Дженифър Ашли
Ловецът на пирати (18)

18

Лейди Стоук, бивша Александра Алистър, настани сина си на дивана до себе си.

— Какво си ял пак, Алекс? — попита с леко раздразнение тя. Лицето на момченцето беше омазано с лепкава сива субстанция, по която тук и там имаше пръст. Близначката му Шарлът беше в градината и сигурно изглеждаше още по-зле.

Преди два месеца Алекс и Шарлът бяха навършили една годинка. Двамата пълзяха из къщата и градината с невероятна бързина и въпреки обединените усилия на Александра, доведената й дъщеря Маги, бавачката, икономката и още две прислужници не успяваха да ги удържат. Грейсън упорито твърдеше, че Алекс вече казва „татко“, но Александра, макар и възхитена от бързото развитие на децата си, не чуваше в бъбренето им нито една ясна дума.

Момченцето, което спеше спокойно горе в детската стая, беше на четири месеца и растеше бързо. Сигурно скоро ще се присъедини към близнаците, каза си с усмивка Александра.

Тя сложи момченцето в скута си и се опита да разбере с какво се е омазало. Много скоро обаче мислите й се отклониха. Все още се питаше дали е постъпила правилно, като е уведомила лейди Даяна Уортинг за „общия им познат“. Освен това не беше сигурна, че е постъпила правилно, като не е уведомила собствения си съпруг. Ала мъжът със забележителните зелени очи, който се качи в каретата й на един самотен завой, й заяви, че ако каже на съпруга си за него, веднага ще си замине. После падна в краката й и загуби съзнание.

Александра веднага разбра какво е имал предвид. „Имам нужда от помощ, но няма да я приема от Грейсън Финли.“

Джеймс гореше в треска, гърбът му беше осеян с гноящи рани. Александра го настани в леглото и помоли прислужниците да държат присъствието му в абсолютна тайна.

От седмици гостът й лежеше в най-хубавата стая за гости, трепереше и се потеше, измъчван от нови и нови пристъпи на треската. Няколко дни беше в съзнание, разпита я подробно за движенията на английската флота и се засмя саркастично, когато тя отказа да отговори. После пак изпадна в делириум.

Говореше бързо и неясно, понякога отваряше трескави очи, друг път ги държеше здраво затворени.

Каквото и да бе изстрадал, със сигурност нямаше да й каже, дори когато оздравее. Гърбът му беше ужасно обезобразен от бича. Раните бяха много дълбоки, на някои места се виждаха чак костите. Явно някой го е бичувал безмилостно, казваше си изпълнената със съчувствие Александра.

Раните се бяха възпалили и предизвикали треската. Прислужниците го къпеха, наливаха в устата му супа и чай. Александра полагаше всички усилия да го излекува. Облякоха го в чисти дрехи, но той късаше ризите, за да оголи гърдите си, и накрая го оставиха гол. Често се случваше да захвърли и завивките.

Александра се чувстваше изтощена, но не му каза, че е майка на три деца и омъжена за втори път. Би трябвало да изпитва само съчувствие и милост.

Тя въздъхна и поклати глава. С всеки друг мъж би било така, но Джеймс Ардмор беше различен. Той беше най-големият враг на съпруга й. Преди две години тя бе попаднала между двамата. Джеймс й разказа неща, които Грейсън със сигурност не знаеше, и оттогава Александра вярваше, че тя разбира Джеймс много по-добре от мъжа си.

По тази причина реши да пише не на Грейсън, а на Даяна Уортинг.

Маги влезе в салона откъм градината с малката Шарлът на ръце, която, както правилно бе предположила Александра, изглеждаше още по-зле от братчето си. Шарлът вечно търсеше приключения и за съжаление не знаеше що е страх.

Маги изглеждаше възбудена, но Александра не пропусна да й се възхити. Момичето беше дъщеря на Грейсън от полинезийка, за която се оженил на Таити. Маги беше наследила външността на Сара: дълга черна коса, бадемовидни кафяви очи, високи скули и пълни червени устни. Но тя носеше и много черти на Грейсън, особено сияещата усмивка, искрящия поглед и импулсивния характер.

Александра беше искрено привързана към момичето. Четиринайсетгодишната Маги бързо се превръщаше в невероятно красива млада жена. Младите мъже от Нюкей вече бяха забелязали този факт. За Грейсън обаче тя си оставаше малкото момиче, което бе спасил на Ямайка. Ако един ден забележи, че младите мъже ухажват дъщеря му, цялата провинция ще разбере защо цял Лондон си шепне, че лорд Стоук е бил пират, каза си развеселено Александра.

— Мамо Александра, тя пристигна — оповести тържествено Маги.

* * *

Каретата забави ход и обърна. Даяна отвори очи и въздъхна уморено. Хвърли поглед през прозорчето и видя, че се движат по добре поддържана входна алея. Конете изтрополиха по висок каменен мост и спряха пред красива къща с просторни странични крила. Вече беше доста късно, но юнското слънце все още огряваше просторната градина.

Даяна се чувстваше скована, всички кости я боляха, устата й беше суха и пълна с прах. Трябваше да спират цели четири пъти, за да слезе и да повърне. Друсането на каретата се отрази ужасно на стомаха й, който в последно време постоянно я измъчваше. Имаше нужда от баня, от студена вода и от меко легло.

Четирима лакеи излязоха с бързи крачки от къщата. Кочияшът на наемната карета скочи на земята и отвори вратичката. Един от лакеите постави пред вратичката тапицирана табуретка, изгледа раздразнено кочияша и го избута настрана. Даяна подаде глава навън.

— Вече можете да слезете, милейди — подкани я кочияшът с ясно изразения акцент на лондонското простолюдие.

Лакеите го измериха с неодобрителни погледи. „Ние работим за виконт — казваха лицата им, — а вие, сър, сте едно нищо.“

Даяна свали Изабо от каретата, хвана ръчичката й, кимна на лакеите и се запъти към широко отворената входна врата. Изабо протегна ръка и дръпна последния лакей в редицата за полите на ливреята. Той сведе глава и вдигна вежди. Изабо го дари с най-милата си усмивка. Лакеят не се удържа и се засмя. После се огледа виновно, засрамен, че се е държал като човешко същество.

В просторната входна зала отекнаха стъпки. Появи се млада жена, която накара Даяна изведнъж да осъзнае, че е пътувала дванайсет часа, че косата й е ужасно разрошена, а простата й памучна рокля е безнадеждно смачкана. Дамата, която я поздрави, носеше елегантна рокля от кафяв кашмир и ешарп с избродирани розички. Тънката й шия беше украсена с гранатова огърлица. Гладката червено-кафява коса блестеше като коприна и беше вдигната в строга прическа.

Зад жената се появи невероятно красиво момиче с гъсти черни къдрици, екзотични кафяви очи и кожа с цвят на кафе с мляко. Момичето водеше две малки деца с руси коси и същите сини очи, които Даяна бе видяла преди няколко дни в Адмиралтейството.

Лейди Стоук протегна изящните си бели ръце и я поздрави сърдечно.

— Добре дошли в дома ми, лейди Уортинг. Моля, заповядайте, знам, че сте уморени и гладни. Приготвила съм лека вечеря и меко легло. Много бързо сте изминали този дълъг път. По-добре да бяхте почивали по пътя, скъпа.

Даяна влезе в хладната, сенчеста зала и въздъхна доволно. Лакеите затвориха вратата и се пръснаха, всеки по своята работа. Изабо отиде при децата, сложи ръце на гърба и огледа близнаците със същото внимание, с което се взираше в колекциите си от миди.

Даяна се наведе към ухото на домакинята.

— Къде е той?

Александра трепна. Явно не очакваше такава атака.

— Горе. Но трябва да ви предупредя, че е много болен.

— Тази сутрин беше по-добре — намеси се чернокосото момиче. — Но не ме позна.

Сърцето на Даяна спря да бие. Очите й запариха. Нямаше сили даже да държи главата си изправена.

— Моля ви, заведете ме при него.

Тя съзнаваше, че се държи ужасно грубо, но в момента не й беше до учтивости. Лейди Уитни-Джоунс познаваше всички тънкости на етикета, но не беше нищо повече от една празноглава идиотка.

Лейди Стоук обаче я разбра. Хвана я за ръката и я поведе по широкото мраморно стълбище. Качиха се на първия етаж, минаха по дълъг коридор и спряха пред двукрила врата. Точно тогава от стаята излезе висока сивокоса жена с леген вода и няколко мокри кърпи.

— Опитахме се да го успокоим — рече тя, — но той продължава да се мята. Ако температурата не спадне скоро, милейди, боя се, че…

Даяна не чу последните думи. Тя се промуши покрай жената и влезе тихичко в стаята.

