Дженифър Ашли
Ловецът на пирати (13)

13

Досега Джеймс беше уверен, че сърцето му не би могло да бие по-бързо, но се оказа, че се е лъгал. Кръвта бучеше в ушите му с такава сила, че той изобщо не чу лекото шумолене, с което нощницата й се свлече на пода.

Лунната светлина падаше върху дългите, стройни крайници и върху разкошната извивка на ханша. Гърдите й бяха твърди и стегнати. Тя бе стиснала ръце в юмруци, прекрасното й лице беше изкривено в упорита гримаса. По бузите й блестяха сълзи.

— Лягай на леглото — повтори той и се учуди колко спокойно звучеше гласът му. — Или ще те хвърля на пода, а той е мокър.

В първия момент Даяна не се помръдна и той направи крачка към нея. Тя подскочи и моментално се отпусна на постелята. Дебелата плитка падна на гърдите.

По дяволите! Искаше му се да ругае, да крещи и да се смее едновременно. Стоеше насреща й и я уверяваше, че не я обича. Тя да не беше сляпа или глупава?

Не. Беше просто объркана. Също като него.

Не разбра как се е раздвижил и е легнал до нея върху твърдото легло, на което спеше вече повече от месец.

Когато Даяна Уортинг хвърли по него парче хляб, той си представи как ще я люби бавно, продължително, по различни начини, как ще прекарат в леглото цялата нощ и следващия ден. Оттогава обаче беше минало много време и тази изкусителна представа беше забравена. В момента се ръководеше единствено от жаждата си да я направи своя. Веднъж й бе казал, че събужда у мъжете архаичния им инстинкт за размножение — точно той го владееше в момента.

Струваше му се твърде възпитано да легне до нея, затова я издърпа на колене. Тя се облегна на ръката му, отвори устни и очите й потъмняха от страст.

Тази жена притежаваше огън. Защо досега беше винаги учтив и сдържан? Тя сигурно си го представяше по друг начин, защото не го познаваше в действителност.

От друга страна обаче… Даяна го познаваше по-добре от всеки друг човек на света.

Той я желаеше с примитивна жажда, неизпитвана от много години. С времето беше станал циничен по отношение на жените. Научи се да задоволява страстите си с безброй любовници и да държи чувствата си под ключ. Научи се да изключва дълбоките изживявания от любовния си живот.

Даяна разкъса бариерата, която бе издигнал около сърцето си. Не биваше да го допуска, но вече беше много късно.

В сърцето му бушуваха диви емоции: гняв, омраза, страх и болка. Тя знаеше какво е направил и защо то едва не го е убило.

Кожата й беше мокра като неговата, лицето влажно, косата също. Плитката падаше тежко на гърдите й. Той облиза сълзите от бузите й и соленият им вкус още повече разпали страстта му. Обичаше вкуса и аромата на тази жена. Тя го прегърна и впи устни в неговите.

Жаждата му не допускаше да действа бавно. По-късно щяха да имат време за спокойни нежности. Направо разтвори коленете й. Ерекцията му пулсираше болезнено на входа й.

Тя изохка тихо и се скова. В очите й блесна страх. Той се нуждаеше от нея. Тялото му жадуваше да се слее с нейното. Ръцете му трепереха, но въпреки това я отблъсна.

— Защо? — попита дрезгаво той. — Кажи ми. Трябва да знам.

Тя разбра въпроса и отговори веднага.

— Не искам друго дете.

Джеймс въздъхна. Сиво-сините й очи бяха широко отворени и тъмни от болка.

— Това ли е всичко?

— Да — отговори задъхано тя.

Той беше готов да се засмее, но не искаше да й причини болка.

— Имаш голям късмет, моя прекрасна Даяна. От моето семе никога няма да заченеш.

— О! — пошепна изненадано тя.

Джеймс осъзна, че повече не може да чака, и проникна в нея с един-единствен силен тласък. Не срещна никаква съпротива. Тя беше толкова гореща и влажна. И създадена точно по неговата мярка.

