Дженифър Ашли
Ловецът на пирати (23)

23

Най-сетне всичко свърши. И последният гост изчезна в нощта, а увехналите гирлянди се търкаляха по пода. Иън О’Мали измъкна Изабо изпод стола на първия цигулар, където се бе скрила, за да не я пратят да спи, и Хонория я отведе в стаята й.

Бащата на Даяна срещна стари приятели от дългата си кариера и те му предложиха да продължат празника на Трейд Стрийт, за да си припомнят старите времена.

Хонория си получи великолепната сватба, за която мечтаеше. Джеймс не се възпротиви на нито едно от предложенията й и изпълни Даяна с почуда. Черният фрак му стоеше дяволски добре. Носеше дори снежнобяла вратовръзка, която подчертаваше загорялата от слънцето кожа на лицето. Косата му беше грижливо подстригана и вързана на опашка. Изглеждаше много по-различен отпреди, но когато Даяна влезе в църквата и си представи красивото мускулесто тяло под официалното облекло, коленете й омекнаха по добре познатия начин.

Хонория беше шаферка и изглеждаше великолепно в роклята си от кремава коприна. Отначало смяташе да сложи нещо тъмно и незабележимо, но Даяна я убеди да избере светъл цвят и модна кройка. Изабо също се беше пременила в официална рокличка и изглеждаше прекрасна. Тя хвърляше цветя по пътя на майка си и се радваше от сърце. Иън О’Мали беше официално натоварен със задачата да я пази. Двамата се разбираха чудесно.

Хонория беше много доволна от произхода на Даяна и се постара да разпространи новината не само в Чарлстън, а и чак в Савана. Имаше пълното право да се хвали, че снаха й е английска лейди, вдовица на капитан, посветен в рицарство, и дъщеря на адмирал, който има зад гърба си поколения славни прадеди. И тя се хвалеше, макар и много дискретно.

Хонория Ардмор никога не парадираше открито с предимствата си. Но хората узнаваха новината, говореха за нея и оставаха впечатлени.

Пред олтара Джеймс изглеждаше напълно спокоен, сякаш се намираше на палубата на своя кораб. За разлика от него Даяна трепереше с цялото си тяло. Споменът за първия й брак беше пропит от лошите мисли за Едуард, които тя напразно се опитваше да прогони. Като видя свещеника в строго расо и баща си, който за втори път я поведе към олтара, я обзе дива паника. Дощя й се да се обърне и да побегне.

Даяна се опита да се овладее, като си каза, че днес пред олтара я очаква Джеймс, а не сър Едуард Уортинг. Истински герои, а не лъжец. Джеймс Ардмор, мъжът с топли зелени очи и дръзка усмивка.

Когато сложи ръка в неговата, паниката й изчезна. И внезапно съжали за глупавата си идея да организира голяма сватба и пищен банкет. Щеше да се наложи двамата да чакат дълго, докато останат сами.

Джеймс сложи на пръста й старинен златен пръстен, принадлежал на майка му, наведе се и я целуна нежно. Защо ли не можеше просто да я метне на рамото си и да я отнесе на борда на „Аргонавт“, за да се насладят в усамотение на първата си брачна нощ?

Няма как, ще трябва да издържа, каза си Даяна. Преживя вечерята и безбройните наздравици, усмихваше се любезно, докато висшето общество на Чарлстън поднасяше поздравленията си на новобрачните. Джеймс изглеждаше напълно спокоен и през цялата вечер запази неутралното изражение на лицето си. Понякога кракът му уж случайно докосваше нейния под масата и Даяна се разтреперваше.

Когато най-сетне се оттеглиха в спалнята си на горния етаж, нервите й бяха опънати до скъсване.

Готвачката им беше приготвила вкусни неща за хапване, в случай че огладнеят през малкото часове между банкета и обилната закуска, която щеше да им сервира утре сутринта в девет. На масата ги очакваха няколко плата, покрити със сребърни капаци.

Джеймс настоя да хапнат от приготвените ястия, за да не обидят готвачката. Тя работеше за семейство Ардмор още от детските му години и никога нямаше да му прости, ако й върнеше пълни чинии.

Даяна опита супата от раци, разчупи едно меко хлебче, хапна шунка и царевична каша. Джеймс ядеше с доволно изражение на лицето, сякаш цял ден беше чакал тази късна вечеря. Тя разбъркваше супата и го наблюдаваше подозрително. Подобно спокойствие беше твърде необичайно за него.

— Говори, Даяна — помоли той, докато дъвчеше хлебче с шунка. — Искаш да ме попиташ нещо, нали?

