Адам Робъртс
Камъкът (27)

1-ви ден

Скъпи камъко,

Аз отидох на Ну Хирш и това вбеси моето ИИ. Взех Клабиер със себе си и това го вбеси още повече. Защо се обвързваш? Какво ще спечелиш, като водиш този човек със себе си? Тя може само да ти пречи, да те предаде, да провали всичко.

Не му обърнах внимание. Клабиер и аз правихме любов още един път. Тя притисна свитите си юмруци към корема ми, докато ме възсядаше. После се изкачихме в орбита и се приготвихме за пътуването в Космоса.

Ако й кажеш за мисията си, предупреди ме ИИ-то, което звучеше все по-заядливо в главата ми, само ако й кажеш — ще бъдеш изоставен.

— Изоставен, — повторих учудено аз.

Координатите ти ще бъдат предадени на „полицията“. Навсякъде около теб има граждани на т’Т и всеки един от тях може да се превърне в агент на „полицията“. Ще бъдеш заловен за минути. Разбираш ли? Минути!

— Ти ме заплашваш — забелязах аз.

Изобщо не те заплашвам, отговори то. Такова беше нашето споразумение, когато те освободихме от затвора. Помниш ли? Спомняш ли си го изобщо?

— Няма да кажа нищо на Клабиер — казах аз. — Помня споразумението, което сключих.

Не стой прекалено много на Ну Хирш, каза ИИ-то и заплахата в изкуствения му глас ставаше все по-явна. Това също може да бъде сметнато за принципно нарушаване на споразумението.

Не отговорих нищо. Хрумна ми, че ролята на моето ИИ се беше променила. То не действаше вече като мой съветник и помощник, а като пряк агент на моите работодатели, които и да бяха те. Виждаш ли, скъпи камъко, предвид ограниченията на дълбокия Космос, не беше възможно моите работодатели да се свързват с мен директно, така че в известен смисъл беше логично да си назначат представител.

Тогава пяната се разля около мен и всичко потъна в мрак.