— Толкова си тясна — пошепна той, опрял лице върху бузата й. — Харесва ми, че си толкова тясна.

Тя затвори очи и заби нокти в гърба му. Той облиза влагата от гърдите й и въздъхна доволно.

Тя го обхвана здраво с вътрешните си мускули, а той я целуна и нежно задъвка твърдото зърно на гърдата й. Тя изохка тихо и се притисна до него. Той се заби още по-дълбоко в нея. Тази жена го подлудяваше. Имаше чувството, че е влязъл в черупка, която трябва да взриви. Ей сега ще избухне. Господи, Даяна, какво правиш с мен? Ти си демон, а не жена!

— О, Джеймс — пошепна тя и гласът й се пречупи. — Обичам те!

Проклятие! Той чу ехото на собствения си глас и разбра, че е изкрещял. Тя отвори очи, тъмни от страст и болка. Той я хвана здраво за ханша и я притисна до себе си.

— Защо направо не ме разкъсаш с острите си зъби?

Той се надигна, вдигна и нея, хвърли я по гръб на матрака и я притисна с тежестта си. Все още беше в нея. Телата им бяха горещи и мокри от вода и пот. Джеймс продължи да се забива все по-дълбоко с нея и завърши онова, което беше започнал.

Никога не беше преживявал такъв връх. Буквално се удави във вътрешното си ликуване. Би могъл да живее вечно тук или да умре — все едно какво, изобщо не го беше грижа. Изобщо не забелязваше буците в матрака, студения вятър, който нахлуваше през отворения прозорец, водните капки, които падаха от косата му върху горещата кожа. Престана да вижда малката стая, лунната светлина, отразена в локвичката вода на пода, престана да усеща тясното, разбъркано легло.

Усещаше само нея. Косите й галеха тялото му. Дробовете му пареха. Даяна беше единственият човек на света, който имаше значение за него. И това щеше да е завинаги.

Нямаше представа, че от гърлото му излизат дрезгави викове. Трепереше с цялото си тяло. А тя плачеше.

Накрая падна върху нея, целуна ресниците й, мокрите бузи, пошепна няколко безсмислени, успокояващи думички и сънят го обори.

 

 

Очевидно по някое време се бе отместил малко настрани — когато се събуди, лежеше на една страна и вдъхваше дълбоко аромата на косата й. Гърбът й беше облегнат на гърдите му.

И двамата бяха голи и лежаха напреки на леглото. Той я бе прегърнал с една ръка, другата беше мушната под възглавницата, на която почиваше главата му. Даяна спеше.

Внимателно, за да не я събуди, Джеймс посегна към измачканата завивка и покри голите им тела. Равномерното й дишане не се промени.

Бедничката, тя беше напълно изтощена. Все пак беше прекарала труден ден. Джеймс се притисна отново към нея и отпусна крайниците си. И той беше преживял ужасен ден, но сега това не изглеждаше важно. Чувстваше се, сякаш някой е изстъргал мръсотията от тялото му отвън и отвътре.

Той бе взел решение и се презираше за това. Ако беше взел друго решение, сега щеше да е някъде в открито море с фрегатата, на половината път към Франция, и Даяна щеше да го мрази. Вместо това тя беше тук, до него, и спеше спокойно и дълбоко. Лицето й изразяваше пълно задоволство.

Внезапно съненият му ум извика спомена за пирата Грейсън Финли, който бе обиколил целия свят и бе имал много жени, а накрая съвсем сериозно му обясни, че онова, което изпитва към Александра Алистър, е различно. Въпреки че се възхищаваше от Александра, Джеймс заяви, че твърденията на Грейсън са силно преувеличени.

Оказа се, че не е разбирал нищо. Сега, докато лежеше и вдишваше сладкия аромат от косите на Даяна, откриваше какво е изпитвал Финли. Даяна бе открила тъмните, празни места във вътрешността му. Издири ги, проникна в тях и пусна светлина в мрака. Това беше жестоко и му причини болка. Но той я допусна в себе си с искрена радост.

От години Джеймс живееше само за да си отмъсти. Да се разплати с враговете си, дори с Финли. Да отмъсти на онези, които бяха отнели щастието на брат му и го принудиха да посегне на себе си. Сега изведнъж се почувства крехък и раним. Спомни си новородените кончета в оборите на баща си, които се опитваха да се изправят на треперещите си крачка. Те гледаха света с учудени очи и влизаха в новия си живот с несигурни стъпки.

Едва сега Джеймс разбра как са се чувствали малките кончета. Когато вълните го изхвърлиха на брега на Хейвън, беше твърде слаб и не би могъл да се отбранява, ако някой се опита да го убие. Намери го обаче не враг, а Даяна. Тя му се скара грубо, но го отнесе в дома си и го излекува от тежката рана. С помощта на смъртния му враг.

Джеймс остана да лежи неподвижно, докато се опитваше да свикне с тази нова крехкост у себе си. Често-често докосваше косата и кожата на Даяна, за да се наслади на нежното усещане. През отворения прозорец нахлуваше студен въздух, но той нямаше сили да стане и да затвори кепенците. Даяна беше топла и жива и това му стигаше.

Това е нещо различно, каза тогава Грейсън. Тези думи му изглеждаха доста тромаво обяснение. Човек, който не беше преживял такава нощ, не би могъл да ги разбере.

Преди много години Джеймс беше обичал друга жена. Или поне си въобразяваше, че я обича истински. Даяна му показа къде е разликата. Влюбеността не беше любов.

Сара беше от Полинезия. Заради нея Джеймс Ардмор и Грейсън Финли влязоха в първата си битка. Джеймс я откри, но тя премина от него към Финли. Той ги остави, но дълго остана убеден, че е обичал Сара. Само за два месеца тя му разкри всички тайни на секса. За нея нямаше тайни в любовното изкуство, а опитът й беше много по-богат от този на двайсет и две годишния Джеймс Ардмор.

Да, той беше влюбен в Сара. А после го обзе гняв и жажда за отмъщение. Спомни си как след двуседмично отсъствие се върна на Таити и отиде в кръчмата, която предпочиташе Грейсън. Приятелят му седеше в полутъмното помещение и русата му коса блестеше под мъждукащата светлинка на единствената свещ. Беше прегърнал Сара, която седеше в скута му, и я целуваше дълго и страстно, без да забележи Джеймс, който стоеше на прага.

Джеймс се нахвърли върху него, готов да го убие. Най-добрият му приятел се изненада много от този изблик на ярост и най-невинно заяви, че не е знаел за чувствата му. Решил, че Джеймс е скъсал със Сара, затова я взел. Нищо нечестно.

През онази знойна тропическа нощ, окъпан в пот и измъчван от луда ревност, Джеймс му повярва. Знаеше, че Сара лъже често, за да осъществи желанията си. Финли го погледна с невинни сини очи и заяви, че страшно съжалява. Но не предложи да му върне Сара.

И какво стана накрая? Финли се ожени за нея. Просто така, на шега.

Петима мъже се намесиха, за да ги разделят. Онази вечер пътищата им се разделиха. Джеймс замина. Иън О’Мали и десетина моряци от общия им екипаж тръгнаха след него.

Тази нощ, гледайки назад, Джеймс призна, че рано или късно е щял да скъса с Финли. Сара беше само капката, която преля чашата. Двамата с Финли бяха твърде различни. Грейсън беше англичанин, а Джеймс презираше англичаните. Грейсън беше винаги весел и склонен към шеги, докато Джеймс грижливо криеше емоциите си. Грейсън беше избягал от ужасен живот и още на дванайсет години бе излязъл в морето. Джеймс идваше от добро семейство, където всички се обичаха, беше завършил образованието си и имаше дом, където можеше да се върне.

Тук, на далечния остров Хейвън, с Даяна, която спеше спокойно до него, миналото изглеждаше безвъзвратно отминало и без значение. Грейсън Финли стана виконт Стоук, ожени се и вече имаше четири деца. А Джеймс Ардмор се влюби истински.

