Двама бедняци (Приказка на хауса)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Приказка
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
unicode (2007)

Издание:

Защо хората имат различен цвят. Приказки на африканските народи

Второ издание

Преведе от руски: Атанас Далчев

Илюстрации: ЛЮБКА БУКОВА, ПЕТЪР ЧУХОВСКИ, РУМЕН РАКШИЕВ

Редактор: ОГНЯНА ИВАНОВА. Корица: ЮЛИЙ МИНЧЕВ. Художествен редактор: ЙОВА ЧОЛАКОВА

Технически редактор: ИВАН АНДРЕЕВ. Коректор: АСЕН БАРЪМОВ

9537526432

Африканска. Дадена за набор на 12. I. 1979 г. Подписана за печат на 27. II. 1979 г. Излязла от печат на 26. V. 1979 г. Формат 1/16/60/90. Печ. коли 12.50. Изд. коли 12.50.

Цена: неподвързана 0.78 лв., подвързана 1.03 лв.

Държавно издателство „Отечество“, бул. „Г. Трайков“ 2а

Печатница „Д. Благоев“ София

 

Сказки народов Африки

Ред. переводов Д. А. Ольдерогге и Б. В. Замарина

М—Л, 1959

История

  1. — Добавяне

Живял едно време един беден човек. Той нямал ни храна, ни дреха — нищо, освен надбедрена превръзка. Отишъл този човек при царя и рекъл:

— Царю, уморих се да живея, по-добре убий ме. Нямам ни храна, ни дреха, само надбедрена превръзка. Толкова голяма е моята бедност!

— Добре — рекъл царят и заповядал на слугите си да вземат бедняка и да го убият.

Но в това време, когато слугите на царя вече се канели да го убият, покрай тях минал друг бедняк, съвсем гол. И той рекъл:

— Искам да ви помоля за една милостиня. Когато убиете този човек, дайте ми неговата надбедрена превръзка.

Щом чул тия думи, първият бедняк се провикнал:

— Спрете, не ме убивайте! Отведете ме назад при царя, искам да му кажа нещо.

Върнали бедняка при царя и рекли:

— Този човек желае да ти каже нещо.

— Добре, нека дойде и каже, аз ще го изслушам — отговорил царят.

И бедният човек рекъл:

— Позволи ми да остана жив. Днес видях един човек още по-беден от мене. Не искам да мра.

— Върви по своя път — рекъл царят — и благодари на бога, че си видял оня, който е по-беден от тебе.

Това е краят на приказката.

Край
Читателите на „Двама бедняци“ са прочели и: