Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- [не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Обществено достояние)
- Превод от руски
- Атанас Далчев, 1979 (Пълни авторски права)
- Форма
- Приказка
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 1 (× 1 глас)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- unicode (2007)
Издание:
Защо хората имат различен цвят. Приказки на африканските народи
Второ издание
Преведе от руски: Атанас Далчев
Илюстрации: ЛЮБКА БУКОВА, ПЕТЪР ЧУХОВСКИ, РУМЕН РАКШИЕВ
Редактор: ОГНЯНА ИВАНОВА. Корица: ЮЛИЙ МИНЧЕВ. Художествен редактор: ЙОВА ЧОЛАКОВА
Технически редактор: ИВАН АНДРЕЕВ. Коректор: АСЕН БАРЪМОВ
9537526432
Африканска. Дадена за набор на 12. I. 1979 г. Подписана за печат на 27. II. 1979 г. Излязла от печат на 26. V. 1979 г. Формат 1/16/60/90. Печ. коли 12.50. Изд. коли 12.50.
Цена: неподвързана 0.78 лв., подвързана 1.03 лв.
Държавно издателство „Отечество“, бул. „Г. Трайков“ 2а
Печатница „Д. Благоев“ София
Сказки народов Африки
Ред. переводов Д. А. Ольдерогге и Б. В. Замарина
М—Л, 1959
История
- — Добавяне
Искам да ви разкажа за костенурката Кока. Един човек от село Луба ла-Суку уловил в храсталаците костенурка и я донесъл в село. Едни рекли:
— Хайде да я убием!
Други попитали:
— Как да я убием?
Първите рекли:
— Да я разсечем наполовина!
А костенурката запяла:
Костенурка Кока
и брадва, о Кока!
Брадвата няма да ме умъртви!
Попитали тогава хората:
— А с какво да я убием?
Другите рекли:
— Да я убием с камъни!
Уплашила се костенурката и си рекла:
— Ще умра — и запяла:
Костенурка Кока,
и камък, о Кока!
Камъкът няма да ме умъртви!
Хората рекли:
— Хайде да я хвърлим в огъня!
А костенурката пак запяла:
Костенурка Кока,
и огън, о Кока!
Огънят няма да ме умъртви!
На гърба си имам покрив,
и от камък по-корав,
затова не може огън да ме изгори!
Хората рекли:
— Да я заколим с ножове!
А костенурката запяла:
Костенурка Кока,
и нож, о Кока,
Ножът няма да ме умъртви!
Хората рекли тогава:
— Хей ти, какво ще правим с тебе? Как да те убием?
И най-сетне хората решили:
— Хайде да я хвърлим във водата!
Костенурката възкликнала:
— Ох, ще умра там! Какво да прави?
И хората рекли:
— Еуа! Намерихме как да я убием!
Уловили я и я занесли на реката. Хвърлили я там в дълбоко място.
Костенурката потънала, после се показала над водата. Тя плувала и пеела:
Във водата, в моя дом, във водата, в моя дом!
А хората си рекли:
— Я гледай! Костенурката ни излъга. Искахме да я убием с брадва, а тя рече: „Брадвата няма да ме убие“. Казахме, че ще я хвърлим във водата — а тя рече: „Ще умра“. Хвърлихме я във водата, но излиза, че това я спаси.
Ето защо костенурката живее във водата: хората искали да я убият, но тя ги надхитрила.