Кони Мейсън
Да укротиш вятъра (14)

13

— Какви са тези глупости? — изръмжа Чад. — Ние със Сара сме приятели, никакво друго обяснение не е необходимо. Притеснявате я.

Чад знаеше съвсем точно какво мисли семейството му. Те знаеха, че не му е присъщо да води непознати у дома, освен ако не са му близки. Не му беше присъщо и да остави някого при тях и да замине. Но той сигурно се беше променил през тези две години, докато не беше живял при тях. Чад беше изненадан, че братята му не виждат разликите у него. Винаги се беше проявявал като упорит и практичен; сега беше огорчен и разочарован.

— Всичко, за което ви моля, е да защитавате Сара и Абнър от Фреди Джаксън — продължи той. — Тръгвам след него веднага, но може да мине доста време, докато го хвана.

— Можеш да разчиташ на нас, Чад — каза Пиърс. — Време е да се върнем в Съркъл Еф. Сара и Абнър ще ни придружат.

— Приемането на милостиня не ми е присъщо — рече Сара с тихо достойнство. — Осигурявала съм издръжката на двама ни с Абнър още от деня, когато той се роди. Благополучието на сина ми е всичко, което има значение за мене, и бих направила каквото и да било, за да бъде той в безопасност. Работила съм усилено цял живот, не искам да ставам бреме за никого. Възнамерявам да работя, за да се издържаме двамата. Мога да готвя, да шия, да чистя и да пера. Изкарвах си хляба в Карбън с пране.

— Не ни и минава през ума да те караме да работиш за издръжката си — изрече ужасена Зоуи. — Вие сте наши гости. Удоволствието от компанията ви е всичко, което искаме от вас. Понякога става доста самотно в Съркъл Еф. Най-близките ни съседи са на мили от нас.

— Великодушието ви ме смущава — изрече развълнувана Сара. — За съжаление, не мога да приема при тези условия. Не съм свикнала да приемам милостиня и да не давам нищо в замяна.

— Имам друго решение — вметна Райън, преди Зоуи да отговори.

Тя отправи намръщен поглед към девера си.

— Какво друго решение може да има? Сара и Абнър ще бъдат наши гости толкова време, колкото пожелаят да останат.

— Нека Сара да реши — предложи Райън. — Аз имам нужда от икономка. Госпожа Лестър напусна преди няколко седмици и не съм търсил с кого да я заменя. Ние с работниците можем да защитаваме Сара и Абнър точно толкова добре, колкото и Пиърс. Ако Сара иска да работи за издръжката си, нека стане икономка.

Сара беше благодарна за разбирането на Райън. Той сигурно беше разбрал, че тя се чувства неудобно от предложението на Зоуи, и противопостави по-приемливо за нея решение.

Чад погледна намръщено брат си.

— Сара не е слугиня, Райън. По-добре ще бъде да приеме гостоприемството на Пиърс. Тежкият труд едва не съсипа здравето й. Наскоро сериозно се попари с вряла вода и сега се възстановява. Не искам да се нагърбва с тежка работа.

У Сара се надигна гняв. Чад трябваше вече да знае, че тя не иска да получава милостиня. Нямаше собствени пари и ако приемеше гостоприемството на Пиърс, това нямаше да добави нищо към финансовата й сигурност. Приемането на изгодно предложение за работа щеше да спаси гордостта й и да й осигури така необходимите пари, които да спестява за бъдещето.

— Решението е мое, Чад — напомни му тя. — Пиърс и Зоуи в действителност нямат нужда от мене, но Райън има нужда. Искам да бъда полезна. — Обърна блестящата си усмивка към Райън. — Ако работата още се предлага, ще бъда щастлива да стана икономка.

Ответната усмивка на Райън беше достатъчно силна, за да накара сърцата на повечето жени да забият лудо. Сара съжаляваше горките омаяни жени, подарили сърцата си на калпазанин като Райън.

— Работата е твоя, Сара. И не се безпокой за Джаксън. Ако е достатъчно глупав да се появи на земите на Дилейни, няма да мине покрай работниците. Ще сложим охрана, ако трябва.

Сара се помоли дано да бъде така. Но Фреди беше хитър, от него можеше да се очаква всичко.

