Кони Мейсън
Да укротиш вятъра (20)

19

— Ние с Куки ще ви оставим да се разберете — каза Райън, нагласявайки патериците си, и се изправи неуверено на крака.

Куки скочи да му помогне и двамата излязоха от кухнята. И Сара, и Чад като че ли не забелязаха, продължавайки да се взират яростно един в друг.

— Оставаш тук, Сара, и няма да говорим повече — измуча Чад. — Няма да позволя да хукнеш навън посред зима в твоето състояние.

— Остави състоянието ми, Чад. Говорим за сина ми. Абнър има нужда от мене. Трябва да бъда при него.

— Ще бъдеш тук да го чакаш и толкоз.

Протестът на Сара завършен в немощен звук, когато Чад стана рязко, вдигна я от стола и я изнесе от кухнята, мина през вестибюла и се запъти нагоре по стълбите.

— Проклет да си! Какво правиш?

— Мястото ти е в леглото. Живя в сурови условия две седмици и си изтощена. Няма да ти позволя пак да се излагаш на опасност. Няма начин, Сара. Няма никакъв начин да излезеш от тази къща, докато не кажа, че може.

Той отвори с ритник вратата на спалнята, внесе я вътре и я положи на леглото. После отстъпи и й отправи поглед, който молеше за разбиране.

— Какво ще правиш? — запита Сара и го изгледа свирепо.

— Ще направя така, че да останеш в леглото, където ти е мястото.

На излизане той извади ключа и го пъхна в джоба си. Не я заключи, но щеше да го направи, когато станеше време. Тя не му оставяше никакъв изход. Само по този начин щеше да направи така, че тя да не го последва. Въпреки перченето си Сара не беше достатъчно силна, за да пътува отново посред зима.

— Разбрахте ли се със Сара — запита Райън, когато Чад се присъедини към брат си и Куки в приемната.

— Още не — отвърна мрачно Чад. — Тя е твърдо решена да се върне, с мене в лагера на Хитрия вълк. Тази малка разбойничка е прекалено упорита. Жена в нейното състояние трябва да бъде глезена. Тя не бива да се излага на опасност или да излиза навън в такова време, което не е нито за хора, нито за животни.

— И за какво точно „състояние“ говориш, братко?

Отпускайки се на един стол, толкова уморен, че би могъл веднага да заспи, Чад притвори очи.

— Ще ти кажа. Сара очаква нашето дете.

— По дяволите! — изруга Райън. — Ако знаех, нямаше да изляза от ранчото тогава. Не е за учудване, че е болна. Този път няма да те разочаровам, братко.

— И аз — обеща Куки. — Сигурен ли си, че Джаксън вече не е заплаха за Сара?

— Напълно. Казах ви, че той и Санчес са пленници на Хитрия вълк. Петнистата кошута не ми изглежда снизходителна жена. Тя няма да забрави какво й е причинил той. Сега, ако ме извините, ще си легна.

Изправи се на крака.

— Какво ще направиш за Сара, братко? — поинтересува се Райън. — Тя носи детето ти.

— Знам и ще оправя нещата веднага щом се върна. Помолих я да стане моя съпруга.

— Тя не изглеждаше много доволна от тебе тази вечер.

— Не мога да я обвинявам — каза Чад, запътвайки се към стълбите. — Не искаше да остави Абнър при индианците. Никога не съм я виждал толкова сърдита. Ще се смири, когато Абнър си дойде у дома, където му е мястото.

Чад се изкачи полека по стълбите. Спря пред затворената врата на Сара, после я отвори бързо и влезе вътре. Жаравата в камината даваше достатъчно светлина, когато той отправи поглед към лицето на Сара. Видя, че очите й се отворени и пристъпи по-близо, затваряйки вратата зад себе си.

— Добре ли си?

— Можеше да бъда и по-добре — отвърна тя намусено.

— Какво искаш?

Чад се приближи към леглото и седна до нея.

— Не се сърди, скъпа. Не и когато най-накрая зарових демоните си и осъзнах колко много те обичам.

— Странен начин имаш да показваш любовта си, Чад Дилейни. Никога няма да ти простя, че ме отдели от Абнър.

Чад въздъхна уморено, докато събуваше ботушите си и ги пускаше един по един на пода. Чорапите му ги последваха.

Сара се взря разтревожена в него.

— Какво правиш?

— Готвя се да си лягам. И двамата сме уморени. Това легло ще ми се отрази много добре, след като спах на студа толкова време. — Стана изведнъж, смъкна ризата и панталоните си и дръпна одеялата. — Помести се, любов моя.

Сара отвори уста, за да протестира, после осъзна, че няма да има никаква полза и се придвижи към другия край на леглото.

— Не искам да спя с тебе. Дори вече не те харесвам.

Чад не й обърна внимание, докато се пъхваше в леглото и придърпваше завивките върху себе си.

— Искам да бъде близо до тебе. Не се тревожи, всичко, което ще правя, е да те държа в ръцете си. Не бих си позволил да те разстройвам тази нощ, не и след всичко, което преживя. — Гласът му се понижи до дрезгав шепот. — Не мога да понеса мисълта да спя отделно от тебе. След като се оженим…

— Няма да се оженим — каза Сара, преглъщайки буцата в гърлото си.

Обърна му гръб, вцепенявайки се срещу мощното привличане на думите му. Нямаше никаква воля пред него. Когато ръцете му я обгърнаха, тя направи слабо усилие да избяга от топлината, която те и предлагаха, но той не й го позволи. Сара въздъхна, отпускайки се неохотно. Като осъзнаваше, че не иска да избяга, подчинението й се струваше още по-дразнещо.

— Заспивай — прошепна Чад на ухото й.

Сънят й бягаше. Тя силно се тревожеше за Абнър и беше прекалено ядосана на Чад, за да се отпусне. Ами ако Хитрият вълк е отвел хората си някъде другаде и Чад не го намери? Толкова много неща можеше да се случат на сина й, преди Чад да се върне в лагера на Хитрия вълк. Само като премисляше какво би могло да се случи, ако Чад не успееше да стигне до лагера в уреченото време, ужасно се плашеше.

Мислите за изпитанието на Абнър накараха сълзи да потекат по бузите й, докато хлипаше тихо във възглавницата си. Трябваше да бъде с него, да го успокоява, както само майката може. Чад й беше попречил да защити сина си и тя не можеше да му го прости. След всички разочарования, които беше претърпяла в живота, мислеше, че най-накрая е намерила мъж, достоен за любовта й. Но бъдещето й вече не изглеждаше обещаващо. Това, че се беше доверила на Чад, се беше оказало грешка. Влюбването й в него беше трагедия.

 

 

Чад го нямаше на следващата сутрин, когато Сара се събуди. Тя се облече и слезе долу. Куки й каза, че Чад и работниците са отишли да отделят кравите, които беше обещал на Хитрия вълк. Тя побутваше с вилица закуската в чинията си, когато Райън влезе с накуцване в кухнята.

— Разбрахте ли се с Чад? — запита той, сядайки на стола.

— Това, което той направи, беше непростимо — каза Сара, като остави настрана вилицата си и погледна намръщено към Райън. — А след това още повече ще влоши положението, като замине на сутринта.

— Мисля, че го прави за твое добро, Сара. Той ще се погрижи добре за Абнър.

— Абнър е малко момче. Има нужда от майка си.

— Пътуването през зимата е опасно. Имаш и още едно дете, за което да мислиш сега.

Червени ивици оцветиха бузите на Сара.

— Чад ви е казал за детето?

Райън има благоприличието също да се изчерви.

— Малко неща не споделяме с Чад. Така беше и с Пиърс, преди да се ожени. Трябва да признаеш, че детето е нещо сериозно за тебе и за Чад. Това е една причина никога да не се оженя — призна той. — Не искам да нося отговорност за съпруга и семейство. Забавлението ми допада повече.

Сара почти не слушаше думите на Райън. Още беше бясна заради безсърдечието, с което Чад беше разкрил нейната тайна пред брат си. Най-малкото, което можеше да направи той, беше да поиска позволението й да разгласи нейната тайна. Надяваше се Райън да не очаква тя да се омъжи за Чад. Вече беше родила едно дете без брак. Предполагаше, че още едно няма да навреди на и без това накърнената й репутация.