Утре ще реша какво ще правя оттук нататък, каза си Джеймс. Сега искаше отново да се люби с Даяна. Наведе се и целуна устните й. По дяволите, вкусът й беше наистина неустоим.

Тя се протегна. След още няколко целувки отвори очи.

— О, Джеймс…

— Здравей, любов моя.

Тя се усмихна сънено.

— Трябва да се върна в стаята си.

Езикът му се зарови в ушенцето й.

— Защо?

— Какво ще каже баща ми?

— Той отдавна знае, Даяна. Вдигнахме ужасен шум. Сигурен съм, че са ни чули дори в Плимут.

— Ти вдигаше шум — обвини го тя със следи от обичайния си плам.

— А ти изобщо не помниш какво си правила. — Той извъртя очи към тавана. — Май виждам паднала мазилка.

— Нищо подобно не съм направила! — Тя го погледна и притисна пръсти към парещите си бузи. — О, мили боже!

Той се засмя тихо и започна да целува пръстите й и пламтящото лице.

— Забавлението беше страхотно.

— Ти ме прелъсти! Това ще им кажа. И престани да ме целуваш, по дяволите!

Той не престана.

— Ще ти напомня само, че се яви неканена в стаята ми и започна да ме миеш. Навсякъде. И ми заповяда да не мърдам. А после… — Езикът му се плъзна по носа й. — … после си свали нощницата и застана пред мен чисто гола. Не си спомням да е имало прелъстяване, поне от моя страна.

Тя му хвърли укорен поглед.

— Ти изобщо не показа уважение към моята добродетел.

— Тук си права.

— И към моето положение на дама.

— Ах, да.

— Не се държа така, както се очаква от джентълмен.

Джеймс се засмя тихо.

— Ако се бях държал като джентълмен и те бях изхвърлил навън с комплименти, ти щеше да побеснееш от гняв и разочарование.

— Много е вероятно.

— Е, бих ли могъл да направя нещо друго, освен да те любя?

Тя се засмя и помилва бузата му.

— Трябваше да пием чай.

— Да, и ти щеше да хвърлиш каната по главата ми.

— Не хвърлям постоянно разни предмети по теб, Джеймс.

— Само когато си ми ядосана. А ти през повечето време се гневиш срещу мен.

Тя прокара пръст по долната му устна.

— Сега не съм ти ядосана.

— Но в гласа ти звучи гняв.

— Само се преструвам. — Пръстите й се заровиха в косата му.

— Явно си добра актриса. Не мога да разбера кога играеш и кога не.

— Значи трябва да внимаваш повече — засмя се доволно тя.

— Ами ако просто те целувам, без да мисля за нищо друго?

Усмивката й стана още по-широка.

— Не бих имала нищо против. — Той се наведе над нея, но тя го задържа. — Освен когато не съм наистина бясна.

Той изпухтя недоволно.

— Ще трябва да свикнеш. Изобщо не искам да знам гневна ли си, или не.

Той я целуна жадно и нежно и очерта извивките на устата й с езика си.

— Много искам да ти покажа някои неща.

— Какви неща? — попита сънено тя. Ерекцията му нарастваше с всяка секунда.

— Вярвам, че ще им се наслаждаваш.

— Не съм толкова сигурна. По-добре да се върна в стаята си.

Той легна отгоре й.

— Няма да ти позволя.

Тя го целуна по брадичката.

— Би трябвало да побягна, треперейки от страх. Веднъж вече ме прелъсти.

— Страх ли те е? — попита тихо той.

Тя го погледна и поклати глава.

— Не.

— Добре. Това е много добре.

Даяна сведе очи, но не можа да се удържи:

— Какво искаш да ми покажеш?

— О, много неща — отвърна той с треперещ от желание глас. — Много, много…

И започна.

Джеймс знаеше смайващи неща. Даяна винаги се беше смятала за чувствена жена, въобразяваше си, че знае за физическата любов повече, отколкото е редно за дама. Много скоро обаче осъзна, че дори не е стъпила на широката улица на плътските желания и удоволствия. Тази улица водеше към места, чието съществуване дори не беше подозирала.