— Значи, уредено е. Приемам при същите условия, при които е работила госпожа Лестър. Няма да съжаляваш, Райън.

На Сара не й хареса начинът, по който Чад гледаше към Райън. Сякаш мислеше, че брат му й е хвърлил око. Ако това беше намерението на Райън, тя лично щеше да го осветли каква е истината.

— Сара е достатъчно възрастна, за да решава сама, дори да не съм съгласен с решенията й — обади се Чад, явно в лошо настроение.

— Не мога да кажа, че не съм разочарована — въздъхна Зоуи със съжаление. — На Роби щеше да му хареса да си има другарче в игрите.

— Ако всичко е уредено, ще тръгнем за Съркъл Еф до един или два дни — реши Пиърс.

— Иска ми се да поостанеш — възрази Чад. — Ото Зиглър дойде онзи ден. Отказва се от договора за наем на Рокинг Ди. Надявах се да се погрижиш за това вместо мене.

— Няма да те покривам този път, Чад — отвърна Пиърс. — Веднъж го направих, но сега си тук, за да се погрижиш за нещата лично. Рокинг Ди е твое задължение.

— По дяволите, Пиърс, казах ти, че няма да бъда тук дълго. Ако няма да се заемеш вместо мене, Райън ще го направи.

— Не и аз — проточи Райън. — Имам си достатъчно работа тук. Пиърс е прав. Време е да се заемеш със задълженията си. Нямаш вина за онова, което се случи в Рокинг Ди. Призраци не съществуват, Чад. Време да оставиш драмите зад гърба си и да продължиш да живееш.

Думите на Райън не повлияха на Чад. Той се изправи рязко. Столът зад него тупна на пода.

— Много добри братя сте! Знам защо го правите, но няма да стане.

Извърна се рязко и изхвръкна гневно от стаята.

— Какво мислиш, че ще направи? — запита тревожно Райън.

— Чад винаги си е бил инатлив — отвърна Пиърс. — Щом ще успокои, може би ще отиде в града и ще каже на адвоката да уреди нещата вместо него.

— Ще замине — каза убедено Сара. — Никога не е имал намерение да остава. Не искаше да идва в Драй Гълч. Планът му беше да ме остави заедно с Абнър при Пиърс и Зоуи и пак да замине. Пиърс не си беше у дома, затова беше принуден да дойде в Драй Гълч.

— Толкова се надявахме, че Чад най-накрая си е намерил жена, която да обича — каза замислено Зоуи.

— Той не вярва в любовта — изсмя се Райън. — Пиърс е единственият, който вярва в любовта, но дори и той не и се поддаваше, докато не срещна Зоуи. Бракът е добър за него, но не за мене и за Чад.

— Какви ужасни неща говориш! — укори го Зоуи. — Чад не е толкова коравосърдечен, колкото го мислиш. Нямаше да доведе Сара и Абнър тук, ако беше такъв.

Упрекът на Зоуи накара Райън да се изчерви.

— Съжалявам, Сара, не исках да намеквам…

— Няма нищо, Райън. Знам какво е отношението на Чад към мене. Никога не съм молила за обвързване, нито съм очаквала. Чад беше много добър към нас. Много съм му задължена. Той е твърде почтен и затова се е натоварил с това ужасно бреме. Разказа ми всичко, нали разбирате.

— Сигурно сте много близки, ако ти е разказал всичко — изрече замислено Зоуи.

Бузите на Сара почервеняха.

— Ние сме просто приятели.

„Любовници“ би било по-уместно описание, но тя не искаше да споделя тази информация със семейството на Чад.

— Той се грижеше за мене и Абнър, когато злополуката ме направи почти безпомощна.

— Безпокоя се за него — каза Пиърс. — Трябва сам да си помогне, никой от нас не може да го направи вместо него.

Трезвата забележка на Пиърс прекрати разговора. Сара се възползва от затишието, за да се извини. Ако трябваше да работи като икономка, имаше нужда да се посъветва с Куки за вечерята и да направи щателна инспекция на къщата.

Намери Куки заедно с момчетата в спалнята. Накара ги да излязат, за да пита Куки какви са задълженията й.

