Филипа Грегъри
Пленница на короната (56)

54

Замъкът Мидълхам, Йоркшър, април 1483

Стоя в ливадата пред стените на замъка, и гледам как децата се упражняват в езда. Имат три силни коня, приплод от яките диви кончета, които живеят тук в пустошта, и яздят в тръс с тях през поредица малки препятствия. Конярите поставят препятствията все по-високо и по-високо, докато всички ездачи последователно успеят да ги прескочат. Моята задача е да определя кога е твърде високо за Теди, но Маргарет и Едуард могат да продължат, а после да обявя победител. Откъснала съм половин дузина напръстничета, и увивам от тях венец за победителя. Маргарет прескача препятствието отведнъж и ми хвърля тържествуваща широка усмивка; тя е смело малко момиче и е готова да насочи кончето си към всяко предизвикателство. Синът ми я следва, прескачайки препятствията, като язди не толкова елегантно, но още по-решително. Мисля си, че скоро трябва да му дадем по-едър кон и ще трябва да се обучава за двубои на арената за възрастни.

Камбаните на параклиса започват да бият с внезапен рязък звън. Петлите литват от гредите на замъка с рязко мрачно крякане, а аз се обръщам разтревожено. Децата спират кончетата си и ме поглеждат.

— Не знам — отговарям на въпроса, изписал се по озадачените им лица. — Връщайте се в тръс в замъка, хайде, бързо.

Звукът, който вдига тревога, не е обичайният камбанен звън, а равномерно биене, което означава смърт, смърт в семейството. Но кой може да е умрял? За миг се питам дали са намерили майка ми мъртва в покоите й и са наредили да се бие камбаната, за да известят една смърт, която всъщност беше обявена преди години. Но нима нямаше да дойдат да съобщят първо на мен? Придърпвам полите на роклята си, за да не ми пречат, та да мога да изтичам със сигурна походка надолу по каменистата пътека до портата на замъка и да последвам децата във вътрешния двор.

Ричард е на стъпалата, които водят нагоре към голямата зала, а около него се събират хора. Държи в ръка някакъв лист; виждам кралския печат и първата ми пламенна надежда е, че молитвите ми са получили отговор и кралицата е мъртва. Изтичвам нагоре по стъпалата да застана до него и той казва, със задавен от скръб глас:

— Едуард. Моят брат, Едуард.

Ахвам, но изчаквам, докато камбаната бавно замлъква и слугите поглеждат съпруга ми. Трите деца дотичват от конюшните и застават, както подобава, на стъпалата пред нас. Едуард е свалил шапката от главата си, а Маргарет сваля шапчицата на Теди от къдравата му коса.

— Скръбни новини от Лондон — изрича Ричард ясно, за да могат всички, дори работниците, които са дотичали от нивите, да го чуят. — Негова светлост кралят, моят обичан и благороден брат, е мъртъв. — Сред тълпата настъпва силно раздвижване. Ричард кимва, сякаш разбира неверието им. Покашля се. — Разболял се е преди няколко дни и е починал. Получил е последно причастие, а ние ще се молим за безсмъртната му душа.

Мнозина се прекръстват, а една жена надава тихо ридание и вдига престилката си към очите.

— Неговият син Едуард, Уелски принц, ще наследи короната на баща си — казва Ричард. Повишава глас: — Кралят е мъртъв. Бог да пази краля!

— Бог да пази краля! — повтаряме всички, а после Ричард ме хваща за ръката и ме повежда към голямата зала. Децата тръгват зад нас.

Ричард изпраща децата в параклиса да се молят за душата на чичо си, краля. Действа бързо и решително, възпламенен от плановете за онова, което предстои да се направи. Моментът е съдбовен, а той е Плантагенет — те винаги се справят най-добре в криза или когато шансът им виси на косъм. Дете на войната, воин, командир, управител на западните области на Шотландия, той се е издигнал през редиците на братовите си войници, за да бъде готов за този момент сега — моментът, когато брат му вече го няма, а Ричард трябва да защити неговото наследство.

— Любима, трябва да те оставя. Трябва да отида в Лондон. Той сигурно е посочил мен за регент и трябва да се погрижа кралството му да бъде защитено.

— Кой би го застрашил?

Той не отговаря: „Жената, която застрашава мира на Англия всеки ден от онзи проклет майски празник насам, когато го прелъсти и омагьоса“. Вместо това ме поглежда сериозно и казва:

— Освен от всичко друго, се боя и от нашествието на Хенри Тюдор.