Озова се в просторно помещение с висок таван. Джеймс лежеше в широко легло с балдахин от брокат, който го предпазваше от слънцето, влизащо през отворените прозорци. Икономката сигурно го е завила, но той бе побързал да се освободи от чаршафите. Лежеше на една страна с гръб към Даяна. Половината му гръб беше разголен.

Раменете бяха целите в белези от кожения бич. Някои вече се бяха затворили, други обаче светеха яркочервени и се виждаше месото. Между белезите се издуваха синини. Тилът му беше скрит под порасналата коса.

Даяна изплака задавено. Без да съзнава какво прави, тя заобиколи леглото и коленичи. Повдигна ръка и приглади назад влажните тъмни къдрици. Кожата му беше посивяла и пареше.

Лейди Стоук пристъпи тихо до леглото и посегна да го завие с чаршафа. Ресниците на болния затрепкаха. Зелените очи пламтяха от треската. Той изръмжа нещо и посегна да удари Александра. Даяна скочи и успя да улови ръката му.

— Престани, Джеймс! — извика остро тя.

Надяваше се звукът на гласа й да го изтръгне от делириума, дори да го изкуши да пусне някоя саркастична забележка. Например, че тя е дошла тъкмо навреме, за да се възхити на голия му задник. Ала той само измърмори нещо неразбрано и веднага потъна в неспокоен сън.

Даяна изхълца отчаяно и лицето му се разми пред очите й. Лейди Стоук търпеливо го зави с чаршафа и този път той не се възпротиви.

Приближиха се бързи стъпки. Даяна стреснато избърса очите си. Изабо застана до леглото и впи поглед в заспалия мъж. Позна го веднага и извика зарадвано:

— Йоо!

След това заобиколи леглото и се покатери на стола до Даяна.

— Ма! Йоо!

Изабо протегна ръце — очевидно искаше да прегърне Джеймс, но Даяна я спря. Той беше болен, може би умираше, но все още беше силен. Нищо чудно отново да замахне и юмрукът му да улучи Изабо.

Момичето се обърна към нея и трескаво я заговори с езика на знаците.

— Какво му е на Джеймс, мамо? Болен ли е?

— Да, скъпа, много болен — отговори със знаци Даяна.

— Напиши писмо на дядо и мисис Прингъл. Дядо знае как да го излекува. Ще пристигне с кораб и ще го върне на Хейвън.

— Права си, миличка. Точно това трябва да направим.

Даяна протегна ръка и я сложи върху пламтящото чело на Джеймс. После се наведе и целуна слепоочието му. Джеймс не се помръдна.

 

 

— Предполагам, че съм се издала с поведението си — започна нерешително Даяна.

Лейди Стоук я погледна изпитателно над чашата с чай.

— Той ви викаше. Често.

Даяна преглътна голяма глътка горещ чай и се закашля мъчително. Двете с Александра седяха в частния салон на домакинята. Прекрасната Маги бе отвела Изабо да пие чай в детската стая заедно с малките. Даяна бе свалила жакета си и бе пооправила косата си. Александра настояваше да пият чай и да хапнат бисквити, преди гостенката й да се преоблече и да разопакова багажа си.

Домакинята остави крехката порцеланова чашка върху чинийката и продължи разказа си:

— Когато е буден и осъзнава къде се намира, се прави, че не разбира за кого го питам. Или просто обръща глава на другата страна.

— Значи не иска да съм тук — отвърна с болка Даяна.

— О, разбира се, че иска — усмихна се леко лейди Стоук. — Иначе нямаше да ви вика, нали? Отначало нямах понятие коя е Даяна. После обаче получих писмо от съпруга си, в което той ми съобщаваше, че се е запознал с лейди Уортинг и баща й адмирал Локууд, които са го разпитвали за нашия общ познат. Поразпитах и разбрах, че малкото ви име е Даяна. Затова ви писах. Честно казано, понякога си мислех, че ще изгорите писмото ми или ще ми отговорите, че съм ексцентрична, защото загадъчните ми намеци не са ви казали нищо.

Даяна преглътна мъчително.

— Помолихте ме да не казвам на съпруга ви, ако случайно го срещна пак.

Бузите на Александра порозовяха.

— Джеймс поиска да му обещая, че ще пазя мълчание. Закле се, че ако уведомя Грейсън, ще напусне къщата. Познавате Джеймс. Със сигурност щеше да го направи.

— Права сте. Този жалък негодник!

— Джеймс Ардмор е доста деликатна тема между мен и съпруга ми. Двамата с Грейсън са сключили примирие, но не си вярват.