Внезапно лицето й доби зеленикав оттенък, когато сутрешното гадене, което изпитваше в последните няколко седмици, я нападна отново. Жлъчка запуши гърлото й и тя преглътна конвулсивно.

— Ще ви трябва ли това, мис Сара? — запита Куки, забелязвайки внезапното й пребледняване. — Чад ме помоли да сваря малко от тревите, дето ми даде вчера, ако ви трябват тази сутрин.

Подаде й една чаша.

— Благодаря — изрече Сара, отпивайки от успокояващия чай. — Май помага.

— Сега знаеш защо Чад иска да стоиш у дома — обади се Райън. — Не можеш да пътуваш и всяка сутрин да си изсипваш стомаха.

— Загрижеността ти ме трогва — изрече саркастично Сара. Райън я правеше да изглежда слаба и некомпетентна. Беше се справяла много добре съвсем сама, преди Чад да дойде и да наруши живота й. — Бременността е естествено състояние, гаденето ще отмине за няколко седмици.

— Но дотогава ще бъде по-добре да си у дома, където ще можем да се грижим за тебе.

— Извинете ме — каза тя, ставайки от масата. — Мисля, че ще се върна в стаята си. Чаят, изглежда, действа много добре.

— Ето ти една упорита жена — забеляза Райън, след като Сара излезе. — Ще ни струва доста усилия да й попречим да последва Чад. Куки, ако някога ми хрумне да си взема съпруга, само ми напомни проблемите, които имаха Пиърс и Чад с техните жени.

— Защо, мислиш, не съм се хванал на въдицата? — каза Куки, плясвайки се по коляното, и избухна в смях. — Но ще бъде хубаво да си имаме едно малчуганче тука. Нямам търпение да почна да го глезя.

 

 

Сара видя Чад отново едва когато той се върна късно през нощта и влезе в стаята й. Тя щеше да заключи вратата, но не намери ключа. Той обаче изглеждаше толкова уморен, че тя почти забрави колко безсърдечно се беше държал с нея.

— Всичко е готово. Тръгваме утре призори — каза той, отпускайки се тежко на леглото.

— Тръгвам с вас — настоя Сара.

— Оставаш тук. — Тонът му не търпеше възражения. — Вън е кучешки студ. Снегът сега не е много дълбок, но това може да се промени утре или вдругиден. Зимите в Монтана са непредсказуеми.

Сара реши, че ще бъде най-добре да не спори. Не искаше да събужда подозренията му. Знаеше какво ще направи и никой нямаше да я спре.

Чад се съблече бързо и си легна. Преди Сара да се отдръпне, той я привлече в обятията си и я притисна към себе си.

— Толкова е хубаво — прошепна той, допирайки лице към бузата й. — И миришеш така апетитно. Никога не съм вярвал, че е възможно да искам някоя жена така, както те искам.

— Много е късно, Чад — каза Сара, опитвайки се да го отбутне. — Не те искам.

За неин ужас тялото й не се съгласяваше с ума и тя знаеше, че Чад го усеща.

— Искам да те любя, Сара.

— Не мисля, че това е добра идея. Не е каквото искам аз.

— Мисля, че точно това искаш — каза той. Изведнъж се намръщи и положи разперените си пръсти върху корема й. — Това ще нарани ли детето? Ако си спомням правилно, Пиърс и Зоуи имаха доста активен любовен живот, когато тя беше бременна.

— Няма да нарани детето, но това не означава…

Изречението и беше прекъснато и замря в изненадан бълбукащ звук, когато устата на Чад плени нейната.

Той я зацелува лакомо, показвайки й без думи колко я обича, как съжалява, че ще трябва да я нарани и колко отчаяно се нуждае от нея точно сега.

Неговите целувки силно й напомняха защо изпитва привличане към него. Бродещите му ръце и меките устни правеха невъзможно тя да устоява на жаждата, бушуваща у нея. Опита се, наистина. Но зовът на кръвта й и яростното биене на сърцето й унищожаваха волята й, караха я още повече да се сърди на Чад и на влиянието, което упражняваше той върху нея. Беше опиянил ума й, докато тя не беше започнала да си въобразява, че е влюбена в него. Сега умът й отказваше да вярва, че тя вече не го обича и не го желае.

— Нека аз — каза той, вдигайки нощницата й, и започна да прокарва огнена пътека с устните си към чувствителните връхчета на гърдите й.

