Даяна Палмър
Изумителна тайна (6)

Шеста глава

Тя се изчерви, ръцете й затрепериха. Искаше да се облече и се опита да избяга. Той я притисна още по-плътно и нежно.

— Мога да те прегръщам така цяла сутрин, без да си загубя ума, така че не се плаши и не опитвай да се бориш. Зная, че не търсиш само секс, но аз не ти го предлагам. Искам да усещам гърдите ти още малко и после ще си отида.

Караше я да се чувства напълно неопитна, каквато всъщност беше. Плъзна треперещите си ръце около него и се притисна силно — нещо, което желаеше да направи през всичките тези самотни нощи, и изстена от удоволствие.

— Ново усещане, нали? — попита Джек и тя кимна утвърдително. Той отново я привлече и се засмя с истинско задоволство на нейната реакция от допира на телата им.

— Джек! — прошепна Морийн трепереща.

Ръцете му се плъзнаха от кръста към раменете й и той леко докосна връхчетата на гърдите.

— Ще спрем след малко. Сега нека те целуна, скъпа!

Той усети треперещите й безпомощни движения и след това я целуна страстно, наслаждавайки се на копринената кожа. Почувства тръпката, която премина през възбуденото й тяло. Въпреки обещанието си Джек усети, че започва да губи контрол върху себе си. Нейните стенания го възбуждаха още по-силно. Ръцете й се бяха вкопчили в него, устните й търсеха неговите с неутолима страст. Тялото ритмично се движеше в хармония с неговото. Той усети, че повече не може да се контролира. А й беше обещал, че няма да стигат до крайности, въпреки че щеше да бъде истинска агония да се откъсне от нея.

Повдигна глава и я погледна. Изражението на лицето й бе напълно променено. Главата й бе отпусната назад, косата — разпиляна, а очите — присвити от удоволствие.

— Желая те. Ти също ме желаеш. Нека те занеса в леглото.

— Мога да забременея, Джек — опита да се отдалечи тя. Възпитанието не й позволяваше да се подаде на емоцията. — Пусни ме! Моля те! Не мога…

— За бога, стой спокойно! — изстена той и потрепери от нейното несъзнателно, провокиращо движение. Беше се вкопчил здраво в нея. Бе навел глава, за да си поеме въздух и изчака да отмине болката, причинена от стягането на тялото му.

— Съжалявам! — прошепна Морийн.

— Мога да те предпазя от забременяване.

Тя го желаеше, обаче съществуваха бариери, които трудно можеше да преодолее и да се отпусне напълно. Не искаше да прави компромиси със себе си. Джек не търсеше сериозна връзка, а искаше да прекара няколко забавни часа.

Нейната неотстъпчивост го ядоса.

— Устройваш капани, а? — попита с леко презрение той. — Пазиш се за първата брачна нощ, нали? — Усмивката му беше цинична. Взе пижамата и почти грубо й я подхвърли. — Не се тревожи, скъпа. Това е номер, стар като света. Никога не съм желал жена толкова силно, че да жертвам свободата си за няколко страстни минути, прекарани в леглото.

Думите му прозвучаха пошло. Тя затвори очи и потрепери от обида, докато обличаше пижамата си. Радваше се, че не носи очилата си. Нямаше да може да понесе презрителния му поглед. Беше я разбрал съвсем погрешно. Не се опитваше да го изнуди да се омъжи за нея. Бе толкова увлечена, колкото и той. Просто страдаше от прекалено много скрупули, за да му се отдаде без взаимност.

Джек не беше на себе си. Морийн бе привела рамене като че ли я беше ударил. Стисна зъби от гняв заради думите, които бе изрекъл. Не трябваше да допуска нещата да стигат дотам. Беше й казал, че може да се контролира, но всъщност се оказа точно обратното. Видът й само по горнище на пижама го беше влудил. Дори уханието й бе достатъчно, за да го възбуди.

— Трябва да се облека — отвърна тя засрамено. Отиде в стаята си и затвори вратата. Облегна се на нея, обляна в сълзи. Не желаеше да го види отново. Не бе предполагала, че някой може да й причини такава болка. Той бе толкова нежен с нея, толкова любящ, а после каза такива думи! Интересуваше го само секса, желаеше тялото, но не и душата й.

