Филипа Грегъри
Пленница на короната (38)

37

Замъкът Мидълхам, Йоркшър, пролетта на 1475

Мисля, че се превръщам в жена с твърдо като камък сърце. Момичето, което бях — което се ужасяваше от майчиното си неодобрение, което се вкопчваше в голямата си сестра, което обичаше баща си като свой повелител — сега е осемнайсетгодишна херцогиня, която нарежда на слугите си да охраняват майка й като неин враг, и пише с добросъвестна предпазливост на сестра си. Ричард ме предупреждава, че брат му Джордж се превръща в опасно невъздържан критик на краля, и че е известно, че Изабел е съгласна с него; не можем да бъдем виждани да общуваме с тях.

Не му се налага да ме убеждава. Не искам да общувам с тях, ако те съзнателно се излагат на опасност. Когато Изабел ми пише, че отново се оттегля в очакване на раждане, и иска да отида при нея, отказвам. Освен това не мога да се изправя пред Изабел, докато майка ни е поверена на мен, затворница до края на живота си. Не мога да се изправя пред Изабел, когато ужасните заплахи на майка ми звучат в ушите ми и в сънищата ми през всяка нощ от живота ми. Сега Изабел знае, както знам аз, че обявихме родната си майка за мъртва, за да можем да й отнемем земите, за да ги дадем на съпрузите си. Имам чувството, че сме убийци, с кръв по ръцете. А какво бих казала, ако Изабел ме попита дали за майка ми се полагат добри грижи? Дали понася затворничеството си търпеливо? Какво бих могла да й кажа, ако поиска от мен да освободя майка ни?

Никога не мога да призная, че майка ми е затворена в кулата си, за да не може да говори за брака ми. Не мога да кажа на Изабел, че нашите съпрузи не само са обявили майка ни за мъртва, но че в този момент дори на мен ми се иска тя да е мъртва. Със сигурност искам устата й да бъде затворена завинаги.

А сега се боя от онова, което мисли Изабел. Питам се дали е прочела указа, с който майка ми е обявена за мъртва, така внимателно, както го е прочела майка ми. Питам се дали Изабел храни съмнения относно женитбата ми, дали един ден Джордж ще каже на всички, че аз съм блудницата на херцога, също както и Елизабет Удвил е блудницата на краля: че има само един син на Йорк със законна съпруга. Не смея да се срещна с Изабел с тези мисли в ума си, затова пиша и съобщавам, че не мога да дойда: времената са твърде тежки.

През март Изабел отговаря, че съжалява, задето не съм могла да дойда при нея, но че има добри новини. Най-сетне тя има момче, син и наследник. Той също ще бъде наречен Едуард, но това момче ще носи името на мястото на раждането си и графската титла на дядо си. Той ще бъде Едуард Уорик, и тя ме подканя да се радвам за нея. Опитвам се, но не мога да не си мисля, че ако Джордж направи опит да завземе трона, може да предложи на евентуалните изменници, които биха се присъединили към него, нов вариант за кралско семейство: освен претендент, сега той предлага и наследник.

Пиша на Изабел, че се радвам за нея и за сина й, и че й желая късмет. Но не изпращам подаръци и не предлагам да бъда кръстница. Боя се от онова, което може да планира Джордж за това малко момче, този нов Уорик, този внук на Уорик, кралесъздателя.

Освен това, докато аз се тревожа от думите на майка си, от страховете за сина си, страната с главоломна бързина се е приближавала към война с Франция, и всичко, сторено в мирни времена, е забравено, защото трябва да се повишават данъци, да се събират войници, да се коват оръжия, да се кърпят ботуши, да се шият ливреи. Ричард не може да мисли за нищо друго, освен да набира войници от владенията ни, да привлича арендатори, васали, слуги, и всеки, който му е предложил верността си. Земевладелците трябва да доведат собствените си арендатори от фермите си, градовете трябва да събират средства и да изпращат чираците. Ричард бърза да събере хората си и да се присъедини към братята си — двамата си братя — когато се отправят да нахлуят във Франция, за да завземат обратно цялото кралство, ширнало се пред тях като богата трапеза за пиршество.

Тримата синове на Йорк отново ще потеглят сред блясък и великолепие. Едуард е обявил, че е твърдо решен да възвърне блясъка и славата на Хенри V. Той отново ще бъде крал на Франция и позорът от провала на Англия под управлението на лошата кралица и спящия крал ще бъде забравен. Ричард се държи хладно с мен, докато се готви да потегли. Той помни, че кралят на Франция, Луи, предложи и организира първата ми сватба, наричаше ме своя красива братовчедка и ми обещаваше приятелството си, когато стана кралица на Англия.

Ричард проверява отново и отново товарните коли, които ще пренесат всичко до Франция, заръчва на оръжейника си да му приготви два комплекта доспехи, и се качва на коня си в двора на конюшнята начело на около хиляда души. Още повече ще се присъединят към него по време на похода на юг.

Отивам да се сбогувам.

— Пази се, съпруже.

В очите ми има сълзи и се опитвам да ги прогоня, като примигвам.

— Отивам на война — усмивката му е сдържана и студена; умът му вече е съсредоточен върху работата, която трябва да свърши. — Съмнявам се, че ще мога да се пазя.

Поклащам глава. Толкова много искам да му кажа колко се страхувам за него, че не мога да не мисля за баща си, който едва се сбогува в бързината да стигне до корабите си и да потегли на война. Не мога да не мисля за първия си съпруг, чийто живот бе покосен толкова рано на толкова кърваво бойно поле, че дори сега никой не говори за смъртта му.

— Искам да кажа единствено, че се надявам да се върнеш у дома при мен и при сина си Едуард — казвам тихо. Отивам до коня му и слагам ръка на коляното му. — Аз съм твоя съпруга, и ти давам благословията си като твоя съпруга. Сърцето ми ще бъде с теб през всяка стъпка от пътя. Ще се моля за теб всеки ден.

— Ще се върна благополучно у дома — казва той уверено. — Сражавам се на страната на брат си Едуард, а той никога не е побеждаван на бойното поле, единствено чрез измяна. А ако успеем да завземем отново английските владения във Франция, това ще бъде най-бляскавата победа от поколения насам.

— Да — казвам.

Той се навежда ниско на седлото си и ме целува по устните.

— Бъди смела — казва. — Ти си съпруга на английски военачалник. Може би ще се върна у дома при теб, извоювал замъци и обширни владения във Франция. Пази земите ми и пази сина ми, и аз ще се върна у дома при теб.

Отстъпвам назад, а той обръща коня си и неговият знаменосец издига флага му, който се развява на лекия ветрец. Изображението на глигана, гербът на Ричард, изтръгва ликуващ възглас от мъжете, и той им дава знак да го последват. Отпуска поводите, конят нетърпеливо поема напред и те тръгват, под широката каменна арка, където тропотът от краката им отеква по подвижния мост, простиращ се над крепостния ров, докато патиците се пръсват изплашено, а после — надолу по пътя край Мидълхам, и на юг, за да се срещнат с краля, на юг през Тясното море, на юг към Франция, за да върнат Англия към дните, когато английските крале управляваха Франция, а английските фермери отглеждаха маслини и грозде.