Човекът и костенурката

(Приказка на лунда)

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Обществено достояние)
Превод от руски
, (Пълни авторски права)
Форма
Приказка
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
1 (× 1 глас)
Сканиране, разпознаване и корекция
unicode (2007)

Издание:

Защо хората имат различен цвят. Приказки на африканските народи

Второ издание

Преведе от руски: Атанас Далчев

Илюстрации: ЛЮБКА БУКОВА, ПЕТЪР ЧУХОВСКИ, РУМЕН РАКШИЕВ

Редактор: ОГНЯНА ИВАНОВА. Корица: ЮЛИЙ МИНЧЕВ. Художествен редактор: ЙОВА ЧОЛАКОВА

Технически редактор: ИВАН АНДРЕЕВ. Коректор: АСЕН БАРЪМОВ

9537526432

Африканска. Дадена за набор на 12. I. 1979 г. Подписана за печат на 27. II. 1979 г. Излязла от печат на 26. V. 1979 г. Формат 1/16/60/90. Печ. коли 12.50. Изд. коли 12.50.

Цена: неподвързана 0.78 лв., подвързана 1.03 лв.

Държавно издателство „Отечество“, бул. „Г. Трайков“ 2а

Печатница „Д. Благоев“ София

 

Сказки народов Африки

Ред. переводов Д. А. Ольдерогге и Б. В. Замарина

М—Л, 1959


Искам да ви разкажа за костенурката Кока. Един човек от село Луба ла-Суку уловил в храсталаците костенурка и я донесъл в село. Едни рекли:

— Хайде да я убием!

Други попитали:

— Как да я убием?

Първите рекли:

— Да я разсечем наполовина!

А костенурката запяла:

Костенурка Кока

и брадва, о Кока!

Брадвата няма да ме умъртви!

Попитали тогава хората:

— А с какво да я убием?

Другите рекли:

— Да я убием с камъни!

Уплашила се костенурката и си рекла:

— Ще умра — и запяла:

Костенурка Кока,

и камък, о Кока!

Камъкът няма да ме умъртви!

Хората рекли:

— Хайде да я хвърлим в огъня!

А костенурката пак запяла:

Костенурка Кока,

и огън, о Кока!

Огънят няма да ме умъртви!

На гърба си имам покрив,

и от камък по-корав,

затова не може огън да ме изгори!

Хората рекли:

— Да я заколим с ножове!

А костенурката запяла:

Костенурка Кока,

и нож, о Кока,

Ножът няма да ме умъртви!

Хората рекли тогава:

— Хей ти, какво ще правим с тебе? Как да те убием?

И най-сетне хората решили:

— Хайде да я хвърлим във водата!

Костенурката възкликнала:

— Ох, ще умра там! Какво да прави?

И хората рекли:

— Еуа! Намерихме как да я убием!

Уловили я и я занесли на реката. Хвърлили я там в дълбоко място.

Костенурката потънала, после се показала над водата. Тя плувала и пеела:

Във водата, в моя дом, във водата, в моя дом!

А хората си рекли:

— Я гледай! Костенурката ни излъга. Искахме да я убием с брадва, а тя рече: „Брадвата няма да ме убие“. Казахме, че ще я хвърлим във водата — а тя рече: „Ще умра“. Хвърлихме я във водата, но излиза, че това я спаси.

Ето защо костенурката живее във водата: хората искали да я убият, но тя ги надхитрила.

Край
Читателите на „Човекът и костенурката“ са прочели и: