Към текста

Метаданни

Данни

Серия
В смъртта (24)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Innocent in Death, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 31 гласа)

Информация

Сканиране
gaytanka (2010)
Корекция
ganinka (2014)

Издание:

Нора Робъртс. Невинни в смъртта

ИК „Хермес“, Пловдив, 2007

Редактор: Петя Димитрова

Коректор: Ивелина Йонова

ISBN: 978-954-26-0559-1

История

  1. — Добавяне

9.

Ако погледите можеха да убиват, този, който властната секретарка хвърли на Ив, би я повалил на място. Но тя оцеля и когато влезе, откри Майра на бюрото й.

Както винаги, тя изглеждаше спокойна и сериозна. Черната й коса беше пораснала и небрежно къдрава. Ив не я бе виждала с тази прическа преди. Винаги потръпваше при подобна промяна, която се сблъскваше с представите й за човека.

Бе младежка, спортна прическа, придаваща на прекрасното лице на Майра по-младежки вид. Днес бе облечена с един от красивите си костюми, в цвят, който Ив би нарекла сив, но върху нея изглеждаше като проблясваща мъгла и правеше нежните й сини очи някак по-дълбоки.

Беше го съчетала със сребърни бижута; спирали на ушите и верижка с прозрачен камък в гравиран обков.

Дали Рурк би одобрил подобен тоалет като подходящ за телевизията, запита се Ив. Според нея бе съвършен.

Майра се усмихна:

— Съжалявам, не успях да прочета докладите.

— Все пак ме вмести в графика си — помоли я Ив.

— Винаги намирам начин да ти отделя малко време. Ще ме запознаеш с най-важните факти — продължи жената, стана и се отправи към автоматичната готварска печка. — Труден случай?

— Като повечето.

— Изглеждаш доста уморена.

— Направо съм доникъде. Жертвата е учител по история в частно училище. — Разказа всичко, което бе открила, докато Майра програмираше любимия си билков чай.

Тя й посочи един стол и сама седна на друг, след като й подаде чаша.

— Отравянето е хладнокръвно деяние — отбеляза Майра след първата глътка чай. — Убиецът остава с чисти ръце, не е нужен физически контакт. В повечето случаи няма никаква страст. Често това е женски метод. Разбира се, невинаги.

— Не мога да открия ясен мотив. На първо място засега е версията за убийство с цел да замълчи. Предполагаме, че е знаел за слабостта на свой колега към сексуални авантюри с учителки и майки на ученици.

— Което е потенциално основание за дисциплинарно наказание, дори за уволнение. Но чак пък отравяне с рицин… — замислено каза Майра. — Малко старомодно и дори екзотично. Не е толкова сигурно, колкото други средства, но е лесно за добиване, ако човек има известни научни познания.

— Оказало се е доста ефективно — поясни Ив.

— Да, разбира се, че може. Значи убийството е било планирано и извършено в най-подходящия момент. Не е било импулсивно деяние или проява на ярост. — Крепейки чинийката на коляно с възхитителна и озадачаваща лекота, Майра продължи: — Възможно е убиецът вече да е разполагал с отровата и това да е бил най-лесно приложимият метод за него. Съдейки по това, което ми каза, жертвата не е осъзнавала, че се намира в каквато и да е опасност. Не е била обект на заплахи или гняв.

— Просто е следвал навиците си — потвърди Ив. — Нито един от хората, които са били близки с него, не спомена за някакви противоречия.

— Убиецът вероятно е таял това негодувание и гняв, докато е водел нормалния си живот. Предвидил е подробностите, избрал е начина. Гледал е на убийството просто като на задача, която трябва да бъде изпълнена. Не е било нужно да вижда как жертвата умира, да разговаря с нея в последния й час. Не го е било грижа, че има голяма вероятност трупът да бъде открит от деца. — Майра помисли още минута. — Ако е родител, това би означавало, че е с каменно сърце. Ако е учител, този човек гледа на децата, сякаш са предмети, а не човешки същества. Общува с тях по задължение, без емоции. Имал е ясна цел и е използвал ефективно средство, за да я постигне с минимално усилие.

— Не е търсел известност и слава, не е психопат.

