Даниъл Силва
Агентът (19)

19. На път за Хавър, Франция

събота, 16:49 ч.

Светлините на френския бряг просветваха в мрака пред носа на ферибота от Портсмът за Хавър. Мъжът, който седеше до прозорците в горния салон, погледна часовника си. Оставаха още трийсет минути от петчасовото пътуване. Той даде знак на сервитьорката и с малък жест й поръча още една „Карлсберг“ — четвъртата бира, откакто бяха отплавали. Тя я донесе след минута и я сложи предизвикателно на масата. Имаше изрусена коса и пиърсинг на долната устна. На табелката с името й пишеше Кристин. Мъжът я загледа открито — по начина, по който мъжете неверници винаги гледаха своите жени, и очите му зашариха по бюста й.

— Имате ли си име? — попита тя.

— Томас — отговори той.

Това не беше истинското му име. Беше предназначено за временно ползване, също като шофьорската книжка и британския паспорт. Но йоркширският му акцент бе истински. Беше йоркширец, роден и отрасъл там.

— Може и да греша, Томас, но мисля, че си имате обожателка.

— Наистина ли? Коя е тя?

Сервитьорката погледна към другия край на салона. На една от масите до прозорците отсреща седеше дребна жена малко над двайсетте, с къса тъмна коса и пламенни черни очи. Беше облечена с прилепнали джинси и също такъв пуловер, на който бе избродирана думата Oui^[1].

— Гледа ви, откакто напуснахме Портсмът — допълни сервитьорката. — Всъщност не може да откъсне очи от вас.

— Не е мой тип.

— А какъв е вашият тип?

Мъжът си спомни казаното от неговия наставник по време на последния инструктаж: „Каквото и да правиш, не се изолирай. Подхвани разговор. Почерпи някого с питие. Флиртувай с някое момиче, ако има такова“.

— Харесвам момичета, които се казват Кристин и сервират напитки на фериботи, прекосяващи Ламанша.

— Не може да бъде.

Тя му се усмихна. Той почувства как стомахът му се обръща от ярост.

— Кога се връщате в Англия? — попита сервитьорката.

— Утре по обед.

— Виж ти какво съвпадение! Аз се връщам със същия ферибот. Значи ще ви видя отново, надявам се.

— Наздраве за това.

Кристин отиде до бара. Мъжът с йоркширския акцент вдигна бирата до устните си и преди да отпие, помоли Аллах да му прости. През изминалите няколко дни бе извършил неща, за които също бе искал прошка от него. Беше обръснал брадата си за първи път, откакто бе юноша, и бе боядисал тъмната си коса платиненоруса, за да прилича повече на европеец. Беше ял свинска наденица в едно крайпътно ресторантче във Великобритания и бе говорил с много жени с открити лица. Но не бе молил да му бъде опростено участието в отвличането на американката. Баща й служеше на режима на кръстоносците — режим, който потискаше мюсюлманите по целия свят, който подкрепяше Израел, докато в същото време палестинците страдаха, който подкрепяше вероотстъпника главорез Хосни Мубарак, богатеещ, докато египетският народ с всеки изминал ден затъваше във все по-голяма бедност и отчаяние. Американката бе само средство, което използваха за освобождаването на шейх Абдула от затвора на кръстоносците, една неверническа крава, която можеше да бъде отведена на пазара и при необходимост посечена без милост и без страх от възмездието на Аллах.

От корабния високоговорител се разнесе глас. Беше капитанът, който информираше пътниците, че фериботът скоро ще акостира. Мъжът в бара изпи остатъка от бирата си и се насочи към стълбите, които водеха към автомобилната палуба. Сребристият микробус „LDV Максус“ бе паркиран в средната колона, на три реда от кърмата. Той отвори задната врата и надникна в тъмния товарен отсек. Вътре имаше няколко големи сандъка с маркировката на йоркширска фабрика за фин костен порцелан. Пратката, която беше с редовни документи, бе предназначена за първокласен магазин във френския град Страсбург, който по една случайност бе собственост на египтянин, свързан с „Мечът на Аллах“. Няколко от сандъците бяха отворени от британската полиция на пристанищния терминал в Портсмът, вероятно с надеждата да открият липсващата американка. Не я намериха в сребристия микробус, пълен с йоркширски порцелан.

Мъжът затвори задната врата, после заобиколи и седна зад волана. Тъмнокосата девойка от бара вече седеше на пасажерското място, но плътно прилепналият й пуловер бе скрит под дебело кожено яке.

— Стори ми се, че наистина ти бе приятно да флиртуваш с онази неверническа крава — каза тя.

— През цялото време исках да я зашлевя през лицето.

— Тя определено ще те запомни — подхвърли тъмнокосото момиче. — Всъщност ще запомни и двама ни.

Той се усмихна. Именно това бе целта.

След пет минути фериботът акостира в Хавър. Мъжът с платиненорусата коса и йоркширския акцент слезе с микробуса на френска земя и се насочи към Рен.