— Предполагах — отвърна с лека усмивка Даяна.

Лейди Стоук й подаде чиния с дребни сладки.

— Хапнете малко, моля ви. Виждам, че сте изтощена, а ще са ви нужни много сили.

Даяна съзнаваше, че Александра е права, и се насили да хапне две-три сладки. При други обстоятелства щеше да се наслади на пикантните подправки, но днес всичко имаше вкус на пясък. Отново й се пригади.

— Знам, че съм недопустимо любопитна, но много искам да науча как сте се запознали с Джеймс Ардмор.

Даяна събра трошичките от сладките и ги сложи в чинийката.

— Първо трябва да ми кажете какво ще правите с него. Ще го закърпите и ще го отпратите, или ще го предадете на Адмиралтейството?

Лейди Стоук се усмихна.

— Той е тук от няколко седмици и както виждате, още не съм уведомила Адмиралтейството. Надявам се вие да ми подскажете какво да правим с него.

— Откъде знаете, че баща ми и аз няма да го предадем? Ако искате да го опазите, сте рискували много, като сте ми писали.

Лейди Стоук се засмя тихичко.

— Вижте, Даяна, Джеймс не само викаше името ви. На няколко пъти изрече… как да го кажа… доста ласкателни неща за вас. Два или три пъти си въобрази, че до леглото му не стоя аз, а вие. И ми каза някои неща, които ме накараха да се изчервя.

Даяна усети как лицето й пламна.

— О…

Лейди Стоук отпи глътка чай.

— Естествено това събуди любопитството ми.

Даяна пийна още малко чай. Само до преди час не искаше да говори за Джеймс. Онова, което ги свързваше, трябваше да си остане тяхна тайна. Но в присъствието на Александра имаше нещо толкова утешително, че тя беше готова да се разплаче. Чувстваше се безкрайно уморена и вече нямаше сили да премълчава чувствата си към Джеймс Ардмор.

Тя започна да говори и думите буквално избликваха от устата й. Разказа на непознатата жена всичко: как Джеймс я отвлече, как след година морето го изхвърли на острова на баща й, как животът й се промени из основи. Не пропусна нищо от онова, което бяха преживели заедно. Завърши с бягството на Джеймс от фрегатата и изчезването му.

Лейди Стоук седна до нея на дивана и я прегърна утешително. Сълзите на Даяна намокриха красивата й кашмирена рокля.

— Милата, милата Даяна. Радвам се, че ви накарах да говорите. Имали сте нужда да се доверите на някого, нали?

— Простете ми — помоли Даяна, защото така изискваше приличието. Тя не съжаляваше, че е изляла сърцето си.

— Нямам какво да ви прощавам. Всеки човек има нужда да се довери на някого, да поговори за болката си. Когато мама почина, аз отидох при най-добрата й приятелка лейди Фийдърстоун. Тя живее в Кент и много ми липсва.

— Моята майка умря, когато бях на седем години — обясни Даяна. — Нямах си никого.

Спомни си как двете с майка й махаха след лодката, в която беше баща й. За пореден път трябваше да отиде на война. Майка й мразеше сбогуванията, но винаги се усмихваше и се преструваше на спокойна. Скоро след като фрегатата на адмирала излезе от пристанището, майка й се простуди и след кратко боледуване почина. Само след четиринайсет дни.

— Имали сте тежък живот, нали? — Александра я помилва по косата. — Чух за раздялата ви с Едуард Уортинг. Знам и за дъщеря ви.

Даяна се опита да се усмихне.

— Може би не беше редно да ме приемате в дома си, лейди Стоук. Аз съм скандална личност и дамите от доброто общество ме избягват.

Александра се засмя и Даяна разбра защо Грейсън Финли се е влюбил в нея. Тази жена излъчваше топлина и дружелюбие. Освен това беше чудно красива. Очите й бяха светлозелени като огряно от слънцето езеро.

— Мили боже, ако бях поне малко загрижена за етикета, никога нямаше да се омъжа за Грейсън! И за мен се говорят какви ли не неща, Даяна, повярвайте ми. Моля, наричайте ме Александра. Двете жени, които бяха достатъчно глупави да се влюбят в Грейсън Финли и Джеймс Ардмор, би трябвало да станат най-добрите приятелки!

Даяна избухна в смях. Съзнаваше, че е малко истерична, но лейди Стоук явно не се тревожеше от това. Тя я прегърна и за първи път, след като беше видяла как бичуват Джеймс, Даяна се почувства малко по-добре.