— Не е. Извършил го е човек, свикнал да спазва график и да работи по установен ред.

— Отново ще прегледам информацията за преподавателите и за помощния персонал. В образованието всичко е разчетено с графици, доколкото си спомням. Някой, който е вътре в системата, би имал по-ясна представа за програмата на жертвата. — Ив стана и направи няколко крачки. — Освен това е трябвало да бъде там. Никой няма да заподозре човек, който се е явил на работа и изпълнява задълженията си. Когато родител влезе с дете, за да остави нещо или да се срещне с някого, името му се вписва в регистъра. И убиецът би трябвало да съобрази, че ще надникнем там.

— Възможно ли е някой да е проникнал в сградата, без да се регистрира? — заинтересува се Майра.

— Винаги има начин, ще проверим. Но тази версия не ми допада. — Ив седна отново и нервно се залюля, което накара Майра подозрително да се вгледа в нея. — Така името остава извън регистъра, но е по-рисковано от влизане по нормалния начин. Рискът при убийство е неизбежен, но както ти каза, извършителят е бил пресметлив. Обзалагам се, че кучият син е засякъл предварително колко време ще му отнеме всичко. — Пъхна ръце в джобовете си и вяло поклати глава: — Както и да е, благодаря за времето, което ми отдели.

— Ще прочета материалите и ще ти дам по-подробен профил и мнение.

— Ще ти бъда признателна — продума Ив и стана.

Майра я огледа проницателно от глава до пети. Накрая попита:

— Е, кажи ми сега какво те мъчи.

— Току-що извърших убийство. Без никакви следи.

— Нямаш ли ми доверие, Ив?

Това бе въпросът, който й бе задал Рурк предишната вечер, с почти същото търпение. Остана поразена. Дишането й се учести, преди да го овладее.

— Има друга жена — промълви тя.

Майра познаваше душата на Ив достатъчно добре, за да разбере, че е нещо дълбоко лично, без никаква връзка с убийството.

— Седни.

— Не мога, не… Появи се жена, която е познавал в миналото, имали са връзка. Може би я е обичал. Мисля, че чувствата му са били силни. Господи! Тя се опитва да се върне в живота му, а той е… Не зная какво да правя! Оплетох конците. И не преставам да ги оплитам.

— Мислиш, че ти е изневерил?

— Не. — Стресната от въпроса, Ив потърка слепоочието си. — Разбираш ли, част от мен иска да каже: „Все още не“. А останалата крещи: „Глупости, той не е такъв!“. Но тя е тук и не е… като другите.

— Ще изтъкна, че моето лично и професионално мнение е, че Рурк те обича толкова, че в сърцето му няма място за друга. И съм съгласна, че изневярата е напълно чужда за мъж като него. Не само заради тази любов, а защото уважава и теб, и себе си твърде много. А сега ми разкажи за жената.

— Красива е. Прелестна. По-млада, по-хубава и по-изтънчена от мен. Има по-големи гърди. Зная, че звучи глупаво.

— Определено не. Вече истински я мразя.

Ив се засмя, но една сълза се отрони от окото й и тя светкавично я изтри.

— Казва се Магделана. Той я нарича Маги… понякога. — Притисна ръка към корема си. — Гади ми се. Нямам апетит и не мога да спя.

— Ив, трябва да поговориш с него за това.

— Вече го направих, но разговорът ни се въртеше в кръг и взаимно се ядосвахме. Не зная как да работя при това положение. — Разкъсвана между отчаяние и страх, Ив зарови ръце в косите си. — Не зная доколко са били обвързани. Съмърсет ми каза, че е опасна.

— Съмърсет ли? — учуди се Майра.

— Да. — Изненадата в гласа на психоложката почти я накара да се усмихне. — Истински удар, а? Предпочита мен пред нея, защото е по-безопасно за Рурк. Поне сега е на това мнение.

— Не съм никак изненадана. Защо казва, че е опасна?

— Твърди, че е използвачка. Хладнокръвно зарязала Рурк преди дванадесет години.

— Доста отдавна. Бил е много млад.

— Да. — Ив кимна, сигурна, че Майра разбира. — Но болката е по-силна, когато човек е млад и все още не е изградил защитна броня. Виждаш ли, тя го е зарязала! А това е по-лошо, защото за него връзката им е нещо недоизживяно. Не е стигнала до естествения си край. Тази жена просто си е тръгнала, а сега решава да се върне. — Приседна на ръба на стола. — Бяхме в луксозен ресторант. Рурк имаше бизнес вечеря, за която закъснях. Поех този случай, увлякох се и нямах време да се преоблека, така че отидох… знаеш как. Тя го повика по име, той се обърна и я видя — блондинка. С червена рокля. Само за миг зърнах нещо в погледа му. Не е гледал никоя друга както мен, а този път погледна нея по същия начин. Стана за секунда, дори по-кратко. Но го забелязах.

— Не се и съмнявам.

— Между тях има страст. Усещам го.

— Спомените, Ив, имат мощна сила. Знаеш това. Но споменът за стари чувства не прави човек склонен към изневяра.

— Обядваха заедно — продължи Ив. Майра я погледна изпитателно. — Откровен е за всичко. Не увърта и няма намерение да върши нищо зад гърба ми. Каза, че го е помолила за бизнес съвет. Но тя твърди… Дойде в офиса ми.

— Дошла е при теб! — Психоложката едва прикри удивлението си.

Ив отново изпита нужда да стане и да се раздвижи.

— Искала да ме почерпи питие и да си побъбрим. Усмихната до уши ми предложи да бъдем приятелки. Но личеше, че не е искрена и крои нещо. Господи, звучи глупаво!

— Не е така — увери я Майра вече със спокоен, овладян тон. — Свикнала си да долавяш неизреченото, дори когато е нещо толкова лично. Не грешиш.

— Добре — въздъхна Ив. — Пробваше ме, подхвърляше малки ехидни намеци. Изрази се така, сякаш ще работят заедно. Разиграваше ме и не намерих начин да я изритам от своята територия.

— Колкото и голямо удоволствие да ти достави това, няма да реши проблема ти. Рурк трябва да направи нещо. Сподели ли му, че се чувстваш наранена?

— Вече изпаднах в достатъчно глупаво положение. Той не е виновен за нищо. Факт е, че имат общи спомени и в миналото са изпитвали страст един към друг. Това не може да се промени. Тя го знае и ще го използва. Тогава… Мисля, че ще бъде принуден да избира.

— Съмняваш ли се в любовта му към теб?

— Не, но първо се е влюбил в нея.

— Искаш ли съвет от мен?

— Мисля, че би трябвало, след като стоварих всичко това върху плещите ти.

Майра стана и хвана ръцете й.

— Прибери се у дома и поспи. Вземи нещо, ако е нужно, но няколко часа сън ще ти се отразят добре. После кажи всичко на Рурк. Сподели, че се чувстваш глупаво, че си наранена и знаеш, че той няма никаква вина. Чувствата невинаги водят до нещо разумно и логично. Затова са чувства. Ти си човек, имаш право на тях, а той има право да знае какво те терзае.

— На теория звучи добре — съгласи се Ив. — Но дори и да събера смелост, не мога днес. Имам уговорка с Надин за тази вечер, по дяволите!

— О, разбира се. Премиерата на „Сега“. С Денис ще те гледаме. — Майра стори нещо, което правеше рядко, а Ив не го позволяваше почти никога. Погали косите й, наведе се и я целуна по бузата. — Ще бъдеш страхотна, а когато свърши, ще се наспиш добре през нощта и после ще поговориш с Рурк. Може би наистина трябва да направи избор, но всичко, което чувствам и зная, ме кара да бъда сигурна, че ще избере теб.

— Тя говори френски и италиански — съвсем неуместно уточни Ив.

— Кучка!

Тя успя да се засмее, а после направи нещо, което никога не бе правила. Допря глава до челото на Майра и затвори очи.

— Добре — каза тихо. — Добре.

 

 

След като бе дала воля на всичките си напиращи емоции, вече се чувстваше много по-спокойна, въпреки главоболието.

Когато се върна в отдела, завари партньорката си на бюрото й в общото помещение да разговаря с дребничка тъмнокоса жена. Пийбоди я потупа по рамото и стана.

