждаше разговор за съвсем други неща. Разказваше ни например, че Митридат VI, крал Понтийски, царувал цял век преди Христа, знаел 22 езика. Разказваше ни и че той лично познавал един черногорец, който много скитал по света и знаел 5 чужди езика, но ги говорел на черногорско наречие.

А когато учителят си знаеше урока, той започваше часа със специален разговор, който винаги имаше следното начало:

— Деца, на френския език трябва да отделите специално внимание. Той не ще ви бъде наложително необходим, ако, да кажем, някой от вас стане министър на външните работи, но ако някой има амбицията да стане портиер в хотел, то знайте, без френски език не може да мине.

След тия мъдри слова той отваряше пред себе си известната книга „Олендорфовата метода за изучаване на френски език“, която беше единственият учебник по френски език по това време, от който се ползувахме и ние, и учителите, и между нас започваше словесен диалог по Олендорфовата метода.

Въпрос: Братът на вашата жена, има ли той една птица, която пее хубаво?

Отговор: Да, братът на моята жена има една птица, която пее хубаво.

Въпрос: Вашата братовчедка не е ли роднина на братовчедката на моя племенник?

Отговор: Да, моята братовчедка е роднина на братовчедката на вашия племенник.

Въпрос: Виждали ли сте ножчето на моя чичо?

Отговор: Да, виждал съм ножчето на вашия чичо на пейката в градината на моята леля, която вчера изяде една ябълка.

Въпрос: Вашият по-голям брат говори ли френски?

Отговор: Моят по-голям брат не говори френски, но той има едно ножче.

Въпрос: Вашата сестра обича ли да яде сирене?

Отговор: Да, моята сестра обича да яде сирене.

Както се вижда от горните няколко примера, тази Олендорфова метода е много добра за изучаване на френски език. Познавам един наш млад дипломат, който бе научил френски по Олендорф и който води следния разговор по време на едно дипломатическо посещение:

— Вашата държава, не е ли тя съгласна да бъде в добросъседски отношения с нашата държава? Вашата държава, не е ли тя съгласна да направи декларация пред нашата държава, че тя, вашата държава, е съгласна да живее в добросъседски отношения с нашата държава?

Младият дипломат, разбира се, използуваше своите знания по френски език, придобити чрез Олендорфовата система, и на дипломатическите вечери. Така той каза веднъж на папския нунций, който седеше от дясната му страна:

— Вашата сестра обича ли да яде сирене?

А когато маркиза Инес Де Херер, жената на испанския посланик, го запита говори ли английски, той й отговори пак по Олендорфовата система:

— Не, аз не говоря английски, но аз свиря на флейта.

Немският език ни се отдаваше малко по-трудно, но се справяхме само благодарение на обстоятелството, че имахме учител, който умееше необикновено ясно да ни обясни много неща, които иначе щяха да ни бъдат неясни.

Като пример ще приведа само случая, когато той ясно и достъпно ни обясни какво представляват спомагателните глаголи в немския език.

— Спомагателният глагол, деца, това е оня глагол, който помага на главния. Например, аз копая лозето. В такъв случай аз съм глаголът graben. Значи: ich grabe. Добре, но graben не може да сколаса да прекопае сам цялото лозе. Денят е къс и той не може да сколаса. Какво да прави, що да прави, хайде да повика на помощ своя съсед haben. И той му казва: „Бъди така добър, съседе haben, помогни ми да прекопая лозето!“ Като добър съсед haben ce съгласява, запретват се двамата да работят задружно и ето ти: ich habe gegraben. Значи, haben в тоя случай е спомагателен глагол, тоест глагол, който се е притекъл на помощ на graben. Да, но не само тогава, когато graben е прекопавал лозето, е бил къс денят, в годината има и други къси дни. Друг път graben трябва да прекопае царевицата. Напъва се той, напъва се — не може да сколаса. Денят е къс и той не може да сколаса. Какво да прави, що да прави, разсъждава той. Не бива да повика пак на помощ haben, тъй като той вече му е направил веднъж услуга и му е помогнал да прекопае лозето. Тогава на graben му идва на ума да повика другия си съсед werden. Като добър човек werden също се отзовава на молбата му и идва да помогне на своя съсед. Запретват ръкави да работят задружно и ето ти ich werde graben. Werden, значи, в случая е също спомагателен глагол. Разбрахте ли сега, деца?

— Разбрахме — отговаряме ние в един глас, защото наистина много добре разбрахме обяснението.

И когато следващия час учителят попита например Сретен Йович какво представляват спомагателните глаголи в немски език, Йович, дълбоко убеден, че е разбрал много добре обяснението от миналия час, отговори:

— Спомагателните глаголи са съседи. Когато някой от тях не може да си прекопае лозето, той вика на помощ съседа си и така за едно прекопават лозето. Друг път пък, като не може да си прекопае царевицата, той повиква другия си съсед на помощ. Затова всички спомагателни глаголи в немски език са съседи.

— Е добре, Сретене, кажи ми, кого ще повикаш на помощ ти, когато не си знаеш урока? — пита го учителят.

— Съседа ми Живко! — отговаря Сретен.

— Тоя Живко, дето седи до тебе на чина ли?

— Да.

— А как ще ти помогне той?

— Ще ми подскаже.

— Какво ще ти подскаже?

— Онова, което не зная.

— И тогава Живко ще ти бъде спомагателен глагол, така ли?

— Да.

— Е хайде тогава ти, спомагателни глаголе, стани и му подскажи, та да чуем всички. Кажи, значи, кое важно нещо забрави да каже Сретен?

— Той забрави — става Живко, — забрави да каже, че денят е бил кратък и затова онзи човек не е могъл да сколаса да прекопае лозето си.

Ние, разбира се, не изучавахме само спомагателните глаголи. Имаше още много други мъки и неволи. Всяка неделя например учителят ни даваше по двадесет думи, които трябваше да научим наизуст. За да успеем да извършим това, всеки от нас трябваше да се превърне в жив джобен речник. Можете да си представите как изглеждаше петнадесетминутното междучасие преди часа по немски език. Вдигаше се пъклен шум и бръмчене, защото тогава целият клас се напъваше да научи зададените двадесет думи, за да ги забрави веднага след часа. През тоя всеобщ шум и бръмчене можеше да се чуят немските думи: zerquetschen, entwurzeln, Rucksichtlosigkeit, Rukschrittpartei, Markgafsrhaft и др. Върху значението на тия думи ние дори не се замисляхме, защото бяхме дълбоко убедени, че такива думи не могат да имат никакво значение и че учителите са ги измислили само за да направят уроците по-трудни. Все пак трябва да се признае, че имаше немски думи, които биха могли да се научат, защото бяха измислени твърде практично. Вероятно за икономия немците са дали на една дума по две-три значения и за да могат да бъдат те по-леко научени, са избрали значения, които имат известна връзка помежду си. Така например замък на немски значи Schloss, а така се нарича и катинарът, с който тоя замък се заключва. Или друг пример — падение, гибел се нарича Verfall, a точно така на немски се нарича и падеж на полица, което е в тясна връзка с падението. Versetzen значи залагам, a versetzen ce казва и когато преместваш нещо от дома си в заложната къща. Unterhalten значи забавлявам се, а значи и издържам. Тия две понятия са също така тясно свързани, защото оня, който се забавлява с девойката, съвсем естествено трябва да издържа и детето.

Най-много мъки ни причиняваха изключенията, които бяха просто гробница за цели класове, дори за цели поколения. И в другите граматики има изключения, но те са някак си по-човешки и по-благопристойни, а в немския език просто чувствувате, че немците са измислили изключенията като едно от своите милитаристични средства за унищожаване на неприятеля или като бодлива тел, ограждаща немския език, за да не може лесно да се проникне в неговото овладяване. Потиш се, потиш се, докато най-после си пречупиш езика и научиш някое правило. Целият щастлив, ти заставаш пред учителя и облизвайки си чак пръстите от удоволствие, казваш това, което си научил, очаквайки, че той ще ти каже: „Добре, много добре, иди си на мястото!“ А вместо това той ти казва-: „Добре, кажи ми сега има ли изключения това правило и кои са те!“ Получава се нещо, както когато ядеш с най-голям апетит компот от праскови и онзи, който ти сервира, изведнъж ти каже: „Хайде изгълтай сега и тези зелени трънки!“ Благодарение на тези изключения в немски език ученик с добър успех по този предмет в нашия клас беше истинско изключение.