Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Светът на Али (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Past, the Present and the Loud, Loud Girl, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
3 (× 1 глас)

Информация

Сканиране и разпознаване
Steis (2014 г.)
Корекция
cherrycrush (2014 г.)

Издание:

Карън Маккомби. Минало, настояще и едно много шумно момиче

ИК Егмонт България, София, 2007

ISBN: 978-954-27-0139-2

История

  1. — Добавяне

Глава 16
О, филм на ужасите…

— Подарък за теб! — изкикоти се Джен на прага на къщата ни.

— О, Джен, прекрасен е! Нямаше нужда! — суетях се, докато поемах кутията с „Чио Чипс“ от ръцете й. — Заповядай, влизай! Всички вече дойдоха.

Оставих я да затвори вратата и влетях в дневната, където се разположих на единственото свободно кресло.

— Хей, ами къде да седна аз? — започна да протестира Джен, като ни оглеждаше до една.

Кло беше яхнала възглавницата, пълна с бобени зърна, и се изтягаше по пода, а Салма и Кели се бяха излегнали на дивана една срещу друга като сиамски близнаци.

Междувременно Санди се беше сгърчила в единия край на креслото срещу мен и не изглеждаше в особено удобна поза. Останалата част бе заета от длъгнестото и космато тяло на Ролф, чиято глава удобно почиваше в скута на Санди.

Джен нацупи долната си устна и направи гримаса, подхождаща на тригодишно дете, което всеки момент ще ревне.

Отнякъде долетя нещо си и я удари по лицето.

— Ау! — изписка тя и се строполи върху Кели — по вина на удрящото се в лицето й нещо си — като започна безмилостно да се дръгне, докато Кели се сви на дивана, така че между нея и кудкудякащата Салма се образува достатъчно място. Джен съзря отворилата се възможност и тържествуващо намести дупето си там.

В същия този момент Ролф — надушил свободна храна — скочи от креслото, което споделяше със Санди и се втурна след една изпусната бисквитка, използвайки корема на приятелката ми за ракетна площадка.

— Ролф! — сопнах се аз, виждайки Санди да прави мъчителна гримаса, след като кучето прегази корема й.

— Няма нищо, всичко е наред! Добре съм! — изпъшка Санди, останала без дъх, и размаха ръка като дори се опита да се усмихне.

Мрази да „създава грижи“, както сама се изразява. Ако играеше вместо Дрю Баримор във филма „Писъци“, на края щеше да лежи в локва от кръв и да шепне: „Нищо ми няма, добре съм! Честно! Само някаква драскотина!“

— Готово, давай касетата, Кло, и да пускаме филма — казах аз, надигнах се от креслото и коленичих пред видеото. — Та колко страшен е този филм?

— Татко каза, че е по-страшен от „Проклятието Блеър“ — отвърна Кло. — Но чакай малко, Али, ти не ми отговори на въпроса.

— Кой въпрос?

В главата ми беше пълна каша, откакто се върнах от училище следобед. Първо ходих да пазарувам и накупих достатъчно бисквитки, сосове и кола, за да бъдат доволни приятелките ми. След това трябваше да възпра семейството си да не ги омете предварително. И въпреки че татко е много точен, що се отнася до моментите, когато ни е ред да каним гости, ми отне известно време да ги прогоня от дневната, преди Санди, Кло и останалите да позвънят на входната врата.

— Преди да дойде Джен, те попитах за Кайра, помниш ли? — каза Кло. — Как върви проектът ви по история с Кайра?

Бррр. Това ли било.

Добре си бяха Кло, Джен, Кели и Салма.

От самото начало се отърваха от този проект, защото бяха предложили да помагат за грима и гардероба на актьорите в пиесата. Доста сладка работа, ако питате мен. Докато аз и Санди трябваше да търпим Кайра и да прекарваме плътно с нея и с купчината плакати часовете по история. Театралната трупа започваше представленията от понеделник нататък и трябваше да се скъсаме от работа, за да приключим всичко навреме. Ето защо мис Томсън ни позволи да ползваме за тази цел нейните часове и помоли останалите учители да ни пуснат свободни в петък следобед.

— Добре… върви — безразлично вдигнах рамене, като избегнах погледа на Санди. Усещах как си мисли, че трябва да им кажа истината. — Ама хайде да не си говорим за досадни неща. Да пускаме филма!

— Стига де, Али — каза Кели. — Кажи си! Нали вече ти разправихме колко ни издразни тя днес в часа на мистър Матюс, когато започна с нейния глупав, префърцунен, „льо-ля-лъо“ френски акцент.

— О, господи, дааа! — полуизпъшка, полуизкиска се Джен. — Дали се опитваше да се подиграе с мистър Матюс, или просто се надяваше да го впечатли, или какво ли?

— Хайде, Ал — придумваше ме Кло, — вие двете със Санди я познавате по-добре от нас. Даже трябваше да я изтърпите да идва у вас, за да работите по проекта, нали? Що за момиче е? Наистина ли е толкова умна, или е напълно луда, или какво?

— Вижте, не ми се говори за нея — измрънках.

Освен всичко друго, не исках да изневеря на решението си да не се оплаквам.

— Охоо, опитваш се да я защитаваш ли? — изкикоти се Кели. — Тя ли е сега най-добрата ти приятелка?

Тя? Шегуваш ли се?! — изръмжах. — По-скоро ще се хвана да чистя кенефите в училище с четката си за зъби, отколкото да съм приятелка с Кайра Дейвис!

Дотук с моето решение.

— На кого се зъбиш, Али?

На вратата седеше Лин, а на лицето й беше изписана най-презрителната й физиономия на изключителна и най-голяма сестра.

Господи, наистина пощурявам, когато Лин върши такива неща. Преди всичко си мислех, че вече е излязла (Роуан беше в стаята си горе, слушаше музика и правеше поредния си вехтошарски шедьовър, докато татко и Тор се сплотяваха, гледайки повторение на „Извънземното“ на стария портативен телевизор в татковата спалня). От друга страна, Лин винаги пазеше високомерния си тон на изключителна най-голяма сестра за случаите, когато приятелките ми идваха на гости. Но най-дразнещо от всичко беше, че на нея й бе лесно да направи нагъл коментар, при положение, че не й се налагаше да прекара последните дни в тесен контакт с Кайра Дейвис, която да й нарежда: „Не, Али, това фотокопие е твърде неясно. Направи го отново!“, както и „Не оцветявай така тази снимка — изглежда идиотска!“.

А аз бях добра, търпелива и не се оплаквах, както си бях обещала, въпреки не малката госпожица Знам-Всичко ходеше по нервите ми толкова усилено, че беше застрашена да набутам лицето й в копирната машина.

— Не се зъбя, дебатирам — спокойно се опитах да отвърна с любимата фраза на баба.

— Така ли? Ами, добре! — изръмжа Лин и си облече якето.

Изведнъж си представих хубавото лице на сестра си, също така размазано във фотокопирната машина.

Почувствах се по-добре.

— Това трябва да е Алфи… — измърмори Лин под носа си, когато на вратата се позвъни.

Езикът ми се върза на панделка и усетих, че температурата на лицето ми се покачва до един милион градуса — отчасти заради гнева ми към Лин, която ми съскаше и ме излагаше пред приятелките ми, отчасти, защото Алфи се намираше някъде наоколо…

Точно в този момент се разсеях и безкрайно се развеселих при вида на Кло, която правеше муцуни и имитираше дразнещата ми сестра. Но скоро след това бързо спря, защото Лин отново се появи на вратата.

— Още една гостенка — обяви тя, преди да отлети за някъде. С Алфи…

Санди, Джен, Кло, Кели, Салма… не чакахме други „гостенки“.

— Здрасти. Нали не съм изпуснала началото?

Шест усти едновременно зяпнаха при вида на Кайра и безсрамната й муцуна.