— Ето я и лейтенант Далас. А това е Лейна Санчес. Вече поговорихме. Може би е най-добре да отидем в стаята за отдих.

Когато Лейна се изправи, Ив забеляза, че е в напреднала бременност.

— Реших, че трябва да дойда — обясни тъмнокосата жена с пресипнал глас и лек акцент. — Чух се с Хали, след като сте разговаряли с нея. Детектив Пийбоди ме разпита в деня… когато умря Крейг. Затова дойдох при нея.

В стаята за отдих на маса в ъгъла седяха Бакстър и Трухарт — опитният полицейски служител и новакът. Срещу тях стоеше смутен слаб младеж със слънчеви очила.

„Наркоманче“, реши Ив. Може би някой от информаторите на Бакстър. Напрегна паметта си да си спомни върху какъв случай работеха двамата, докато Пийбоди предлагаше на Лейна нещо за пиене.

„Убийство в бар“, сети се Ив. Турист, който май се бе опитал да изиграе някого в едно от свърталищата на престъпници в Ню Йорк.

Погледът на Бакстър се спря на нея твърде кратко, но издаде, че момчето има гореща информация, която ще даде тласък на разследването.

Поне някой бе имал късмета да попадне на ценна следа.

Реши да пийне вода, защото кафето от автомата бе отвратително. Когато седна, остави Пийбоди да задава въпросите.

— Наистина оценяваме доброволното ти съдействие, Лейна. Лейтенант, тя е дошла с метрото. Обещах й, че ще изпратим някого да я откара до дома й. Нали ще уредим това?

— Няма проблем.

— Лейна, ще разкажеш ли на лейтенант Далас онова, което каза на мен?

— Добре. Понякога работя частно за Хали — обясни тя. — Зная, че ви е казала, макар да не е редно. Но парите не са излишни, а Хали е много добра с мен. Довери ми, че сте я посетили и какво сте говорили.

— Ще ми разкажете ли всичко, госпожо Санчес? — попита Ив.

— Да — кимна Лейна. — Първо исках да потвърдя, че онази сутрин се срещнахме в кухнята. Пийнахме кафе, поговорихме за някои промени в менюто, просто като приятелки. — Размърда се на стола и сложи ръка на издутия си корем. — Хали каза, че сте задавали въпроси за господин Уилямс и дали… дали между тях е имало нещо лично. Разбира се, Хали не се интересува от мъже по този начин. Поговорихме и за нещо, което не ви е доверила, защото ми е приятелка.

— Имало е нещо лично между вас и господин Уилямс?

— Не. — Лейна се изчерви и стисна в шепа малкия сребърен кръст, който носеше на врата си. — Не, не. Аз съм омъжена. Това означава, че има граници, които не бива да бъдат прекрачвани. Поне според мен и съпруга ми. За господин Уилямс границите не са толкова ясни. Флиртуваше с мен. Беше смущаващо, предвид положението ми, но ми се струваше безобидно. Но веднъж той ме докосна. Сложи ръка на гърдите ми.

Ив изчака няколко мига и я подкани с поглед да продължи.

— Ударих го по ръката с лъжица! — троснато отвърна Лейна, изпълнена с възмущение. — Доста силно. Но това му се стори забавно. Не казах на съпруга си, той не би го възприел като шега. Не го издадох на никого, защото не исках да загубя работата си.

— Продължи ли да ви тормози?

— Покани ме на вечеря, искаше да пийнем и после да ме замъкне в леглото си. Отново ме докосна… Този път го зашлевих през лицето. Не се отказа. Трябваше да докладвам за него, зная… Но когато го заплаших, че ако не престане, ще го издам, той само сви рамене. Работил е в училището много по-дълго и по-скоро биха повярвали на него, отколкото на мен. Заяви, че ако се опитам да го натопя, ще бъда уволнена.

— Какво направихте после? — попита Ив.