— Къде отивате? — запита Зоуи, когато момчетата нахълтаха в кухнята, където всички седяха около масата.

— В хамбара — изчурулика Роби.

— Не и без палто — отговори Зоуи. — Вън е студено. Елате горе с мене да видя какво да ви намеря да облечете.

— Палтото ми е на пирона до вратата — каза Абнър. — Ще почакам Роби тук.

— Седни, синко — покани го Пиърс, сочейки празното място до себе си.

Абнър се настани на стола.

— Ти и Райън толкова добри ли сте, колкото Чад? — запита плахо Абнър.

— Мислиш, че Чад е добър? — запита изненадано Райън.

Абнър кимна сериозно.

— И мама мисли така. Помолих го да ми стане татко, но той каза, че не било добра идея. Мислите ли, че можете да го помолите? Може да ви послуша.

Райън и Пиърс размениха изумени погледи.

— Нямаме влияние над брат си — обясни любезно Пиърс.

— Ние с мама нямахме достатъчно храна, преди Чад да дойде в къщата ни. И бяхме самички. Сега, когато се почувствам самичък, лягам в леглото между Чад и мама. Искам да спя гол като тях, но мама казва, че не може. — Изпусна огромна въздишка, без да осъзнава каква информация е дал току-що. — Сигурен съм, че Чад ще ми липсва, когато замине.

Откровението на Абнър беше посрещнато със смаяно мълчание и шокирани изражения. Той като че ли не забеляза това. Роби се върна в кухнята след няколко минути и момчетата излязоха през задната врата.

— Проклет да съм — измърмори Райън, отправяйки многозначителен поглед към брат си.

— И аз заподозрях нещо такова — съгласи се Пиърс.

— Какво ще направим по този въпрос! Ами ако Сара е бременна? Според мене тя не е жена, която раздава благоволението си на когото и да било. Както ни каза Чад, била е жертва на изнасилване.

— Предлагам да си поговорим с братчето — каза Пиърс.

Двамата станаха и излязоха да намерят Чад.

Той беше в оградата за добитък, когато видя братята си да излизат от кухнята и да се запътват към него. Изстена гласно, щом забеляза решителните им изражения. Искаше да се отдалечи, но когато ги видя отблизо, му се сториха като кучета, захапали кокал. Имаха да му казват нещо и Чад знаеше от опит, че няма да се успокоят, докато не си го кажат.

— Излъга ни, братко — нападна го Пиърс. — Каза ни, че със Сара сте просто приятели.

— Е, и? — озъби се Чад. — Какво от това?

— Може да започнеш, като ни кажеш истината — настоя Пиърс.

— Не отговарям пред тебе, Пиърс. На двадесет и осем години съм и мога сам да се справям с моите работи.

— Как ли пък не! Преди по малко от час ме помоли да уреждам работите ти вместо тебе.

— По дяволите, Пиърс, за какво е всичкото това?

— Спиш със Сара! — нападна го Райън. — Доведе я тук, помоли ни да я защитаваме, а после излъга за връзката ви. Още ли имаш намерение да заминеш?

— Не съм го променял. Тя знае и не поставя под въпрос решението ми.

— Предполагам, не знаеш защо е така отстъпчива — предизвика го Пиърс.

На Чад този въпрос не му хареса. Тогава си спомни, че беше предизвикал Пиърс преди две години за връзката му със Зоуи, използвайки почти същите думи.

— Като си толкова умен, ти ми кажи.

Пиърс изруга под нос.

— По-умен съм от тебе. Ожених се за Зоуи. Очевидно е за всички, освен за тебе, че Сара те обича.

Чад се изсмя.

— Не я познаваш, ако мислиш така. Тя иска брак не повече от мене. Не ме обича. Просто ми е благодарна и толкова.

— Да не би да има навик от благодарност да спи с мъже? — възрази Райън. — Колко мъже е имала преди тебе?

Гневът експлодира в главата на Чад.

— Никой не може да говори така за Сара и да му се размине.

Думите му бяха подчертани със съкрушителен удар в брадичката на Райън. Той залитна назад, но се задържа. Скоро двамата братя се затъркаляха по земята, разменяйки си удари.