— Морийн!

Тя преглътна сълзите, заключи вратата и не му отговори. Не искаше той да разбере колко е разстроена.

Джек обаче бе чул хълцането й. Въздъхна тежко и облегна челото си на хладната врата.

— Ще се видим довечера. Сега трябва да вървя.

— Няма да изляза с теб довечера — успя да наложи контрол над гласа си Морийн. — Благодаря ти за всичко и довиждане.

— Ако това е желанието ти, то е добре дошло за мен — отговори той, заслепен от гняв и разочарование. — Имам достатъчно занимания, с които да запълвам свободното си време, вместо да се мотая около една заклета девственица!

Тя затвори очи. Чу, че вратата се тръшна. Остави сълзите да се стичат по бузите й. Сега поне знаеше какво мисли за нея. Вината бе изцяло нейна. Не трябваше да му позволява да я докосва. Мразеше се, но него мразеше още повече. Облече се, върза косата си и сложи малко грим. След това приготви закуска и нахрани Бъги. Отиде на работа със свито сърце.

Не видя Джек. Той не се прибра и вечерта. Погледна навън, но пикапът го нямаше. Е, помисли си тя отчаяно, какво очаквам? Казала му бе да си върви. Трябваше да се научи да задържа мъжете, след като веднъж ги беше спечелила.

Дойде събота. Поне бе ясен слънчев ден. Можеше да отиде да поработи в градинката си. Но умът й бе на друго място. Чувстваше се виновна, че допусна Джек така близко. Ако го беше спряла в самото начало, те все още щяха да бъдат приятели. Той явно бе изгубил контрол над себе си. Морийн продължи да копае. Беше облечена в джинси и стара памучна фланелка, с вързана на опашка коса и без грим. Изглеждаше млада, но не и привлекателна — точно това, което целеше. Трябваше да се научи да овладява поривите си. Тогава нямаше да попада в подобни ситуации. Беше се държала като жена с опит, каквато всъщност не беше.

Унесена в мислите си, Морийн твърде късно усети приближаването на Джек. Сърцето й подскочи, но тя не го погледна. Чувстваше се твърде неловко.

Тъмните му очи се плъзнаха по бледото й лице. Знаеше защо бе облечена по този начин и защо изглеждаше толкова потисната. Според строгото възпитание, което бе получила, поведението й бе равносилно на смъртоносен грях.

Джек не можеше да спи след случилото се. Денем бе претрупан с работа и това донякъде отвличаше вниманието му. Съжаляваше за грубото си държание, но най-вече за думите си.

— Говорим ли си още — я попита той с подправено безгрижие — или отново трябва да вечерям сам?

— Не мислех, че някога ще ми проговориш… — Не вдигаше очи от кафявите си сандали. Устните й се разтрепериха. Стисна зъби, за да се овладее и каза: — Съжалявам, Джек!

— И аз съжалявам! Не искам да си спомням това, което ти казах. А как ми липсваше!

Сърцето й радостно подскочи. Сигурно държеше поне малко на нея, щом беше дошъл. Тя затвори очи, въздъхна и се сгуши в него. Поне не я мразеше.

— Вината беше моя. Не трябваше да постъпвам така с теб. Държах се като уличница.

— Не е вярно! — Той повдигна главата й към себе си, учуден от изказването й. — Как изобщо можеш да мислиш така?

— Позволих ти да ме разголиш.

— Някой от твоите родители не ти ли е говорил за секс?

— Според моите родители, които бяха много религиозни, секс преди брак е недопустим. Не искам да се извинявам за разбиранията си, нито да ги защитавам пред теб.

— Аз не те и карам. Но реакциите, които възбуждаха у теб моите докосвания, са напълно естествени. Те са част от това да бъдеш жена. Ако не можеш да изпиташ удоволствие от взаимната целувка, от взаимното докосване, ти ще бъдеш половин човек. Сексът е в основата на човешкия ни вид. Без него нито ти, нито аз щяхме да сме родени.

— Не знаех, че сексът прави хората толкова безпомощни. — Беше й трудно да разговаря на такава тема.

— Или че ги възбужда толкова? — усмихна се лукаво той.

— И това също.

— Трябва да знаеш, че мъжете са устроени по такъв начин, че лесно се възбуждат, но трудно се успокояват. Мислех, че мога да те гледам, без да си загубя ума. Оказа се, че не е така. — Той потърка нос в нейния. — За първи път в живота ми се случва да не успея да се успокоя. Беше ме възбудила толкова, че за малко да се поболея.

Очите й се разшириха от учудване.

— Не ме разбираш, нали? Тогава нека ти обясня.

Той започна да й говори. Морийн го гледаше объркана и от време на време се изчервяваше.

— Боже!

— Това са основните познания — каза й той без никакъв срам. Очите му бяха изгубили предишното си весело пламъче. — Ще са ти нужни, защото няма да си отида отново. Болезнено е, когато си далеч от мен. Тъй като ти не търсиш моментно забавление, ще трябва да правим всичко според твоите разбирания. Ако не се разхождаш само по горнище на пижама, всичко ще бъде наред.

— Заради пижамата ли беше всичко това?

— Не само ти имаш такива еротични сънища. Ако искаш да знаеш, тези дни често те сънувах…

— Сигурно щеше да е по-добре, ако си бе намерил жена без моите предразсъдъци.

— Аз нямам нужда от друга жена. Искам само теб. Ти също се чувстваш добре с мен. Мисля, че ще съумея по някакъв начин да се въздържам. Но само ако ти ме целунеш.

— Караш ме да се чувствам виновна.

— Недей. Мисля, че този път ще успея да се овладея. — Джек леко захапа устната й. — Позволи ми да те целуна, за да ти покажа колко много ми липсваше.

Бавното опитно проникване на езика му я накара да изпита неудържимото удоволствие, което бе преживяла и онази сутрин. Тя се задъха от допира на устните му и усети ръцете му върху бедрата си.

— Отпусни се. — Той отвори очи и откъсна устни от нейните, но ръцете му не я освободиха. — Няма да ти причиня болка.

— Объркваш ме — изстена тя.

— Това е така, защото си едно безпомощно малко същество. — Той я целуна по слепоочието и потърка лице в нейното. — Това е най-невинното нещо, което съм правил с жена. Сигурно никога няма да изпитам същата нежност. Не разваляй усещането.

Морийн трябваше да се пребори с желанието си да избяга. Бавно отпусна изтръпналите си крака и се облегна на него, изненадана от лекотата, с която телата им се притиснаха. Ръцете му продължаваха да я галят нежно.

— Рай! Това е истински рай!

Тя подпря ръце върху гърдите му и облегна челото си с въздишка на облекчение. Да, това бе истински рай! Допирът до него вече не я плашеше. Всичко й изглеждаше съвсем естествено. Като че ли Джек й бе принадлежал винаги.

— Предполагам, че тези усещания са ти познати — прошепна тя.

— Донякъде. Искаш ли да знаеш откога не съм бил с жена?

— Не.

— От две години, Морийн.

— Наистина ли? — Погледна го изпитателно. Не се шегуваше.

— Бях твърде зает. Не знам защо, но изведнъж загубих интерес към жените. Изглежда се уморих да ме използват.

— Защо жените искаха да те използват?

— Кожата ти е толкова нежна! — прекъсна я той. Не искаше, пък и не можеше, да й отговори в момента. Отново впи устни в нейните.

— Моля те, недей! — простена тя.

— Нежната ти кожа… — прошепна той и отново започна да я целува страстно.

Близостта му я изгаряше като огън. Тялото му се напрегна още повече и той я притисна плътно до себе си. Досега Морийн не бе изпитвала такава близост. Извика и заби нокти в гърба му.

Той се стресна, с мъка се отдели от нея и запали цигара с треперещи пръсти. В момент като този в съзнанието му звучеше някаква песен за един оженен мъж. Докато държеше Морийн в прегръдките си чуваше детски приспивни песни. Със сигурност полудявам, помисли си той. Да бъде далеч от нея бе твърде болезнено. В същото време не искаше да се обвързва. Тя нямаше да може да се приобщи към неговия начин на живот, такава връзка нямаше бъдеще, повтаряше си Джек. Желаеше я толкова силно, а и тя изпитваше същото…

— Какво ще правим, Морийн? — я попита, без се обръща.

— Не зная.

— Не е справедливо спрямо теб. Страхувам се от брака. Родителите ми живяха двадесет години заедно, ала не бяха щастливи. Казваха, че отначало са обичали, но после всичко се променило. Не зная как ще живея с друг човек. — Очите му я гледаха почти отчаяно. — Най-много ме плаши това, че искам да имам дете от теб!

Тя потръпна. Това не бяха думи на мъж, който стреми към краткотрайна връзка.

— Шокирана ли си? — попита той с лека усмивка — Аз съм изненадан не по-малко от теб. Никога съм казвал тези думи на жена. — Той въздъхна чувствайки, че няма връщане назад. — Какво ще кажеш да се облечеш и да отидем до Галвстаун да хапнем в истински рибарски ресторант?

— Ти си луд! Предполагам, че можем да стигнем дотам с твоя самолет, после да се качим на твоята яхта и да си уловим нещо сами?! — Тя не забеля побледнялото му лице и продължи: — Харесвам чувството ти за хумор. Но бих се задоволила с евтина риба и пържени картофи. Докато се обличам, можеш да си поговориш с Бъги.

Морийн се отдалечи, а Джек я последва. Щеше да бъде много по-сложно, отколкото бе очаквал. След изпитанията в петък нямаше как да крие повече истината от нея. Всичко щеше да излезе наяве, включително и това кой всъщност е той. Тихо изруга. Ако Морийн бе опитна жена, без задръжки, щеше да я заведе в леглото си и да приключи с тази история. Но тя бе тази, за която бе мечтал цял живот. Искаше да изживее с нея неща, които никога не му бяха минавали през ума. Щеше да е истинска трагедия, ако не успееше да й обясни нещата навреме.

Заведе я в заведение за бърза закуска и ядоха риба. Джек се огледа наоколо с интерес. Неговият начин на живот бе коренно различен от този на евтино облечените посетители. Бръчките по лицата на по-възрастните говореха за техните проблеми. Загледа се замислено в тях. Почувства, че е пропуснал нещо в живота си, който въпреки всички опасности, бе повече от добър. Ала заобикалящите го хора сигурно имаха много по-богат житейски опит.

— Тежки мисли? — попита го нежно Морийн.

— Много тежки. Идваш ли често тук?

— Веднъж седмично, през един от почивните дни. Иначе обядвам в стола или си нося храна. Опитвам се да бъда добър служител. Мисля, че трябва да си заслужа парите, колкото и старомодно да звучи това.

— Напълно съм съгласен с теб. Сигурен съм, че и Макфейбър мисли така.

— Горкият човечец! Сигурно е много самотен. Няма семейство, а и майка му е починала само преди година.

— Той е безбожно богат. Предполагам, че може да си купи и любов.

— Не и истинска любов, а някаква скъпа нейна имитация. — Тя протегна ръка и докосна неговата леко. Очите им срещнаха. — Преди и аз не знаех какво значи да обичаш.

Джек вече чуваше само нейния глас, виждаше лицето й. Признанието й го зашемети. Обхвана пръстите й и жадно ги стисна. Тя му се усмихна с очи, изпълнени с обожание. Прииска му се да стане и да танцува, но само се усмихна отново. Изненада го мисълта, че би могъл напълно искрено да й каже същите думи. Тревожеше го обаче лошо предчувствие за това, което предстоеше в петък. Трябваше да й каже истината.

След като се нахраниха, отидоха на кино. После се озоваха пред залата за боулинг. Всички писти бяха заети и затова решиха само да погледат. Поръчаха си кафе. Прибраха се вкъщи късно вечерта. Джек спря на вратата и я целуна жадно.

— Не, няма да влизам. Твърде рисковано е.

— Джек, аз може би…

— Не разбираш ли, че това ще бъде равносилно на изнасилване? По-добре си лягай. Ще дойда утре сутринта да те взема, за да отидем заедно на църква. Така може би е по-добре.

— Да — усмихна му се тя.

Следващите няколко дни преминаха като в приказка. След работа бяха непрекъснато заедно. Той явно вече не работеше в Макфейбър. В четвъртък следобеда, когато приключи със служебните си задължения, Морийн реши да го попита. Той беше в двора и я чакаше.

— Не ходиш ли на работа?

— Не ти ли казах, че съм в отпуска? И в случай, че все още се чудиш, не аз съм виновникът за провала на самолета.

— Това разбрах отдавна — поклати тя глава. — Не мога да кажа кое точно ме караше да мисля така, че не си ти, но го знаех.

Думите й бяха искрени и му доставиха безкрайно удоволствие. Едновременно с това се почувства истински виновен. Беше научил доста неща за нея. Най-важното, че не бе способна на подлост.

— Искаш ли да се попечем на слънце малко? — Беше забелязал малките капчици пот по челото й. — Има още време докато се стъмни и сега слънцето не е силно.

— Ще ми бъде много приятно. Имам нов бански костюм от две части, който никога не съм обличала. — Тя леко се изчерви. — Малко рисковано е за човек с моите разбирания да се разсъблече така. Не е трябвало да го купувам.

— Можеш и да не го обличаш. Защото аз се пека без бански, обичам цялото си тяло да е загоряло. Не е задължително да ме гледаш. Ще си сложа една хавлия. Това ще удовлетвори ли болното ти чувство за благоприличие?

— Никога не съм се пекла в присъствието на гол мъж…

— За всяко нещо има първи път. — Той се засмя на изражението на лицето й и се отправи към апартамента си. — След десет минути съм тук.

Тя се колебаеше как да постъпи. След като му разкри чувствата си, се бяха сближили. Водеха дълги разговори, в които споделяха разбиранията си за света и живота. Джек й бе разказал за приключенията си, преди да постъпи в Макфейбър, за местата, където беше ходил и за нещата, които беше правил. Морийн го бе слушала с възхищение. Той бе живял по начин, който тя дори не можеше да си представи, че съществува.

Понякога се замисляше дали един мъж с минало като неговото може да заживее улегнал живот. Нямаше ли да е свикнал твърде много с разнообразието, за да прекарва вечерите си с вестник в ръка или пред телевизора? Защото неизбежно с времето бракът им щеше да загуби първоначалното си обаяние и щеше да се превърне в монотонно всекидневие. Ако я обичаше, това не би могло да стане. В противен случай обаче нямаше да могат да живеят заедно. Една обич не беше достатъчна за двама.

Тя облече дълбоко изрязания бански и се погледна в огледалото. Поне тялото й беше хубаво! Изчерви се при мисълта, че онази сутрин Джек я бе видял полугола. Всъщност нямаше защо да се срамува от него, въпреки че той щеше да бъде без дрехи. Нали вече бе споменал за брак! Трябваше да започне да свиква с него.

Взе одеялото, върху което се печеше, но остави очилата. Разпъна го и благодари на Бога, че задният двор е отделен от останалите къщи със солидна ограда. Излегна се по корем. Няколко минути по-късно се появи Джек с кърпа около стройните си бедра. Затвори плътно очи и чу смеха му, докато лягаше до нея.

— Да не би да смяташ да се подложиш на лечение след първата ти брачна нощ?

Той не каза „първата ни“, а „първата ти брачна нощ“. Беше споменал, че иска дете от нея. Това не означаваше ли брак? Явно Джек не разсъждаваше по този начин.

— Не зная.

— Ще свикнеш с мен. Ето, дай да ти помогна.

Преди да успее да каже нещо, той беше разкопчал горнището на банския. Нервите й се опънаха. Когато видя, че той легна отново и затвори очи, напрежението започна да я напуска и за първи път усети слънчевите лъчи върху цялото си тяло. Чувстваше се странно освободена.

— Не е ли прекрасно? — заговори лениво Джек. — Преди плащах данък на разни предразсъдъци и не можех да се наслаждавам на слънцето така, както сега. Но бях известно време на Ривиерата. Не можеш да спазваш благоприличие на една яхта, където всички останали са голи.

— Какво си правил с някаква яхта на Ривиерата? — Обърна глава към него и го погледна с любопитство.

Той замълча за момент, изруга наум и се замисли как да се измъкне от неловкото положение. Забеляза подозрение в очите й и истински съжали за това, което беше казал. Точно сега ли трябваше да се изпусне? Какво би могъл да й каже, без да го помисли за лъжец?