— Нищо. Срамувам се да го призная, но не предприех нищо. Той излезе от стаята, а аз се опитах да продължа работата си. Но не можах да се сдържа и заплаках. Тогава влезе Крейг и ме видя. Попита ме какво има. Не му казах, но мисля, че се е досетил. Навярно се бе разминал с Уилямс наблизо. Но оттогава той не ме е притеснявал. Мисля, че Крейг го е накарал да ме остави на мира. — Въздъхна и отпи глътка вода. — Трябваше да ви кажа всичко това още онзи ден, детектив Пийбоди. Но не се сетих. Единствената ми мисъл беше, че Крейг е мъртъв. Беше толкова мил. Дори не ми хрумна за тази история.

— Кога точно Крейг ви видя да плачете?

— Преди коледната ваканция. Бяха минали месеци, затова не мислех, че има някаква връзка. Но Хали реши, че трябва да ви кажа, за да узнаете всичко. Дано не се наложи да го съобщите на съпруга ми. Ще ми се разсърди, че съм премълчала такова нещо, и страшно ще се ядоса на Уилямс. Може да създаде проблеми в училището.

— Няма причина да казваме на съпруга ви, госпожо Санчес, но ще ви помоля нещо. Щом сте били жертва на сексуален тормоз от страна на Уилямс, трябва да докладвате. Може би се е държал така и с други. Не бива да продължава да заема сегашното си положение и да се отърве безнаказано. Бихте могли да наемете адвокат и да съдите този мръсник.

— Но кой ще ми повярва? — възкликна Лейна.

— Аз ви вярвам.

 

 

Ив поседя още малко, докато Пийбоди изпрати Лейна и уреди превоза й до дома. Замисли се за Уилямс. Въпреки че досега не бе открито нищо, което да издава, че е склонен към насилие, той бе сексуален хищник. А това не бе твърде далеч от престъплението.

Убиец или не, кучият син си заслужаваше някой да му хвърли хубав бой.

Стана точно когато Бакстър се запъти към нея.

— Далас — понечи да я заговори той, но наклони глава и я изгледа изпитателно. — Сестричке, изглеждаш така, сякаш са ти потънали гемиите.

— За теб съм лейтенант, не съм ти сестра! — тросна се тя.

— Добре, но наистина изглеждаш ужасно. Напредваме със случая „Баристър“.

— Туристът от Охайо, нали?

— От Омаха, но все едно. Съвестният гражданин, когото Трухарт отиде да изпрати, се отзова като свидетел.

— От твоя контингент ли е?

— Да, стар познайник. — Бакстър се настани върху масата. — Важното е, че е видял всичко, а се е скатавал ден-два, преди да ми се обади. Жертвата слязла в подлеза под Бродуей и Тридесет и осма. „Огънят на ада“, нали го знаеш онзи бар.

— Да, садо-мазо обстановка, богат каталог с услуги. Всяка вечер се извършват мними жертвоприношения на хора. Хубаво място за отдих след тежка смяна.

Бакстър се усмихна.

— Идеално е за теб. И така, жертвата влиза, със скъп часовник, лъскави обувки и тежкарска походка. Наема си робиня и плаща луксозен пакет.

— Луксозен ли? — намръщи се недоумяващо Ив.

— Да, включва вериги, камшици, тапи за уста в различни цветове, белезници, ремък и нашийник.

— И никакви костюми?

— Костюмите са част от суперлуксозния пакет. Но туристът се спрял на бара да се поперчи пред тълпата. Искал да се надруса, преди да се уедини с трофея си, и се обърнал към Сайкс. — Бакстър не бе придирчив към кафето, колкото Ив, и въведе кода си в автомата. — Ще пиеш ли?

— Не, мога да живея и без тази гадост от кал и пикоч.

Бакстър я изгледа леко учудено и продължи:

— Та онзи тузар си иска безплатна мостра, представяш ли си, преди да плати. Сайкс му казва да се разкара, но пичът упорства. Имал предостатъчно за харчене, но първо да опитал стоката. Смушква Сайкс, изважда пачка. „Дай да пробвам и ако ми хареса, ще поръчам цял пакет.“ Тогава Сайкс, който вече е на няколко безплатни дози, отвръща: „Ще ти дам да пробваш, шибаняко, да видим как ще ти хареса това.“ И го наръгва двадесетина пъти с джобното си ножче.

Ив изчака, докато Бакстър отново се намести върху масата.

— Дал му е добър урок.

— Да. После Сайкс изнесъл трупа от клуба и го стоварил до стълбите на подлеза откъм Бродуей. Там бил намерен от две празноглави колежанчета, тръгнали да търсят подземни развлечения.

— А знаеш ли къде да намериш Сайкс? — попита Ив.

— Има още две бърлоги, освен адреса, на който е регистриран. Ще го потърсим първо там. Не ми се иска да пращам малкия под земята. Там долу е същинска джунгла.

— Както и да е. Приключете случая.

— Реших да позволя на Трухарт да води разпитите, след като пипнем Сайкс. Да се пробва в играта.

Ив се замисли за Трухарт, младежа с детско лице. Може би наистина бе добре за него, а и Бакстър нямаше да допусне нещо да се обърка.

— Ти решаваш. Докладвай на отдел „Наркотици“, след като затвориш клуба. Могат да повдигнат каквото искат обвинение. Но първо се погрижи да бъде заведено дело за непредумишлено убийство.

— Такъв е планът. А, щях да забравя — стискам ти палци!

— За какво? — изуми се Ив.

— Успех довечера в „Сега“, шоуто на Надин!

— Господи! — Това бе единственото, което Ив можа да каже, преди да се отправи към вратата.

 

 

Откри Пийбоди до автомата за напитки и пакетирани храни в далечния край на общото помещение, докато разглежда съсредоточено асортимента.

— „Енерджи“ или „Гу-Гу“ — тюхкаше се Пийбоди. — Разбира се, „Енерджи“ е с балансирано съдържание на хранителни вещества, а „Гу-Гу“ е страхотен и ще ми достави огромно удоволствие, преди да ме обземе чувство за вина. Кое да избера?

— Ще предпочетеш фалшивия шоколад с подсладители. Защо да се измъчваш? — разпери ръце Ив.

— Моля те, лейтенант, това е процес. А самоизмъчването е част от него. Спирам се на „Гу-Гу“. Искаш ли и ти?

Ив всъщност искаше шоколадчето, което бе скрила в офиса си, но то бе изчезнало.

— Да, по дяволите!

Докато автоматът изреждаше съдържанието на „Гу-Гу“ и енергийната му стойност, тя изпита желание да го удари с юмрук. Но след малко двете стояха и с наслада хапваха от шоколада.

— Искам Уилямс да бъде привикан тук за разпит. Ще изпратим две ченгета със страховит вид да го доведат от училището.

— Добра идея. Ще затрепери от страх, но както сама каза, нямаш време да отидеш лично.

— Ще запазим за разпита стая В. Бакстър и Трухарт ще доведат заподозрян. Ще им оставим А.

— Зная кои са идеалните двама полицаи.

— Изпрати ги. — Ив намръщено сведе поглед към шоколада. — Не ти ли се гади малко от тези неща?

— О, да, но и това е част от тръпката — отвърна усмихнато Пийбоди.

Ив й подаде последното парче.

— Доизживей си мига. Междувременно аз ще се опитам да издействам друга заповед за претърсване на жилището на Уилямс, да видим какви електронни играчки си има.

Тя се свърза със заместник-прокурор Шер Рио и узна, че привлекателната блондинка вече е в сградата. Срещнаха се в офиса й, където поне кафето бе превъзходно.

— Знаеш ли — започна Рио, — човек очаква нещата да са по-спокойни при такова време. Но въпреки студа, поледицата и вятъра хората продължават да изнасилват, да ограбват и да изкормват себеподобните си. — Отпи глътка кафе. — Това ме кара да изпитвам странна гордост, че съм нюйоркчанка.

— Не допускаме лошото време да ни попречи да си причиняваме зло. Е, сега за моя убит учител… — Осведоми я за развоя на разследването и поиска съдебна заповед за претърсване.

— Санчес ще подаде ли оплакване?

— Не се знае. Точно сега е разтревожена, че ако съпругът й разбере, ще пребие Уилямс. Но дойде тук и откровено разказа всичко. Този тип търси плячка в училището.

— Подозираш ли, че преследва и ученички? — попита Рио.