— Синът на Маргарет Станли? — казвам невярващо. — Онова момче, което произхожда от фамилиите Боуфорт и Тюдор? Не е възможно да се боиш от него.

— Едуард се боеше от него, и подготвяше споразумение с майка му да го върне у дома като приятел. Той е наследник на династията Ланкастър, макар и малко известен, и е в изгнание, откакто Едуард се качи на престола. Той е враг и аз не знам какви съюзи е сключил. Не се боя от него, но ще отида в Лондон и ще подсигуря трона за Йорк, за да не може да съществуват никакви съмнения.

— Ще трябва да работиш заедно с кралицата — предупреждавам го.

Той ми се усмихва:

— Не се боя и от нея. Няма нито да ме омагьоса, нито да ме отрови. Тя вече е без значение. Най-лошото, което може да стори, е да говори против мен, но хората, чието мнение е от значение, няма да се вслушат в нея. Загубата на брат ми е и нейна загуба, макар че тя ще проумее това едва когато види, че е свалена от власт. Тя е вдовстваща кралица, вече не е главен съветник на краля. Ще трябва да работя със сина й, но той е както неин син, така и на Едуард, и аз ще се погрижа да осъзнае авторитета ми като негов чичо. Задачата ми трябва да бъде да го взема под свой контрол, да опазя рожденото му право, да се погрижа да го поставя на трона, както искаше брат ми. Аз съм негов регент. Аз съм негов настойник. Аз съм негов чичо. Аз съм защитник на страната, а също и негов. Ще го взема под грижите си.

— Да дойда ли и аз?

Той поклаща глава.

— Не, ще потегля бързо с най-близките си приятели. Робърт Бракънбъри вече тръгна да осигури коне за нас по пътя. Чакай тук, докато уредя Елизабет Удвил и цялото проклето семейство Ривърс да се оттеглят в тих траур в замъка Уиндзор и да се махнат от пътя ни. Ще изпратя да те доведат, когато се сдобия с държавния печат и Англия бъде под мое владение — той се усмихва. — Това е моят миг на величие, както и миг на скръб. За известно време — докато момчето порасне достатъчно — ще управлявам Англия като крал. Ще приключа войните с Шотландия и ще преговарям с Франция. Ще се погрижа в цялата страна да има справедливост и постовете да се заемат от достойни мъже — мъже, които не са сродници на Ривърс. Ще отстраня Ривърс от постовете им и ще ги прогоня от големите им имоти. Ще оставя своя отпечатък върху Англия през тези години, и хората ще знаят, че съм бил добър защитник и добър брат. Ще поема грижата над малкия Едуард и ще го науча какъв велик човек беше баща му — и колко по-велик можеше да бъде, ако не беше онази жена.

— Ще дойда в Лондон веднага щом пратиш да ме повикат — обещавам. — А тук ще се молим за душата на Едуард. Той беше голям грешник, но беше достоен за обич.

Ричард клати глава.

— Беше предаден от жената, която постави на най-високото място в страната — казва. — Беше оглупял от любов. Но аз ще се погрижа най-хубавите части от наследството му да бъдат предадени на сина му. Ще направя това момче истински внук на баща ми — той млъква за миг. — А колкото до нея, ще я изпратя обратно в селото, от което дойде — зарича се той, в миг на необичайно озлобление. — Тя ще отиде в някое абатство и ще живее в усамотение. Всички се нагледахме достатъчно на нея и на безбройните й братя и сестри. С Ривърс в Англия е свършено. Ще ги прогоня.

Ричард потегля още същия ден. Спира в Йорк и той и целият град полагат клетва за вярност пред племенника му. Той казва на гражданите, че ще отдадат почит на покойния крал чрез верността си към неговия син, и продължава към Лондон.

После нямам никаква вест от него. Не се изненадвам от мълчанието, той пътува към Лондон — какво има да ми пише, освен за бавното им придвижване през калта в тези пролетни дни? Знам, че ще се срещне с Бъкингамския херцог, младият Хенри Стафорд, който беше оженен против волята си за Катрин, сестрата от семейство Удвил, когато и двамата бяха деца; който издаде смъртната присъда на Джордж, отивайки против съвестта си, за да угоди на кралицата и сестра й. Знам, че Уилям Хейстингс, верният приятел на краля, е писал на Ричард да дойде веднага, и го е предупредил за враждебността на кралицата. Великите лордове ще се съберат да защитят момчето Едуард, наследника на бащиния си трон. Знам, че семейство Ривърс ще искат да обкръжат и защитят наследника си от всички останали — но кой би могъл да откаже на Ричард, брата на краля, посочен за лорд-протектор на Англия?