Тя примигна. Няколко кичурчета се бяха изплъзнали от официалната прическа и гъделичкаха бузите й. Джеймс бе разхлабил вратовръзката си и бе разкрил част от стройната си шия. Тя тъкмо си представяше как езикът й облизва тъмната кожа.

— Какво каза?

Той отхапа голямо парче шунка и й хвърли бърз поглед изпод гъстите си ресници.

— Наблюдаваш ме, сякаш си сключила облог със себе си. Сякаш отдавна се каниш да ме питаш нещо. За съжаление през последните дни бяхме твърде заети и прекарвахме много малко време насаме. Приготовленията за сватбата те изтощиха, а и плаването през океана беше трудно. Освен това не исках да навредя на доброто ти име.

Той знаеше, проклетникът! Даяна го изгледа мрачно. Точно така, тя искаше да го попита нещо още докато бяха в дома на лорд Стоук. Тогава бе чула тихите му думи и бе видяла изчервяването на Александра. Но не намери време да заговори за това, защото приготовленията за сватбата поглъщаха цялото й внимание.

Джеймс я гледаше спокойно и хладно. Отдавна знаеше какво ще чуе и се надяваше отговорът да й хареса. Даяна решително остави лъжицата.

— Е, добре, щом заговори по темата. Искам да знам какво означава лейди Стоук за теб.

Джеймс реагира само с леко трепване и устреми поглед към шунката в чинията си, сякаш изведнъж беше станала много интересна.

Я виж ти, помисли си тя. Май не е очаквал точно този въпрос. Какво ли е искал да чуе?

— Това е първата ни брачна нощ, Даяна. Не бих искал точно сега да говоря за Грейсън Финли и семейството му.

— Това означава, че има нещо, за което трябва да говорим.

Той си намаза още малко хляб с масло.

— Мисля, че точно по тази причина Иън О’Мали избягва сериозните връзки с жени. Те задават невероятни въпроси в най-неподходящите моменти.

— Ти ми каза да те попитам.

— Да, но размислих.

Даяна смръщи вежди.

— Ако не искаш да опръскам официалния ти костюм с превъзходната супа на готвачката ти, отговори на въпроса ми.

— Ти ме заплашваш? — попита любезно той. — И то в деня, когато станах твой господар и повелител? Какво ти каза свещеникът? Да се подчиняваш на съпруга си.

Даяна изпухтя презрително. Беше готова да се закълне, че той й се надсмива.

— Бяхте ли любовна двойка?

Ето, каза го най-после. Не че искаше да знае, но трябваше да разбере. Когато имаше нужда от помощ, той отиде при Александра, а не при могъщия лорд Стоук. Помоли Александра да крие присъствието му от съпруга си и тя го послуша, доверяваше се на тази жена, разчиташе на нея. Това доверие беше свидетелство за интимност, която двамата с Даяна може би не споделяха.

— Не — отговори спокойно Джеймс. — Никога.

Той остави хлебчето върху чинията си и я погледна втренчено.

Даяна въздъхна облекчено. Все още обаче не можеше да си обясни думите, казани на Александра, докато Джеймс връзваше ръцете й: дъхът й се ускори.

— Ти й каза: „като в доброто старо време“. Какво, по дяволите, имаше предвид?

Джеймс надигна чашата с вино и върху снежнобялата покривка се очерта рубиненочервено отражение.

— Наистина ли искаш да знаеш?

— Да. Трябва да знам. — Това не беше истина, но вече нямаше връщане назад.

— Е, добре. — Джеймс отпи глътка вино и остави чашата на масата. — Аз я отвлякох.

Сърцето й заби още по-силно.

— Май често си прибягвал до това средство.

— Отвлякох я, съблякох я гола, вързах я и си послужих с нея, за да отмъстя на Грейсън Финли.

Джеймс отново надигна чашата и спокойно отпи глътка вино.

Даяна го погледна изумено, но той отговори на погледа й невъзмутимо, сякаш всеки ден вършеше подобни неща и казаното не биваше да я учудва. Тя се опита да преглътне, но гърлото й бе пресъхнало и трябваше да се закашля.

— Защо?

Джеймс се поколеба дали да отговори. Всъщност Даяна очакваше да го види студен и враждебен. Очакваше той да се отдръпне от нея и да остави нещата недоизказани.

Джеймс едва забележимо вдигна рамене.

— Бях убеден, че Финли е виновен за смъртта на Пол — нищо, че не той бе натиснал спусъка. Бях готов на всичко, за да му отмъстя, включително и да му открадна любимата жена. Ако Александра не беше такава, каквато е, щях да я опозоря и да разкъсам сърцето на Финли. Щях да разруша живота и на двамата и да ги направя част от своята болка.