Сара забрави да диша, когато устните му обхванаха едно възбудено връхче и го засмукаха. Тя направи последно усилие да не обръща внимание на неговото съблазняване и когато не успя, издаде лек вик, предавайки се, и се изви срещу него.

— Сара… Сара…

Въздишаше, изричайки името й, докато разтваряше краката й и навлизаше в нея.

Сара се опита да отрича любовта си към този вълнуващ мъж, опита се да контролира реакцията си, но се провали. Чад я докосваше на места, едновременно вътре и вън, които караха тялото й да пее и кръвта й да кипи. Усещаше как душата й напуска тялото; беше се превърнала в маса от тръпнещи нерви и толкова чувствително кожа, че и най-лекото докосване на Чад я караше да трепери. Тогава се разпадна, крещейки от удоволствие.

Чад удържаше самоконтрола си с чисто усилие на волята. Беше толкова близо до ръба, че усещаше как семето му се втурва към финалната кулминация. Когато Сара се разтрепери под него, той се освободи, хвана бедрата й и ги вдигна на раменете си, отваряйки я за жадните си ласки. Тогава експлодира, изкрещявайки името й, докато семето му я изпълваше.

Сара знаеше, че никой друг мъж не би могъл някога да й въздейства така, както Чад. Той само трябваше да я докосне и тя беше негова, можеше да прави с нея каквото поиска. Фреди Джаксън я беше наранил по най-лошия възможен начин, но Чад беше изгонил болката от ума и сърцето й. Тя не беше грешница, както твърдяха родителите й. Беше майка, която безмерно обичаше сина си. И щеше да обича това дете също толкова свирепо. Дълбоко в сърцето си знаеше, че обича и Чад.

Чад наблюдаваше играта на емоциите по лицето й. Тя беше толкова прозрачна, че той почти можеше да чете мислите й. Внимателно се въздържа да не се натрапва на мълчанието й, продължавайки да я прегръща, доволен, че тя ще бъде в безопасност, когато той замине утре. Тогава я усети да се отпуска срещу него и разбра, че най-накрая е заспала. Едва тогава и той потърси почивка.

 

 

Сара се събуди, трепвайки, и със смущение разбра, че Чад вече е излязъл. Погледна през прозореца към мътната сива зора и разбра, че се е успала. Не се обезпокои особено много. Щеше с лекота да догони Чад и бавно движещите се крави. Стана бързо и облече в най-топлите си дрехи. Посегна към дръжката на вратата, зашеметена, когато откри, че вратата отказва да помръдне. Изригна една неженствена ругатня, бясна на коварните методи на Чад да преодолее съпротивата й.

Беше я заключил! Как е посмял.

Тя започна да чука по вратата, докато кокалчетата й не пуснаха кръв. Никой не отговори. Викаше и ругаеше, но без полза. Трябваше да се досети, че той ще направи нещо неописуемо подло като това. Беше си затворил ушите за нейните молби, пренебрегвайки потребността й да бъде със сина си. Само като си помислеше, че беше смекчила отношението си към него. Никой, абсолютно никой, нямаше да я задържи далече от сина й.

Куки отключи вратата по-късно, за да донесе закуска. Сара му хвърли отровен поглед и отвърна:

— Отнеси подноса, ще ям долу в кухнята.

Куки я изгледа съчувствено.

— Съжалявам, мис Сара, Чад заповяда. Можете да вечеряте долу с Райън тази вечер. Но трябва да ви заключа в стаята ви после. Чад не иска да поема рискове. Не иска да се тревожи, че ще се опитате да го последвате. По-добре хапнете нещо. Сварих ви чай, изпийте го най-напред.

Излезе, преди язвителният отговор на Сара да беше излязъл от устата й. Тя чу как ключът прещраква в ключалката и почувства неконтролируем импулс да хване подноса с храната и да го запрати към затворената врата. Стисна юмруци и се насили да се успокои. Независимо дали й харесваше, сега беше затворена в тази стая и когато най-накрая излезеше оттук, щеше да бъде твърде късно да настигне Чад. Трябваше да се сети, че той ще опита нещо подобно, и да бъде подготвена да се справи с това. Сега нямаше какво друго да направи, освен да седи у дома и да се моли Чад да стигне навреме при Абнър и да намери момчето в добро здраве.

