Джан Сийгъл
Децата на Просперо (16) (Ключът към дверите)

Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Фърн Капел (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Prospero’s Children, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 3 гласа)

Информация

Сканиране
Violeta_63 (2015)
Разпознаване и корекция
Еми (2015)

Издание:

Джан Сийгъл. Децата на Просперо. Ключът към дверите

ИК „Прозорец“, София, 2006

Редактор: Галена Георгиева

Коректор: Станка Митрополитска

Художник на корицата: Виктор Паунов

Компютърен дизайн: Калина Павлова

ISBN-10: 954-733-452-2

ISBN-13: 978-954-733-452-6

История

  1. — Добавяне

Език

До наши дни са достигнали само откъслечни сведения за атлантидския език. Потомците на Прокудените вече не го използват, а Даровитите си служат с него като с мъртъв език — като латинския или старогръцкия. Само най-надарените го използват за заклинания и магии. Магията от по-ниско ниво си служи с други езици.

Ферн е единствената сред децата на Просперо, която е пътувала до Забраненото минало, като по този начин езикът се е превърнал в част от нероденото й познание, макар че акцентът й си остава неизменно северен. Можем да предполагаме, че това е лингвистичният наследник на редица съвременни езици, особено европейски. Произношението напомня на френско, с епиглотално „р“ и няколко носови окончания като „ан“ и „он“, макар че на атлантидски последната съгласна обикновено се озвучава. При все това в атлантидския се среща още немското „ч“, руското „ж“ и английското „т“. Няма установени точни правила и тъй като езикът е отдавна мъртъв, всичко е въпрос на спорове. Например, „th“ в някои собствени имена се произнася като обикновено „t“.

Атлантидите твърдят, че са създателите на първия напълно развит човешки език; Древният език, както казват те, съдържа множество примитивни звуци и дори животински шумове, които предхождат тънкостите на същинската комуникация. Атлантидският със сигурност притежава сила, нехарактерна за повечето други езици, като че ли в неговите звуци и ритми е пренесено звученето на притегателната сила на Магнита. Като език на призоваването той е неустоим: дори Древните духове се отзовават, въпреки че са живели на този свят още преди да бъде създаден езикът. Струва си да се отбележи, че те често си служат с природни звуци вместо думи, когато освобождават силите си. Думите са присъщи за Човека. Малцина сред Безсмъртните се учат от такива преходни същества, но онези, които го правят, било то с любов или враждебност, биват очаровани и дълбоко заинтригувани и думите, които не успяват да изрекат, ги свързват невъзвратимо със съдбата на човешкия род. Сред тях най-могъщият и най-близкият до Човека е Азмордис.

Край