Нора Робъртс
Невинни в смъртта (21)

21.

Когато Луиз се отправи към асансьора, за да се качи в интензивното отделение, Ив се обърна към Майра:

— Е, какви са впечатленията ти?

— Невероятна актриса е.

— Посещава театрален кръжок.

— Не съм изненадана. Нужен ми е по-дълъг сеанс с нея, може би няколко, за да бъда категорична в изводите си. Но в общи линии съм съгласна с твоята преценка. Доставяше й удоволствие цялото ми внимание да бъде насочено към нея, но същевременно осъзнаваше и твоето присъствие. Искаше да бъде сигурна, че я слушаш.

— Да, слушах я. Дяволски подробно разказа разговора, който уж е имала с майка си: „Най-много на света обичам теб. Зная, че ще бъдеш смела“ — имитира я Ив. — Не пропусна да спомене, че понякога майка й не се чувства добре. Планирала е всичко, отрепетирала го е. Но сега се налага да импровизира, след като Кора е провалила плана й.

— Или само е забавила осъществяването му. Възможно е Алика Страфо да не се събуди. В момента Рейлийн се чувства безкрайно поласкана — болницата, кризата, вниманието на детегледачката…

— Да, черпи с пълни шепи от съчувствието на околните, но скоро изворът ще пресъхне. Луиз ще уреди да настанят Страфо и детето за тази нощ в някоя от стаите за близки на пациенти. Не искам момичето да се доближава до майка си.

— В случаи като този лекарите настояват децата да бъдат край болния си родител колкото може по-дълго. — Също както Ив, Майра се замисли за възможностите. — Ако предупредиш персонала, ще проличи. Малката ще забележи.

— Да, несъмнено. — Ив нервно закрачи по коридора. — Е, добре, ще поставя Алика под двадесет и четири часова охрана. Ще повикам някого с медицинска квалификация, но ще бъде мой човек.

— Опасяваш се, че Рейлийн ще се опита да довърши започнатото?

— Може би не на този етап… Но няма да рискувам. Ще помоля Луиз детето да чуе, че майка му ще бъде под непрекъснато наблюдение от медицински съображения. Ще се наложи да подхвърля фалшива информация на Страфо, че жена му е под подозрение за две убийства и затова поставям пост пред вратата й.

— Недей, човекът едва се държи на крака.

— На това разчитам — отвърна Ив — и се надявам да се оттегли. Рейлийн не предприема импулсивни и отчаяни действия, така че засега Алика е в безопасност. Просто предпазна мярка.

— Как ще процедираш с нея?

— Ще я накарам да помисли, че отново ще й се размине. Да се отпусне и да повярва, че ме е заблудила: горкото дете, майка му убива двама души, а после прави опит за самоубийство. Налага се да кажа това на Страфо, но ще бъде ужасно трудно.

— Той няма да ти повярва.

— Не зная, може би. Ще направя всичко възможно да не се усъмни.

 

 

Татко й бе ядосан. Рейлийн не чу всичко, което му каза лейтенант Далас, но бе очевидно, че нещо го е вбесило. Откъслечните фрази, които достигнаха до нея, когато баща й повиши тон, бяха достатъчни, за да се почувства доволна.

„Глупави ченгета!“, помисли си тя, докато лежеше сгушена на канапето в чакалнята и се преструваше, че спи. Мислеха се за много хитри, но тя ги изигра.

Ако онази натрапница Кора не се бе намесила, майка й вече щеше да бъде мъртва. Но Рейлийн не знаеше дали си струва да се ядосва. Напрегнатите лица около нея издаваха, че всички знаят, че майка й ще умре. Така бе много по-интересно.

Беше си спомнила онова, което госпожа Халиуел каза за играта на сцена: „Ако забравиш някоя реплика или произнесеш друга, трябва да мислиш като героя си и да продължиш да играеш“.

Остана със затворени очи и едва сдържа усмивката си, когато чу гласа на баща си:

— Жена ми се бори за живота си!

— Жена ти се е опитала да сложи край на живота си. Съжалявам. — Гласът на Ив бе спокоен. — Искрено се надявам да оживее.

— За да я обвиниш в две убийства ли? Алика не е способна да нарани никого.

— Освен себе си. Слушай, наистина съжалявам. Не твърдя, че ще й повдигнем обвинения, но ти казвам, просто като услуга, че трябва да вземем тези мерки. Ако е в състояние да говори, ще трябва да я разпитам. Трудно е за теб, а бог знае колко е трудно за детето ти. Опитвам се да ти дам време да се подготвиш.

— Върви си и ме остави насаме със семейството ми.

— Тръгвам, но ще се върна, ако Алика дойде в съзнание. — Тонът на полицайката стана по-мек. — Оливър… грижи се за себе си и дъщеря си. Преживяла е неща, които не бива да се случват на никое дете.

Рейлийн остана със затворени очи, когато усети как баща й седна до нея и ласкаво погали косите й. Не ги отвори и когато го чу тихо да плаче.

Колко ли още трябваше да чака, докато получи пица и газирано?

 

 

Когато се отправи надолу, Ив извади комуникатора си, но той завибрира в ръката й. Беше Пийбоди и тя я осведоми:

— Излизам. Алика е в критично състояние, на командно дишане. Нищожни шансове. Изпратих полицай пред вратата й и още един с медицинска квалификация вътре в стаята. Луиз я пое.

— Слава богу.

— Чух я да казва на Страфо да прекарва колкото може повече време при нея, да й говори, да я насърчава да се бори. Би могло да помогне. Кой знае, по дяволите? А малката играе ролята си отлично, но не успя да заблуди Майра, не и този път. Вече разполагаме с подкрепа.

— Имаме и нещо още по-солидно. Намерих дневника.

Ив едва се сдържа да не подскочи, когато бутна вратите на изхода на болницата.

— Знаех си, че не е излишно да останеш там.

— Адски си права. Но ми отне часове — оплака се Пийбоди.

— Къде го откри?

— В кошчето за рециклиране в кухнята. Претърсих всеки проклет сантиметър от това жилище, задържах полицаите да ми помагат. Защо не се сетих да погледна първо там, по дяволите?

— Какво е останало от дневника?

— Вероятно всичко. Заключен е в красива метална кутийка, гравирана с нейното име. При разклащане личи, че вътре има бележник. Ключалката е здрава. Твърде малка е, за да се отваря с универсален ключ, и е посмачкана. Може би ще трябва да я разрежем.

— Ще намина да го взема. Рурк ще разбие ключалката.

— Сигурно. Ще се обадя на Макнаб да му кажа, че плановете за Свети Валентин се отлагат.

— Не. — Ив се качи в колата си. — Ще бъде нужно време да съберем всичко накуп. Бавна и досадна работа. Ще взема дневника и ще го опаковам като веществено доказателство.

— Вече го направих.

— Тогава си върви у дома, пийни нещо и прави секс с Макнаб, ако се наложи.

— Налага се — заяви Пийбоди. — На всяка цена.

— Не забравяй да блокираш видеовръзката, когато ти се обадя отново. Не искам да гледам срамни сцени. Най-сетне ще приключим този случай.

Ив затвори и тежко въздъхна:

— Рейлийн, пипнах те, малко чудовище! Пипнах те.

 

 

Докато Далас шофираше и съобщаваше последната новина на Уитни и Майра, Рурк избра шампанско за вечерята.

Бе работил почти през целия ден, но се надяваше много скоро и двамата с Ив да оставят задълженията си и да прекарат приятни часове заедно.

Знаеше, че тя ще бъде доволна и доста ще се посмее на избора му: за скромната им вечеря насаме у дома бе избрал пица с пеперони. Нейна лична слабост.

А тоалетът, който щеше да й предложи да облече, щеше да мине за еротично бельо. Щеше да се смее и на това. А за него определено щеше да бъде удоволствие да гледа съпругата си с червена копринена туника, поръбена с бял пух.

Щом не се бе обадила да му каже, че ще се забави, имаше добри шансове за вечеря в осем, както се бяха разбрали. Бе решил да вечерят в холографската зала, все едно са сред романтичната атмосфера на Прага, където над архитектурните шедьоври отвъд прозорците се сипе сняг и във въздуха се носи песен на цигански цигулки.

Струваше му се малко претенциозно, но щеше да бъде изненада.

Точно бе приключил с избора и бе нагласил програмата, на вратата се появи Съмърсет:

— Магделана е на портала.

— Къде? — стресна се Рурк.

— На портала — повтори Съмърсет. — Моли да я пусна да влезе, обляна в сълзи. Твърди, че трябва да разговаря с теб дори само за момент. Да й кажа ли, че не си на разположение?

„Така би било най-лесно“, реши Рурк. Но ако не разрешеше този проблем сега, само щеше да го отложи за друг път. Пък и проявяваше известно любопитство. Какво ли обяснение щеше да съчини Магделана този път?

— Не, покани я в приемната. Ще се справя с нея.

— Мисля, че лейтенантката трябва да си бъде у дома най-късно след час.

— Да, затова побързай. Да приключим по-скоро.

„Готви ми нова интрига“, помисли си Рурк, след като Съмърсет отиде да я пусне през портала. Отлично знаеше нрава й, макар че това някога го бе привличало. Но тогава не бе забелязвал опасната й мания да плете интриги.

Той знаеше как да се справя с такива като нея. Тя щеше да го разбере прекрасно и да си тръгне. И това най-сетне щеше да бъде краят.

Рурк се забави по стълбите. Не бе зле ентусиазмът й да поохладнее. Съмърсет щеше да се погрижи тя да не задигне някой сребърен прибор.

Както бе очаквал, икономът все още стоеше в приемната, след като й бе налял чаша вино. В сатенения си тоалет в цвят на слонова кост, Магделана изглеждаше бледа и нежна.

Стоеше до огъня — на най-доброто разстояние и под съвършен ъгъл, така че светлината на пламъците да пробягва по кожата й и да прави тъканта на тоалета й леко прозрачна.

Едно от най-забележителните й умения бе да създава подходяща обстановка, за да постига целите си. Но този път набелязаната жертва бе той.

— Рурк… — Тя наведе глава засрамено. Но не преди леките следи от сълзи да заблестят около очите й. — О, Рурк, ще можеш ли някога да ми простиш?

— Би ли ме извинил? — обърна се той към Съмърсет.

Когато икономът излезе от стаята, тя остави виното с леко трепереща ръка.

— Не можеш да си представиш колко ужасно се чувствам. Просто… Рурк, два дни бях извън града, току-що се върнах. Но чух, видях… Опитах се да ти се обадя, преди да тръгна… веднага щом…

— Бях твърде зает.

— Избягваше ме — каза тя, задъхвайки се от сълзи. — Не бях сигурна дали изобщо ще пожелаеш да ме видиш. Проклети папараци. Трябва да ги обесят.

— И те трябва да си изкарват хляба.

— Но да направят скандал от нещо толкова… невинно. Заслужават да ги съдим. Разбира се, това само би влошило нещата. — Тя повдигна ръка и направи нехаен жест. — Сигурно си безкрайно разстроен. А жена ти? Много ли е сърдита?

Той наклони глава и я погледна отблизо:

— А ти как мислиш?

— На нейно място бих побесняла! На екрана изглежда така, сякаш… А ние просто се сбогувахме. И двамата го знаем Рурк, просто се сбогувахме.

— Така е.

— Може би… ако се опитам да й обясня… Тя тук ли е?

— Със сигурност вече знаеш, че не е тук.

Магделана затвори насълзените си очи. „Събира мислите си — досети се Рурк. — Обмисля нова стратегия.“

— Е, добре, признавам — въздъхна тя. — Исках първо да поговоря с теб насаме и затова се обадих в управлението. Казаха, че е в акция, и веднага тръгнах насам. Господи, такава страхливка съм. — Сложи пръст на устните си. — Но ако мога да помогна, поне малко, бих опитала да й обясня.

— Не мисля. Тя е съвсем наясно с обстоятелствата.

— О, добре. Голямо облекчение.

— Знае, че си нагласила всичко, режисирала си го и си платила на оператор да го заснеме.

— Какво! Но това е нелепо! Това е… Рурк! — Изрече името му с нотка на обида и добре премерена доза шок. — Как можа да помислиш, че съм способна на подобно нещо? Разбирам, че си ядосан и разстроен. Аз също. Но да ме обвиняваш, че съзнателно съм се опитала да нараня теб и съпругата ти… С каква цел?

Нищо чудно, че работата им бе потръгнала така добре през месеците, в които бяха действали заедно. Беше гениална.

— Ти би го направила дори просто за забавление.

— Възмутително е да говориш така за мен. — Вдигна чашата с вино. — Крайно възмутително.

— Нима мислиш, че не мога да открия въпросния оператор и да му предложа достатъчно примамлива сума, за да узная всички подробности?

Магделана отнесе чашата до прозореца и застана с гръб към него.

— Не, не — каза тихо. — Никога не бих те подценила. Може би съм искала да узнаеш. Знаех, че рано или късно ще разбереш. Ти си този, който ме подценява, Рурк, мен и чувствата ми към теб. Разкаянието ми. — Извърна глава към него. — Желанието ми. Признавам, че го направих. Не се гордея с това, но не се и срамувам. Беше единственото, което можех да сторя. Готова съм на всичко, за да те върна. Нищо друго няма значение за мен. Само отново да бъдем заедно.

Рурк я изчака да приключи с излиянията си и промълви:

— Празни приказки.

— Как можеш да се подиграваш с чувствата ми? — Магделана хвърли чашата на пода и тя се разби на парчета. — Как се осмеляваш, докато стоя тук и разголвам душата си?

— Не се подигравам, а ясно заявявам, че ти нямаш никакви чувства. Никога не си изпитвала нищо към никого, освен към себе си. — Той се засмя леко. — Твърде дълго време ми беше нужно, за да го проумея. — После насмешката изчезна от лицето му и остана само леденият му поглед: — Дошла си в Ню Йорк, за да опипаш почвата. Сега притежавам далеч повече, отколкото навремето, и си се надявала да намажеш от състоянието ми. Знаеш ли, Ив веднага те прецени безпогрешно. От пръв поглед.

Магделана тръсна глава и закрачи към него.

— А на мен от пръв поглед ми стана ясно, че те държи под чехъл. Господи, колко смешно ми се стори! Богатият и влиятелен Рурк — опитомен и дресиран от една кльощава полицайка без никакъв стил и красота.

— Странно. От моя гледна точка, тя притежава повече стил, красота и несравнимо повече класа, отколкото ти някога ще имаш.

Рурк дори не трепна, когато тя му удари плесница.

— Ще съжаляваш за това — каза й тихо, но така заплашително, че я накара мигом да отдръпне ръката си.

— Рурк…

— Ти беше тази, която се опита да ме превърне в дресирано кученце, Маги. И когато не тръгнах по петите ти, правиш всичко възможно да ми създаваш неприятности и да застрашаваш брака ми, да нараняваш съпругата ми.

— И какво, ако съм го направила? Всичко е просто игра. Някога ти имаше чувство за хумор, но очевидно ти е отнела и него.

— Никога не би разбрала нито нея, нито мен. Жалко за теб. Затова ето как ще продължи играта. Слушай внимателно: никога вече няма да прекрачваш прага на дома ми, на който и да е от другите ми имоти или компаниите ми. Включително и на всеки хотел, транспортно съоръжение, магазин, ресторант или предприятие, в което имам мажоритарно участие. Доста са на брой.

— О, за бога! Не можеш да ме лишиш от достъп до…

— Мога — възрази той така заплашително, че я накара да пребледнее. — И ще го направя. Ще напуснеш Ню Йорк, а всъщност и страната в рамките на три часа от… — Рурк погледна часовника си. — Е, в момента Интерпол и Глобалната полиция получават много интересна и подробна информация за теб.

Лицето й стана мъртвешки бледо.

— Нима ще ме предадеш по такъв начин?

— Слушай внимателно. Бих те смачкал като червей, ако причиниш неприятности на съпругата ми дори за секунда. Повярвай ми и трепери от страх.

— Ако се опиташ да направиш нещо подобно, ще повлека и теб със себе си — изсъска Магделана.

Рурк се усмихна.

— Само опитай. Стоя толкова по-високо от теб, че няма да стигнеш до никъде. Освен това, Маги, условията на живот в затвора са сурови и никак не биха ти допаднали.

Видя устните й да трепват, преди да ги овладее. Проследи реакцията й, докато възприемаше шокиращата истина. Накрая тя нехайно сви рамене.

— Нямам нужда от теб. Никога не съм имала. — Закрачи из стаята. — Просто ми хрумна, че можем да се позабавляваме заедно, но очевидно си забравил какво е тръпка.

— Часовникът тиктака — предупреди я той.

Магделана рязко се извърна към него:

— Всъщност предпочитам Европа. Ню Йорк ме отегчава. И ти ме отегчаваш. — Но видя светлината на фарове да се отразява в стъклата и моментално смени тактиката. — О, по дяволите! — Издаде плътен заразителен смях. — Ти ме разкри и ме отряза. Няма смисъл да хленча. Време е да преглътна загубата и да продължа напред. Има предостатъчно риба в океана. — Погледна го и се усмихна. — Само не мога да си обясня как е възможно да предпочиташ нея пред мен.

— Никога няма да разбереш — отвърна Рурк.

Тя пристъпи напред, сякаш се кани да вземе самурената кожа, която бе преметнала върху един стол. Грациозно се обърна и му я подаде. И улучвайки точния момент, се хвърли в обятията му.

Самурът падна, когато той обхвана раменете й и инстинктивно я побутна назад.

В този миг Ив прекрачи прага и я видя, обгърнала врата на Рурк. Ръцете му докосваха голите й рамене. Едната от тънките презрамки с цвят на слонова кост се бе спуснала до лакътя й.

— Кучи син! — просъска Ив.

Магделана внезапно се обърна. По лицето й бе изписана страст и учудване.

— О, господи… Не е така, както изглежда — едва не проплака тя.

— Сигурно — сухо изрече Ив и влезе с гневна походка.

„Тежкарска крачка“, помисли си Рурк. Успя да изпита възхищение за миг, преди юмрукът й да се стовари в лицето му.

— Мамка му! — едва успя да отрони той. Инстинктивно наведе глава и усети вкус на кръв в устата си.

Магделана нададе писък, но дори най-глухият би доловил сподавения й смях.

— Рурк! О, господи, тече ти кръв. Нека само да…

— Не гледай него — каза Ив с насмешка. — Няма да бъде единственият пострадал. — Повали я с един енергичен удар. — Кучко — добави тя, когато Магделана се строполи в безсъзнание на пода.

Рурк се огледа смаяно:

— Е, проклети да сме всичките!

— Изнеси този боклук от къщата ми. — С тези думи Ив се отправи обратно към вратата на приемната.

Мина покрай Съмърсет във фоайето. Гримасата му би могла да се нарече усмивка, но не бе напълно сигурна.

— Внимавай — рече му. — Ако разтягаш устата си така, цялото ти лице може да се разцепи.

— Реших, че е неуместно да изръкопляскам, лейтенант — спокойно отвърна икономът.

Тя изсумтя и продължи нагоре по стълбите.

С пулсираща болка в скулата и виене на свят, Рурк прескочи просналата се на пода Магделана. Във фоайето хвърли леден поглед на Съмърсет.

— Погрижи се за тази тук.

— С най-голямо удоволствие.

Но остана още миг да го проследи с поглед, докато се качва по стълбите след съпругата си. Рурк я свари в спалнята.

— По дяволите! — извика отчаяно той. — Със сигурност си разбрала, че е инсценировка. Отлично знаеш, че не бих я докоснал.

— Разбира се. — Ив свали шлифера си и го метна встрани. — Не беше трудно да се досетя, а и познавам лицето ти, плейбой. Не видях на него желание, а раздразнение.

— Така ли? Нима! Е, щом си наясно, защо ме удари, по дяволите?

Ив се извърна към него, поклащайки ханш:

— Защото си мъж.

Рурк присви очи и се опита да изтрие кръвта с ръка.

— А имаш ли някаква представа колко често трябва да очаквам юмрук в лицето заради пола си?

Изглеждаше бесен и невероятно наранен. Тя изпита желание да разкъса дрехите му и да впие зъби в плътта му.

— Всъщност мисля, че си заслужи един хубав бой — каза спокойно.

— Престани с тези глупости. Писна ми от жени. — Абсурдността на цялата ситуация започваше да го вбесява. — Вие сте страховити и неразумни същества.

Ив леко присви колене.

— Страх те е от мен? Хайде, нещастнико, отнесе един удар, защото си мъж. Дръж се като такъв.

— Значи искаш мъж насреща си, така ли? — Рурк също приклекна. — Ще ти дам да разбереш.

— Виж колко съм изплашена. Треперя от страх! — Ив финтира с левия крак, завъртя се и се опита да го ритне отзад.

Той отби ритника, а после и следващия с ръка и я принуди да подскочи, за да не се препъне в крака му. Тласна я назад към леглото, преценявайки разстоянието, рязко се обърна и я повали по гръб.

Но когато понечи да се хвърли върху нея, Ив се претърколи, скочи на крака от другата страна и отново зае бойна поза.

— Няма да бъде толкова лесно, плейбой.

— Кой е казал, че искам да бъде лесно?

Не би отрекла, че съпругът й също притежава бързина и пъргавина. Но направи няколко крачки назад като в танц и засили юмрук към лицето му, не улучи. Следващият удар с лакът бе сполучлив. Постигна целта си. Все пак не й бе нужен осакатен за това, което бе намислила.

Но нямаше нищо против леко да накуцва. Така му се падаше. Понечи да го настъпи с пета, но той я изпревари и я накара да загуби равновесие.

Заедно се търкулнаха на пода, а тя се приземи върху него.

— Готов ли си за примирие? — попита задъхано.

— Не. — Рурк направи ножица с крака, измъкна се и размени мястото си с нейното. — А ти?

— Да, мамка му.

Разкъса ризата му.

— Ще си платиш за това — закани се той.

— Опитай се да ме накараш.

Рурк сграбчи яката на блузата й и я съдра. Видя верижката с диаманта и металната плочка с лик на светец, които й бе подарил. Парцалите от разкъсаната дреха висяха на кобура с оръжието й.

— Шибано ченге — промърмори Рурк и натисна закопчалката.

— Шибан престъпник.

— Бивш и без присъди. — Той притисна устните си към нейните, но изруга от болка заради паренето в разцепената си устна. — Голяма побойничка сте, лейтенант. — Отдръпна се назад, за да се вгледа в лицето й, да срещне предизвикателните й кафяви очи и да съзре самодоволната усмивка на издължените й устни. — Идеалната жена за мен.

— Не го забравяй!

Тя се засмя и сграбчи косата му с две ръце.

Докато Магделана се притискаше към него, Ив бе видяла на лицето му не само досада.

Бе доловила нещо, което и двамата биха пропуснали, ако бяха твърде глупави, луди и заслепени да се вглеждат добре един в друг.

— Обичам те.

Обви крака около кръста му и трескаво целуна устните му.

Нямаше да бъде романтично изживяване, като красив сън, със сипещи се снежинки отвъд прозорците и песен на цигански цигулки във въздуха. Щеше да бъде отчаяно и малко грубо. Реално и трескаво като учестения им пулс.

Той жадуваше кожата й. Късаше дрехите й, сякаш бе обладан от демони.

— Искам те цялата, цялата.

— Вземи ме — каза тя и се плъзна под него.

Устните му обходиха гърдите й.

Ив издаде вик и се залюля, когато оргазмът пламна в нея като мълния. Чу Рурк да й шепне нещо задъхано на ирландски. Усети как остана неподвижен и потръпна.

Не, нямаше да позволи това.

— И аз те искам целия — каза тя. — Целия.

Разби волята му, накара го да загуби самообладание, докато ръцете и устните й се плъзгаха по тялото му. Отвъд границите на разума, в опиянение, тя отново доближи устните си до неговите, изгаряйки от жажда.

Закачливи захапвания, игриви пръсти… Дъхът й пареше, докато получаваше и се отдаваше. Кръвта кипеше в разгорещените им тела.

— Сега, сега, сега — изричаше тя подобно на напев и се извиваше към него.

Когато той навлезе в нея, стонът й прозвуча почти като писък. Чувствените движения на ханша й, бързи и енергични, го накараха да потъне в блажен и загадъчен мрак.

 

 

Ръцете й престанаха да го притискат и се отпуснаха на пода. Усещаше тялото си олекнало и нереално, сякаш лежеше върху облак. Нямаше сили да се помръдне.

— Господи — промълви Ив. — Мили боже.

— Когато успея да стана на крака, някога в далечното бъдеще, ще ти позволя да ми нанесеш още един юмрук в лицето. За да изживеем отново това.

— Добре — усмихнато се съгласи Ив.

— А може да пробваме с онази романтична вечеря и после да ме удариш. — Рурк я усети как потръпва. — Проблем ли има? — Тя повдигна глава и той видя притесненото й изражение.

— Ужасно съжалявам…

— Очевидно не за удара се извиняваш.

— Не се обадих да отложим вечерята, защото исках да ти го кажа лице в лице. Дълго е за обяснение, но има нещо, което трябва да свърша, и малко помощ от теб не би била излишна.

— Добре.

— Може би ще вместим и вечерята на свещи по някое време преди полунощ, но…

— Няма значение, Ив. Уверявам те.

„Да, ние сме двама късметлии“, помисли си тя. Господи, наистина бе така.

— Купих ти подарък.

— Нима?

— Книга с поезия, любовна. Помислих си: „Нещо толкова сантиментално несъмнено е подходящо“. Но отново се издъних, като я забравих на бюрото си в централата.

Той се усмихна, наведе се и нежно я целуна.

— Благодаря.

Ив докосна бузата му.

— Трябва да взема душ и да се заловя за работа. Възнамерявах да започна направо, за да имаме време поне за късна вечеря, но се наложи да те ступам, както и онази руса уличница, а после…

— Разбира се. Е, ще вземем душ и ще ми разкажеш.

Тя го запозна с подробностите, а той я изслуша, без да я прекъсва.

— Е — каза Рурк, докато тя набързо обличаше памучен панталон и пуловер, — значи се оказа права за детето.

— Не е никакво дете, но наистина бях права. Дневникът ще бъде едно от основните доказателства. Мога да разрежа кутията, в която е заключен, но…

— Не е нужно.

— Да отидем в кабинета ми. — Взе чанта с пликове за доказателства и диктофон. — Искам всичко да бъде записано. Не е зле да се позанимаваш с ключалката.

— Ще отнеме не повече от минута.

— Страхотно.

— Но преди това искам да ти обясня какво правеше Магделана тук.

Ив го погледна многозначително.

— Освен опитите да те целуне ли?

— По-точно защо я пуснах в дома ни — каза той сериозно, докато излизаха от спалнята.

— Досещам се. Трябвало е да изясниш нещата с нея и да я отпратиш, като й вдъхнеш малко страх от всемогъщия Рурк.

— Какъв късметлия съм при тези обстоятелства, че имам до себе си жена, която ме разбира. Страх от всемогъщия Рурк! — повтори той.

— За разлика от всемогъщия Бог, който е невидим и повечето хора си въобразяват, че няма да ги накаже, ти си от плът и кръв и би направил нещо много по-жестоко.

— Не зная как да приема това — каза той след миг. — Впрочем искаш ли да узнаеш как се справих с положението?

Разказа й, докато вървяха към кабинета й, където тя извади дневника от чантата си. Дълго стоя неподвижна, вперила поглед в него.

— Виждаш ли? Бог не би накарал всичко да затрепери, както си направил ти. Наистина ли можеш да я лишиш от достъп до всеки имот, в който притежаваш дори дял? Това означава осемдесет процента от планетата.

— Преувеличаваш, не повече от петдесет — усмивката му бе хладна и сурова. — Но наистина мога да го сторя, по дяволите.

— И разполагаш с информация, която би заинтригувала Интерпол?

— Разбира се. — Той изчака няколко мига, напълно разгадал изражението й. — Няма да я дам в твоите ръце, Ив. По две причини.

— Дано са основателни.

— Първо, това не е твоя работа. Спри, дори не си помисляй да вдигаш юмрук срещу мен! Аз съм виновен за това, че тя пристигна тук да създава неприятности. Второ, няма да може да спи нощем известно време, защото ще се пита какви доказателства имам и какво мога да направя с тях срещу нея. Дълго ще се озърта зад гърба си.

— Мисля, че първата причина е пълна глупост, но истински се радвам за втората. Харесва ми. Затова да кажем, че сме на чисто.

— Добре. Е, ще отворя кутията с дневника и ще разгледаме съдържанието му по време на романтичната си вечеря.

Ив го изгледа недоумяващо.

— Поръчах пица. Щеше да бъде пица и шампанско.

— Сериозно ли?

— Познавам съпругата си така добре, както тя мен. Но тази вечер ще се задоволим с пица с пеперони и кафе, а шампанското ще остане за друг път.

— Знаеш ли, и ти си идеалният мъж за мен.