Филипа Грегъри
Пленница на короната (31)

30

Замъкът Фодърингей, Норт Хампшър, есента на 1472

Замъкът, родно място на Ричард и седалище на неговия род, е занемарен и запуснат. В такова състояние е от началото на войните, след което родът Йорк е можел да отделя средства само за укрепяване на замъците, нужни им, за да водят от там бунта срещу спящия крал и лошата кралица. Ричард се мръщи, когато поглежда към външната стена, която се е наклонила опасно над крепостния ров, и хвърля поглед към покрива на замъка, където враните са направили безброй гнезда под оловните плочи на покрива.

Херцогинята ме поздравява сърдечно, макар да съм третата булка, влязла с таен брак в семейството й.

— Но винаги съм искала Ричард да се ожени за вас — уверява ме тя. — Сигурно съм го обсъждала с майка ви дузина пъти. Затова бях толкова доволна, когато направиха Ричард повереник на вашия баща, исках да се опознаете. Винаги съм се надявала да станете моя снаха.

Тя ни приема в по-малката зала на замъка — помещение с дървена ламперия, в чиито два края гори по един голям огън, и с три огромни маси, подредени за вечеря: една за слугите, една за прислужничките, и една маса за благородниците. Херцогинята, Ричард и аз и няколко от нейните сродници се настаняваме на господарската маса и наблюдаваме залата.

— Живеем много простичко — казва тя, макар че има стотици слуги и дузина гости. — Не се опитваме да се мерим с онази жена и нейния двор. Бургундски порядки — казва тя мрачно. — И всевъзможни разхищения.

— Брат ми, кралят, ви изпраща благопожеланията си — казва Ричард с официален тон. Коленичи пред майка си и тя полага длан върху главата му в жест на благословия.

— А как е Джордж? — пита тя веднага за своя любимец. Ричард ми смига. Явната склонност на херцогинята към фаворизиране беше повод за открити шеги във фамилията до момента, в който я накара да подкрепи претенциите на Джордж за трона. Това беше прекалено, дори за благосклонната привързаност на краля.

— Той е добре, макар че все още се опитваме да уредим наследството на съпругите си — казва Ричард.

— Неприятна работа — тя поклаща глава. — Един хубав имот не бива никога да бъде разпокъсван. Би трябвало да се споразумееш с него, Ричард. В крайна сметка, ти си по-младият син. Редно е да отстъпиш на брат си Джордж.

Такова явно предпочитание не е толкова забавно.

— Слушам единствено себе си — казва Ричард сковано. — Джордж и аз ще се споразумеем да си поделим богатството на Уорик. Бих бил лош съпруг на Ан, ако позволя наследството й да бъде пропиляно.

— По-добре да бъдеш лош съпруг, отколкото лош брат — казва тя лукаво. — Погледни брат си Едуард, който се е поддал на влиянието на съпругата си и предава постоянно семейството си.

— Едуард се прояви като мой добър приятел в този случай — напомня й Ричард. — И винаги ми е бил добър брат.

— Не от неговата преценка се боя — казва тя. — А от нейната. Почакай, докато твоите амбиции влязат в разрез с нейните, и тогава виж чии съвети ще приеме Едуард. Тя ще го съсипе.

— Наистина, моля се да не го стори — казва Ричард. — Ще вечеряме ли, почитаема майко?

Най-тревожната за нея тема, съсипването на династията поради кроежите на Елизабет Удвил, е постоянна през цялото време на гостуването ни, и макар че Ричард я заставя да млъкне възможно най-често и най-любезно, невъзможно е да се отрекат многото случаи, които тя цитира. За всички е очевидно, че кралицата постига своето и Едуард й позволява да настанява приятелите и близките си на постове, които принадлежат по право на други хора, тя се възползва от правото си да раздава васални имоти повече, отколкото която и да било друга кралица преди нея, облагодетелства братята и сестрите си. Ричард не дава да се каже и дума против брат му, краля; но във Фодърингей никой не обича Елизабет Удвил и сияещата млада жена която видях за първи път през вечерта на големия й триумф, е напълно забравена, отстъпвайки пред образа на алчната зложелателка, която херцогинята описва.

— Изобщо не биваше да бъде коронясана за кралица — прошепва ми тя един ден, когато седим в дневната й стая на долния етаж, внимателно бродирайки маншетите на една риза, която херцогинята ще изпрати на любимеца си Джордж за Коледа.

— Не биваше ли? — питам. — Спомням си коронацията й толкова добре: бях още малко момиче и си мислех, че е най-красивата жена, която съм виждала през живота си.

Презрително присвиване на рамене показва какво мисли сега тази застаряваща красавица за привлекателната външност.

— Тя изобщо не биваше да бъде коронясана за кралица, защото бракът никога не е бил валиден — прошепва тя, прикрила устата си с длан. — Всички знаехме, че Едуард беше сключил таен брак още преди да я срещне. Не беше свободен да се ожени за нея. Всички си мълчахме, докато баща ви планираше брака с принцеса Бон Савойска, защото такъв таен брак може да бъде отречен — трябва да бъде отречен, когато се представя такъв голям шанс. Но обетите, които Едуард положи с Елизабет, бяха просто още един таен брак, всъщност двуженство — и този брак също трябваше да бъде отхвърлен.

— Майка й е била свидетел…

— Онази вещица би се заклела във всичко заради децата си.

— Но Едуард я направи кралица — изтъквам. — И децата им са кралски особи.

Тя поклаща глава и прегризва конеца с острите си дребни зъби.

— Едуард няма право да бъде крал — казва тя, говорейки много тихо.

Отпускам ръкоделието си.

— Ваша светлост…

Ужасена съм при мисълта за това, което ще изрече в следващия миг. Нима това е старият скандален слух, който баща ми разпространи, когато искаше да прогони Едуард от престола? Нима херцогинята ще обвини себе си в долно прелюбодейство? И колко неприятности ще си навлека, ако узная тази огромна, тази ужасна държавна тайна? Тя се изсмива, видяла ужасеното ми лице.

— О, такова дете сте! — възкликва грубо. — Кой би могъл да ви довери каквото и да било? Кой би си направил труда да сподели с вас каквото и да било? Припомнете ми: на колко сте години?

— На шестнайсет съм — казвам с цялото достойнство, което успявам да си придам.

— Дете — казва подигравателно тя. — Няма да кажа нищо повече. Но помнете, че Джордж е мой любимец не защото съм изкуфяла глупачка. Имам основателна причина Джордж да бъде мой любимец, твърде основателна. Това момче е родено да бъде крал. Това момче — и никое друго.