Той протегна ръка и помилва златния пръстен на ръката й.

— В сърцата на двамата оцелели от семейство Ардмор се таи море от болка, скъпа моя. Почакай и ще разбереш. Но аз съм решил да променя нещата. Крайно време е.

Даяна се взря в силната му ръка, осеяна с белези. Този мъж бе водил трудна борба за оцеляване. Беше спасявал живот, но беше и убивал невинни. Помнеше щастливото си детство, но беше преживял и болка, която й беше трудно да съпреживее.

Вълнението заплашваше да я надвие.

— Благодаря ти, че ме избра да ти помагам.

— Не съм те избрал, Даяна. Ти се изстреля в живота ми като комета и натроши на парченца всичките ми предразсъдъци. Да живея с теб означава да държа за опашката дива котка и да не смея да я пусна.

— Това не беше много ласкателно, Джеймс.

— Но е вярно. Разбрах колко си дива, когато изпотроши каютата ми. Въпреки прославения ти съпруг и известния ти баща знаех, че си всичко друго, само не и почтена млада дама. Това е прекрасно. Не обичам скучни жени.

На долната му устна имаше капчица вино. Даяна изпита диво желание да се наведе през масата и да я оближе. Но някак си успя да запази самообладание.

— Да се върнем на Александра. Не си въобразявай, че ще ти се удаде да отклониш разговора от темата. Защо я пусна да си отиде? Да не би да ти е казала да се махаш по дяволите?

— Не. Тя беше готова да се пожертва, за да спаси живота на Финли. Тя обича истински своя пират и е готова да направи всичко за него. Заяви ми, че е готова даже да се омъжи за мен, ако го пощадя.

Даяна скочи и блъсна масата. Супата се разля върху покривката.

— Ти си я помолил да се омъжи за теб?

— Реших, че това е най-добрият начин да причиня болка на Финли. Исках да го оставя жив, за да страда.

— И тя каза „да“?

— Точно така. Но аз много бързо разбрах, че няма да се наслаждавам на отмъщението си. Тя щеше да играе съвършено, ролята на жертвеното агне. Много скоро щеше да ме умори от мъка.

Даяна смачка салфетката в ръцете си.

— Надявам се, че Александра се е вразумила и е отхвърлила предложението ти?

— Не, скъпа, аз се оттеглих. — Джеймс я наблюдаваше с нарастваща подозрителност. — Двамата бяха толкова влюбени, че ми беше трудно да ги понасям.

— Наистина ли са били непоносими? — Даяна продължаваше да мачка невинната салфетка.

— Ами да, всеки беше готов да умре за другия. Накрая се разигра сладникава драма. Реших, че е време да престана да играя ролята на злодея, и дадох път на истинската любов. Постъпих много романтично, не намираш ли?

Джеймс вдигна чашата насреща й, сякаш се готвеше да произнесе тост за героя на пиесата. Какво си въобразяваше този негодник?

— Романтичен значи? — Даяна кипеше от гняв. — Ти си най-неромантичният мъж, когото съм имала нещастието да познавам!

— Недей да крещиш, Даяна. Хората се опитват да спят.

— Романтично ли е просто да вземаш каквото искаш? Ти решаваш, че лорд Стоук и Александра имат право да бъдат заедно — само защото не си успял да я сплашиш достатъчно, за да мине на твоя страна. Искаш да ме разпиташ за тайните на баща ми, затова просто ме отвличаш. Доведе ме тук, защото ти е по-лесно да ме притиснеш до стената и няма нужда да се пазиш от кралската флота.

— Признай, че моята къща е по-удобна от някоя селска странноприемница или от онази влажна пещера на остров Хейвън. Тук ни предлагат хубави неща за ядене и удобно легло. Мислех, че това ще ти хареса.

Даяна грабна филия хляб, намазана с масло и покрита с шунка.

— Само не ми казвай, че ти дължа благодарност.

Той я изгледа заплашително.

— Не смей да хвърлиш тази филия по мен, Даяна.

— Ако искаш да спасиш този проклет фрак, кажи ми дали си я обичал.

— Не.

— Много убедено прозвуча…

— Убеден съм. Не съм обичал нито една жена, преди да отвлека една червенокоса вещица и тя да ме замери със самун хляб. Това обаче не означава, че я поощрявам към подобни действия. Това са лоши маниери. Сестра ми ще бъде шокирана.

Даяна не му позволи да я отклони от намерението й.