Гласът й предрезгавя и започна да пресеква и тя чувстваше цялото си тяло изранено. Китките й пареха на местата, където Джеймс я беше притискал към леглото. Горещото му тяло я покриваше и сега и той беше мокър както снощи, когато дойде в стаята му. А оттогава бяха минали часове.

Той все още беше в нея, горещ от любовта й. Дълбоко в себе си тя се чувстваше уморена и доволна. Той лежеше спокойно и милваше косата й.

Тя докосна една синина на шията му и се усмихна леко.

— Причиних ли ти болка?

Той се усмихна така сърдечно, както никога не го беше виждала.

— Ти си истински демон.

— И това ти харесва? — изненада се тя.

— Разбира се!

Даяна не си спомняше да го е одраскала, но белезите явно бяха от ноктите й. Тя се изчерви.

Джеймс я беше взел, защото не можеше другояче, а тя му се отдаде съвсем естествено и без задръжки. Но някъде между третия и четвъртия път той се промени. Би могъл да каже, че се е задоволил, и да я отпрати. Вместо това любовната им игра придоби друг характер, стана много по-нежна и интимна, той й върна онова, което й беше отнел.

Върна й го десетократно. Показа й наслади, които тя не считаше за възможни. Даяна имаше чувството, че години наред се е взирала през прозорец с мътно стъкло и изобщо не е знаела какво означава любовната радост.

Джеймс разби стъклото и я въведе в къщата на удоволствията. Показа й съвсем ясно и недвусмислено какво да прави и тя съзнаваше, че никога вече няма да е същата. И това беше правилно.

Той се притисна до нея и продължи да гали косата й.

— Кажи ми защо толкова се страхуваш да не заченеш отново — помоли тихо той.

Даяна се вцепени.

— Мислех, че съм се изразила достатъчно ясно.

— Аз не разбрах почти нищо.

Тя го изгледа строго.

— Когато жената роди дете от извънбрачна връзка, избухва обществен скандал.

— Това не е достатъчно, Даяна. Ти и баща ти бихте могли много лесно да ме принудите да се оженя за теб — с помощта на някой добър адвокат, разбира се. Знам, че не е само това. Защо просто не ми кажеш истината?

Тя затвори очи и се опита да успокои дишането си.

— Заради Изабо — призна най-сетне.

— Защото не чува? — Джеймс се намръщи недоумяващо. — Май не те разбирам. Та тя не е родена глуха.

— Напротив, напълно логично е. Не бива да имам друго дете, това е всичко. Нека сменим темата, моля те.

Той се опря на лакът и я погледна втренчено.

— Ти смяташ, че си виновна за оглушаването на Изабо, нали? Не е така. Тя се е разболяла.

Даяна се обърна по гръб.

— Напротив. Само аз съм виновна. Тя се разболя заради мен. Държах да прекарвам всеки миг с нея, водех я с мен винаги когато излизах. Не я оставях в детската стая, където беше на сигурно място. Разболях се от треска и я заразих. Аз я разболях и тя трябваше да страда. Що за майка съм?

Джеймс започваше да се ядосва. Очите му заблестяха гневно в мрака.

— Наистина ли твърдиш, че си се натоварила с тази вина? Треската е коварна болест. Тя би могла да се разболее даже да си я държала затворена в детската стая и пред вратата й денонощно да са поддържали запален огън.

— Може би си прав, но откъде мога да знам? — Даяна се взираше в тавана със сухи очи. — Толкова се гордеех с нея. Показвах я навсякъде, на всички. Вижте какво хубаво дете съм родила! Най-красивото, най-умното. Господ ме наказа за суетата ми. Бях глупава. Дяволски глупава!

— Можеш да се упрекваш колкото си искаш, Даяна, но това не означава, че наистина си виновна.

Тя притисна ръце към гърдите си и го погледна мрачно.

— Ако не си доволен от обяснението ми, почакай да чуеш края. Като разбрах, че Изабо е оглушала, изпаднах в ужас. Не заради нея, а заради мен самата. Изпитвах ужасен страх от нея. Не знаех какво да правя. Когато Едуард предложи да я дадем в дом, се съгласих. — Тя затвори очи и продължи с угаснал глас: — Исках го, Джеймс. Мислех си, че като я скрия някъде, ще забравя срама и страха си. Ще я пусна да си отиде и никога вече няма да я видя. — Даяна изхълца, но очите й останаха все така сухи. — Що за майка съм? Бях готова да изпратя едно невинно дете в приют. Моята Изабо, моята дъщеря, която обичам повече от всичко на света!

Той сложи топлата си ръка върху корема й — там, където беше носила бебето си цели девет месеца.

— Това обяснява защо бдиш над нея като квачка. — Целуна слепоочието й и заяви: — Малко се изненадвам, че е станала нормално дете, въпреки че ти я задушаваш с любовта си.

Даяна го изгледа унищожително.

— Знаех си, че не мога да очаквам съчувствие от теб, Джеймс Ардмор.

— О, разбира се, че ти съчувствам, скъпа. Преминала си през ада на страданието. — Топлите му пръсти милваха корема й. — Но е време да оставиш болката. Знам това по-добре от теб.

— Защо? — попита напрегнато Даяна. — Заради това, което се случи сутринта?

— Защото не бях при брат си, когато умря. Ако бях до него, щях да намеря начин да го предотвратя. Как мислиш, че се чувствах след това? — Той се изсмя мрачно. — Винаги съм твърдял, че не изпитвам разкаяние. А през цялото време се измъчвах.

Зелените му очи изглеждаха празни както, при влизането й в стаята му преди часове.

— Поне Изабо ти прощава — промълви безутешно той. — Пол никога не ми прости, да не говорим за сестра ми. Това е една от многото причини, поради които не може да ме понася.

— Не е честно да те товари с тази вина!

Джеймс вдигна рамене.

— И тя се чувства виновна. След като съпругата на Пол бе убита, Хонория настоя брат ми да отмъсти на убиеца. Искаше разплата, но не можеше да я осъществи със собствените си ръце. Ние сме зло семейство, трябва да знаеш.

Джеймс замълча и здраво стисна устни — знак, че темата е приключена. Пръстите му продължаваха да милват корема й, но той не я поглеждаше. Даяна реши да не го разпитва. Имаха предостатъчно време. По-добре да попита нещо друго.

— Защо ми каза, че никога няма да зачена от теб?

Джеймс измъчено изкриви лице.

— Не бих искал да говоря за това. Никой мъж не признава, че семето му е негодно.

— Откъде знаеш?

Той й хвърли ироничен поглед.

— Нека да кажем, че имам сериозни основания да предполагам.

— Искаш да кажеш, че никоя от любовниците ти не е забременяла?

— Нещо подобно.

Даяна се замисли.

— Може пък те да са били безплодни. Знаеш, че това се случва при жените.

— Но не при толкова много.

Трябваше й малко време, за да вникне в смисъла на думите му.

— По дяволите, Джеймс Ардмор! — извика тя и се изправи на лакти.

— О, не, няма да ти кажа с колко жени съм бил.

Тя седна и го изгледа унищожително.

— Наистина ли ме мислиш за толкова вулгарна? Изобщо не искам да знам броя на любовниците ти!

— Мисля, че си просто любопитна, но не ти се ще да го признаеш. — Той я целуна и нареди строго: — Обърни се.

— Какво?

— Казах да се обърнеш. Ще ти покажа нещо интересно.

Даяна погледна към прозореца. Навън бързо се развиделяваше.

— Няма време за показване. Вече е утро.

— Още е нощ.

— Джеймс…

— Какво ти е? Уморена ли си?

Тя прокара език по подутата си долна устна.

— Всъщност не.

— Хайде, обърни се.