 

 

Чад намираше пътуването мъчително бавно. Карането на крави през зимата изискваше много време и беше трудно. Непрекъснато трябваше да ги изравя от преспите и да ги подтиква да вървят напред. За щастие времето не се разваляше. Макар че не беше навалял нов сняг, вятърът понякога издухваше снежната покривка и я носеше като фина пяна, а температурите бяха сравнително поносими. Чад обаче не намаляваше темпото.

Въпреки усилията си да мисли само за пътя, той не можеше да не си задава въпроси за Сара. Съжаляваше, че се наложи да я заключи в спалнята й, и се страхуваше, че това ще подейства зле на несигурната им връзка. Искаше тя да бъде в безопасност и щеше пак да постъпи така, ако се наложи. Все пак не можеше да не хвърля погледи назад, страхувайки се, че Сара по някакъв начин ще надхитри брат му и Куки и ще го последва. Когато минаха три дни, без да види никакви следи от нея, той си отдъхна. Ако нищо драстично не се случеше в следващите няколко дни, щеше да стигне в лагера на Хитрия вълк дори малко по-рано.

— Лагерът е точно зад онези дървета пред нас — обърна се Чад към Мъри, когато подкараха кравите по една тясна пътека.

Внезапно няколко воини изскочиха иззад дърветата, обграждайки ги от всички страни. Чад ги поздрави спокойно, но предпазливо.

Изсъска тихо предупреждение, когато Мъри и Клем се размърдаха нервно на седлата си и сякаш щяха всеки момент да хукнат назад:

— Не се плашете. Всичко, което искат, са кравите.

Тогава забеляза Петнистата кошута и подкара коня си към нея.

— Не приближавай повече — каза индианката, вдигайки ръка, за да ги спре.

— Какво има? — запита Чад разтревожен. — Къде е Абнър?

— Има болест в лагера. Започна внезапно. Един от нашите хора трябва да е хванал петнистата болест, преди да напуснем резервата, и не е казал на никого от страх да не го оставим. Разпространява се бързо. Много хора умряха.

Чад пребледня.

— Едра Шарка. Ами Абнър? Той… Дали…

Не можеше да изрече думата, както остава да помисли за подобно нещо.

— Болен е, но е жив. Лекувах го с треви и стари наши лекове. Той е силен; няма да умре.

— Ами Сара? Може ли да се разболее?

— Вярвам, че тя е в безопасност. Не ходеше сред нас като Абнър.

Чад си позволи да си отдъхне.

— Сигурна ли си, че Абнър ще се възстанови?

Ако нещо се случеше с него, Сара никога нямаше да му го прости.

— Направих всичко, което ми е по силите, за да го спася. Ще ти го донеса.

— Няма нужда. Боледувал съм от едра шарка, сам ще го донеса.

Петнистата кошута кимна и подкара коня си.

— Чакайте ме тук — обърна се Чад към другарите си. — Отивам да взема Абнър.

Пое през дърветата след Петнистата кошута, а индианците се заеха с кравите и фургона.

Малко хора се разхождаха из лагера, когато Чад влезе там. Болните не можеха да помръднат от местата си, а онези, които бяха добре, се грижеха за тях. Чад намери Абнър да лежи на постелята в типито на Петнистата кошута. Коленичи до него и отмахна кичур влажна коса от челото му. Бледото му лице беше покрито със ситен изрив, мяташе се неспокойно. Отвори очи, когато Чад го взе на ръце.

— Ти дойде — изрече Абнър със слаб глас. — Чаках те. Къде е мама?

— У дома. Ще те отведа оттук, синко. Скоро ще си идем.

— Аз съм болен, Чад. Ще умра ли?

Чад се насили да се усмихне.

— Не, няма да умреш. Няма да позволя.

— Фургонът е разтоварен, сложихме постеля за Абнър — каза Петнистата кошута.

— Той ще ни забави. Задръжте го. Трябва да отведа Абнър у дома колкото може по-скоро.

Той излезе навън и подаде момчето на Петнистата кошута.

След като се качи на седлото, протегна ръце за момчето.

— Ами Джаксън и Санчес? — запита, настанявайки Абнър на скута си. — Бих искал да ги предам на закона.

Изражението на Петнистата кошута стана каменно.

— Фреди умря. Отне ми отмъщението. Той беше един от първите, които умряха от петнистата болест. Исках да му одера кожата ивица по ивица, но не можах. Санчес умря вчера. И двамата вече са отвъд закона.

— И така е добре — каза Чад, без да чувства никакво угризение заради смъртта им. Джаксън беше изложил Сара и Абнър на адско изпитание. — Какво ще правите ти и твоите хора сега?

— Когато болните ни се оправят, ще отидем в Канада, където ще можем да живеем свободно. Кравите ще ни хранят, докато стигнем новите ловни полета, а одеялата ще ни топлят.

— Нека пътуването ви отведе към мира — каза Чад, нямайки търпение да потегли, и смушка коня си.

Ако имаха късмет и времето се задържеше хубаво, скоро щяха да стигнат у дома. Молеше се дано Абнър преживее пътуването.

 

 

— Върна се! — извика Куки, втурвайки се в кухнята, за да осведоми Сара и Райън. — Току-що влезе в двора.

— Абнър с него ли е? — запита Сара, скачайки на крака.

— Разбира се — ухили се Куки. — Елате да видите.

Сара грабна една наметка и изтича навън. Райън я последва полека, затруднен от патериците. Тя спря изведнъж, когато видя Чад да слиза с Абнър на ръце. Детето беше толкова неподвижно, че Сара веднага разбра, че нещо не е наред, никак не е наред. Затича се към тях.

— Спрете я! — викна Чад. — Не я пускайте да се приближи.

Думите му зашеметиха Сара. Тя спря, позволявайки на Райън да я настигне.

— Какво има? — запита Райън.

Не можеше да удържи Сара и махна на Куки да помогне.

— Едра шарка — изрече мрачно Чад. — Знам, че си я изкарал, Райън, но не знам за Сара или Куки.

Сара се опита да се отскубне, но не можа.

— Не съм карала едра шарка, но…

— Тогава не бива да се приближаваш — предупреди я Чад. — Ами ти, Куки?

— Не и доколкото ми е известно, Чад.

— Тогава само ние с Райън ще влизаме в стаята на Абнър, докато не се възстанови напълно.

Сара не можеше да повярва на ушите си. Чад не само я беше отделил от сина й, но сега искаше да я държи далече от него.

— Не можеш да го направиш! — извика тя.

— Бъди разумна, Сара — помоли я той, внасяйки Абнър в къщата. — Мисли за нероденото си дете. Ако хванеш едра шарка, ще го увредиш. Помисли за това.

Райън задържа Сара, докато Чад влизаше вътре. Тя не беше на себе си от тревога. Детето й беше болно и имаше нужда от нея. Ако досега не беше мразила Чад, сега вече го мразеше. Събирайки сили, тя се изскубна от ръцете на Райън и се втурна подир Чад. Но закъсня. Той вече беше стигнал до стаята на Абнър и беше затворил вратата. Без да се плаши, тя хвана дръжката на вратата, възнамерявайки да не се подчини на заповедта на Чад и да се погрижи лично за сина си. Намеренията й бяха осуетени, когато установи, че вратата е заключена.

— Проклет да си, Чад Дилейни! Не можеш да ме държиш далече от Абнър. Пусни ме вътре!

— Пратих Мъри в града за доктора — викна той иззад вратата. — Не се тревожи, любов моя, няма да допусна нищо лошо да се случи на Абнър.

Когато стана очевидно, че Чад няма да я пусне в стаята на болното дете, Сара се плъзна надолу покрай стената и приседна на пода. Нямаше да помръдне оттук, докато Чад не я пуснеше вътре. Райън остана при нея, но се опита да я премести. След два часа доктор Адамс пристигна и я намери сгушена до вратата, а Райън седеше до нея.

— Това е доктор Адамс, Сара — каза Райън, помагайки й да се изправи. — Той ще се погрижи за Абнър. Мръдни се, за да влезе вътре.

— Слава богу, че дойдохте — изхлипа Сара. — Аз съм Сара Темпъл. Абнър е синът ми. Чад не ме пуска в стаята.

Пухкавият доктор я изгледа съчувствено.

— Нека вляза пръв, Сара. Ако сметна, че е безопасно да влезете, ще ви пусна незабавно. Прав ли съм да предполагам, че не сте боледували от едра шарка?

— Да, но…

— Райън каза, че сте бременна.

Сара отправи укорителен поглед към Райън.

— Така е, но…

— Позволете ми аз да съдя за нещата, свързани със здравето — изрече любезно докторът.

Чад вероятно беше чул гласовете в коридора, защото се появи на вратата и махна на доктора да влезе. Преди Сара да успее да го последва, вратата се затвори и ключът щракна в ключалката.

— Проклет да си, Чад — измърмори тя мрачно.

— Куки прави кафе, защо не слезеш в кухнята и там да чакаш. Тук няма да бъдеш полезна с нищо — каза Райън.

— И там не мога да бъда полезна с нищо — тросна се тя. — Искам да видя Абнър. Аз съм негова майка, Райън. Защо никой не вижда, че той има нужда от мене? Това нямаше да се случи, ако Чад не ме беше отделил от Абнър против волята ми.

— Това вече са глупости — смъмри я Райън. — Не можеше да направиш нищо, за да предотвратиш това. А можеше и ти да се разболееш. Помисли за последиците, Сара. Чад постъпи правилно.

Сара се отвърна, отказвайки да влиза в словесна престрелка с Райън. Чад и брат му бяха от едно тесто, очакваше да се поддържат взаимно.

Минутите минаваха, Райън не можеше да убеди Сара да не стои пред вратата на Абнър. Тя крачеше неспокойно напред-назад и не забеляза кога Райън се е отказал и е слязъл долу. Мина повече от час, преди вратата да се отвори и доктор Адамс да излезе в коридора, за да говори с нея,

— Как е той, докторе? Мога ли вече да вляза?

— Абнър се държи, Сара. Той е млад и в добро здраве. Очаквам да оздравее напълно. Чад се грижи много добре за него.

— Той не му е майка. Искам да видя детето си.

— Страхувам се, че е невъзможно. Абнър все още е заразен. Оставих лекарство и инструкции за употреба. Казах на Чад как да изкъпе детето с разтвор от хлебна сода, за да облекчи сърбежа. Не искаме да носи белези цял живот, нали?

— Колко време ще ме държите далече от сина ми? — запита Сара, отказвайки да приеме утешенията.

Внезапно вратата се отвори и Чад излезе в коридора. Сара не му обърна внимание.

— Докато престане да бъде заразен — обясни докторът. — Две седмици, може би и повече, зависи колко бързо се възстановява. Няма нищо друго, което да мога да направя точно сега, така че го оставям в способните ръце на Чад. Пратете някого в града, ако момчето се влоши — добави той през рамо.

Това беше всичко, което Сара трябваше да чуе. Тя се втурна като сляпа към стаята. Чад се изпречи пред нея.

— Поне веднъж в живота си послушай някакво нареждане, Сара. Не знам какво ще правя, ако нещо се случи с тебе или с детето ни. Едрата шарка е сериозна болест. Трябва да ми се довериш да се погрижа за Абнър.

— Да ти се доверя! — изсъска Сара. — Дори не те харесвам, Чад Дилейни. За съжаление нямам думата по този въпрос. Ти си всичко, с което разполагам точно сега. Докато Абнър не бъде вън от опасност; ще седя тук, пред тази врата, така че свиквай.

— Ще се разболееш — предупреди я Чад. — По дяволите, Сара, обичам те. Ти носиш детето ми. Ще направя всичко, за да защитавам тебе и децата ни. Щом се оженим, Абнър ще бъде толкова мое дете, колкото и бебето, което носиш. Минах през ада, за да се отърва от демоните си. Нямаше да успея без тебе. Няма да те загубя, независимо колко ме затрудняваш. Но — предупреди я той, — ако се опиташ да влезеш в стаята на Абнър, няма да се поколебая да те изкарам насила оттам.

— Не можеш…

Той заглуши оплакването й с целувка. Започна да я целува така, че главата й се завъртя и кръвта й се сгъсти. Тя се стопи срещу него, забравяйки всичко, с изключение на топлината и твърдостта на тялото му, забравяйки защо му е сърдита.