Пиърс едва успя да ги раздели и да ги дръпне да станат.

— Стига толкова. Ужасно се обиждаш заради жена, за която казваш, че ти е само приятелка, Чад. Не те осъждаме заради връзката ти със Сара. Господ знае, че и аз бях толкова упорит като тебе, докато Зоуи най-накрая не ме убеди, че сме един за друг. Разликата в положението е там, че ние със Зоуи се оженихме, преди да спя с нея. Но ако ще оставяш Сара при Райън, докато бягаш от демоните си, той заслужава поне да знае истината за тебе и нея.

— Точно така — съгласи се Райън. — И ако не я искаш, тогава тя свободна ли е? Сара е красива жена и аз не бих възразил…

Изречението му завърши рязко, когато Чад се стрелна покрай Пиърс и се нахвърли отново върху Райън. Последва ново сборичкване. Този път завърши наравно, когато Абнър и Роби излязоха от хамбара и видяха схватката. Абнър изненадващо се хвърли на гърба на Райън и започна да му крещи да престане да удря Чад.

— Добре съм, Абнър — обади се Чад, докато се надигаше от земята. — Идете с Роби в къщата. Време е да се измиете за вечеря.

Личицето на Абнър се изкриви в намръщена физиономия.

— Защо се биехте с Райън?

— Няма да разбереш. Направи каквото ти казвам, синко. Сега върви. Обещавам, че повече няма да се бия.

— И аз обещавам — добави Райън, когато момченцето го изгледа сърдито.

— Абнър е умно хлапе — каза Райън, докато двете момчета се отправяха към къщата. — Харесваш го, нали, Чад?

— Да — изръмжа Чад, отупвайки шапката си о панталоните, преди да я нахлупи отново на главата си.

— Ще му липсваш. Предлагам внимателно да погледнеш в сърцето си, преди да заминеш. Може да не го намериш толкова безплодно, колкото си мислиш. Слава богу, страстта не ми е чужда — добави той. — Никоя жена няма да ме върже на възел. Любовта няма място в живота ми. Забавляваш се и си тръгваш, това е моят девиз.

— Говориш глупости — възрази Чад. — Знаеш много добре, че нямам какво да предложа на една жена. Аз съм емоционално съсипан. Не съм женкар като тебе, Райън. Ти имаш нужда от жена в леглото си, за да бъдеш щастлив.

— Знам кой съм и какъв съм — каза Райън. — Готов ли си да говориш за Сара сега?

— Какво да ви казвам? Обещахте да защитавате нея и Абнър.

— Това е намерението ми — обяви Райън. — И двамата с Пиърс смятаме, че трябва да постъпиш почтено към Сара. Тя вече е била наранена от един мъж. Изнасилването е ужасно нещо за всяка жена. Аз мисля, а и Пиърс е съгласен, че си привързан към нея повече, отколкото твърдиш.

— Вие двамата просто не се предавате, а? — измърмори Чад. — Не разбирате. Наистина се интересувам от нея. В действителност й правя услуга, като излизам от живота й. Не искам да объркам и нейния живот, както обърках своя. Ще й бъде по-добре без мене.

— Защо не оставиш тя да реши — предизвика го Пиърс.

— Ще се съгласи с мене.

— Което ни отвежда обратно към въпроса, който ти зададе преди малко Райън — каза Пиърс. — Щом излезеш от картината, Сара става ли лесна плячка за други мъже?

— Ако тя намери кого да обича, няма да бъда наблизо, за да възразя — каза Чад. — Тя заслужава нещо по-добро от това, което аз мога да й предложа.

— Проклет глупак — изфуча Пиърс. — Вие двамата по-добре вземете направете нещо за тия синини преди вечеря. Не е нужно жените да знаят за малкото ви пререкание.

— Нещастен инат — измърмори Райън, докато се отдалечаваше.

— Обуздавай Райън, докато ме няма — обърна се Чад към Пиърс. — Нямам му вяра, когато е близо до Сара. За него всички жени са само плячка. И двамата знаем, че няма да се ожени за нея.

— Съветвам те на всяка цена да останеш тук и да си пазиш собствеността — подметна Пиърс през рамо и се отдалечи на свой ред.

Чад загледа как се отдалечават братята му — единствените двама души, които го разбираха. Е, може би не единствените. Сара и Абнър също. Ако дори заподозреше, че Райън ще съблазни Сара в негово отсъствие, щеше да го смаже от бой.

Абнър и Роби вече бяха разказали на жените своята версия за боя между Чад и Райън, преди мъжете да се върнат в къщата. Но наистина не беше необходимо. Синините по лицата им ги издаваха.

— Не искате ли да ни разкажете? — запита Зоуи, когато седнаха да вечерят.

— Не — отвърнаха в един глас Чад и Райън.

— Винаги са разрешавали споровете помежду си с юмруци — обясни Пиърс.

Когато Райън и Чад продължиха да мълчат, стана ясно, че жените няма да научат нищо повече.

Сара не беше сигурна, че иска да узнае за какво са се сбили Чад и Райън. Щеше да се натъжи, ако разбереше, че тя е била причината. По-добре да се махне оттук, но не и да застане между Чад и братята му.

След два дни Пиърс и семейството му заминаха за Съркъл Еф, решавайки да пътуват, докато времето е още хубаво. Сара започна ентусиазирано да изпълнява задълженията си на икономка. Работата наистина не беше трудна. Зимата наближаваше бързо, затова Чад, Райън и работниците се готвеха за застудяването. Складираха сено за храна на добитъка, докарваха стадата на по-близки пасища, подсилваха пристройките, за да удържат на евентуални виелици.

Райън някак си беше убедил Чад да се върне да спи в къщата и сега той заемаше старата си стая, но Сара почти не го виждаше. Знаеше, че той няма търпение да замине, и не можеше да си представи защо още стои тук. Предположи, че това се дължи отчасти на проблема, който имаше — да се отърве от Рокинг Ди, и отчасти защото Райън все намираше работа, която наложително изискваше вниманието на Чад.

Един ден Франк Фрейзър, новодошъл в областта, дойде в къщата. Търсел да купи ранчо и в града му казали, че Рокинг Ди се продава, та да иде да провери в ранчото на Дилейни. Когато Чад помоли Райън да заведе Фрейзър в Рокинг Ди, Райън вежливо отказа, заявявайки, че има прекалено много работа, за да отдели време. В крайна сметка Чад беше принуден да покаже имота на Фрейзър. Тръгнаха веднага и Сара прекара следващите няколко часа в тревоги за Чад.

Чад се върна малко преди вечеря. Беше по-тих от обикновено; на лицето му нямаше цвят, изражението му беше унило. Сара искаше да го успокои, но не знаеше как.

— Продадох Рокинг Ди на Франк Фрейзър — каза той, когато всички се събраха за вечеря. — Ще донесе парите до един или два дни. Възнамерявам да ги вложа в банката на името на Сара, после заминавам.

Сара не осъзна, че е затаила дъх, докато той не изскочи със сила от гърлото й.

— Не искам пари от тебе! Заплатата, която Райън ми плаща, е достатъчна.

Изражението на Чад се втвърди. Беше непоколебим по този въпрос.

— Въпреки това парите са твои.

— Помисли ли внимателно? — запита Райън. — Това е домът ти, Чад, няма нужда да заминаваш.

— Ще тръгна да търся Джаксън. Сара и Абнър няма да са в безопасност, докато той не бъде тикнат зад решетките. Не искам цял живот да се страхуват от него.

— Сигурна съм, че Фреди изобщо е забравил за Абнър — намеси се Сара. — Съмнявам се да ни е последвал чак в Монтана.

Чад пропусна думите й покрай ушите си. Тя се запита дали изобщо е чул какво е казала. В него имаше мрак, който не беше там при последното му посещение в Рокинг Ди. Тя го загледа смутена как става и излиза от стаята, без да каже и дума на когото и да било.

Райън поклати глава.

— Мислех, че аз съм твърдоглав, но упорството на брат ми надминава дори моето. Две години минаха от трагедията в Рокинг Ди. Чад вече трябваше да се е справил с демоните си и да е продължил да живее. Не е хубаво за него да гледа все към миналото. Не искам да заминава, Сара. Не можеш ли да измислиш как да го задържим тук? Може да те послуша.

— Чад трябва да се бори сам — въздъхна Сара. — Не мога да го накарам да прави нещо, което не иска. Макар че пръв ще го отрече, той е мил, състрадателен човек. С времето тези добри качества ще изплуват от мрака вътре в него. Трябва да го оставим сам да намери пътя си, Райън.

Той й отправи крива усмивка.

— Мисля малко да го подбутнем. Някога ухажвали ли са те, Сара?

Виолетовите й очи се разшириха.

— Да са ме ухажвали ли? Ами не, струва ми се, че не.

— Добре, приготви се да те ухажвам. Смятат ме за привлекателен, нали разбираш. В града ме знаят като Райън женкаря. Как според тебе ще реагира Чад, ако реши, че те искам?

— Не съм сигурна, че изобщо ще реагира.

— Мисля, че грешиш, Сара. Той ме познава. Знае какво искам от жените. Ако се направя, че искам да те съблазня, той ще откачи. Ще ми съдействаш ли?

Сара се намръщи.

— Защо?

— За да привлечем вниманието му. За да го накараме да признае, че изпитва силни чувства към тебе. Бракът не е за мене, но действа добре на Пиърс и може да е точно онова, от което има нужда Чад, за да се осъзнае. По-скоро бих искал да го видя женен за тебе, отколкото да се носи безцелно насам-натам, угнетяван от съвестта си.

Устата на Сара заработи безмълвно. Стряскащото предложение на Райън беше отнело способността й да говори. След няколко минути зашеметено мълчание тя си възвърна гласа.

— Какво те кара да мислиш, че бих се омъжила за Чад?

Райън й отправи лъчезарна усмивка, очевидно доволен от способността си да стига до сърцевината на проблемите.

— Ти го обичаш. Жените са прозрачни в това отношение. Толкова е лесно да ги разгадаеш. Зоуи беше същата. И двамата с Чад знаехме, че е хлътнала по Пиърс много преди той да разбере. Това, че аз лично няма да се оженя, не означава, че не искам да видя братята си щастливи. Мисля, че ти ще ощастливиш Чад. Мисля, че вече е влюбен в тебе и е привързан към Абнър.

— Значи, ще се правиш, че ме ухажваш, за да накараш Чад да ревнува — изрече полека Сара.

— Това е единственият начин да му попречим да замине.

— Мисля, че грешиш.

— Че обичаш Чад ли?

Бузите на Сара порозовяха.

— Аз… мисля, че си прав за това. Трудно е да го призная заради недоверието ми към мъжете. Никой мъж досега не е бил толкова добър към мене като Чад. Но смятам, че той не ме обича. Чувства се отговорен за мене и наистина е привързан, доколкото е способен да се привърже към която и да било жена. Но любовта е силно чувство. И двамата знаем, че силните му чувства стъпват на опасна почва. Той е изцяло погълнат от случилото се в Рокинг Ди. В сърцето му няма място за мене и за Абнър.

— Дали да не опровергаем теорията ти? — предизвика я той.

Трапчинките на усмивката му, от която нечие сърце можеше да спре, биха накарали повечето жени да припаднат.

— Мислиш ли, че тази преструвка ще го накара да остане?

— Склонен съм да опитам. А ти?

Сара кимна полека. Не познаваше много добре Райън, но той като че ли наистина бе загрижен за брат си. Тя се замоли дано да е така и дано да може да му вярва.

Чад заподозря, че има нещо между Райън и Сара, но нямаше представа точно какво. В следващите няколко дни забеляза, че двамата често са заедно, сближили глави в интимен разговор. Не можеше да си представи за какво може да си говорят. Подлудяваше, като виждаше Райън да изтръгва усмивка от Сара и да глези Абнър с прояви на добро чувство.

Опита се да си каже, че не го е грижа, че щом продажбата на Рокинг Ди стане факт и парите бъдат внесени в банката, няма значение какво ще прави тя с живота си. Не искаше обвързване, нито пък смяташе да се върне скоро в Драй Гълч. Просто не му харесваше да вижда Сара да се забърква с Райън. Много обичаше брат си, но Райън женкарят не беше мъж, от какъвто имаше нужда Сара. Щом получеше това, което иска от нея, той щеше да продължи към следващото си завоевание. Чад беснееше при мисълта, че Райън цели да съблазни Сара и затова я беше наел за икономка.

Един ден тя обяви, че отива в курника да събира яйца. Когато Райън я последва след няколко минути, Чад реши да проследи брат си. Намери ги в хамбара, явно по предварителна уговорка. Побесня, промъквайки се безшумно вътре. Трябваше му миг, за да свикнат очите му с тъмнината. Тогава видя Сара в ръцете на Райън и дъхът напусна гърдите му. Гневът му беше такъв, че се уплаши, че може да убие някого, ако не излезе веднага. Извърна се и изскочи от хамбара.

— Мисля, че ни видя — прошепна Сара, когато зърна Чад да изскача навън. — Изглеждаше побеснял.

— Разбрах, че ще ме последва, когато излязох от къщата малко след тебе.

Угрижен израз се настани на деликатното лице на Сара.

— Ами ако грешим? Ами ако не го интересува какво правя?

— Видя го как реагира. Ослепял е от ревност. Но дори да не е така, на мене ми хареса малкият ни флирт. — Очите му блеснаха дяволито. — Не е трудно да държа красива жена в ръцете си.

Сара се изчерви и се отдръпна. Не знаеше как да възприеме Райън. Наистина ли вземаше присърце интересите на брат си? Понякога тя се съмняваше.

Чад прекара останалото време от деня в безмълвен и безсилен гняв. Всеки път, когато си представеше Сара в ръцете на Райън, му се дощяваше да пребие някого. Сара щеше да си навлече неприятности, ако отстъпи пред съблазънта. Той знаеше какво иска брат му от жените. По дяволите, и той беше точно като него само преди две години. Странно как времето и събитията променят човека.

Тази вечер Чад побутваше храната в чинията си, ядосан от начина, по който Райън флиртуваше със Сара. Ако изчервяванията и плахите й усмивки бяха някакъв сигнал, тя като че ли се наслаждаваше на всяка минута от ухажването на брат му. Той изведнъж реши, че е време да си поговори със Сара. Ако му се дадеше каквото и да било насърчение, Райън щеше да я вмъкне в леглото си, преди тя да успее да мигне. От него зависеше да я предупреди за женкарската репутация на брат си.

Сара зави Абнър след вечеря, после отиде в стаята си. Райън беше излязъл към бараката и тя нямаше представа къде е Чад. Той изглеждаше ядосан и затворен по време на вечерята и Сара беше изненадана, че преструвката на Райън действа толкова добре. Чад не беше споменавал за заминаване и колкото повече време останеше, толкова по-малко вероятно щеше да замине преди пролетта. Времето беше изключително меко напоследък, но зимата неизбежно настъпваше.

Сара потръпна, когато се съблече, изми се и се напъха във фланелена нощница. Нощницата тъкмо беше обгърнала глезените й, когато вратата рязко се отвори и Чад влезе в стаята. Затвори вратата и се облегна на нея, оглеждайки се, сякаш изненадан да я намери самичка.

— Къде е Райън? — запита той сурово.

Сара се вледени, шок и гняв закипяха у нея.

— Откъде да знам?

Чад вдигна рамене и влезе по-навътре в стаята.

— Двамата сте ужасно близки напоследък.

Сара усети изблик на радост. Може би Райън е бил прав. Ревнуваше ли Чад?

— И какво?

Гневът разтърсваше Чад.

— Не познаваш брат ми. Той е женкар. Ще ти разбие сърцето. Ти си невинна, Сара. Увлечението по Райън не е в твой интерес. Спа ли вече с него?

Тя отстъпи, сякаш я беше ударил. Как можеше да й говори такива ужасни неща? Нападението й се стори единствената възможна защита.

— И ако съм — какво? Ти не ме искаш.

Той почти скочи през стаята, за да стигне до нея. Секунди по-късно тя беше пленница в ръцете му, залепнала о него, гърди до гърди, бедро до бедро. Той се взря в нея с оголени в животинска усмивка зъби.

— Не съм те искал ли? Откъде, по дяволите, ти хрумна това? Не минава и минута, без да те искам.