Тя се подчини и легна по корем, докато кръвта й се затопляше от очакване. Опита се да се намести удобно върху стария матрак, макар да съзнаваше, че това няма значение. Без да я предупреди, Джеймс я хвана от двете страни, дръпна я към себе си и устремно проникна в утробата й.

Тя отвори широко очи и от гърлото й се изтръгна пъшкане, което бързо премина в сладостен стон. Вярваше, че е преживяла истинско блаженство, но онова, което изпита в този момент, беше много по-силно от всичко друго. Беглата мисъл, че той ще й покаже още много начини да се любят, се рееше в края на съзнанието й и още повече я възбуждаше.

Сега обаче не беше способна да мисли свързано. Джеймс се движеше в нея, твърд и горещ. Тя смачка чаршафа в юмруците си и пъхна края му в устата си, за да задуши виковете си. Извиваше се и стенеше задавено, изцяло отдадена на триенето на горещия му член, но тежките му ръце върху дупето й не й позволяваха да се надигне.

— Още ли ме обичаш, скъпа?

Тя нямаше представа какво точно е отговорила, но то явно го задоволи. Джеймс се засмя тихо, легна върху нея с цялата си тежест, пошепна името й и целуна косата й.

Бавно, съвсем бавно Даяна се върна от прекрасния свят на насладата в реалността. Отново усети смачканите чаршафи, влажните възглавници, хладния въздух върху запотената си кожа. Той лежеше върху нея, но тя не се чувстваше неудобно. Даже се наслаждаваше на тежестта на тялото му. Той беше силен и прекрасен. Колко хубаво би било да остане така до края на живота си.

Джеймс изохка изтощено и се отдели от нея. Целуна я по гърба и полегна отстрани.

— Няма ли да поспим малко? — попита шепнешком тя.

Той се засмя тихичко и топлият му дъх помилва тила й.

— Да, скъпа, ще те оставя да поспиш.

— Благодаря…

Тя се плъзна почти веднага в обятията на Морфея и не чу отговора му:

— За мен беше удоволствие, любов моя.

 

 

Дебели филии хляб, дебели резени козе сирене. Огромни портокали от дърветата в градината. Мармалад от малини и къпини. Препържена шунка. Силно, прясно сварено кафе, подсладено със захар и ром. Джеймс напълни чинията си с всичко, до което можа да се добере, и се отдаде на насладата от обилната закуска. Слънцето влизаше безпрепятствено в стаята, а адмиралът се правеше, че чете вестник отпреди шест месеца.

Двамата трябваше да обсъдят много неща, но Джеймс умираше от глад и реши, че проблемите може да почакат. Отдавна не беше чувствал такъв глад. Но пък и никога не се беше любил цяла нощ с жена като Даяна. Бариерата между физическата любов и чувствата, която бе издигнал много отдавна, рухна като гнила стена. Досега не знаеше колко прекрасно и колко изтощително е да се любиш с жена с радост в сърцето.

Вече бе погълнал първата порция шунка и си взе още. Намаза поредната филия хляб с ментово желе и посегна за още една.

— Мисис Прингъл е отлична готвачка — отбеляза доволно той.

Адмиралът го изгледа иронично над ръба на вестника.

— Ще ми кажете ли за кораба?

— Какъв кораб? — попита небрежно Джеймс и се зае да бели един портокал.

— Пристигна точно навреме. В мига, когато имахте нужда от него.

— Прав сте, точно навреме — съгласи се с пълна уста Джеймс.

Адмирал Локууд остави вестника.

— Колко време сте планирали това малко приключение?

— Години.

— Правите така, че случайностите да работят за вас, нали?

— Старая се. — Джеймс раздели портокала на парченца. — И вие си имате тайни, адмирале.

— Какво ще правите сега?

— Ще си замина. Не бих могъл да продължа да живея на острова в компанията на Малори. Пощадих го заради вас, но това не означава, че един ден няма да загубя самообладание и да го убия.

— Няма да ви се удаде такъв случай — отвърна мрачно адмиралът и Джеймс смаяно вдигна вежди. — Малори е мъртъв. Тази сутрин е изпил цялото шише лауданум.