— Засега няма данни за нещо подобно, но не е изключено. Предполагам, че нашата жертва е поговорил сериозно с него. Иначе Уилямс не би престанал да тормози Санчес. Други показания сочат, че Фостър го е хванал в крачка с жена, с която не бива да има връзка. Училището е престижно, чисто и лъскаво, носи добър доход и много привилегии. Но то е и място, където мъж като Уилямс никога не би останал на сухо.

— Господи! — Рио допи кафето. — Защо аз не мога да си намеря такъв симпатяга?

— Може би ще го изправиш пред съда и ще го пратиш в затвора, а после ще си пишете.

— О, дано.

— И така, ако жертвата е заплашила Уилямс, че ще загуби положението, което заема, може би той е решил да ликвидира заплахата.

— Няма прояви на насилие, криминално досие и граждански искове срещу него, нали?

— Все пак човек трябва да започне отнякъде. Достатъчно основание е за съдебна заповед — настоя Ив.

— Може би. Мога да я уредя — реши Рио. — Но фактът, че онзи тип е мръсник, не го прави убиец. Намери ми нещо, което да говори, че е такъв.

Преди да излезе, Рио й намигна:

— Впрочем с нетърпение очаквам да те гледам при Надин довечера.

Ив само въздъхна в отговор и отпусна глава на ръцете си. Постоя така, после се свърза с Фийни, неин приятел и шеф на електронния отдел.

Лицето му се появи на екрана, беше доста сбръчкано, с торбички под очите. Посивялата му коса стърчеше във всички посоки.

— Трябва ми човек от отдела ти за специална задача — каза Ив. — Тъй като Пийбоди не ме е ядосвала днес, бих искала Макнаб, ако можеш да го пуснеш. Оглед на жилище. Съдебната заповед ще пристигне всеки момент.

— Кой е умрял? Познавам ли го?

— Учител от частно училище. Отровен е с рицин.

— Да, да, чух за това. Рисковано е да работиш в образованието. Можеш да вземеш момчето ми.

— Благодаря. И… Абе, Фийни, жена ти правила ли ти е някога сцени заради други жени?

— Какви други жени? — трепна той.

— Ами когато ме обучаваше например и бяхме партньори, прекарвахме доста време заедно — поясни Ив.

— Почакай малко. Ти жена ли си?

Това я накара да се засмее на собствената си глупост.

— Така изглежда. Ще чакаме Макнаб в гаража след петнадесет минути. Благодаря.

Макнаб бе издокаран по последна мода, от дългата лъскава коса до дебелите подметки на лилавите ботуши. Висящото му до глезените палто бе в искрящо оранжево, а шапката на зигзаговидни шарки в два цвята. На ушите му блестяха множество миниатюрни сребристи топчета.

Въпреки ексцентричния си вид, бе ценен кадър в електронния отдел. Имаше сръчни пръсти и проницателни зелени очи.

Той се изтегна на задната седалка, докато излизаха от гаража. По движението, което забеляза в огледалото за обратно виждане, и приглушеното кикотене на Пийбоди, Ив се досети, че Макнаб я гъделичка. Двамата живееха на семейни начала.

— Ако искате да запазите работоспособността на тази ръка, детектив Макнаб, дръжте я далеч от партньорката ми до края на работното време — скастри го Ив.

— Съжалявам. Партньорката ти тотално прекършва волята ми.

— Въздържай се или ще прекърша всичките ти пръсти!

Ив зави и паркира до бордюра.

Кооперацията на Уилямс нямаше портиер, но тя забеляза, че има надеждна охранителна система. Значките и на трима им бяха сканирани, преди външните врати да се отворят и да могат да влязат в малкото фоайе. Там забеляза камери, два стола и изкуствена палма.

— Пети Е — осведоми я Пийбоди.

Качиха се в един от асансьорите и Ив даде гласова команда за петия етаж.

— Доста над жилищния стандарт на Фостър!

— Уилямс е дипломиран учител с близо петнадесет години стаж. Завършил е и магистратура. Възможно е да си докарва четири пъти по-голям доход от жертвата. Да не говорим, че може да припечелва и от частни уроци, пари, които не декларира.

Пийбоди преплете кутрето си с малкото пръстче на Макнаб и го пусна, когато стигнаха до етажа.