— Останах с впечатлението, че двамата с Александра много се харесвате.

— Аз се възхищавам от нея и много я уважавам. На света няма много жени, които смеят да ми се противопоставят и да ми казват кога не съм прав. Особено когато съм ги съблякъл и вързал. Тя умираше от страх, но това не я спря да ми каже за какъв ме смята.

— Спрямо мен не проявяваш такова уважение.

— Още си жива — отбеляза небрежно той. — Това показва колко много те уважавам.

— Ти, арогантен, високомерен, проклет негодник! Просто не мога да повярвам как се влюбих в теб! Можех да си живея мирно и тихо с баща си на остров Хейвън, а вместо това ти позволих да ме преведеш през половината свят. Помагам ти да ловиш пирати, стоя и гледам как хора, които би трябвало да уважавам, те бичуват до смърт, а после трябва да преживея как ти изчезваш и всички те смятат за мъртъв. Какъв живот ще водя като твоя съпруга? Как можах да се съглася на тази лудост? И всичко това само защото съм достатъчно глупава да те обичам!

— Дяволски се радвам, че го правиш.

Даяна млъкна изведнъж. Нежният отговор и топлината в очите му я разгневиха още повече. Без да се бави, тя метна филията към главата му, после още една, после купичката с недоядена супа. Джеймс се изправи, но не можа да избегне ударите. Супата плесна силно върху черния фрак и фината копринена жилетка.

— Няма да ти позволя да ме замерваш с храна, Даяна — изрече той тихо и много опасно.

Уплашена, тя отстъпи крачка назад.

— Ако развалиш булчинската ми рокля, сестра ти ще побеснее, Джеймс.

— Тогава по-добре я съблечи.

Тя познаваше този поглед. Така гледаше, когато се готвеше да скълца пирати на кайма.

— Предпочитам да си остана с роклята…

Той направи крачка напред.

— Тогава аз ще я съблека.

— Не, в никакъв случай! — Без да се бави, Даяна започна да разкопчава ситните копченца. — Ти ще я скъсаш!

— Точно това имам намерение да направя.

Тя се разбърза още повече, защото знаеше, че търпението му ще свърши и наистина ще й скъса роклята. Свали топлата коприна от тялото си, вдигна дрехата и грижливо я окачи в гардероба. Неговите ризи и жакети вече висяха там и ухаеха на слънце и на Джеймс.

Когато се обърна, той вече беше готов за обстрел. Даяна изпищя, но вече беше много късно.

Царевичната каша, полята обилно с масло, се оказа отлично оръжие. Тя се размаза по раменете й. Джеймс се засмя тържествуващо, но тя му отговори с черпак супа от раци и той изруга сърдито. Даяна го замери с парче шунка.

Битката продължи само няколко секунди. Джеймс протегна ръце, хвана я за китките и я повлече към леглото. Даяна се отпусна по гръб върху уханните чаршафи и той се настани върху нея. Джеймс вдигна ръцете й над главата и впи устни в нейните.

— Обичам те, Даяна — проговори дрезгаво той. — Не вярвах, че мога да се влюбя истински, но това се случи. Чувствата ми към теб са толкова силни, че чак ме боли. През целия ми досегашен живот никой не ме е…

Даяна го гледаше замаяна. Устните му бяха оставили гореща следа по лицето й. Тя мушна коляно между бедрата му и заби пръсти в мускулестия му прасец.

— Продължавай — помоли невинно тя.

— Никоя жена не ме е вбесявала така и не ме е правила толкова щастлив. И то едновременно. Ти не си жена, а демон! — Очите му потъмняха от страст. — В косата ти има царевични зърна.

Даяна се засмя и прокара език по бузата му, за да оближе малко супа.

— Много си вкусен.

— Ти си още по-вкусна. — Джеймс й показа колко високо цени вкуса й и се засмя. — Обичам те, Даяна. — Целуна я отново, този път много по-нежно. — Ти ме върна вкъщи.

Тя зарови пръсти в косата му.

— Май станахме сантиментални, капитан Ардмор. По-добре да продължим да се караме.

— После, защото сега имам намерение да ви любя, мисис Ардмор.

— Да, Джеймс, ще се любим, докато се изтощим напълно. Скоро ще се съмне. Хонория ще ни очаква на закуска.

Усмивката му я стопли.

— Тогава да побързаме, любов моя.

Той сграбчи тънката риза и я разкъса от деколтето до талията. Наведе се и започна да милва гърдите й с устни и език. Горещият му дъх запали огън в тялото й.

Даяна се засмя, прегърна го с много любов и го привлече към себе си.