Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Stone, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
2,7 (× 3 гласа)

Информация

Сканиране
vens (2014)
Разпознаване и корекция
3Mag (2015)

Издание:

Адам Робъртс. Камъкът

Английска. Първо издание

ИК „ИнфоДАР“, София, 2004

Редакторски екип: Юлия Петкова и Милена Иванова

Дизайн на корицата: Бисер Тодоров

Предпечатна подготовка: Таня Петрова

ISBN 954-761-133-X

 

First published in Great Britain in 2002

ISBN: 0-57507-063-3

История

  1. — Добавяне

3-ти ден

Скъпи камъко,

Искаш ли днес да поговорим за теб? Да? Знаеш ли, сигурно знаеш, че ти си донесен в този затвор също като мен? Затворът бил построен преди сто или повече години за друг престъпник, едно друго статистическо изключение. Не знам къде е той/тя сега. Но те са построили затвора във възможно най-отдалеченото и недостъпно място. Ето какво направили.

Избрали една звезда в най-отдалечените простори на т’Т, която да няма обитаема планета. Звездата била обградена само от няколко скалисти астероиди и една планета от желязо, без атмосфера. Намира се близо до мястото, където Великата гравитационна просека граничи с Гьола, но освен това няма нищо друго забележително или заслужаващо внимание относно звездната среда. Тази звезда си има означение, въпреки че не мога да ти го цитирам. По принцип сега тя е известна като звездата-затвор, защото тук се намира затворът. Най-близката съседна система е Дъжд.

Преди сто години, движейки се със скорост, по-бърза от светлината, те пристигнали на това място. Останали в орбита около планетата и там построили космически кораби и орбитални платформи. С тяхна помощ разрушили единия от астероидите и временно го оформили като две куки от свръхплътна материя. Поради огромната си маса за кратко време куките съсредоточили в себе си гравитация, преди други атомни сили да разрушат този ефект. С помощта на тези гравитационни инструменти, строителите изрязали от желязната планета една куха сфера с диаметър от около един километър. Този кух глобус от желязо и никел бил обработен и приспособен, в него били поставени врати, а някои от вътрешните детайли били моделирани и запълнени. Вероятно тъкмо на този етап, скъпи камъко, ти си бил внесен вътре. Сигурно са те взели от повърхността на мъртвия свят, където в продължение на милиони години гравитационното притегляне е местело безбройни късчета скала напред-назад в сухите, подобни на океански дъна падини, докато накрая отломките се превръщали в гладки и кръгли камъчета. (Така си представям нещата аз, нали разбираш. Няма как да бъда напълно сигурен.) А може да си бил оформен и от самите строители, скъпи камъко, може те да са накарали Хауд-машините да изрежат обикновени късчета астероидна скала и да окислят повърхността им, за да се получи онзи тъжен, суров и износен вид, който имаш. Не знам. Но със сигурност ти си бил донесен и поставен в сферата, заедно с цялостния пълнеж за покриването на ядрените реактори и мощните компютри и процесори, които обслужват ежедневните функции на затвора. След това вътрешността на сферата била подходящо оформена като пейзаж. Добавили водата, като накарали реката да се придвижва от езерото през миниатюрните хълмове и обратно до него посредством помпи. Поставили пластмасовата трева и фалшивите пластмасови дървета. Както и синята пластмасова облицовка, която придава на небето яркия му цвят.

И после затворът бил спуснат във вътрешността на самата звезда, но не много навътре, защото искали гравитацията на звездата да прави така, че тревата да е „долу“, а таванът — „горе“. Само няколко километра навътре. Според мен това е била най-сложната част. Топлината в тялото на една звезда е достатъчно голяма, за да стопи и изпари всяка обикновена материя. Но какво е топлината? Това са атоми и частици, които се движат с все по-нарастваща възбуда. Топлината топи и разлага материята, тъй като частиците са толкова енергични и се блъскат наоколо толкова ожесточено, че разкъсват връзките в структурите. За да постигнеш изолация от топлината, трябва да направиш връзките много здрави или пък да накараш горещите атоми да се движат в друга посока, да пренасочат, така да се каже, мощта на своето движение. Точно това правят машините, монтирани в стените на затвора. Посредством ленти от плътна материя, увити около него, те осъществяват определена гравитационна интерференция. В резултат на това огромната топлина на звездата бушува наоколо, нещо като попътна квантова струя, но затворът остава хладен.

При това, ако в стените на затвора не бяха поставени нарочно оформени дупки, изолацията щеше да е толкова ефективна, че всички вътре да замръзнат. Можеш ли да си представиш? Да замръзнат сред цялата тази горещина! Затова строителите осеяли изкуственото небе с отвори, поставени на равни отстояния и ги оформили като петолъчни звезди. Тези отвори, които достигат няколко метра в диаметър, имат стеснения, за да пропускат само малък поток фотони от звездните огньове навън. Вратите им са магнитни. По този начин се осигурява светлина и топлина за изкуствения свят вътре.

На самия връх на изкуственото небе е главният вход. На всеки четири месеца този портал се отваря и се затваря в един перисталтичен ритъм на магнитна компресия. Оттук влизат нови посетители, нови затворници и надзиратели, а също така напускат стари посетители и надзиратели (но никога затворници). Именно през тази дупка в небето преминах аз, обвит в пяна за дълбокия Космос и паднах право във водата долу.

И тъй, кухият глобус бил спуснат в пламтящата материя на малката звезда и потънал в плазмата на предварително определената дълбочина. Сега той се носи там. Седем големи двигатели, закрепени на външната обвивка, го балансират подобно на подводница във внушително море от пламъци. Затворът е съществувал в продължение на много десетилетия и ще продължи да съществува. В момента, обаче, той съществува само за да приютява мен. Навярно строителите са се ласкаели от мисълта, че никой няма да може да избяга от него. Че кой би могъл да прекоси ограждението от звездна плазма и огън, а след това да навлезе в огромния студ на дълбокия Космос? Кой би могъл да избави затворник, поставен в такава изолация?