— Начало на записа — обяви Ив. — Лейтенант Ив Далас, детектив Дилия Пийбоди, детектив Иън Макнаб, влизаме в апартамента на Рийд Уилямс със съдебна заповед за обиск.

Пребори се с ключалките.

— Макнаб, искам да провериш всички дебити и кредити, кореспонденция, разговори, какво е разглеждал и какво си е купувал. Всичко!

Намръщи се, когато огледа апартамента. Холът не бе много просторен, но по квадратура бе колкото цялата жилищна площ на Фостър. Не можеше да се похвали с особено вълнуващ изглед, но имаше широк воден диван с лъскава черна тапицерия и множество хромирани орнаменти. Забеляза суперинтелигентна система за домашни развлечения, реагираща на настроенията.

Картините по стените бяха сурови и модернистични. Тук кръг, там линия в основните цветове върху бял фон. Прозорците имаха защитни екрани, които бяха включени. Сви в кухненската ниша. „И тук всичко е суперлукс“, помисли си тя. Бяло, черно, червено. Всички уреди изглеждаха бляскави и би се обзаложила, че са ултрамодерни.

— Поеми кухнята, Пийбоди. Ако си играе с отрова, може би проявява глупостта или наглостта да я държи тук. Аз ще се заема със спалнята.

Обстановката бе впечатляваща. Ив предположи, че Уилямс я намира за секси, а нея просто я побиваха тръпки. Леглото бе в центъра на стаята и наподобяваше малко езеро с блестяща червена повърхност, която изглеждащи влажна. От двете му страни бяха постлани две пътеки, имитация на пухкави черни кожи.

Осветеното огледало, поставено под ъгъл на тавана, й се стори смешна парвенющина. Произведенията на изкуството тук бяха черно-бели графики на изключително надарени двойки в различни секс пози.

Повдигна лъскавата червена покривка и откри черни чаршафи, а под тях воден дюшек, който потъваше при натиск.

„Ужас!“, помисли си Ив.

В чекмеджетата на нощното шкафче имаше изобилие от секс играчки и аксесоари. Намери и два пакета незаконни вещества, класифицирани като „средство за дрогиране до безпомощност с цел изнасилване“. Опакова ги като доказателство.

— Много ни улесняваш в тази част — каза тя на глас и застана пред гардероба.

Откри дрехите му за работа от едната страна — два костюма, няколко спортни якета, ризи, панталони. Облеклата за свободното време далеч не бяха така консервативни.

Запита се на кого би харесала гледката на мъж в зряла възраст с черен водолазен костюм. В този миг се появи Макнаб.

— Хей, Далас, трябва да видиш… компютъра! — той замълча и подсвирна. — Леле, секс авантюри! — Разгледа една от графиките в черни рамки. — Тези двамата сякаш нямат кости.

Почеса се по врата и се наведе, взирайки се в картината от друг ъгъл.

— Какво трябва да видя? — попита Ив.

— А? Извинявай, зазяпах се. Сексът очевидно е религия за този приятел. Буди известно възхищение с маниакалната си страст. Прекарва доста време на компютъра си: чатове, сайтове… всичките на сексуална тема. Често си поръчва играчки.

— Е, има доста богата колекция. Включително „Проститутка“ и малко „Зайче“.

Насмешката на Макнаб изчезна:

— Е, това не е за възхищение.

— Попадна ли на някаква кореспонденция с жертвата? — заинтересува се Ив.

— Не, поне на този компютър.

— Проучвания за отрови? Рицин или други?

— Нищо — разочаровано въздъхна Макнаб. — Може би са заровени по-дълбоко, но ще поровя още. Тук са и учителските му файлове. Планове на уроци, дневник с оценки и прочие. Нищо в тях не изглежда съмнително. — Вдигна глава към тавана. — Но там горе има скрита камера.

— Камера ли? — Ив се вгледа в огледалото с присвити очи. — Наистина ли?

— С доста екстри. Да надникна ли?

— Направи го. — Тя влезе да претърси банята. — Стой далеч от шкафчето с играчките.

— Лейтенант, винаги разваляш удоволствието.