Даниъл Силва
Агентът (14)

14.

Нещата, които бе поискала, бяха наредени на съседното легло: изопропилов спирт, памучни тампони, гумени ръкавици, пинцети, островърхи клещи, бръснач, таблетки кодеин и цефалексин, стерилни марлени тампони, лейкопласт, две летвички по 45 сантиметра, две ролки бинт и два литра бутилирана вода. Тя протегна окованите си в белезници ръце към онзи, когото бе нарекла Каин. Той поклати отрицателно глава.

— Не мога да го направя с оковани ръце.

Терористът се поколеба, после свали белезниците.

— Предполагам, че имате още от наркотика, който ми дадохте, когато ме отвлякохте.

След ново колебание — неохотно кимване.

— Имам нужда от него. Иначе приятелят ви ще страда ужасно.

Каин отиде до буса и след малко се върна със спринцовка, увита в найлон, и флакон с бистра течност. Елизабет погледна етикета: „Кетамин“. Нищо чудно, че имаше такива ужасни халюцинации, докато наркотикът бе в кръвоносната й система. Анестезиолозите почти винаги използваха кетамин в съчетание с вторичен седатив — например валиум. Тези идиоти й бяха поставили няколко инжекции от опиата без нищо, което да смекчи страничните ефекти.

Тя изтегли необходимата доза — двеста и петдесет милиграма — и я инжектира в ръката на ранения. Докато той бавно губеше съзнание, извади иглата от спринцовката и я постави в полиетиленовия плик от аптеката, където Каин бе купил медицинските материали. Върху него със сини букви бяха написани името и адресът на аптеката. Елизабет познаваше селото. То се намираше на норфъкското крайбрежие, североизточно от Лондон.

Тя отметна одеялото и насочи фенера така, че светлината да пада директно върху раната. Отворът беше пълен с раздробени костици. Елизабет отвори шишето със спирт и изсипа голямо количество в раната, после избърса гнойта с памучен тампон. Когато раната бе достатъчно чиста, стерилизира бръснача и изряза гангренясалата плът по края й. Стерилизира пинцетите и в продължение на двайсет минути методично вади парченца натрошена кост и влакънца от плат, забити в раната. Накрая стерилизира клещите и внимателно бръкна с тях в раната. Минута по-късно куршумът бе изваден — беше деформиран от удара с пищяла, но бе цял.

Тя го даде на Каин за спомен и се подготви за финалния етап на операцията — бинтоването и обездвижването. Първо проми старателно раната със стерилна вода и сложи отгоре четири марлени тампона. След това постави двете дървени летвички отстрани на крака — между коляното и глезена — и стегнато ги бинтова. След като приключи, тя вдигна крака на една възглавница и погледна към Каин.

— Когато се събуди, дайте му две таблетки цефалексин. После му давайте по една на всеки четири часа. Кракът трябва да е нависоко. Бих искала да го наглеждам през два часа, ако е възможно. Ако не, давам ви най-много седемдесет и два часа. След това ще му се наложи да отиде в болница.

Елизабет протегна напред ръцете си. Каин постави белезниците и я поведе надолу по стълбите към килията й. Когато легна на леглото си, тя изпитваше леко чувство на опиянение. Операцията, извършена в примитивни условия, възможността да дава нареждания: беше контролирала нещата, макар и за няколко минути. Освен това бе успяла да открие частица важна информация. Все още беше в Англия, бе в обсега на британската полиция и разузнавателните служби.

Затвори очи и се опита да заспи, но след час бе стресната от почукване на вратата. Имаме подарък за теб — гласеше бележката. — Легни на леглото. Направи, както й бе наредено, и видя Каин и Авел да влизат в килията. Те залепиха тиксо върху устата й и нахлузиха качулка на главата й. Тя се замята. Мяташе се дори и след като й забиха иглата.