Даяна Палмър
Изумителна тайна (5)

Пета глава

Морийн потръпна и погледна Джек. Опитваше да я въвлече в интимност, за която още не бе готова. Той усети колебанието й — бе спряла ръката на четвъртото копче.

— Не спирай, моля те! Искам само да ме докоснеш.

— Не мога да се любя с теб — едва чуто прошепна тя.

— И това ще стане. — Погали я нежно по главата. — Няма да бързаме. Само ме целуни. След минути тръгвам.

— Колко неучтиво! — Морийн нервно се засмя.

— Трябва да вървя, преди всичко съм бизнесмен. — Той се наведе и я целуна. Целувката бе дълга, бавна и възбуждаща. Не се опита да я съблече, нито да я докосне по-интимно. Безумната целувка предизвика неволно потреперване на тялото й. Джек се изправи. Тя лежеше, примряла от желание.

— Трябва да вървя.

Стана точно както очаквах, помисли си Морийн. Сега ще си отиде и никога повече няма да дойде… В този момент Джек се обърна и тя видя на лицето му неутолимо желание и страст. Нямаше да я напусне. Дори да не искаше да признае, той беше безпомощен колкото нея. Взаимното им привличане бе твърде силно.

Почувства се щастлива, че Джек е обикновен човек, техник, който няма претенции към поведението й. Дори да беше агент на Питърс, за нея това нямаше никакво значение. Готова бе да приеме всичко, за да не загуби Джек.

— Унесена си в размисли, а, Морийн?

— Радвам се, че си обикновен човек. Харесвам те такъв, какъвто си.

— Може би аз не съм човекът, за когото ме мислиш.

— Няма никакво значение.

— Съвсем скоро може да се окаже, че има. — Той погледна часовника. — Трябва да вървя. Ще се видим утре на работа.

Тя се изправи и тръгна да го изпрати. Косата й бе разрошена, а устните й все още го желаеха. Когато стигнаха до вратата, той се спря и я целуна кратко за последен път.

— Лека нощ.

Преди да успее да му отговори, вече го нямаше. Сложи Бъги да спи много по-късно от обикновено. След това си легна. През стената чуваше плътния глас на Джек. Не различаваше думите, но личеше, че е ядосан. Разговорът продължи дълго. Все още долавяше откъслечни фрази, докато не потъна в сън, разтревожена за неговото бъдеще. Ако наистина бе замесен в нещо лошо, трябваше на всяка цена да намери начин да го предпази от пристигащия шеф.

Когато на другата сутрин влезе в офиса, Арнолд Блейк, който никога не закъсняваше, не беше там. А без него не можеше да се заеме с телефона или пощата. Седна и нервно зачака.

Дойде време за обяд. Господин Блейк още го нямаше. Започна да се тревожи. Първата й мисъл бе не за него, а за Джек. Може би го бяха разкрили!

Отиде в стола с надеждата, че ще го види. Там обаче нямаше и следа от него. Отчаяна, Морийн тръгна към офиса на Макфейбър. Шарлин сигурно знаеше какво става.

— Случило ли се е нещо? — попита почти шепнешком.

— Да. Случка! — отмести поглед от екрана на компютъра Шарлин.

— Мразя те!

— И аз теб понякога. Защо е този тревожен поглед?

— Господин Блейк не е в кабинета си.

— Предполагам. Случката с Макфейбър! — прошепна поверително тя. — Върнал се е и търси възмездие. Чух, че е събрал всички заместници в някакъв мотел извън града и им крещи като луд.

— Дали са открили виновника?

— Мисля, че да, но не са казали кой е. Следващата седмица ще има нови изпитания на самолета и тогава ще разберем.

— Значи не са споменавали имена?

— Не, пък и не е било точно саботаж. Разбрах, че снощи господин Блейк потърсил Макфейбър, в резултат на което е свикано загадъчното съвещание. — Шарлин сниши глас. — Явно частният детектив е свършил добра работа. Навъртал се е наоколо, без да бъде забелязан, докато не разкрил причината за провала на първите изпитания. Наистина имало замесен някой, и то от нашия технически отдел.

На Морийн й прилоша. Възможно ли беше този някой да е Джек? Макар да имаше малка надежда да не е предателят, за когото го смяташе. Та нали самият той й каза, че може би не е такъв, за какъвто го мисли?

— Добре ли си? Изглеждаш бяла като платно.

— Разбира се — върна се към действителността Морийн, усмихна се вяло и се върна в кабинета си. Остана там целия следобед.

— Не желая да отговарям на повече въпроси — вдигна предупредително ръката си Арнолд Блейк, когато влезе при нея. — По-добре да се заемем с пощата.

Въпреки че изгаряше от любопитство, Морийн се зае с работа, без да задава въпроси.

Тръгна си, без да види Джек. Дано не го бяха арестували…

Приготви си сандвич с шунка, който раздели с Бъги. Опитваше се да не заплаче. Никога повече нямаше да го види. В този момент чу силно почукване на вратата и изтича да отвори. Джек стоеше на прага и макар да изглеждаше изморен и съсипан, тя се зарадва, че го вижда. Разплакана, се хвърли в обятията му.

— Наистина ли си ти? Те имаха среща тази сутрин, а аз не можах да те открия. Помислих си… Помислих си, че са те задържали за саботаж или нещо такова!

— Мислеше, че аз съм този човек!? — вкамени се той.

— Ами, ти си нов. А те казаха, че проблемът е технически. Предполагах, че може би работиш за Питърс… — Тя се отдръпна и го погледна. — Съжалявам. Ужасно се срамувам, че си мислих такива неща. Сигурно си частният детектив на Макфейбър? — попита с надежда тя.

Лицето на Джек не трепна. Какво ли щеше да си помисли тя, ако й кажеше, че бе мислил същото за нея? Естествено, сега имаше достатъчно основания да вярва, че не е замесена в тази история. Всичко обаче щеше да се реши след седмица. Дотогава нямаше да й казва нищо. Все още бе доста рисковано.

— Мислеше, че аз съм саботьорът? И това нямаше значение за теб?

— Ти си моят приятел — отвърна простичко тя. — Хайде. Отиди си и никога не се връщай. Зная, че заслужавам точно това.

— Защо се срещаше с мен?

— Първоначално те наблюдавах. Но после… — Усмивката й изчезна. — Не си в опасност, нали? Ще ти бъда свидетел, ако трябва. Ще направя всичко, с което мога да ти помогна.

— Ще го направиш ли? — Докосна кичур от косата й. — Да не си открила нещо за провала на новия модел?

— Не те разбирам.

— Няма значение. — Макар че не вярваше на жените, може би тя казваше истината. — Какво ще хапнем? Умирам от глад!

— Сандвичи с шунка и желиран сладкиш.

— Не. Облечи си нещо и да отидем да хапнем палачинки и маслен сладкиш.

— Много е късно. А и не трябва да харчиш цялата си заплата за мен. — Тя се сгуши в него. — Толкова се радвам, че нищо не ти се е случило и че нищо не те застрашава!

Той я прегърна. Странно каква загриженост изпитваше към нея. Нямаше пари, не беше красива, нито изискана. Не живееше в богатата част на града, а не беше и негов тип жена. Защо тогава той се чувстваше така добре, когато бяха заедно?

— Господин Блейк не искаше да каже нищо, нито Шарлин. Но съм сигурна, че нещо става. Казват, че частният детектив на Макфейбър си е свършил добре работата.

— И аз чух така.

— Горкият, стар Макфейбър…

— Какво те кара да мислиш, че е стар?

— Шарлин каза, че е поне на четиридесет, дебел и побелял. Предполагам, че разни южноамериканки са го изтощили.

— Може би — засмя се той. — Макар да не съм сигурен. Не мисля, че Макфейбър е женкар.

— Тази новина ще разбие доста женски сърца в компанията. Всички момичета очакват неговото появяване със затаен дъх. Нали разбираш, славата му се носи. Мислят, че той е господин Очарование. Ще бъде голямо разочарование, когато се появи.

— Не се и съмнявам. — Обърна се към папагала. — Здравей, Бъги.

Птицата го погледна и продължи да яде.

— Колко искаш? — попита весело домакинята.

— Ако имаш предвид папагали, не съм сигурен. Да не би да ми предлагаш Бъги с маслинка в устата?

— Не папагали, а сандвичи — засмя се тя на глас.

— Нека бъдат два.

Джек седна на един стол, далеч от Бъги. Изпъна дългите си крака и разкопча горното копче на ризата си. Отново скъпа риза, отбеляза тя. Къде ли бе ходил, облечен така, помисли си, но не го попита.

— Кафе?

— Да, бих пийнал. Не мога да си спомня кога за последен път жена ми е приготвяла вечеря.

— Обзалагам се, че е била майка ти.

— Какво знаеш за майка ми? — Присви очи и я загледа.

— Какво мога да зная, след като с теб се познаваме от толкова скоро. Моята майка ми приготвяше толкова вкусни неща… Сигурно и твоята го е правела.

— Майка ми изобщо не готвеше, нямаше навици на домакиня.

— Имаш ли брат или сестра?

— Не, нямам. Нямам и живи роднини.

— И аз. — Седна срещу него и отхапа от своя сандвич. За миг улови погледа му върху гърдите си, които се очертаваха ясно под прекалено тясната фланелка.

— Защо си връзваш косата? Така не ти отива.

— Много ти благодаря!

— Ако развържеш тази опашка, може да правим любов.

— Ти не правиш секс с такива като мен.

— Аз казах любов, а не секс.

— Каква е разликата? — Тя се изчерви, но не сведе поглед.

— Само наивница може да зададе такъв въпрос. — Приключи с втория сандвич и се облегна назад. — Беше много вкусно.

— Благодаря. — Учуди се как могат да се смесват секс и сандвичи в един и същи разговор.

— Как ти се видя Блейк днес?

— Господин Блейк ли? — попита разсеяно тя. — Изглеждаше доста загрижен. Искаше ми се да го попитам какво знае за този саботьор, но не ме остави. Явно Макфейбър много ги е притеснил. Шарлин каза, че крещял като луд.

— Което те наистина заслужават. Този проклет проект се провали от глупавата грешка само на един човек.

— Ти пък какво знаеш за това? — повдигна вежди Морийн.

— Механиците знаят всичко.

— Изглеждаш изморен.

— Чувствам се изморен. Вече съм твърде стар за начина на живот, който водя.

— Глупости! Трябва да си отидеш вкъщи и да си починеш.

— Ела да спиш при мен! — Докосна ръката й с молба.

— Не.

— Просто ще спим. Много съм изморен за нещо друго.

— Няма да е разумно.

— Защо не?

— Защото може да се случи нещо, Джек, а аз не зная как да се предпазвам.

Намръщи се. Тя сякаш идваше от друг век. Какво ли щеше да бъде, ако наистина го обичаше, ако поиска дете от него?

— Права си. Все още е твърде рано. Какво ще кажеш утре вечер да хапнем в китайски ресторант и да поиграем боулинг?

— Утре вечер ли? — Тя усети как сърцето й прескочи един удар.

— Ще дойда да те взема в шест. — Погали главичката на Бъги. — Започва да свиква с мен. А ти?

— Страхувам се, че да.

— Не се притеснявай за проблемите в службата. — Притисна я към себе си. — Всичко ще се оправи. Сега ме целуни.

Морийн го целуна, като се наслаждаваше на докосването на устата му. Това бе единственото нещо, за което мислеше, откакто бе влязъл. Но ако бе очаквала силна, страстна целувка, се бе излъгала — тя бе съвсем кратка. Джек й се усмихна нежно и се отдръпна.

— Надявам се, че обичаш китайската кухня.

— Много — каза тя почти без дъх. Наистина обичаше китайската кухня. Ала в компанията на Джек, би яла дори лютива трева.

— Това е добре. — Той я оглеждаше. Имаше вид на разочарована, защото явно искаше нещо повече от една целувка. Самият той го желаеше не по-малко от нея, но не бе дошло подходящото време. Тя не бе готова да му се отдаде напълно. Всъщност и той самият не бе готов. Идеята да използва силното желание, за да я има за една нощ не бе подходяща. Срамуваше се, че дори си е помислил да бъде толкова непочтен с жена като Морийн.

Джек не осъзнаваше докрай въздействието, което тя имаше върху него. Беше срамежлива, въпреки полаганите усилия да го прикрие. Не умееше да се целува и сигурно щеше да припадне, ако той се опиташе да я съблече. Морийн бе девствена и всяко нейно изживяване щеше да е ново. Всичките й потискани желания щяха да намерят удовлетворението си чрез него. Джек се засмя при мисълта за удоволствието, което можеше да й достави. Отвори вратата с надеждата, че хладният нощен въздух ще го охлади. Защото в неговия живот нямаше място за съпруга и той не искаше да се жени.

— Заключи вратата след мен.

— Ще я заключа. Лека нощ.

Джек излезе с тъжно изражение на лицето. Когато остана сама, Морийн също се почувства тъжна. Не знаеше какво да прави. Желаеше го отчаяно! Беше сигурна, че ще я обладае, но не знаеше как ще живее след това. Легна, но продължи да мисли трескаво и дълго не можа да заспи. Накрая стана и отиде в кухнята, за да си направи чаша топъл шоколад. Изпи го и накрая заспа изтощена.

Джек не я напусна и в съня й. Присъни й се, че я целува и я съблича много бавно. Чувстваше погледа му върху тялото си, горящите му устни върху гърдите си. Изстена и се събуди.

Сънят й бе толкова жив, че дори усещаше ръцете му по тялото си. Изтръпна от силата на удоволствието, което бе изпитала в еротичния си сън.

Стана от леглото, отиде в кухнята и погледна часовника. Беше само пет сутринта, но вече нямаше да успее да заспи отново. Беше забравила да си сложи очилата, а без тях не можеше дори да си направи кафе. Когато тръгна към стаята да ги вземе, чу силно почукване на вратата. Спря изплашена и попита високо:

— Кой е?

— За бога, кой може да бъде?

Отвори бързо, забравила, че е полугола. Въпреки че не носеше очилата си, го виждаше много добре. Джек влезе в кухнята и затвори вратата след себе си. Беше само по панталон. Дори краката му не бяха обути. Широките му голи гърди бяха точно пред нея. Имаше бронзова кожа и мускулести рамене, тяло на професионален борец. Гледаше го с възхищение, без да си дава сметка, че той може да го забележи.

— Е? — попита като забеляза вторачения й поглед. Знаеше, че е много късогледа и сигурно без очила не вижда добре.

— Какво, е? — измърмори тя.

— Чух те да викаш.

— Ами… Аз сънувах. — Усети, че се изчервява.

— Бил е особен сън… — Забеляза руменината по страните й.

— Така беше. — Искаше й се да съблече пижамата и да потърка кожа в неговата. Тази мисъл я шокира.

— Помислих си, че имаш кошмари. Но страстта и страхът звучат почти по един и същи начин, нали?

— Не зная много за страстта.

— Разкажи ми съня си. — Приближи се и започна нежно да я гали. Устните му леко докосваха слепоочията й, после очите, бузите. — Кажи ми защо извика.

— Ти… Ти… ме докосваше. — Задъха се, като усети как ръцете му я притиснаха по-силно.

— Къде те докосвах? — Усещаше кожата й през тънкия плат.

— Не мога да ти… — Тя зарови лице в гърдите му.

— Ухаеш на рози, Морийн. — Ръцете му се плъзнаха по бедрата й и я притиснаха още по-силно. Тя се стресна, когато усети възбудата му. — За един мъж това не е признак за неговите способности, а по-скоро за безпомощно привличане. Защо се плашиш, когато ме усещаш по този начин? — прошепна в ухото й.

— Никога не съм усещала мъж по този начин.

— Дори и в твоя изгарящ сън?

— Досега не съм имала такъв сън.

— Чух те как извика. — Плъзна ръцете си в още по-интимна ласка и усети, че тя трепери. — Мога да те накарам да изпиташ същото удоволствие и да извикаш не само на сън.

— Твърде рано е — отговори, макар че тялото й страстно желаеше неговото.

— Сигурна ли си?

— Сигурна съм.

— Не, не си сигурна. — Джек я отпусна леко. Дишаше тежко и тя чуваше ударите на сърцето му. — Но този път ще те оставя да се измъкнеш, въпреки че зная колко силно ме желаеш.

— От… откъде знаеш? — прошепна тя леко объркана.

— От това. — Докосна с пръст връхчето на гърдите й и усети как тялото й се изви от неочакваното удоволствие. — Усещаш ли го? Това ли правех в съня ти?

— Ти… Ти съблече блузата ми — каза тя на един дъх.

— По този начин ли? — попита той със спокоен тон, а пръстите му бавно започнаха да разкопчават пижамата й.