Водата Лади

(Приказка на хауса)

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Обществено достояние)
Превод от руски
, (Пълни авторски права)
Форма
Приказка
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма
Сканиране, разпознаване и корекция
unicode (2007)

Издание:

Защо хората имат различен цвят. Приказки на африканските народи

Второ издание

Преведе от руски: Атанас Далчев

Илюстрации: ЛЮБКА БУКОВА, ПЕТЪР ЧУХОВСКИ, РУМЕН РАКШИЕВ

Редактор: ОГНЯНА ИВАНОВА. Корица: ЮЛИЙ МИНЧЕВ. Художествен редактор: ЙОВА ЧОЛАКОВА

Технически редактор: ИВАН АНДРЕЕВ. Коректор: АСЕН БАРЪМОВ

9537526432

Африканска. Дадена за набор на 12. I. 1979 г. Подписана за печат на 27. II. 1979 г. Излязла от печат на 26. V. 1979 г. Формат 1/16/60/90. Печ. коли 12.50. Изд. коли 12.50.

Цена: неподвързана 0.78 лв., подвързана 1.03 лв.

Държавно издателство „Отечество“, бул. „Г. Трайков“ 2а

Печатница „Д. Благоев“ София

 

Сказки народов Африки

Ред. переводов Д. А. Ольдерогге и Б. В. Замарина

М—Л, 1959


Това е разказ за водата Лади. Един ловец си построил колиба в гъстата гора. Родили му се две деца, после умрял. И останали след него едно момиченце и едно момче. Така си расли. Когато момъкът отивал на лов, оставял сестра си в колибата, набирал бодливи клони и запречвал с тях входа. Когато се връщал от гората, казвал: „Фацимата, Фацимата, Магира, отвори ми вратата, за да мога да вляза, Магира, отвори ми вратата, за да мога да вляза, за да мога да вляза, аз, слон на града[1]“. Той правил така винаги, когато се връщал от гората. И веднъж една фъфлеща хиена подслушала тия думи. Когато той отишъл в гората, хиената дошла и рекла:

— Фаджимата, Фаджимата, Магиа, отвори ми вратата, за да мога да вляза, за да мога да вляза, Магиа. Отвори ми вратата, за да мога да вляза аз, слон на гйеда.

Но девойката рекла:

— Не, познавам те, ти си хиената.

Тогава хиената отишла при лъва. Лъвът й дал цяр срещу фъфленето и тя се върнала и рекла:

— Фацимата, Фацимата, Магира, отвори вратата, за да мога да вляза, за да мога да вляза аз, слон на града.

И ето, девойката отворила вратата, а хиената я сграбчила и глътнала. Когато братът на девойката се върнал в къщи от гората, рекъл:

— Фацимата, Фацимата, Магира, отвори ми вратата, Магира, отвори ми вратата, за да мога да вляза, за да мога да вляза аз, слон на града.

Но само мълчанието му отговорило. И така той направил три пъти, а после отворил силом вратата, влязъл, но не видял девойката. Тогава излязъл, взел своята кратунка и тръгнал на път; стигнал до леговището на хиената и видял там момински гердан и дрехи.

„Това е направила хиената“ — досетил се той и продължил нататък. А там имало езеро, дето всички горски животни от околните места пиели вода. И друга вода тук нямало. Стигнал той до това езеро, взел своята вълшебна кратунка и изгребал цялата вода. После тръгнал, покачил се на едно дърво и седнал там. И ето, минало стадо слонове да пие вода. Тогава той, рекъл:

— Хей, слоне, къде отиваш?

— Отивам към водата Лади — отговорил слонът.

— Водата Лади е пресъхнала. Ако ми дадеш оная, която е изяла сестра ми, ще ти дам от водата Лади — рекъл ловецът.

Тогава слонът блъвнал тревата, която бил изял:

— Хаб! Виждаш какво съм ял. Ето какво имам в стомаха.

И слонът тръгнал и легнал, като дишал тежко. Приближило се стадо биволи и момъкът рекъл:

— Биволе, къде отиваш?

— Отивам към водата Лади — отговорил той.

— Водата Лади е пресъхнала. Ако ми дадеш оная, която изяде сестра ми, ще ти дам от водата Лади — рекъл ловецът.

И биволът отговорил:

— Хаб! Гледай какво съм ял, ето какво имам в стомаха.

И каквото и стадо горски животни да минело, било все така: той ги питал и те му отговаряли, отивали към устието на езерото, лягали и тежко дишали. И така било, докато не дошли всички животни на гората. Оставало само стадото хиени. Най-сетне приближили и те; хиената, която изяла сестра му, вървяла напред; тя бързала да отиде да пие вода. И ловецът рекъл:

— Хиено, къде отиваш?

— Отивам към водата Йяди — отговорила хиената.

— Водата Лади е пресъхнала. Ако ми дадеш оная, която е изяла сестра ми, ще ти дам от водата Лади — рекъл ловецът.

Хиената мълчала. Той повторил тези думи три пъти, тя не отговаряла. В този миг дотърчал лъвът, сграбчил я и я разкъсал на две части и девойката излязла. И лъвът рекъл:

— Гледай, ето сестра ти.

И тогава момъкът излял водата за тях, защото намерил сестра си жива. И всички животни от гората се спуснали да пият вода, големите тъпчели малките и много умрели. А момъкът слязъл от върха и събирал месото, докато се уморил. Отишъл в друго селище и повикал на помощ хората и те също събирали месо и пак останало. Ето как било.

Бележки

[1] Слон на града — тоест най-силният човек.

Край
Читателите на „Водата Лади“ са прочели и: