Кони Мейсън
Да укротиш вятъра (15)

14

Дъхът заседна в гърлото на Сара. Желанието беше взаимно. Искаше го толкова отчаяно, колкото и той нея. Можеше да се престори, че той я обича точно толкова, колкото и тя него, но сърцето й знаеше, че не е така. В това отношение любовта беше едностранна. Това, че се беше влюбила в Чад, наистина я беше изненадало. Опитът й с Фреди Джаксън я беше накарал да мисли, че всички мъже са брутални животни, които вземат каквото искат, когато не им се дава доброволно. Нищо в живота на Сара не я беше подготвило за Чад Дилейни.

Животът се беше отнесъл към Чад почти също толкова зле, колкото и към нея, помисли Сара. Той носеше доброволно бремето на вината, вярваше, че е отговорен за смъртта на четирима души, когато в действителност беше невинен. Чад беше забележителен мъж. Сара не намираше никакви недостатъци в характера му. Всъщност той беше мил и извънредно състрадателен. Любеше се с нея така, сякаш тя е нещо изключително. Възвърна й самоуважението.

Той я загледа с трепет, докато чакаше тя или да отрече, или да потвърди, че има връзка с брат му. Когато тя продължи да мълчи, той я разтърси леко.

— По дяволите, Сара, кажи ми. Позволи ли на Райън да се люби с тебе?

Гласът му звучеше така, сякаш някой е одрал гърлото му.

— Какво ще направиш, ако кажа „да“?

Изражението му се вкамени, ръцете му я стегнаха като менгеме.

— Ще го пребия. Той само си играе с тебе, Сара. Не го познаваш като мене.

— Райън винаги е бил добър към мене и Абнър.

— Той не е чудовище. Не е жесток или безсърдечен. Просто е женкар. Не може да направи нищо. Това му е в кръвта.

— Не очаквам ангажимент от Райън — осведоми го Сара.

— Ако спиш с него, по-добре поискай ангажимент — изръмжа Чад.

Сара понижи гласа си до шепот.

— Тебе никога не съм те молила за такова нещо, Чад.

— Не говорим за мене, а за Райън.

— Ти си единственият мъж, с когото съм се любила, Чад. Не броя Фреди Джаксън. Това, което направи той с мене, беше нещо долно.

Силна тръпка разтърси Чад. Той се вгледа в нея за един миг, после сведе глава и плени устните й. Отначало целувката му беше твърда, настоятелна, властна, после устата му омекна, започна да я дразни и да я съблазнява. Гризна устните й, после привлече пълната й долна устна между зъбите си. Дланите му обгърнаха лицето й, задържайки я на място, докато устата му похищаваше нейната. Кръвта бушуваше във вените му, обгаряше кожата му, събираше се между краката му. Той искаше да се люби с нея; искаше да бъде в нея, отново да вкусва сладката й страст.

Устните й бяха топли и податливи под неговите, а когато тя започна да издава трескави тихи викове дълбоко в гърлото си, Чад разбра, че няма връщане назад.

— Искам да се любя с тебе — прошепна той дрезгаво.

— И аз искам — изстена Сара, притискайки се към него, сякаш той беше нейната котва в буря, която заплашваше да я отнесе надалече.

— Можеш ли да ме приемеш такъв, какъвто съм, скъпа? Не знам дали някога ще се преборя с демоните си, но ако стане така…

Изречението му завърши рязко. Не искаше да дава измамни надежди на Сара. Не можеше да предскаже бъдещето.

— Невинаги съм ти се доверявала, но винаги съм те приемала, Чад. Ти винаги си бил прекрасен приятел за нас двамата с Абнър.

Думите й го засрамиха. Накараха го да чувства, че я използва.

— Караш ме да се чувствам като негодник. Заслужаваш по-добър мъж от мене. Може би трябва да си ида.

Ръцете на Сара се увиха около врата му.

— Не си отивай. — В гласа й се долавяше нотка на отчаяние. — Имам нужда от тебе. Люби ме, Чад.

— Сигурна ли си?

— Напълно.

Той й отправи ослепителна усмивка и нежно отдели ръцете й от врата си. Вгледан дълбоко в очите й, започна да откопчава фланелената й нощница. Секунди по-късно я измъкна над главата й и я хвърли настрана. Тя остана неподвижна, докато възхитеният му поглед я обгръщаше цялата, спирайки за кратко на гърдите й, преди да продължи надолу по плоския корем към къдравите черни косъмчета между краката й.

Изведнъж той коленичи, обхвана седалището й и притисна устни към корема й. Не осъзнаваше нищо друго, освен замайващия й аромат, неповторимия й вкус, кожата й под ръцете си, а кръвта му се сгъстяваше от сладка отпуснатост. Но в нея имаше сила. Никога в живота си не се беше чувствал по-силен.

Ръцете му се плъзнаха между бедрата й, разделяйки ги, за да може устата му да я намери. Езикът му се стрелна между ухаещите влажни гънки, ръцете му държаха ханша й, докато устата му похищаваше. Усети я как се вцепенява, чу я как извиква, почувства как пръстите й се забиват в косата му. Той издаде бълбукащ звук дълбоко в гърлото си. Членът му беше твърд, тежък и готов да избухне.

Бръмченето в ушите на Сара ставаше все по-високо. Тя почувства как коленете й омекват, докато устата на Чад правеше необяснима магия с податливата й плът. Когато палецът му започна да масажира твърдата малка пъпка там, където се събираха бедрата й, тя подивя. Избухна в прилив на удоволствие, така интензивно, че й се стори, че ще умре от него. Точно така стана. И когато тя се опомни след няколко минути, лежеше на леглото до Чад. Той беше свалил дрехите си и се навеждаше над нея, усмихвайки й се.

— Какво стана? — запита тя, вдигайки ръка към твърдите линии на лицето му.

— Хареса ли ти?

— Беше… чудесно. — Погледна надолу към члена му и видя, че още е набъбнал и напълно възбуден. — Възможно ли е да съм направила това с тебе?

Дори само мисълта да бъде похищаван от устата на Сара накара члена му да помръдне и на върха му се появи капчица.

— Няма нужда да го правиш.

Тя се облегна на лакът и се взря в очите му със замъглен от желание поглед.

— Искам.

Сърцето му заби като чук в ушите му, когато дланите му стиснаха главата й и полека я поведоха надолу към слабините. Тя обхвана с устни члена му, погали го с език, после привлече набъбналата плът в устата си.

Започна да го вкусва изцяло, устата й се придвижваше нагоре и надолу по пулсиращия член, докато ръцете й бродеха свободно по голата му плът, запомняйки всеки сантиметър от мощното му тяло. Ароматът на възбудата му гъделичкаше и предизвикваше, докато езикът й опитваше соления му вкус. Сара го почувства как се стяга, разбра, че е близо до ръба, и се опияни от собственото си усещане за власт. Тогава Чад изведнъж я вдигна и я положи върху себе си.

— Вземи ме в тебе — изпъшка той. — Господи, жено, не можеш да си представиш какво правиш с мене.

Повдигна я леко, изви ханша си и навлезе в нея с цялата си внушителна дължина.

Сара не можеше да намери с какво да сравни неописуемото усещане за това как набъбналата плът на Чад се движи в нея, докато тя самата я поема все по-дълбоко и по-дълбоко. Тогава всяка съзнателна мисъл изчезна и тя се изгуби в насладата на неговото любене. Когато кулминацията й дойде, тя я прие изцяло, разкошно, смътно осъзнавайки момента, когато Чад извика името й и се изля в нея.

Тя се съвзе полека. Отправи ленива усмивка към Чад, когато почувства устните му да докосват ключиците й, спирайки за миг, за да се притиснат към бързо туптящия пулс в ямката на гърлото й. Издаде доволен звук, когато устата му продължи надолу по гърдите й и върхът на езика му се заигра със зърната й.

— Какво правиш? — успя да прошепне тя.

Той вдигна глава й и отправи дяволита усмивка.

— Така нямах търпение да те имам, че не те любих както трябва този първи път.

Тя му отвърна с провокативна усмивка.

— Мисля, че се справи много добре.

Той също мислеше така, но това не му попречи да я люби отново.

Докато Сара спеше блажено в ръцете на Чад, хиляди мисли маршируваха в главата му. Той ревнуваше, без никакво съмнение. Ревнуваше от собствения си брат. От всеки мъж, честно казано. Чувството му беше толкова чуждо, че го остави смаян. Какво, по дяволите, да прави сега? Преди да включи Сара и Абнър в своето бъдеще, трябваше да се пребори с опустошението, което му беше нанесъл животът.

След като известно време се бори с проблемите, които трябваше да решава, Чад стигна до едно решение, което нямаше да вземе, ако не беше срещнал Сара. Нямаше да замине. Още не, във всеки случай. Заминаването щеше да даде на Райън свобода по отношение на Сара, а той не искаше брат му, прославил се като женкар, да й разбие сърцето. Животът му най-накрая се наместваше. Чад се измъкна полека от леглото, за да не събуди Сара, облече се бързо и излезе. Вече извън стаята й се натъкна на Райън.

— Идваш или си отиваш, братко? — запита Райън с лека развеселеност.

Чад му отправи гръмотевичен поглед.

— Ела в стаята ми. Трябва да си поговорим.

Райън кимна и последва Чад в неговата стая.

— За какво искаш да говорим? — запита той, затваряйки вратата зад себе си.

— За Сара. Не си и помисляй да я прибавяш към списъка си със завоевания. Признай си. Само се забавляваш с нея.

Райън се развесели вътрешно. Беше прав за брат си. Чад ревнуваше. Но на глас само се изсмя, правейки се на безразличен.

— Защо те е грижа? Скоро ще заминеш. Сам го каза. Ако се интересуваше от Сара, нямаше да я оставиш.

— Доведох я тук, за да бъде защитена. Ти си ми брат. Очаквах да я защитаваш, не да я съблазняваш.

Райън се ухили. Разбираше брат си по-добре, отколкото Чад разбираше себе си.

— Разбира се, съзнаваш, че ако заминеш сега, това няма да е в интерес на Сара. Може да носи детето ти.

— Да не би да ми предлагаш да се оженя за нея? Ти, който си твърдо против брака? — Чад се изсмя сурово. — Откога си станал такъв застъпник на брака?

— Откакто ти се прибра и видях колко добре ти е със Сара и колко харесваш нея и Абнър. Но — добави той предупредително, — ако заминеш сега, колкото и скъп да си ми като брат, Сара става лесна плячка.

— Хубаво, скъпи братко, оставам.

На Райън му се дощя да изкрещи от радост.

— Но не се надявай напразно. И не започвай да ми четеш конско. Това, което чух от бащата на Сара ми стига за цял живот. Признавам, че с нея сме… повече от приятели, но няма да се оженя за нея, докато не бъда сигурен, че съм такъв съпруг, от какъвто тя има нужда. В миналото ми вършеят призраци. Ако не мога да ги прогоня, Сара ще бъде по-добре без мене.

— Не знам кой е по-упорит, ти или Пиърс — изрече Райън, поклащайки глава. — Но сериозно казано, радвам се, че оставаш. Единственият начин да се пребориш с проблемите си е да се изправиш лице в лице с тях. Бягането няма да ти свърши работа.

— Ами твоите проблеми, Райън? И ти се плашиш от брака и не вярваш на жените, точно като мене.

Очите на Райън заблещукаха дяволито.

— Харесвам жените, Чад. Те със сигурност имат място в живота ми.

— В леглото ти — измърмори Чад. — Това е място, което Сара никога няма да заеме.

— От тебе зависи — предизвика го Райън. — Аз поне имам здравия разум да не се влюбвам. Доволен съм да спя с проститутки, да ощастливявам вдовици и жени, склонни да пожертват добродетелта си за малко удоволствие.

Чад се вцепени.

— В коя от тези три категории си поставил Сара?

— Може би ще създам специална за нея — изрече Райън с лекота.

Чад отправи унила усмивка към брат си.

— Нищо няма да постигнеш със Сара. Предупредил съм я да се пази от Райън женкаря. — Тупна брат си по рамото, не можеше да му се сърди. — Не искам да се бия с тебе, Райън. Знам, че няма да нараниш Сара. Спорим за нищо.

Райън отвърна на усмивката.

— Добре дошъл у дома, братко. Радвам се, че реши да останеш. Колкото до Сара, не я карай да чака дълго. Тя не е жена, която да спи с един мъж и да не се ангажира с него. Независимо дали го знаеш, тя няма да ме погледне, ако ти си тук. Лека нощ, Чад.

— Лека нощ, Райън.

Чад свали дрехите си и си легна. Още имаше много над какво да мисли, какво да разрешава вътре в себе си. Утре щеше да направи първата стъпка, за да излекува чувствата си. Щеше да направи необходимото, за да изгони завинаги демоните си.

 

 

Сара се събуди от чудесен сън. Или не беше сън? Чад наистина ли беше казал, че няма да замине? Погледна през прозореца, видя, че е още рано, й реши да се изкъпе, преди домашните да са се размърдали. Още усещаше лепкавия остатък от семето на Чад между краката си и колкото и да й харесваше да чувства миризмата му по себе си, трябваше да я отмие. Навлече една роба и се запъти по коридора към банята. Срещна Райън. Той й се усмихна заговорнически, докато оставяше кофите на пода.

— Стана, нали? — запита весело. — Чад така ревнува, че две не вижда.

Реши, че е най-добре да не споменава, че е видял брат си да излиза от стаята й предната нощ.

— Трудно ми е да го разчета — измърмори Сара. — Наистина изглеждаше разстроен, нали?

— „Разстроен“ е твърде меко казано. — Прегърна я бързо. — Свърших моята част, Сара, останалото зависи от тебе.

Чад наблюдаваше нежната сцена от отворената си врата.

— Какво става?

Райън и Сара се обърнаха при звука на гласа му. Райън изрече без никакво притеснение:

— Нищо. Сара отива в банята. Срещнахме се случайно.

Чад се взря сурово в брат си, преди да приеме обяснението му с кратко кимване.

— Предлагам да я оставим на нейната баня.

Даде знак за Райън да мине пред него.

Сара се изкъпа бързо, после побърза към кухнята. Куки миеше чинии.

— Къде са Чад и Райън?

— Излязоха вече — каза Куки.

— Казаха ли къде ще ходят днес?

— Райън каза, че отива с работниците да слага сено на животните на южното пасбище. Чад не каза къде отива. Седнете, мис Сара, веднага ще ви направя хубава закуска. Няма да е зле да сложите малко месце на себе си.

Сара се наяде механично, едва усещайки вкуса на храната. Почти беше приключила, когато Абнър дотича в кухнята и обяви, че умира от глад. Докато детето ядеше, Сара се взираше разсеяно през прозореца. Видя Чад да излиза с Флинт от двора и да се насочва на север, и се запита къде ли отива.

— Куки, какво има на север оттук? — запита тя небрежно.

— Почти нищо, мис Сара. Добитъкът вече е прибран от северното пасбище. Разбира се, след него е Рокинг Ди, а помежду им няма нищо, освен пуста земя, стотици акри.

— Това ли е всичко?

Куки почеса глава, пренареждайки рядката бяла коса, която растеше на темето му.

— Има гробища преди Рокинг Ди. Някои семейства наоколо погребват там близките си.

Сара пак погледна през прозореца. Оловното небе обещаваше скорошен сняг, но досега времето се беше задържало изключително меко. Тя не знаеше къде отива Чад, но ясно усещаше, че трябва да бъде с него.

— Ще наглеждате ли Абнър вместо мене? — обърна се тя към Куки.

— Разбира се, мис Сара. Облечете се добре, вън е студено.

Тя облече палто, взе шал и ръкавици, после побърза към обора. Оседла един кон и след няколко минути потегли след Чад.

Двама мъже, които се криеха в горите зад къщата, я видяха да се отдалечава.

— Това ли е жената, Фреди?

Фреди Джаксън се ухили самодоволно на мургавия си другар.

— Да, Санчес, това е.

— Да тръгна ли след нея, сеньор?

— Не, искам хлапето. Моето хлапе — добави той гордо. — Веднага щом го вземем, заминаваме към Мексико. Парите от банката, която обрахме вчера в Драй Гълч, ще ни помогнат да стигнем там. Вземам хлапето със себе си. Ще намеря някоя сладка малка сеньорита да се грижи за двама ни.

— Сега няма никой в къщата, сеньор. Наблюдаваме от зори, всички излязоха, освен вашето хлапе и стареца.

— Да, нека да го направим сега, Санчес. Никога няма да имаме друг такъв шанс.

 

 

Сара застигна Чад в гробищата. Бяха разположени в спокойна долина, обградена от гори и високи планини. Но тя не виждаше никакво спокойствие в свитите рамене на Чад, застанал с наведена глава пред няколко гроба.

Сара слезе и тихо загледа откъм високите борове, не искаше да се натрапва на усамотението му. Изуми се, когато го видя да пада на колене и да заравя глава в дланите си. Изглеждаше толкова жалък, така съвършено обезсърчен, че тя почти усети болката му. Запъти се към него, решена да му предложи колкото и малко утеха можеше да му даде. При звука на тихите й стъпки той вдигна глава и се обърна към нея.

— Какво правиш тук? — запита леко подозрително.

— Тръгнах след тебе.

Той изруга яростно и се обърна.

— Откъде разбра за гробищата?

— Куки ми каза.

— Дошла си за нищо — изрече сурово Чад. — Връщай се в ранчото.

Сара поклати отрицателно глава.

— Оставам. Няма да те оставя сам, Чад.

Суровите линии на лицето му изпъкваха в ярък контраст с пламтящата напрегнатост в погледа му.

— По дяволите, Сара, не ме глези. Трябва сам да се излекувам. Никой не може да ми помогне.

Той отново се загледа в гробовете, които беше гледал само допреди броени мигове. Стомахът на Сара се сви болезнено, когато очите й прочетоха имената на паметниците. Дулитъл. Кора Лий, Хал, Едуард и бебе Дулитъл. Тя се взря безмълвно в Чад. Лицето му представляваше маска на интензивна болка и дълбоко съсредоточаване. Тя почти чувстваше тъгата му, виждаше го как се бори с някаква тъмна сила у себе си.

Остана неподвижна, наблюдавайки, чакайки някакъв знак, който да подскаже, че той е спечелил битката си. Вятърът свиреше в дърветата, нарушавайки тайнствената тишина на това пусто място, и тя потръпна, когато леден порив проникна през палтото й. Нищо, освен надвиснала смърт не можеше сега да я откъсне от Чад.

Внезапно той скочи на крака, хвана юздите на коня си и се метна на гърба му. Щеше да се отдалечи, без да каже и дума, ако Сара не го беше повикала. Сякаш беше забравил, че и тя е тук.

— Чад! Къде отиваш?

Той дръпна рязко юздите.

— В Рокинг Ди.

— Чакай! Идвам с тебе.

Той не възрази и я изчака да се качи на коня. Краката й едва се бяха наместили в стремената, когато той подкара Флинт в бърз галоп. Сара стигна в Рокинг Ди няколко минути след Чад. Намери го да стои на прага и да говори с франк Фрейзър, мъжа, който искаше да купи ранчото. Тя слезе и тръгна към тях.

— Добър ден, госпожо — изрече Фрейзър, сваляйки шапка. — Тъкмо казвах на съпруга ви, че получих заема от банката и сега отивам в града да взема парите. Нещо специално ли искахте? — обърна се той към Чад.

— Само исках да хвърля един последен поглед — каза Чад.

Лицето му не издаваше безпорядъка, който го разтърсваше отвътре.

— Разбира се, не бързайте. Тъкмо тръгвах, но вие не сте на чуждо място тук. Ще задържа надзирателя и ще наема обратно работниците, които бяха освободени, така че бързам да тръгна и да ги хвана, преди друг да ги е наел.

— Не се бавете заради мене — каза Чад. — Няма да стоим много.

Фрейзър кимна и се запъти към хамбара, за да изкара коня си. Чад го изчака да замине, преди да влезе в къщата.

— Защо го правиш? — запита Сара, влизайки след него.

— Защото трябва. Райън е прав. Не мога все да бягам. Проблемите те следват, където и да отидеш; не можеш да се отървеш от тях. Всички мои проблеми са свързани с тази къща.

Чад спря пред най-долното стъпало, полагайки ръка на подпорната колона на стълбището. С изненада откри, че пръстите му треперят, и дръпна ръка, опитвайки се да си възвърне самообладанието. След миг успя да се стегне и посегна към ръката на Сара. Тя му я подаде и двамата заедно се качиха по стълбите.

Сара чувстваше как Чад се напряга и стисна по-здраво ръката му, когато стигнаха до спалнята на Кора Лий. Тя почти усещаше жестоката битка вътре в него, когато той влезе в стаята и се взря в леглото. Питаше се какво ли изпитва той, когато емоциите една след друга се мярваха по лицето му, всяка следваща по-дълбока и по-кипяща от предишната, всяка от тях всеобхватна, зашеметяваща с чистата интензивност на неговата болка.

— Кажи нещо — прошепна Сара, стискайки ръката му. — Какво чувстваш?

— Умора. Уморих се да живея в миналото, омръзна ми да се боря с вината.

Стъпките му станаха нерешителни, когато се приближи към леглото и погледна към пода, където Хал Дулитъл беше умрял в локва кръв. Потръпна и привлече Сара в обятията си, стискайки я така силно, че тя едва можеше да диша.

— Искам да свърши — изстена той. — Помогни ми, Сара.

Повдигна лицето й с палец и показалец и я целуна. Тя нямаше представа какво става сега в него, но каквото и да беше, искаше да му помогне.

— Люби се с мене сега, Сара. Тук, в тази стая, на това легло. — В гласа му се долавяше отчаяние. — Имам нужда от тебе.

Сара погледна смаяна първо към него, после към леглото. Леглото, където Кора Лий и детето й бяха изпуснали последния си дъх.

— Сигурен ли си, че това искаш, Чад?

— Никога досега не съм бил по-сигурен в нещо. Направи нови спомени за мене, скъпа. Искам да прогоня миналото. Само ти можеш да ми помогнеш.

Сара не знаеше как да изтълкува думите му.

— Да не би да казваш, че ме обичаш?

— Няма да бъде трудно да те обичам — призна Чад. — Въпреки че не съм сигурен, че знам какво означава тази дума. Може би ми трябва време, за да свикна с идеята. Ще ми позволиш ли да се любя с тебе? Тук? Сега?

Сара поклати глава.

— Не е добра идея. Ще бъде неуместно.

— Грешиш, Сара. Ще бъде напълно уместно. Любенето с тебе в тази стая ще ми помогне да възстановя душевното си спокойствие. Можеш да ми дадеш нови спомени, с които да заменя болезнените, свързани с тази къща. Дай ми удоволствие, което да помня вместо всичката онази смърт.

Сара се опита да оспори логиката му, но не успя. Той й беше дал повече надежди за бъдеще с него в последните няколко минути, отколкото във всички предшестващи седмици и месеци, в които бяха заедно. Ако новите спомени бяха това, което искаше той, тогава тя щеше да му ги даде. Независимо какво щеше да стане помежду им след днешния ден, той щеше да има новите си спомени. Тя се освободи от прегръдката му и започна да се съблича.

Любенето им бе бавно, нежно и болезнено остро. Ако Сара се беше чувствала неудобно в тази къща, неудобството изчезна в момента, когато Чад я докосна, в секундата, когато устните му плениха нейните, в мига, когато езикът му завладя сладката топлина на устата й. Той я докара до кулминация, после, я възбуди отново, отвеждайки и нея, и себе си до разтърсващ завършек.

— Сякаш току-що излязох на светло от дълъг тунел — прошепна той в ухото й.

— И вече няма демони?

— Надявам се. Сякаш се освободих от две години ад.