Метаданни
Данни
- Серия
- Габриел Алон (6)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Messenger, 2006 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Иван Атанасов, 2008 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,1 (× 26 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Даниъл Силва. Пратеникът
ИК „Хермес“, Пловдив, 2008
Американска. Първо издание
Отговорен редактор: Даниела Атанасова
Коректор: Недялка Георгиева
Компютърна обработка: Костадин Чаушев
Художествено оформление на корицата: Георги Станков
ISBN: 978-954-26-0661-1
История
- — Добавяне
36. Цуг, Швейцария
Двама от агентите на Навот успяха да се придвижат на юг през италианската граница, преди лошото време да блокира планинските проходи. Другите двама отидоха на изток, в Австрия. Самият Навот се присъедини, към Моше и замина за Париж, за да осигури безопасността на Хана Вайнберг. Габриел отведе Сара на частната писта извън Цуг. Докато шофираше към нея, седяха като любовници — той я беше прегърнал с една ръка през раменете, а тя бе притиснала мокрото си лице към шията му. В четири и половина самолетът излетя и се изгуби в облаците. Картър и Габриел не бяха на борда му.
— Добре, Габриел, слушам те.
— Сара е видяла Бен Шафик в Цюрих. Той й е казал, че планира нов атентат във Ватикана.
Картър изруга тихо под носа си.
— Вашият президент днес е на посещение в Рим, нали?
— Така е.
— По кое време трябва да е във Ватикана?
— По обяд.
Алон погледна часовника си.
— От Цюрих за Рим има полети на всеки кръгъл час. Ако побързаме, можем да се качим на самолета в седем.
— Карай — каза Картър.
Габриел запали колата и потегли към Цюрих. Ейдриън се обади в щаба на ЦРУ и поиска да го свържат с началника на американските тайни служби.
* * *
През първите трийсет минути от пътуването им Картър не спря да говори по телефона. Когато светлините на Цюрих изплуваха от мъглата в северния край на езерото, той приключи разговора и се обърна към Алон:
— Сара ще кацне във военновъздушната база Рамщайн след по-малко от час. Там ще я отведат в една американска военна болница, за да й направят обстоен преглед.
— Какво каза твоят лекар?
— Че състоянието й е такова, каквото може да се очаква. Охлузвания и натъртвания по лицето. Леко мозъчно сътресение. Рана на лявото око. Вътрешни натъртвания в областта на корема. Две пукнати ребра. Два счупени пръста на краката. Чудя се защо са постъпили така с нея.
— Влачили са я надолу по стълбите към мазето.
— А, и хипотермията. Предполагам, че я е получила в резултат от пътуването й в багажника. Така или иначе нещата можеха да бъдат много по-лоши.
— Погрижи се някой от твоите хора да е постоянно с нея — каза Габриел. — Последното нещо, от което имаме нужда в този момент, е Сара да издаде по невнимание тайните ни на лекарите в Рамщайн.
— Няма страшно, Габриел. Тя е в добри ръце.
— Каза, че е проговорила.
— Естествено, че е проговорила. По дяволите, и аз щях да проговоря!
— Трябваше да видиш онази стая.
— Да си призная, радвам се, че не я видях. Подобни работи не са по вкуса ми. Понякога си давам сметка, че копнея за добрите стари дни на Студената война, когато мъченията и кръвта не бяха част от работата ми. — Той погледна към Алон. — Предполагам обаче, че те винаги са били част от твоята. Така ли е?
Габриел не му отговори.
— Тя им е казала всичко, за да спечели време. Въпросът е дали Мохамед е успял да докладва някаква част от тази информация на шефовете си, преди да пристигнем.
— Взе ли бележника му?
Алон потупа горния джоб на коженото си яке.
— Ще разпитаме Сара, щом се възстанови.
— Може да не помни всичко, което им е казала. Била е дрогирана.
Продължиха да пътуват в мълчание. Въпреки ранния час, уличният трафик бе натоварен от колите на отиващите на работа хора. Трудолюбиви швейцарски бизнесмени — помисли си Габриел. И се запита колко ли от тях работят за компании, които са свързани по някакъв начин с риядската „Ей Ей Би Холдингс“ в Женева.
— Мислиш ли, че ще ме пуснат да се кача на този самолет, Ейдриън?
— Густав ме увери, че заминаването ни ще е безпроблемно.
— За теб може би, но аз имам доста колоритно минало в Цюрих.
— Ти имаш колоритно минало навсякъде. Не се тревожи, Габриел. Ще те пуснат на самолета.
— Сигурен ли си, че приятелят ти Густав ще потули нещата?
— Да потули кое? — Картър се усмихна уморено. — Докато разговаряме с теб, към Ури пътува наш екип от чистачи. Густав ще охранява вилата, докато пристигнат. А после… — Сви рамене. — После ще бъде, все едно нищо не се е случило.
— Какво ще правиш с труповете?
— Разполагаме с тайни гробища в Източна Европа. Ще получат подобаващо погребение — повече от това, което заслужават. А някой ден, когато тази безкрайна война все пак свърши, може да кажем къде са заровени костите им на някои от техните роднини. — Картър поглади мустаците си. — И вие имате, нали?
— Какво да имаме?
— Тайно гробище? Някъде там в Йорданската долина?
Габриел го изгледа продължително в огледалото за обратно виждане, но не каза нищо.
— Колко са труповете, Габриел? Помниш ли?
— Разбира се, че помня.
— Колко са тогава? Екипът трябва да знае къде да ги търси.
Алон му каза. Два в джипа. Два на поляната пред хижата. Един до прозореца на първия етаж. Още един до прозореца на втория етаж. Два в преддверието. Два в подножието на стълбището. И Мохамед.
— Единайсет души — отбеляза Картър. — Ще се сдобием с имената им. Ще открием кои са били и какво са планирали. Но мисля, че за момента може със сигурност да приемем, че тази нощ сте ликвидирали важно бойно звено, както и човек от изключително значение за операцията на Бен Шафик.
— Да, но не пипнахме този, когото искахме.
— Нещо ми подсказва, че ще го откриете.
— Поне двама от тях бяха европейци, а Узи е чул единия да говори на швейцарски немски.
— Опасявам се, че ще бъдат погребани заедно с мюсюлманските си събратя. Предполагам, че и те самите биха пожелали да стане така. — Картър погледна часовника си. — Не можеш ли да караш по-бързо?
— Карам почти с осемдесет, Ейдриън. Каква част от истината каза на тайните служби?
— Казах им, че разполагаме с обезпокоително достоверно доказателство, че силите на глобалния джихад планират да извършат атентат срещу президента по време на посещението му във Ватикана днес следобед. И наблегнах особено на думите „обезпокоително достоверно доказателство“. Тайните служби разбраха съобщението съвсем ясно и недвусмислено, така че се надявам да ми осигурят кратка среща с президента по-късно тази сутрин. Той е отседнал в резиденцията на посланика.
— Може да размисли и да отложи визитата си.
— Няма — рече Картър. — В момента Ватиканът е най-яркият символ в света на заплахата от ислямския тероризъм. Така че президентът няма да пропусне своя шанс да подсили мисията си на тази сцена.
— Лукези ще го смъмри.
— Той е подготвен — каза Ейдриън. — За всеки случай тайните служби вече преговарят с италианците да променят плановете за пътуването на президента. Оказа се, че са обмисляли това още преди да получат обаждането ми. В Рим цари истински хаос. Очакват по улиците днес да има два милиона души.
— И как смятат да го вкарат във Ватикана?
— Колоната от автомобили на гостуващите държавни глави обикновено влиза в Светия престол през портата „Санта Анна“, после продължава по Виа Белведере до вътрешния двор на „Сан Дамазо“. Там ги посреща командирът на швейцарската гвардия и ги ескортира до Апостолическия дворец. Телохранителите на държавните глави са принудени да останат долу в двора. Такъв е протоколът във Ватикана. Президентът продължава нагоре сам, охраняван единствено от гвардейците. Обаче ще ти издам една малка тайна. Тайните служби винаги внедряват двама-трима свои хора в официалната група — хубави момчета католици, които искат да се срещнат с негово Светейшество.
— И какви промени готвите?
— Президентът ще пристигне във Ватикана с хеликоптер и ще се приземи на папската хеликоптерна площадка.
— Но тя се намира в далечния западен ъгъл, точно срещу стената. Ако някой чака в засада на Виале Ватикано с друг гранатомет…
— Тайните служби казват, че ще обезопасят района.
— И колко хубави момчета католици ще внедрите в официалната делегация на президента?
— Повече от обичайното. — Картър погледна отново часовника си. — Може би единият от нас трябва да влезе в летището няколко минути след другия. Лангли ни е запазил отделни места в самолета.
— Срамуваш ли се от мен, Ейдриън?
— Всъщност никога не съм се гордял повече с теб. Ти и момчетата ти проявихте изключителна смелост, като отидохте в хижата.
— Нямахме друг избор, Ейдриън. Никога нямаме.
Картър затвори очи за момент.
— Знаеш ли, Бен Шафик може просто да се е перчел или да е блъфирал поради някаква причина.
— Защо му е да блъфира? Той възнамеряваше да я убие.