Дженифър Ашли
Ловецът на пирати (11)

11

Джеймс разпери ръце. В първия момент Даяна помисли, че ще се разсмее, но той просто я огледа безсрамно със зелените си очи.

— Аз си представям нещо много по-добро от писане на оди за веждите ти. Например… — Плъзна ръка по гърдите й и потърка зърното с палец, преди да се отдръпне бързо.

Даяна преглътна.

— Стиховете не бяха особено добри.

— Вече разбирам защо си избягала чак тук. И аз бих направил същото, ако трябваше да слушам лоша поезия за веждите си. — Смехът в очите му изведнъж изчезна. — Те не са те оценявали правилно, Даяна. — Помилва бузата й и продължи тихо: — Аз се възхищавам на всичко в теб и се надявам, че един ден ще го разбереш.

Нежността му я възпламени. Той беше едър и силен и всеки път, когато я докосваше, и тя започваше да се чувства силна. Много й се искаше да го мрази, че е изобличил баща й, че му е причинил болка, но не можеше.

Даяна знаеше какво държи Джеймс Ардмор в сандъка в капитанската си каюта. Бе прочела дневника на брат му, видя лицето му, когато влезе и я завари с тетрадката в ръце. Вярваше, че знае защо той е преследвал Блек Джак Малори чак до Хейвън. Беше сигурна, че знае причината, поради която той е помагал на контрабандистите, плавали в близост до острова. Даже подозираше, че се е предал на английската фрегата, без да окаже съпротива. Само защото е смятал, че тя ще мине близо до Хейвън или дори ще хвърли котва край острова, а той ще се опита да избяга.

Той беше дошъл на Хейвън не заради баща й или заради нея. Беше тук само заради Блек Джак Малори. Преследваше го, както индиец преследва тигър, а американец — мечта. Той беше ловецът, а Хейвън беше стръвта.

Онова, което се бе случило между тях двамата след бурята и преди той да иде в пещерата, беше променило ситуацията из основи. Тя беше безнадеждно влюбена в него, но сега разбираше, че той никога няма да се изгуби изцяло в нея. Защото беше многопластова личност, движена от най-различни сили.

Той дори не я попита защо е реагирала с такъв страх, когато той поиска да я люби. Огледа я изпитателно, но не се опита да наруши личната й сфера, като я попита директно. Тя не знаеше как да му каже, че няма нищо против възбуждащите игрички от миналата нощ и че е готова да научи от него всичко, което той знае за любовното изкуство, но няма да го допусне в себе си, защото в никакъв случай не иска да зачене отново. При първото си майчинство бе претърпяла огромен провал. Само господ знаеше какво би могло да се случи при второто.

Джеймс прекъсна мълчанието.

— Имам намерение да ти покажа колко високо те ценя, скъпа. Миналата нощ беше само увертюра. — Зелените му очи пламтяха.

Тази невероятна дързост я възбуди и вбеси едновременно.

— И друг път съм изпитвала желание — процеди през зъби тя. — Все пак бях омъжена.

— О, да, за безсърдечния сър Едуард Уортинг. Той никога не ти е давал, каквото си искала. Иначе нямаше да пламнеш така.

— Значи пак стигнахме дотам, че само ти си в състояние да задоволиш жаждата ми.

Той сложи пръст върху устните й.

— Това е вярно. Убеден съм, че трябва отново и отново да ти доставям радост, преди огънят ти да угасне. И се надявам това да трае много дълго.

И тя искаше това. Миналата нощ, въпреки ужасните разкрития за баща си, беше сънувала ръцете му върху тялото си и удоволствието, което бе изпитала. Сънищата я подлудиха и тя се събуди окъпана в пот сред измачканите завивки. Бе увила една възглавница и я бе пъхнала между краката си, за да издържи на горещината.

Без да съзнава какво прави, тя се обърна към него. Езикът й помилва пръста му. Очите му потъмняха и той се наведе към нея. Аромат на кафе погали сетивата й.

— Недей — помоли дрезгаво тя. — Изабо…

— Момичето наблюдава морето и не се интересува от глупостите на възрастните.

Да, сигурно беше прав. Даяна извъртя глава и му поднесе устните си. Той я целуна нежно, обхвана тила й с една ръка и я привлече към себе си.

Топлите, бавни движения на езика му изследваха всяко ъгълче от устата й. Тя зарови пръсти в косата му, за да се наслади на топлината и мекотата й. Този мъж се бе промъкнал в непостоянното й сърце. Тя съзнаваше, че е глупачка, но в този момент глупостта й я правеше безкрайно щастлива. Никога, никога не се беше чувствала така.

Най-сетне Даяна отстъпи крачка назад. Озърна се за Изабо, но малката явно се интересуваше повече от хоризонта, отколкото от факта, че Джеймс Ардмор целува майка й.

Той помилва косата й и погали слепоочието с устни.

— Преди известно време една изискана дама ми каза, че ще намеря жената на мечтите си някъде в морето. Помислих я за мелодраматична и тя наистина е такава. Но този път се оказа напълно права.

Даяна го гледаше изненадана и зарадвана.

— Каква беше тази дама?

— Казва се Александра Алистър. После се омъжи и сега е виконтеса Стоук. Господ да й е на помощ.

Името се стори познато на Даяна и тя смръщи чело. Бързо си спомни коя е Александра Алистър — внучка на херцог и дъщеря на заможен аристократ от Кент. След като овдовя, мисис Алистър се омъжи повторно за тайнствения виконт Стоук.

Сър Едуард беше поканен на сватбата, но по това време беше в морето. Даяна се отказа да ходи сама, защото не искаше да раздухва клюките. Александра Алистър и виконтът стояха много по-високо от нея в обществената стълбица, а и не ги познаваше лично. Въпреки това с интерес прочете статиите, където описваха необичайната сватба в Сейнт Джордж на Хановер Скуеър.

Тя погледна Джеймс с неприкрито любопитство.

— Откъде, за бога, познаваш мисис Алистър?

Лицето му се затвори.

— Това е дълга история. Виконтът, за когото се омъжи, някога беше ухилен идиот на име Грейсън Финли. Преди много време той беше мой партньор и приятел. После станахме съперници, а накрая и врагове.

Даяна се замисли за момент.

— Помня слухове, че някога виконтът бил пират. Тогава не им повярвах. — Усмихна се леко и продължи: — Всъщност не би трябвало да се учудвам, че го познаваш. Не бива да се учудвам на нищо, което правиш.

— Да, той беше пират, от най-добрите — потвърди Джеймс. — Опитах се да го заловя и успях, но той измъкна главата си от примката.

— Продължаваш ли да го гониш? — попита предпазливо тя.

— Отказах се. Заради прекрасната му съпруга.

Тези думи я объркаха.

— Но нали е бил пират?

— Кой знае, може даже да продължава с пиратството. Корабът му все още кръстосва моретата, но той твърди, че никога не би изложил дъщеря си на опасност.

Даяна си спомни клюките, които жените си разказваха в салоните и се кискаха: виконтът довел в Англия момиче със смесена кръв, майка му била някъде от Южните морета. Изисканите дами се изказваха доста невъздържано за произхода на момичето и Даяна изпита симпатия към малката. Висшето общество от Мейфеър третиращи всеки различен с жестока нетолерантност — тя го преживя на собствения си гръб, когато Изабо оглуша.

Любопитството й съвсем не бе задоволено, но разговорът им бе прекъснат от Изабо, която възбудено дърпаше Джеймс за ръкава и бърбореше нещо. Тя направи знак и посочи морето.

— Какво каза? — попита Джеймс и също се загледа към морето.

— Това е знак за кораб — отвърна Диана и гласът й потрепери.

