Три истини

(Приказка на суахили)

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Обществено достояние)
Превод от руски
, (Пълни авторски права)
Форма
Приказка
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
2 (× 1 глас)
Сканиране, разпознаване и корекция
unicode (2007)

Издание:

Защо хората имат различен цвят. Приказки на африканските народи

Второ издание

Преведе от руски: Атанас Далчев

Илюстрации: ЛЮБКА БУКОВА, ПЕТЪР ЧУХОВСКИ, РУМЕН РАКШИЕВ

Редактор: ОГНЯНА ИВАНОВА. Корица: ЮЛИЙ МИНЧЕВ. Художествен редактор: ЙОВА ЧОЛАКОВА

Технически редактор: ИВАН АНДРЕЕВ. Коректор: АСЕН БАРЪМОВ

9537526432

Африканска. Дадена за набор на 12. I. 1979 г. Подписана за печат на 27. II. 1979 г. Излязла от печат на 26. V. 1979 г. Формат 1/16/60/90. Печ. коли 12.50. Изд. коли 12.50.

Цена: неподвързана 0.78 лв., подвързана 1.03 лв.

Държавно издателство „Отечество“, бул. „Г. Трайков“ 2а

Печатница „Д. Благоев“ София

 

Сказки народов Африки

Ред. переводов Д. А. Ольдерогге и Б. В. Замарина

М—Л, 1959


Едно време живял един цар. Той издал заповед в царството си, че ако някой човек извърши постъпка, която заслужава смърт, може да му простят само ако каже три истини, които никой не ще може да опровергае.

И случило се така, че един от воините на царя извършил престъпление и избягал в гората.

В гората той увеличил вината си, като убивал всеки човек, който минел оттам.

И царят заповядал на воините си да отидат и да го заловят. Те тръгнали, хванали го и го довели при съдията. Съдията го попитал:

— Знаеш ли заповедта, издадена в тази страна?

И човекът отговорил:

— Да, разбира се.

— Каква е? — попитал съдията.

— Ако искам да ме помилват — отговорил човекът, — трябва да кажа три истини и никой да не може да ги отрече. Ако не мога да кажа, ще бъда убит.

Съдията рекъл:

— Да, така е. Е какво, знаеш ли три такива истини?

— Да, зная — отговорил воинът.

И съдията рекъл:

— Кажи ги.

Като мислел за своето положение, човекът казал тези три истини:

— Ако човек ти каже: „Бях лош от рождение“, не му вярвай.

Съдията помислил и признал истината, защото действително няма хора лоши от рождение, но идва време, когато те стават лоши.

— Ако човек ти каже, че му харесва онова положение, в което сега се намира, не му вярвай — рекъл воинът.

Съдията видял истина и в това.

— Ако човек ти каже: „Пусни ме от съда, ще се върна на другия ден“, не му вярвай.

И съдията отново видял истината: няма такъв глупец, който, излязъл веднъж от устата на смъртта, би се върнал отново там.

И съдията рекъл на човека:

— Така е, думите ти са истинни, човек не може да ги отрече.

И пуснали, човека, и той се спасил от наказанието.

Край
Читателите на „Три истини“ са прочели и: