Нора Робъртс
Невинни в смъртта (11)

11.

Дребничка самоуверена асистентка на име Мърси поведе Ив през студиото. Безмилостно я накара да препуска по коридорите и докато я превеждаше през охранителните постове, не преставаше да бърбори като картечница. Сякаш се плъзгаше с бясна скорост с черните си равни обувки.

— Всички са нахъсани до краен предел за днешната премиера. Надин е най-нашумялата медийна звезда в момента, а телевизията ни щеше да фалира, ако тя не се бе съгласила да остане и да поеме това шоу. Страхотно е, че вие ще бъдете първият гост. И двете сте изключително популярни личности.

Мърси имаше розови коси, прихванати с малки шноли с форма на пеперуди. Техни миниатюрни подобия сякаш излитаха нагоре от лявата й вежда. Не можеше да не привлече внимание.

— Трябва да се срещнете с продуцента, режисьора и отговорния оператор, а после отиваме право за грим и гардероб. Мога да ви донеса всичко, което пожелаете. Изцяло съм на ваше разположение за предаването. Кафе, чай, вода, газирана или не, безалкохолни. Надин каза, че ще предпочетете кафе. Сега ще се отбием при режисьора, разговорът ще бъде съвсем кратък.

— Не искам да…

Но преди да довърши, бе натикана в офиса и след мощно ръкостискане бе прехвърлена в друг, където отново трябваше да се здрависа с някого. Вибрациите във въздуха сякаш я главозамаяха. Мърси продължи да джавка като дрогирано кутре, докато се озоваха в гримьорната. Ярко осветените огледала блестяха над безкрайно дълъг плот, отрупан с най-различни флакони, тубички, четки и причудливи инструменти, изглеждащи като ужасяващи уреди за мъчения.

Ив си бе помислила, че вече е преживяла най-лошото. Оказа се, че то не е било настойчивостта, с която началникът и приятелката й я бяха убеждавали да приеме това участие; нито пискливото джавкане в ухото й; или дори мисълта, че някои от тези уреди за мъчения ще бъдат използвани върху нея… Най-ужасното бе жената, която стоеше зад стола с висока облегалка и й се усмихваше, разкривайки два реда съвършени зъби.

— О, пресвета Богородице! — омаломощено промълви Ив.

— Познавате ли се вече? — изчурулика Мърси. — Трина, ще оставя лейтенант Далас в твоите вълшебни ръце и ще отида да й донеса кафе. Надин е заредила някакво ново, специално за нея. Искаш ли нещо?

Трина, чиито коси извираха на черни и бели талази от върха на главата й, а очите й имаха неестествен зелен цвят, свали яркосиня пелерина от закачалката и отвърна:

— Само вода. Не газирана.

— Идвам веднага! — едва не изкозирува Мърси.

— Приличаш на плашило, Далас — отбеляза Трина.

— Това е повтарящ се кошмар. Ще си бия шамари, докато се събудя! — ужасено я гледаше Ив.

— И без това бузите ти изглеждат достатъчно зле. Тези тъмни кръгове под очите ти са като синини, сякаш днес си се била с цяла тайфа бандити. Но ще оправя положението.

— Защо си тук? Защо точно ти?

— Първо, защото съм най-добрата и Надин го знае. Тя може да има най-качественото. Второ, благодарение на теб. Ако не беше ти, никога не бих получила възможността да разкрия таланта си пред Надин върху самата нея в дома ти. — Трина развя пелерината като матадор срещу бик. — Признателна съм.

— Е, значи сама съм си навлякла тази беда!

— Имаш късмет, че съм аз. Защото съм най-добрата, познавам те и мога, за разлика от хиляди други, да те гримирам така, че да приличаш на себе си.

— Вече приличам на себе си.

— Не, като плашило си! Но зная кой се крие зад това и как да го намеря. Е, нужно е и малко подсилване за пред камерите, но няма да изглеждаш като свиреп хищник.

В живота на Ив имаше малко хора, които събуждаха истински страх у нея. Трина бе една от тях. Тя сякаш знаеше това, защото отново се усмихна и потупа властно облегалката на стола:

— Седни! Ще бъдеш готова, преди да усетиш.

— Не забравяй, че съм въоръжена.

Но Ив седна. Какъв избор имаше…

— Е, защо си в такъв вид, след като скоро си се върнала от почивка? Мейвис каза, че с Рурк сте прекарали няколко дни по плажовете. — Прокара пръсти през косите й, намръщи се и леко ги разроши. — Имаш нужда от оформяне.

— Господи! Боже мой…

Трина я загърна с пелерината.

— А защо все още не си отишла да видиш онова сладко бебче и Мейвис, а?

Една от ползите на пелерината бе, че човек можеше да свие юмруци под нея, ако почувства нужда. Никой нямаше да види.

— Все не намирам време — оправда се Ив.

— Твоята най-стара и най-добра приятелка наскоро роди. — Трина се надвеси така, че лицето й се озова долепено до нейното. Зелените й очи я стрелнаха укорително в огледалото. — Знаеш ли колко трудно я убедих да не идва тази вечер. Твърде студено е, за да извежда бебето навън. Трябва да отделиш време.

— Добре, добре…

— Бел е най-красивото същество на този свят, кълна се. — Изправи се, притисна с палци някаква точка на тила й, после плъзна ръце по раменете й. — Напрегната си, както обикновено.

Ив стисна очи. Чу джавкането на Мърси, която влезе и бързо излезе. Долавяше тихото скърцане и тракане на ножиците, докато Трина правеше бог знае какво с косата й. Подскочи при спускането на облегалката назад.

— Трябва да се отпуснеш, разбрано? Ако не изглеждаш добре на екрана, с мен е свършено.

— Ще мисля за това през цялото време.

Отново затвори очи. „Само една вечер“, напомни си тя. Щеше да издържи. Малка промяна в грандиозния план.

Опитните пръсти на Трина умело притискаха определени места по брадичката й, по слепоочията, врата и раменете. Акупресурата и крайното изтощение я накараха да се унесе мигновено в дрямка.

Стреснаха я приглушени гласове, нежен допир на четки, които почти гъделичкаха лицето й. И познат аромат… Още преди умът й да се проясни достатъчно, за да различи тембъра на гласа му, усети уханието на Рурк.

— Почти свършвам — каза Трина. — Тоалетът й е подходящ. Предполагам, че ти си го избрал. Но ще погледна какво друго си донесъл, за да преценя дали не е по-добро. Стилистите също ще поискат да го видят.

— Няма да се преобличам! — възпротиви се Ив.

— Вече е будна — отбеляза спокойно Трина и отново повдигна облегалката.

Бе обърната с гръб към огледалото и единственото, което видя, бе Рурк.

— Добро утро — каза той, хвана ръката й и я потърка в дланите си. — Изглеждаш отпочинала.

— Всеки ден върша такива чудеса — похвали се Трина. — А сега да дооформим косата. — Но явно доловила нещо, тя остави инструментите си. — Знаете ли, имам и друга работа. Трябва да проверя това-онова, преди Надин да седне за разкрасяване. „Зелената стая“ е от другата страна на коридора. Приятна е. — Свали предпазната пелерина. — Искам да хвърлиш един поглед, преди да излезеш.

Ив стана и се погледна в огледалото. Както й бе обещано, приличаше на себе си. Може би по-свежа, с ясно очертани устни и ярки сенки и руж, но не бе неузнаваема. Плашилото бе напълно изчезнало.

— Добре — кимна одобрително.

— Добре ли? — изсумтя Трина. — Сега вече изглеждаш като човек, който наскоро се е върнал от почивка. Внимавай да не изцапаш това сако, защото мисля, че ще изберат него.

— Ще се погрижа да се държи прилично. — Рурк отново хвана ръката й и я поведе към „Зелената стая“, която всъщност бе боядисана в бледопрасковено.

Имаше голям стенен екран, където в момента вървеше картина от студиото на канал 75. Големите меки дивани бяха в успокояващо морскозелено. Върху широк плот бе поставена фруктиера, щедро отрупана с плодове, сирене и бисквити.

— Не очаквах да дойдеш.

Рурк учудено повдигна вежди.

— Не можех да не дойда. Това е голяма вечер.

— Донесъл си ми резервен тоалет, в случай че изпоцапам този, с който вече съм облечена, така ли?

— Това е просто част от услугата.

— Мислех, че си ми сърдит.

— А аз мислех, че ти си ми сърдита. — Отново хвана ръцете й и ги доближи до устните си. — Какво ще кажеш да забравим? През по-голямата част от деня размишлявах и ми писна да бъда мрачен.

— Нали казваш, че ирландците обичат да размишляват?

— О, обожаваме! Мрачните размисли ни вдъхновяват да съчиняваме песни и приказки. Но точно сега не е нужно повече да се терзая, а да бъда с теб.

Ив почувства лекота в сърцето си. Запита се как бе успявала да стои на крака досега, когато бе толкова натежало.

— Обичам те.

Той я притегли към себе си, допря устни до челото й, до бузите й, до леката трапчинка на брадичката и накрая нежно ги сля с нейните. Тя се притисна към него, обви ръце около кръста му и целувката стана по-дълбока.

— Бих ви предложила своя офис — каза Надин, когато застана на вратата, — но Далас вече е гримирана.

Ив задържа ръцете му още миг, преди да се отдръпне.

— Ти ми натресе Трина.

— Трябва да се радваш — възрази Надин. — Дяволски добра е, затова я ангажирах за предаването. Освен това реших, че би предпочела да бъде човек, когото познаваш.

— Имаш право — реши Ив.

— Изглеждаш добре, което е най-важното. Силна, енергична, умна, привлекателна — замислено изреди Надин и закрачи в кръг около нея. — И все пак типично ченге. Блясъкът остава за мен.

— Толкова ти отива — отбеляза Рурк. — Цялата сияеш, Надин, бляскава като скъпоценен камък.

— Нали? — засмя се тя, тръсна модерно подстриганите си коси и се завъртя като на ревю с електриковия си костюм с прилепнала пола и силно вталено сако. Обувките бяха с много висок и тънък ток, а на глезена й блестеше гривна с диаманти. Тя погледна Ив: — Не очаквах да бъда нервна. Но от това първо предаване зависи много, Далас. Няма да те подготвям, защото не искам интервюто да звучи сковано и отрепетирано, но държа да очертая основните теми.

— Аз се оттеглям — тактично предложи Рурк.

Надин поклати глава:

— Не! Ще я догониш по-бързо от мен, ако побегне. Да поседнем.

— Тогава да си вземем по нещо за пиене. — Рурк посочи добре заредения плот. — Или за хапване.

— После. — Надин притисна корема си, докато сядаше на единия от диваните. — Цялата съм кълбо от нерви.

— А аз се чувствам отлично — каза Ив. — За какво се тревожиш? Нали това е работата ти.

— Така си казвам, но никога не съм вършила точно този тип работа. А е златна възможност. Не мога да допусна птичето да излети от рамото ми. И така — плъзна се леко по стола, сякаш тя бе тази, която се готви да побегне. — Ще споменем за случая „Айкоув“. Той ме направи известна. Но няма да се спирам дълго на това. Ще се върна на него, когато излезе книгата и филмът. Търговията с бебета все още е гореща и често обсъждана тема. Като заговорихме за бебета, Бел е получила най-подходящото име. Наистина е хубавица, нали?

Ив смутено се раздвижи.

— Разбира се.

— Направих интервю с Танди и Мейвис и ще излъчим откъси от тях в предаването. Ще поговорим за начина ти на работа. Какво ще можеш да ми кажеш за убийството на Фостър?

— Това е текущо разследване.

Надин не пропусна да се усмихне самодоволно.

— Ще настоявам за нещо повече — основни следи, заподозрени, играчите, местопрестъплението, жертвата. Неслучайно шоуто е наречено „Сега“. Трябва да бъдем актуални. Въпреки че е чисто информационно предаване, не мога да не задам въпрос и за Рурк. Не се безпокой, няма да разпитвам какво бельо носиш.

С насмешка хвърли въпросителен поглед към него, а той само се засмя и поклати глава.

— Как успяваш да балансираш работата с личния си живот — продължи Надин. — Дали бракът е променил отношението ти към професията и начина, по който гледаш на нея. И това ще бъде всичко. Е… — погледна часовника си, — време е и за моя грим. Трина ще те доизкусури за последно след няколко минути. А Мърси ще те доведе в студиото. Ще се видим там, Далас. — Надин стисна ръката й. — Благодаря.

— Запази това за след шоуто. Може би отговорите ми няма да ти харесат.

— Благодаря — повтори Надин и стана. После се обърна към Рурк. — Ще получа ли целувка за късмет, баровецо?

Доближи пръст до устните си.

Той се приближи и леко ги докосна със своите.

— Дано имаш тридесет процента зрителски интерес.

— От твоята уста в божиите уши.

 

 

В крайна сметка всичко мина добре, доколкото Ив би могла да каже. Само не разбираше какво вълнуващо има в това да седи пред изображение на града под горещите прожектори, докато около нея като змии пълзят робокамери.

Музикалният сигнал заглъхна и тя чу Надин тихо да вдишва и издишва три пъти, преди някакъв мъж да й даде знак с пръсти. Тогава насочи поглед към една от камерите.

— Добър вечер. Аз съм Надин Фърст, а това е предаването „Сега“.

Както бе казала, засегнаха случая „Айкоув“ от миналата есен. Ив вярваше, че законите против човешкото клониране са правилни и справедливи. Но не смяташе, че самите клонирани носят някаква отговорност за стореното от семейство Айкоув.

Изгледа кратките интервюта с Танди Апълби, съпруга й и невръстния им син и с Мейвис, Леонардо и Бел. И двете жени се просълзиха, докато говореха за приятелството си с нея. Разказаха как Ив е спасила живота на Танди, как е предотвратила продажбата на черния пазар на бебето, кръстено Куентин Далас Апълби, и как е разбила канала часове преди раждането на децата им.

— Как се чувствате след тези думи? — попита Надин.

— Доволна, че успях да свърша работата си.

— Само това?

Ив се раздвижи. „Какво друго, по дяволите?“

— Понякога нещата стават лични. Не би трябвало да е така, но се случва. В този случай беше лично. С Мейвис се познаваме отдавна, а с партньорката ми са близки приятелки. Мейвис бе тази, която упорито настояваше за издирването на Танди. Има голяма заслуга, че се застъпи за приятел. Би могло да се каже, че приятелството доведе до щастливата развръзка и в двата случая. Не ставаше дума само за разкриване на едно престъпление, а за справедливост. Свърших работата си.

— Отговорна, рискована и динамична работа. Имате известен съпруг, когото някои биха нарекли „опасен“, и определено е доста влиятелен. Как балансирате работата с личния си живот?

— Може би като зная, че невинаги е възможно да бъдат балансирани. И съпругът ми разбира това. Много полицаи… — Ив се замисли за миг, — имат проблеми в личния живот, защото работата изисква много време, професионални ангажименти в неудобни часове, които провалят личните планове. Пропускаме вечери, срещи и прочие.

— Които може би не изглеждат толкова важни — каза Надин, — но тези вечери и срещи са част от онова, което представлява личният живот.

— Неизбежно е личният живот да не страда. Трудно е за един партньор да понася всичко това ден след ден. Според мен полицаите са лош избор в личен план. Но при някои се получава. Предполагам, че когато партньорът проявява разбиране, уважава и цени професията на другия или поне разбира смисъла й. Аз имам късмет. — Отмести поглед натам, където Рурк стоеше зад редицата камери, и повтори: — Имам късмет.

Прекъснаха за реклами и Трина пристигна с куп четки.

— Добре — каза Надин.

— Скоро ли свършва?

— Още малко.

„Какъв разтърсващ момент се получи!“, помисли си водещата, но не го каза. Каква емоция проблесна в погледа на Ив, когато заяви, че има късмет. Тридесет процента ли? Само заради този единствен миг рейтингът й щеше да скочи до небесата.

— Да обсъдим разследването, което водите сега — започна Надин, когато отново бяха в ефир. — Ужасяващото убийство на Крейг Фостър, учител по история. Какво можете да ни кажете?

— Разследването е в ход.

„Спокоен глас, хладен израз в очите — забеляза Надин със задоволство. — Истински професионализъм, идеален контраст.“

— Споменахте, че за да опознаете убиеца, трябва да опознаете жертвата. Кажете ни нещо за Крейг Фостър. Какъв човек е бил?

— Според всички свидетели всеотдаен млад учител, любящ съпруг и добър син. Човек с установени навици. Бил е пестелив и отговорен. Обикновен мъж, който е учил децата и се е радвал на скромния си живот.

— Какво ви разкрива това за убиеца?

— Престъпникът е познавал и разбирал навиците на Крейг Фостър и е използвал всичко, което знае, за да отнеме живота му. Не го е извършил в момент на ярост или импулсивно, а след внимателно обмислен план. Това, което прави убийството особено брутално, е фактът, че е извършено в училище, където се обучават деца между шест и тринадесет години. Всъщност трупът е бил открит от две малолетни момичета. Всяко убийство по същността си е брутално престъпление. Но мястото, където е извършено в този случай, го прави още по-коравосърдечно. И хитро замислено.

Надин се наведе напред.

— Какво говори за това?

— Убиецът се е възползвал от навиците на жертвата. Трябвало е само да наблюдава ежедневието й, за да научи графика й и да използва тези елементи. Присъствието на ученици, учители и помощен персонал в коридорите, във и около класните стаи е било предимство, от което се е възползвал.

— Кои са заподозрените? Разпитали сте много хора досега. За разпит днес сте призовали Рийд Уилямс, друг учител в академия „Сара Чайлд“.

— Разпитахме господин Уилямс и му повдигнахме друго обвинение. Не в убийството на Крейг Фостър.

— А заподозрян ли е? Кой е главният ви заподозрян?

— Разследването е в ход — повтори Ив. — Преди да бъде приключено, ще разпитаме още хора. На този етап не мога да разкрия повече.

Надин направи още няколко опита, които Ив умело отклони. Когато прозвуча сигналът, че времето напредва, водещата отново се наведе напред.

— Ако убиецът ви гледа точно сега, какво бихте му казали?

— Сега ние с партньорката ми представляваме Крейг Фостър. Имаме задача, а сме адски добри в изпълнението й. Нека се нагледа на телевизия на воля, защото в килията, в която ще прекара остатъка от живота си, няма да има телевизор.

— Благодаря, лейтенант Далас. Това беше от мен, Надин Фърст. Лека нощ.

— Беше върхът — възкликна Рурк, когато най-сетне се измъкнаха от студиото.

— Сигурно е минало добре, щом Надин заподскача и затанцува миг след като камерите престанаха да работят.

— Върхът! — повтори той, накара я да се обърне към него и я целуна. — Освен когато обяви, че си имала късмет.

— Защо?

— Трябваше да кажеш: „Имахме късмет“. — Отново я целуна нежно. — И двамата имахме късмет.

— Така е. Без кола ли си? — попита го, като огледа паркинга.

— Наредих да я откарат, за да се приберем у дома заедно с твоята.

— В такъв случай карай ти. — Ив замълча. — Радвам се, че дойде. — Когато се качи в колата, изпъна крака и въздъхна. — Как Надин издържа този цирк? Очевидно има всякакви хора.

— Да. Мнозина биха се питали как ти издържаш да разследваш убийства ден след ден. Е, този Рийд Уилямс ли е вашият човек?

— В момента е номер едно в списъка. Адвокатът му е Оливър Страфо, представи си.

— Доста скъп адвокат за човек, който живее от една учителска заплата.

— Уилямс припечелва добре. Върти частна дейност, недекларирани доходи. Но дъщерята на Страфо е едно от децата, открили трупа. Този тип е заподозрян в убийството на Фостър в училището на детето му, а той го защитава. Да, наистина има всякакви хора.

— Вероятно Страфо вярва в невинността му.

— Да, може би. Той не знае, че жена му е един от трофеите на Уилямс, който трупа бройки сред персонала и майките. Няма капка морал. В нощното му шкафче отрихме „Зайче“, което беше основанието да го задържим. Обвинихме го в притежание на наркотици. Тогава пристигна Страфо. Нещо ме съмнява.

— Адвокатите вършат работата си, лейтенант.

— Да, но представи си, че имаш дете и узнаеш, че един от учителите му прави секс в училище. — Чувстваше се толкова отпусната, че би могла да заспи, но се надигна. — Че използва опиати, за да си осигури покорни партньорки. Би ли скочил да го защитаваш?

— Трудно е да се каже, но като се замисля, вероятността е нищожна. Може би и Страфо няма капка морал.

— Но нямаше да дотича толкова бързо, ако знаеше, че клиентът му е посегнал на собственото му семейство.

— Възнамеряваш ли да му кажеш?

Ив си спомни за Алика, за страха и вината в очите й.

— Не, освен ако е важно за разследването. Ако открия и докажа, че Уилямс е убил Фостър, защото е знаел за връзката им, Страфо ще получи лошите новини.

— Сигурна ли си, че не е наясно?

— Не, не съм. Бих заподозряла и него, ако се бе намирал близо до местопрестъплението. Но до осем и тридесет сутринта е бил в кантората си. Разполагал е с малко време, но не достатъчно да го извърши. Бил е на среща с партньори от осем и половина до девет, а после отново в кантората заедно със стажанта си, администраторката и още няколко души до дванадесет, когато е тръгнал за работен обяд. Изглежда чист.

— Не разбирам напълно защо би го заподозряла. Фостър не е имал връзка с жена му в края на краищата. Ако убитият бе Уилямс…

— Заради репутацията. — Ив присви рамене. — Не е трудно да се предположи, че Фостър е бил убит, за да не пострада нечия репутация. Най-вероятно на Уилямс. Но едва ли Страфо би искал да се разчуе, че е рогоносец. — Тя едва потисна прозявката си. — Зле е за имиджа му.

— Мога да те уверя, лейтенант, че ако изпадна в положението на Страфо, ще набележа теб и възлюбения ти, а не някой невинен свидетел.

— Аз също. — Това отново й напомни за Магделана и тя замълча. — Както и да е, ще продължим да притискаме Уилямс, да видим какво ще изпее. Хм… от много места ми натякват, че двамата с теб трябва да отидем да видим Мейвис и бебето.

— Добре.

— Това ли ще кажеш? Просто „добре“?

— Няма проблем. Изтърпяхме суетнята около раждането. Едно бебе, увито в пелени, вероятно носи огромно облекчение след този ад.

— Предполагам. Според Пийбоди трябва да занесем подарък. Плюшено мече или нещо подобно.

— Проста работа.

— Добре, ти се заеми с нея. Аз не разбирам от мечки. Не са ли нещо, от което хората би следвало да се пазят?

Рурк се засмя и тя се обърна към него. Смехът в очите му, когато срещна погледа й, стопли цялото й същество.

Сложи ръка върху неговата, докато преминаваха през портите на дома им.

— Да се опитаме да намерим баланса, за който говореше Надин — каза Ив. — И за малко да забравим за случая. Никаква работа, никакви задължения. Само ти и аз.

— Любимата ми комбинация.

Когато слязоха от колата, тя обви ръце около врата му и докосна устните му. Топлотата в душата й бликна като извор. Всяко съмнение, болка, страх и недоверие изчезнаха.

„Само ти — отново си помисли тя, докато влизаха в къщата — Само аз.“

По мълчаливо съгласие се отправиха към асансьора. По стълбите биха загубили твърде много време. Преди да стегнат до горния етаж, шлиферът се свлече от раменете й. Движенията им не бяха припрени и трескави, а плавни и спокойни. И двамата осъзнаваха, че са възвърнали нещо, което за миг им се е изплъзнало.

Всичко в спалнята блестеше на слабата лунна светлина, нежна и синкава, която проникваше през прозорците и стъкления купол над леглото. Свалиха дрехите си и споделиха дълги, безкрайни целувки и ласки.

Сърцето й отново бе спокойно, като при завръщане у дома.

— Липсваше ми — прошепна му и силно го притисна. — Липсваше ми близостта ни.

— A-ghra — промълви той и през тялото й премина тръпка.

Отново бе изцяло неговата силна, противоречива и безкрайно очарователна съпруга. Отново бяха едно цяло и нищо не можеше да застане помежду им.

Ето това бе балансът, за който Надин бе попитала. Който не го бе постигнал и изживял, никога не би могъл да го разбере напълно. Те просто се допълваха — всички сложни и остри ръбове на характерите им си прилягаха съвършено. Всеки караше другия да се чувства пълноценен.

Когато се отпуснаха на леглото, тя обви крака около него и отново въздъхна. Този познат звук означаваше, че най-сетне е намерила спокойствие. Жадувайки да й дари наслада, Рурк използва устните и ръцете си, докато въздишката премина в стон.

Никой друг не би могъл да достигне толкова близо до нея. Той потръпна при допира й, което бе знак, че изпитва същото.

Когато премина по гребена на онази първа вълна, той обхвана лицето й с длани. Още веднъж доближи устни до нейните и я целуна опияняващо нежно.

— Любов моя — повтори й на ирландски. — Моя единствена. Мое сърце.

Чуваше гласа му, докато усещаше как прониква в нея. Виждаше очите му. Чувствените им движения сякаш следваха един ритъм.

Бавно, вълнуващо и реално. Всяка жестокост остана в друг свят, далеч от този, в който полетяха заедно, с преплетени пръсти и слети устни.

По-късно, сгушена до него, Ив промълви унесено:

— Двама късметлии.

Чу тихия му смях в тъмнината, преди да се предаде на съня.