Джеймс помоли Изабо да му даде далекогледа, покачи се на скалата и се обърна в указаната посока. Сърцето на Даяна биеше все по-силно.

Джеймс я бе накарал да забрави пиратите, баща си и опасността, в която се намираха. Проклет да е! Как бе допуснала всичко това да се случи?

— Какво виждаш? — попита остро тя.

— Много е далече — отговори той.

Далекогледът сочеше едно съвсем празно място на хоризонта.

— Дай на мен — заповяда Даяна и протегна ръка да вземе далекогледа.

Той й го подаде с развеселен поглед. Тя се вгледа в стъклото и започна да настройва уреда, докато откри мъничкото петно на хоризонта. Взираше се в далечния кораб, докато я заболяха очите.

Джеймс внимателно взе далекогледа от ръката й.

— Не си причинявай болка.

Изабо взе далекогледа и веднага го насочи към кораба. Поне за нея това беше игра.

— Ще го наблюдаваме — рече спокойно Джеймс. — Не се притеснявай. Ще го видим много преди да стигне до острова.

— А после какво? Какво ще правиш с Малори?

— Имам план, Даяна. Няма да допусна да стори зло на баща ти или да завземе острова.

— Сериозно? — Тя го погледна предизвикателно и скръсти ръце на гърдите си. — И какъв е планът ти?

Погледът му стана непроницаем. Явно нямаше намерение да й разкрие нищо.

— Не е нужно да знаеш. Същността на плана е да не го следвам съвсем точно. Да не предначертавам стъпките си. Има много алтернативи. Зависи от това какво ще каже или ще направи Малори и кой е с него.

— С други думи, ще оставиш нещата да се случват и ще реагираш според ситуацията.

Устните му потръпнаха.

— Нещо такова.

— Би могъл да ми опишеш великия си план поне в основни линии. За да съм подготвена.

Той я хвана през кръста. Явно се опитваше да отклони вниманието й и това му се удаде без усилия. Тя облегна глава на рамото му. Тялото й реагираше, без да иска разрешение от ума.

— Твоята роля в тази дяволска игра е лесна. Ще се скриеш с Изабо в къщата и ще излезеш едва когато всичко свърши.

— О, много ти благодаря! Значи да чакам с ръце в скута, за да чуя дали Малори е убил теб или баща ми, когато той дойде да ме измъкне от скривалището ми?

— Знам, че няма да ти е лесно. — Джеймс плъзна ръка по гърба й. — Но не мога да рискувам Малори да използва теб или Изабо, за да изнудва баща ти и мен. Той ще направи всичко, което смята за нужно, и няма да се поколебае да ви стори зло.

Погледът му се устреми в далечината, а гласът му отново прозвуча студено както някога, когато се бе запознала с прочутия ловец на пирати Джеймс Ардмор:

— Ако с теб се случи нещо…

Той млъкна. Думите бяха прозвучали спокойно, но гладката фасада изведнъж се пропука и Даяна успя да надникне в очите му — в дълбините им бушуваше болка, толкова стара и силна, че й беше трудно да я схване. Този мъж страдаше, и то през цялото време. Изведнъж й стана ясно, че той крие болката зад студенината и саркастичния хумор, както и зад пламъците на страстта, които понякога показваше.

Ръката й се вдигна да го помилва, но лицето му изведнъж се затвори. Той се обърна рязко и се отдалечи. Вятърът разроши косата му и вдигна полите на жакета.

 

 

Корабът остана на хоризонта цяла седмица, но не се приближи към Хейвън. През това време Джеймс беше сдържан и не говореше много с другите. Тримата мъже често се заключваха в кабинета на адмирала. Даяна предполагаше, че разработват стратегия в случай на нападение, но почти винаги чуваше звън на чаши и усещаше миризма от лули. Мъжки ритуали, казваше си тя и се усмихваше пренебрежително, главната им цел е да изключат дамите.

