Нора Робъртс
Невинни в смъртта (6)

6.

Магделана щеше да закъснее. Рурк помнеше, че в бизнеса тя бе точна като японски влак, но когато срещата бе лична, изпитваше удоволствие да кара мъжа да чака.

Преди време тази игра му се струваше забавна, дори го бе очаровала. Магделана винаги влизаше в ресторант или клуб със забързана походка половин час след уговорения. Лицето й сияеше от смях, но имаше леко виновен израз. Но очите я издаваха: ясно осъзнаваше, че и двамата знаят какво е намислила.

Беше й казал в дванадесет, а бе направил резервацията за дванадесет и половина.

Пристигна с няколко минути по-рано и се настани в сепарето, което го очакваше. Поръча минерална вода. Махна с ръка, когато му предложиха менюто с вината. Нямаше намерение да вдига тост за миналите дни.

Огледа ресторанта и си помисли, че е от типа места, където Магделана се чувства чудесно. А Ив — неловко. Разкошни, изискани заведения, пълни с хора, готови да платят цяло състояние, за да видят и да бъдат видени, докато хапват салати с надути цени.

Все още бе малко сърдит след спора с Ив сутринта. Ако можеше да се нарече спор. Ядосваше го и неодобрението, изписано по лицето на Съмърсет. Мразеше да долавя съмнение и недоверие у двамата, за които вярваше, че го познават и разбират най-добре.

Откъде идваше това недоверие? А този нетипичен пристъп на ревност у Ив? „Внимавай!“, беше го предупредила. При тази мисъл отново се почувства засегнат.

Значи нямаше право да обядва на обществено място с жена, която не е виждал от години? Беше дяволски обидно и завоалираните намеци бяха непоносими. Но бе сигурен, че бързо ще го преодолеят. Най-добре беше да прогони тези мисли, докато обядва с жената, която някога бе изиграла доста важна роля в живота му. А после да изглади отношенията си с онази, която го бе променила завинаги.

Магделана пристигна както някога — забързана, поклащайки ханш и бедра, с развети коси. Със смях влезе в сепарето и закачливо го целуна по бузата.

— Закъснението ми е непростимо.

— И аз дойдох преди малко.

— О! — Тя нацупи устни за миг, но отново избухна в смях. — Наистина твърде добре ме познаваш. — Метна коси назад и му се усмихна дяволито. — Сигурно помниш и какво пия.

— Мартини „Столи“, до горе — каза той на сервитьора. — Сухо. С малко лимон.

— Поласкана съм.

— Имам добра памет.

— А за вас, сър? — попита сервитьорът.

— Нищо друго.

— Веднага ще донеса питието ви, госпожо.

Когато се отдалечи, Магделана повдигна чашата на Рурк и отпи малка глътка.

— Вода?

— Имам срещи следобед.

Тя остави чашата му и игриво потърка ръката му.

— Винаги си вземал работата твърде насериозно. Но това всъщност страшно ти отива. Навремето беше неукротим, а сега? — Облегна се назад и изумрудените й очи заблестяха. — Как е, плейбой? Какво е да бъдеш Рурк — мъжът с неизмерно богатство, влияние и положение?

— Имам всичко, което искам, и съм доволен. А ти?

— Лутам се между минало и настояще, неспокойна и несигурна. Наскоро приключих с втория си брак, за което съжалявам, защото положих адски усилия да го запазя. — Погледна го за миг изпод миглите си. — Разведох се с Андре… или по-скоро той с мен преди години. Решихме да се разделим, но много цивилизовано.

Рурк нехайно отпи вода от чашата.

— Беше цивилизован човек и когато го набелязахме за жертва, доколкото си спомням.

— Сърдиш ли ми се? Все още?

— За какво?

— Е, добре, надявах се да вкарам малко алкохол в кръвта си, преди да подхвана тази тема. Но нека опитаме. — Премести се и седна така, че да бъдат лице в лице. Изумрудените й очи се впериха в неговите. — Много съжалявам за начина, по който сложих край на връзката ни. Просто те изоставих, без да кажа дума.

— И заживя с набелязаната жертва.

— Да — потвърди тя с дълга въздишка. — Навремето ми се струваше по-интересно и изгодно да се омъжа за него, отколкото да го ограбя.

Без да откъсва поглед от нея, Рурк укорително наклони глава:

— И изигра мен вместо него.

— Не исках да се получи така, но в общи линии това стана. Съжалявам.

— Беше много отдавна.

— Няма значение. — Тя отново сложи ръката си върху неговата. — Бих могла да използвам младостта и наивността си като оправдание, но няма да го направя. Постъпих ужасно. Егоистично и безразсъдно.

Замълча, когато сервитьорът донесе питието й и го наля от сребърен шейкър с известна официалност.

— Желаете ли да чуете специалитетите на деня?

„Каква фалшива официалност!“, помисли си Рурк. Театрален диалог, гарниран с пикантни сосове и подправки с екзотични аромати.

Магделана бе със същия парфюм, който бе използвала преди години. Може би запазена марка, а може би съзнателен избор, за да събуди спомените му.

„Наистина беше млада“, помисли си той. Тогава нямаше и двадесет години. Колко ли егоистични и безразсъдни неща бе извършил самият той на същата възраст? Безброй, призна Рурк пред себе си.

Все пак бяха преживели приятни мигове заедно и беше държал на нея. Реши да приеме извинението и да приключи с това.

След като поръчаха, Магделана отпи от мартинито си и очите й отново му се усмихнаха.

— Прощаваш ли ми?

— Да загърбим миналото, Маги. Всичко беше твърде отдавна.

— Близо дванадесет години — съгласи се тя. — И ето, сега седим тук, а ти си жененият.

— Да, женен съм.

— За ченге! — Смехът й бе искрен. — Винаги си бил пълен с изненади. Жена ти знае ли за твоите… занимания?

— Наясно е какъв съм бил преди и какво съм вършил. — При спомена за това гневът му към Ив започна да охладнява. — Вече не се връщам към старите си навици, от доста време.

— Наистина ли? — Тя понечи отново да се засмее, но примигна. — Сериозно ли говориш? Значи си вън от играта? Напълно ли?

— Точно така.

— Винаги съм си мислила, че е в кръвта ти. Аз се отказах, защото беше забавно да разполагам с парите на Андре и да ги харча както пожелая. И то без да е нужно да правя нищо, освен да изглеждам добре и да очаровам с остроумието си. Но не вярвах, че ти някога ще се оттеглиш, по каквато и да е причина. Но предполагам, че жена ти е настояла.

— Почти бях приключил, преди да я срещна. Просто избрах да затворя тази страница, когато се обвързах с нея. Никога не ме е молила.

— Нима? — Не преставайки да го гледа, Магделана прокара аления си нокът по ръба на чашата. — Значи е страхотна жена.

— Да, такава е. Забележителна!

— Не се и съмнявам. Бихме ли си допаднали?

За първи път той се засмя.

— Не. Никак.

— Защо говориш така? — Закачливо го перна по ръката. — Аз сигурно ще я харесам. Имаме много общи неща.

— Нямате. — Погледът му бе ясен и съсредоточен. — Не съм онзи, който бях.

Тя отново отпи, облегна се назад и го изгледа изпитателно.

— Предполагам, че и двамата сме се променили. Тогава те харесвах. Аз… Е, добре. — Поклати глава и остави питието си. — Това е минало.

— А в настоящето? Какво искаш?

— Да обядвам със стар приятел, да получа прошка. Добро начало, нали? — попита Магделана, когато сервираха салатите.

— Начало на какво по-точно? — подозрително я изгледа Рурк.

— Е, в това отношение не си се променил ни най-малко. — Повдигна вилицата си и я завъртя срещу него. — Недоверчивата ти натура! — Рурк не каза нищо и тя се заигра със салатата. — Липсваш ми, напоследък изпитвам носталгия по миналото. Имах вълнуващ живот с Жорж, втория ми съпруг, и бях привързана към него истински. Връзката ни ми осигури голяма част от стила и свободата, на която се радвах с Андре. Всъщност дори повече, за известно време.

— Никога не ти е липсвал стил.

Устните й се присвиха.

— Да, но ми харесваше да не се налага да работя, за да си го позволя. Никога не съм си падала по това, както и ти.

— Не си останала без пукната пара след развода.

— Да, и двата пъти издържах до датата, от която предбрачното споразумение влиза в сила. — Тя присви рамене. — Планът ми беше да се свържа с теб, щом събера смелост. Когато те видях случайно снощи… замалко да се обърна и да си тръгна. Но ти ме забеляза и се осмелих да ти се обадя. Какво мислиш за държането ми?

Рурк нехайно й се усмихна.

— Изтънчена и уверена, както винаги.

— Надявах се да те изненадам, но исках да се подготвя за това, да подготвя обстановката. Кажи ми, връзката с жена ти позволява ли ти известна свобода?

Той прозря откровеното предложение във въпроса й. Не би могъл да изтълкува погрешно и жеста, с който тя леко потърка бедрото му.

— Бракът не е затвор за мен, но гледам на него като на обещание. Давал съм безброй обещания и приемам всяко от тях много сериозно.

— Все пак — Магделана облиза устни, — ако обещанията не позволяват известна гъвкавост, е по-лесно да бъдат нарушени.

Закачливият й смях и изразът на очите й бяха предизвикателни. Някога бе намирал комбинацията за неустоима.

— Изопачаването им само ги превръща в нещо, което не би трябвало да бъдат. Преди да кажеш или сториш нещо, заради което би се срамувала, Маги, държа да те предупредя, че съм влюбен до уши в съпругата си.

Няколко мига тя се взира в него съсредоточено, сякаш се опитва да открие уловка. Бавно, но решително повдигна ръка от бедрото му и я сложи на масата.

— Мислех, че си се обвързал с ченге, преследвайки някаква цел.

— Ако познаваше Ив, щеше да разбереш, че не може да бъде водена за носа. Освен това не бих я предал за нищо на света. И заради никого.

— Е… — Красавицата чаровно сви рамене с неизменната си дяволита усмивка. — От опит глава не боли.

Рурк реши, че е най-добре да сложи край на тази тема.

— Колко време възнамеряваш да останеш в Ню Йорк?

— Зависи. Можеш да ми помогнеш в тази насока. — Когато го видя да повдига вежди, тя се засмя. — Това не е намек, плейбой. Надявах се да те помоля за съвет. Става дума за инвестиция.

— Мислех, че имаш свои хора за това.

— Хора на Жорж. Колкото и да сме цивилизовани, положението е деликатно. Имам солидно състояние, което мога да вложа, без да се боя от риска. Печалба от нерегламентирана дейност. Не бих се обърнала към твърде отговорните и стриктно спазващи правилата съветници на Жорж за инвестициите си. Искам съвет от стар приятел, на когото имам доверие и който е много вещ в тази област. Ти ме научи да ценя… доходоносните начинания. Мисля да вложа в недвижим имот след неколкократно препиране на парите, за да избегна данъчните.

— Увеличаване на капитала ли имаш предвид, инвестиране в бизнес или запазване на състоянието ти?

— Всичко накуп, ако е възможно.

— Колко солидно е състоянието ти?

Магделана отново прехапа устни и очите й затанцуваха.

— Около петнадесет, скътани на тайно място. Бях привързана и към Андре, и към Жорж, както споменах. А животът, който имах с тях, ми харесваше. Но и в двата случая не очаквах да продължи вечно. Въртях някоя и друга далавера. И имам куп бижута, които всъщност не ми отиват. Бих искала да претопя всичко това. Дискретно.

— Търсиш имот в Ню Йорк, така ли?

— Това беше първият ми избор, освен ако имаш по-добро предложение.

— Ще помисля. Мога да ти уредя няколко оферти, Маги, но ще се наложи сама да се погрижиш за препирането. Ще ти покажа вярната посока и ще те свържа с подходящите хора. Само това мога да сторя.

— Би било повече от достатъчно. — Тя отново потърка ръката му. — Благодаря ти. Засега съм отседнала у Франклин. Ще ти дам адреса.

— Възползваш се от привилегиите на връзката със заможен и доста по-възрастен мъж?

Тя набоде от салатата и широко се усмихна.

— Не за първи път.

 

 

Ив откри единственото предприятие в Ню Джърси, което произвеждаше рициново масло. Реши, че разходката си струва особено защото в офиса се чувстваше като в клетка.

Когато тръгна, Пийбоди я настигна с резултатите от проучванията си. Качиха се в колата и докато Ив шофираше, партньорката й започна да докладва:

— Проверих имената на родителите и настойниците, които са се регистрирали в училището вчера. Отсях онези, които са имали потвърдени уговорки с лица от персонала или са влезли и излезли, докато жертвата е била в класната си стая. Остават четирима потенциални заподозрени.

— Връзка между някого от тях и Фостър?

— Децата на двама са имали часове при него този срок. Исках да проверя дали някое от хлапетата е срещало проблеми с учебния материал или с дисциплината. Но директорката се инати и отказва достъп до досиетата.

— Така ли? — усмихна се Ив и почувства приятна топлина. — С удоволствие ще я притисна. Веднага ще издействам съдебна заповед.

— Това исках да чуя. Едната майка е била съдена за побой преди две години. Нападнала някакъв мъж с бейзболна бухалка след мач на детската лига. Счупила рамото му.

— Това се казва отборен дух! — възкликна Ив.

— Отървала се с общественополезен труд, сеанси при психолог и плащане на лечението — обясни партньорката й. — Пострадалият завел дело за неупомената сума. Искаш ли да проверя по-подробно?

— Ще я попитам лично.

— Хали Уенц, несемейна, една дъщеря на осем години, Емили. Хали е организатор на партита.

— Нима има хора, които получават пари за такова нещо? Не го разбирам! Ако някой си е наумил да прави парти, какво му коства да си го организира сам?

— А тържеството за Мейвис? — лукаво подпита Пийбоди.

Ив едва се сдържа да не смръщи вежди:

— Е, какво, мина добре.

— Мина страхотно, защото имаше кой да се погрижи за подробностите. И това бях аз!

— Платих ли ти нещо?

Пийбоди се намръщи и се почеса по брадичката.

— Непоправима си.

— Толкова по въпроса — приключи Ив, докато отклоняваше колата от магистралата.

След малко партньорката й попита:

— По-добре ли си?

— В сравнение с кога?

— С тази сутрин.

— Просто не бях в настроение. В главата ми се въртяха лоши мисли. Но вече се отърсих от тях.

Срамуваше се, че като първа глупачка е започнала да се терзае заради някаква блондинка с червена рокля. Навярно вече бяха приключили с обяда, той се бе върнал в офиса си и провеждаше поредното заседание за планиране на глобално финансово господство. Край! Отново всичко бе нормално… Почти без усилие успя да прогони Магделана от мислите си. Малко по-късно се легитимираха пред охраната на завода и изчакаха управителката. След минута тя се появи — ниска, трътлеста жена, метър и петдесет заедно с тока на грубите ботуши. Имаше широка усмивка и блясък в очите, който накара Ив да се запита какво е яла на обяд.

— Приятно ми е, Стела Бърджис. С какво мога да ви помогна?

Характерният за щата отвъд Хъдзън акцент бе натрапчив, когато ги приветства с „добре дошли“.

— В това предприятие се обработва рицин.

— Точно така. Обработваме различни видове селскостопанска продукция за нехранителна употреба. Нашето рициново масло се използва в някои индустрии като смазочно. Не толкова в Съединените щати, работим главно за износ. Използва се и при подготовката на кожени изделия. Изнасяме го и за тази цел и го доставяме на редовни клиенти в страната. Искате ли да видите как протича производственият процес?

— Не е нужно. Имате ли клиенти в Ню Йорк? — попита Ив.

— Мога да проверя това за вас, лейтенант. Възможно е да сме доставяли от маслото на художници и хора, занимаващи се с други изкуства, които предпочитат да ползват само естествени продукти. Ако желаете, ще ви предоставя списък.

— Да, ако обичате. Но първо ми кажете защо говорите за всичко това с усмивка.

— Моля? — учуди се управителката.

— Не задаваш въпроси, Стела. — Ив отново мина на „ти“. — Не увърташ и не твърдиш, че информацията за клиентите е поверителна. Дори сама предлагаш да ни дадеш списъка.

Стела отново се усмихна широко.

— Да, разбира се. Получих наредбата.

— Каква наредба?

— От големия шеф. Първата за тази година. Всички ръководни лица, началници на отдели и прочие се задължават да окажат съдействие на лейтенант Ив Далас, ако поиска информация или услуга. Нали така?

— Да. Ще ми трябва и списък на персонала. Всички работили тук през последните шест месеца.

— Имате го. — Управителката повдигна палец. — Дайте ми само пет минути.

Докато чакаха, Пийбоди вдигна поглед към тавана и затананика някаква мелодия.

— Млъкни! — скара й се Ив.

— Просто си мисля какво ли е да бъдеш омъжена за човек, който притежава толкова неща, че да не знаеш и за половината от тях — зачуди се Пийбоди. — Той е изпратил наредбата.

— Отне ми удоволствието да се правя на страшна.

— Но ни спести време. Много е съобразителен и винаги мисли за теб.

Стана й приятно да чуе това. Макар че се почувства още по-глупаво заради държането си сутринта.

 

 

Щеше да направи съпоставки и проучвания за лицата от двата списъка. После можеше да се върне в управлението или да се прибере у дома. Но първо щяха да почукат на няколко врати, като започнат с тази на Хали Уенц.

Тя живееше в двуетажна къща, а офисът на фирмата й бе на приземния етаж. Ив би я описала като пълна противоположност на Стела Бърджис. Хали бе висока, стройна и обута с елегантни модни полуботи. Очите й бяха студени и подозрителни, докато гледаше значката на Ив.

Очевидно тя не бе получила наредба.

— В каква връзка сте тук? Очаквам клиент след десет минути. Посещение на полицаи не е реклама за бизнеса.

— Какво ви говори името Крейг Фостър?

Хали шумно въздъхна и погледна към вратата:

— Слушайте, дъщеря ми е в съседната стая. Много е разстроена заради случилото се. Никак не бих искала да бъде разпитвана за това поне докато не се почувства по-добре.

— Всъщност сме тук, за да поговорим с вас.

— С мен ли? За господин Фостър? Защо?

— Разговаряме с всеки, който е бил в училището вчера.

— Добре де, почакайте за минута. — Тя отиде до вратата, надникна вътре и почти я затвори. — Учи — каза на Ив и Пийбоди. — Детето е истинско съкровище. Какво ви интересува?

— Първо, искаме да узнаем за какво сте били там.

— Заради изложбата на домашни любимци — обясни Хали. — Ем искаше да покаже нашия Буч, сив африкански папагал. Доста е едър. Не можеше да носи клетката сама и отидох с нея до класната стая.

— Регистрирали сте се в осем и двадесет, а сте останали в сградата до десет и четиридесет и две. На какво разстояние се наложи да носите Буч?

— Училището е голямо — отвърна спокойно Хали. — Всички родители ли разпитвате?

— Не е толкова голямо, че да разнасяте един папагал два часа. Разговаряхте ли с господин Фостър вчера?

— Не.

— Но по-рано сте се срещали с него.

— Да. Преподаваше на Ем и през миналия срок. Изглеждаше свестен. Тя се справяше добре в часовете му и той беше много внимателен с нея.

— Проявявахте ли интерес към него?

Хали гневно пое дъх.

— Не свалям учителите на Ем — тросна се тя. — А дори и да го правех, по-скоро бих се завъртяла около симпатичната блондинка, която оглавява катедрата по литература. Лесбийка съм, за бога!

— Били сте осъдена за побой, госпожо Уенц.

— Мамка му! — Гневът й пламна като жарава. — Онзи кучи син си заслужаваше счупеното рамо, даже му беше малко. Знаете ли как нарече моята Ем? „Лесбийско изчадие.“ — Тя потисна нова гневна въздишка и протегна ръка напред, докато се овладее. — Каза го като обида към мен, а аз само го предупредих да внимава. Но той не престана да подхвърля грозни думи по време на мача. Нарече я „копеле“. Направо се развика: „За нищо не те бива, малко копеле!“. Никой няма право да говори така на детето ми. Не можех да търпя повече.

Ако жената казваше истината, Ив бе изненадана, че не се е прицелила в черепа му, вместо в рамото.

— Господин Фостър казвал ли е нещо обидно за дъщеря ви?

— Не, по дяволите! Беше почтен човек, доколкото зная. Добър учител, който правеше уроците си интересни за децата. Емили много го харесваше. Сега е разстроена и объркана. Не искам да я тормозите повече.

— Тогава ни кажете защо сте прекарали два часа и двадесет и две минути в сградата на училището.

— Господи! Останах при класа известно време, поговорих за Буч с няколко от децата и с Джанин, госпожа Линклетър. Накарах папагала да повтори няколко думи пред тях. После… Слушайте, нужно ли е да записвате това?

— Зависи какво ще кажете — отвърна Ив.

— Няма връзка със случилото се. Но искам да ми обещаете да не се разчува.

— Добре — кимна Ив.

— Отскочих до кухнята. Лейна Санчес, главният диетолог, съставя менютата ми. Не е редно да върши частни услуги и не искам да загази.

— Няма такава опасност.

— Поговорихме за един прием следващата седмица. Направихме промяна в менюто по настояване на клиента. Пийнах чаша кафе, докато бях при нея. Нямах уговорени срещи преди единадесет, а училището е на няколко преки от тук, така че постоях. Това е.

— Добре. Тя ще го потвърди ли?

— Да, но слушайте, не я разпитвайте в училището. Ако Моузбли узнае, Лейна ще има неприятности.

— Имате ли връзка с Лейна?

Хали се отпусна и успя да се усмихне.

— Не интимна. Срещах се със сестра й преди сто години. Помогнах й да получи работата в „Сара Чайлд“, когато търсеха нов диетолог. Има двегодишно дете и второ на път. Със съпруга й се нуждаят от парите, които получава от мен.

— Нямаме интерес да я топим — рече Ив, но си помисли: „Има още нещо тук, нещо мъничко“. — Видяхте ли някого или нещо необичайно?

— Не. Часовете тъкмо започваха, когато слязох в кухнята. Тръгнах си навярно по време на второто занятие. Готова съм да помогна с каквото мога. Когато около детето ми се случи нещо лошо, искам да зная кой, какво и защо е направил. Няма друг начин да я защитя.

„Може би точно родителската закрила е причината…“, реши Ив, докато вървяха към дома на следващия в списъка. Той беше през две преки.

— Напада човек с бухалка, защото обидил детето й! — гласно разсъждаваше Ив.

— Ти би сторила същото — рече Пийбоди.

— Трудно е да се каже, защото нито съм лесбийка, нито имам дете, но съдейки по разказа й, онзи тип наистина си го е заслужил. На какво е способен един родител, за да защити детето си! Може би Фостър е имал проблеми не с родител или колега, а с някое хлапе.

— Какви проблеми може да създаде дете между шест и дванадесет години?

— Децата в наше време вършат какво ли не! — разпали се Ив. — Може би е хванал някое да краде, да преписва на изпит, да прави свирка в тоалетната или да търгува с незаконни вещества.

— Господи! — прекръсти се Пийбоди.

Но Ив се замисли върху предположението си:

— Фостър привиква родителя да си поговорят, предупреждава го, че трябва да докладва за провинението. Хлапето ще бъде наказано, изпратено при психолог, може би изключено. И то от „едно от най-престижните училища в щата“ според вироглавата дъщеря на Страфо. Че кой би искал детето му да бъде изритано заради лоша проява, отразена в досието му! Но ако Фостър умре, никой няма да узнае.

— Като заговорихме за загрижени майки и бащи, проверих уговорените срещи на Фостър с родители през седмицата преди убийството.

— Да видим разговарял ли е с някого повече от веднъж. Когато получим съдебната заповед, ще проверим дали някой ученик е имал проблеми и с други преподаватели.

Никой от останалите в списъка не си бе у дома. В едно жилище попаднаха на сърдита тийнейджърка, която докладва, че родителите й и „онзи сополанко“ — навярно по-малкият й брат — са на баскетболен мач. В друго домашна помощница — андроид ги уведоми, че майката е завела „младата госпожица“ на тренировка по карате, а бащата е на късна делова среща.

Когато се върнаха в централата, Ив поиска съдебната заповед и когато се сдоби с нея, погледна победоносно. Единственото й разочарование бе, че е твърде късно, за да открие някого в училището и да получи достъп до досиетата, които искаше да види.

Залови се с прегледа на информацията за персонала и клиентите на завода, но смяната й вече свършваше и тя реши да поработи у дома. Щеше да придума Рурк да й помогне. Би било като предложение за мир след случката сутринта.

Щяха да вечерят и да го запознае с последните си разкрития. Щом проверяваше списъците на неговите служители и клиенти, честно бе и той да участва. Освен това й липсваше компанията му.

Тъкмо ставаше от бюрото, когато Пийбоди надникна в офиса й.

— Отвън чака някоя си Магделана Пърсъл. Настоява да говори с теб.

Сърцето на Ив подскочи.

— Обясни ли причината за посещението си?

— Каза, че е лично. Но не помня името й да е било в някой от списъците, по които работим.

— Не, не е от тях. Изпрати я тук и си тръгвай.

— У дома ли? Но смяната ни свърши само преди двадесет минути. Какво да правя с толкова свободно време?

— Утре ела у дома точно в осем. Ще хванем някои от хората в списъците, преди да тръгнат на работа. После отиваме в училището. Съдебната заповед пристигна.

— Точка за нашия отбор! Далас, мога да остана, ако трябва.

— Не, предпочитам да си тръгнеш. Кажи й да влезе.

„Нищо страшно“, напомни си Ив. Щеше да чуе какво иска Пърсъл, а сетне да си тръгне и да забрави за нея.

Не за първи път щеше да води глуповат разговор с бивше гадже на Рурк. Едва ли щеше да бъде и последен.

Чу издайническото потракване на токчета по изтъркания под и си даде вид, че прелиства обемист доклад.

Когато вдигна очи, Магделана стоеше срещу нея с чаровна усмивка и лъскав черен костюм с пухкава кожена яка.

— Благодаря, че ме приехте — започна тя. — Не зная дали си спомняте за кратката ни среща снощи, но…

Ив за нищо на света нямаше да се трогне от усмивката, още по-малко от чара й. С равнодушен тон отсече:

— Зная коя сте.

— Е, добре тогава — каза Магделана след миг. — Тази сграда е същински лабиринт. Централата на нюйоркските ченгета, предполагам. А това вашият офис ли е? — Огледа се и спря очи на издраскания шкаф за документи, невзрачното прозорче и очуканото бюро. Повдигна съвършените си вежди. — Не е това, което очаквах. Имате чин лейтенант, нали?

— Точно така.

— Хм, дано не прекъсвам някаква изключително важна полицейска работа. — Присви изумрудените си очи. — Чувствам се някак неловко. Не го очаквах. Реших да намина и да предложа да ви почерпя питие, след като свършите работа.

— Защо?

— За да ви уверя, че не желая да ви създавам неприятности.

Ив се облегна назад и нехайно се завъртя на стола.

— Да не би да сте убили някого, откакто сте в града?

— Не. — Лицето й се озари от лека шеговита усмивка. — Поне откакто пристигнах.

— В такъв случай не ми създавате неприятности.

— Ив. — Гласът й бе спокоен, както и грациозното движение, с което опря ханш на ръба на бюрото. — Исках само да знаете, че това, което е било между мен и Рурк, отдавна е приключило. Връзката ни беше детска история. Няма за какво да се тревожите.

Ив наклони глава.

— Нима изглеждам разтревожена?

— Не зная… Рурк спомена, че с вас няма да си допаднем, но аз упорито се зарекох да му докажа, че греши. Затова се надявах да пийнем по нещо и да изясним нещата, които биха могли да доведат до проблеми. Особено след като той се съгласи да ми помогне в някои начинания.

— Странно. — Ив усети, че сърцето й отново се присвива. — Нямате вид на жена, която се нуждае от помощ.

— Става дума за бизнес. И двете знаем, че Рурк няма равен във финансовите дела. Всъщност нека бъдем честни, и в други неща — закачливо се разсмя тя. — Но този път отношенията ни са чисто делови, кълна ви се. Когато обядвахме заедно днес и той ми обеща помощ, изведнъж ми хрумна, че може да си помислите, че преследвам друга цел. Все пак е красив и привлекателен мъж, а някога бяхме…

— Точно така, говорете в минало време.

— Да, разбира се. Слушайте, някога му причиних голяма болка и не искам отново да се чувствам гузна. Ако нещата се развият както се надявам, ще имам работа в Ню Йорк доста време. Иска ми се всички да бъдем приятели.

Ив усещаше, когато някой се опитва да хвърли прах в очите й.

— Знаете ли, госпожо Пърсъл, вакантните места за мои приятели вече са заети. Ще се наложи да кандидатствате някъде другаде. Що се отнася до бизнес начинанията на Рурк, те са си негова работа. А с вас нека бъдем наясно: не изглеждате глупава, така че едва ли си въобразявате, че сте първата фуста, зарязана от Рурк, която ме посещава. Не ме притеснявате. Всъщност не ме и интересувате особено. Е, ако няма какво друго да кажете, ви пожелавам приятна вечер.

Магделана бавно се оттласна от бюрото.

— Той никога не греши. Наистина не ми харесвате.

Тръгна към вратата, но спря за миг и отново погледна Ив.

— Само още нещо. Не бях зарязана от него. Аз го зарязах. Вие също не изглеждате глупава, така че със сигурност разбирате разликата.

Ив се заслуша в потракването на токчетата й. Когато се отдалечиха, притвори очи.

Защото нито тя, нито Пърсъл бе глупава.