Тя се опитваше да се разсейва, като помагаше на мисис Прингъл и Джесъп в домакинството и търсеше малкото огледало, което мисис Прингъл съхраняваше на един пирон в кухнята и което тайнствено бе изчезнало. Изабо упорито твърдеше, че е невинна. Огледалото така и не се намери.

На шестия ден следобед Джеймс слезе от скалата и съобщи, че корабът е променил курса си и се приближава към Хейвън. Даяна бе обзета от внезапна паника.

Баща й, лейтенант Джак и Джесъп се подготвяха да изпълняват заповедите на Джеймс. Адмиралът изглеждаше трескав, но Джак явно беше минал изцяло на страната на Ардмор.

С мрачна решителност двамата зареждаха пистолети. Адмиралът не разговаряше много с тях, но бе настоял да ги придружи, когато посрещнат кораба.

Джеймс я наблюдаваше постоянно и очите му бяха студени като лед. Отново се бе вживял в ролята на ловец на пирати и със сигурност нямаше да допусне някой да му се изпречи на пътя. Хладната му арогантност я вбесяваше.

— Ако се оставиш да те убият, няма да ти простя — каза му тя.

— Тогава ще гледам да остана жив — отвърна спокойно той. — Последното, което искам, е да ме мразиш във вечността.

Тя го погледна унищожително, но това изобщо не му направи впечатление. Накрая й обърна гръб и изчезна.

— Мъже! — изфуча ядно Даяна и проследи отдалечаването му. Изтри сълзите от очите си и се обърна към мисис Прингъл и Изабо, които стояха зад нея. — Дано ги хване едра шарка! Втурват се право в лапите на опасността и оставят на нас да събираме останките им!

Изабо я гледаше объркано, но мисис Прингъл, която също гледаше след мъжете, се съгласи от сърце с нея.

 

 

Докато вървеше към лодката с адмирала и лейтенант Джак, Джеймс буквално кипеше от гняв и едва се сдържаше. Смятаха да обиколят пещерите, а Джесъп да слезе по-късно, след като изпрати сигнала на Джеймс. Гневът му растеше, докато накрая пред очите му се спусна червена мъгла и се наложи да спре на половината път за пещерата. Беше абсолютно необходимо да запази спокойствие и да изиграе сцената с ледената студенина, която бе прославила Джеймс Ардмор по целия свят. Днес обаче беше на път да експлодира. От години гонеше Блек Джак Малори и когато най-сетне му се удаваше възможност да го залови, беше на път да се разболее от притеснение. Адмиралът трябваше да го разбере. Това беше неговата битка.

Водата и пясъкът пред пещерата бяха осветени от слънцето, но вътре мракът беше почти непроницаем. Тримата мъже влязоха вътре и зачакаха.

Джеймс погледна лейтенанта и Джак кимна мрачно. Беше му предложил да остане настрана, но англичанинът отказа. Джеймс знаеше, че Джак се чувства безполезен, освен това главоболието не преставаше да го измъчва. Но той притежаваше естествена дарба да мисли стратегически и двамата с Джеймс бяха разработили десетина сценария как да се справят с Малори.

Джеймс не позволи на адмирала да наблюдава приближаващия се кораб. Какво ще направи, когато Ардмор разкрие истината? Дали ще го застреля? Тогава ще се наложи да се оправдава пред Даяна, а това беше трудна и дори опасна задача.

От горния край на пещерата се посипаха камъчета и тримата мъже вдигнаха глави. Джесъп слизаше по стъпалата, издълбани в камъка. Точно навреме.

— Изпълних, каквото ми наредихте — съобщи той със скърцащия си глас, щом се приближи до тримата мъже.

— Много добре — отвърна Джеймс. Гневът заплашваше да пръсне дробовете му, беше му трудно да диша. Излезе напред, вдигна пистолета и го опря в челото на Джесъп. Старият слуга погледна смаяно оръжието, после всичката кръв се отдръпна от лицето му.

— Проклятие! — произнесе дрезгаво той.