Еми Елизабет Сандерс
Дивата лятна роза (7)

Глава седма

— Почти сте готова, мис — обяви Мери, забождайки финалната фиба и отстъпвайки назад да огледа резултата от работата си. Тя се усмихна на Виктория, кръглото й лице сияеше от радост. — Готово, какво ще кажете?

— Трудно ми е да повярвам, че съм аз — призна Виктория, взирайки се в изражението си. Изобщо не приличаше на момичето, което се изтягаше на тревата преди обяд. От огледалото поглеждаше към нея чужд човек.

Мери се бе справила отлично със задачата. Беше й направила модна прическа, вдигната от челото коса събрана отзад и извита в блестящ водопад от къдрици над едното рамо.

Отхвърлената от Лавиния рокля беше мечта, изрязана дълбоко отпред и на раменете, стегнатата в талията рокля се спускаше отпред и отзад под линията на талията в остър ъгъл, ръкавите бяха стегнати в лактите и след това гарнирани с блестяща дантела набрана и падаща до китките.

Роклята бе от бяла коприна, лека като перушина и ефирна като дим, цялата с избродирани със златни конци рози и лозови листа. Полата й се движеше, като подгонен от вятъра облак, повдигната от осем тънки като паяжина фусти, които при вървене шумоляха като листа.

За първи път в живота си Виктория помисли, че е красива и пламна от вълнение, а очите й светеха от възхищение.

— Не приличам на себе си — повтори Виктория. — О, Мери, аз не съм вече, като ирландски сетер. Виж, като истинска лейди съм.

— Докато не си отворите устата, мис — съгласи се Мери с блеснали от задоволство очи. Тя се смееше, а Виктория танцуваше наоколо из стаята, наслаждавайки се на движенията на полата и на искрящата златна бродерия от светлината на свещниците.

— Вие сте като нашата малка Сали, перчеща се с новата си неделна рокля — скара й се Мери.

Виктория направи превзета физиономия в огледалото и каза:

— Сега приличам на Лавиния. — Видът на дълбокото деколте отново я изнерви. — О, Мери, много е дълбоко! Чувствам се като гола.

Мери въздъхна.

— О, мис, нека да не започваме отново. Това е бална рокля и те се правят точно така.

— Сигурна ли си? Много ме е страх, да не изглеждам глупаво. Особено в очите на Филип — добави тихо тя. После помисли, дали ще ме хареса Филип, като ме види.

Мери й подаде бяла кутийка вързана с жълта панделка.

— Предадоха го за вас, мис.

Виктория я грабна и нетърпеливо отвори бележката под панделката.

— „На най-скъпата ни приятелка в знак на уважение и с пожелание, първият бал да й донесе щастие“ — от Хари и Джонатан — извика Виктория. — Какво ли може да бъде, Мери?

— Не казвам — отговори превзето Мери, но Виктория беше отворила вече кутийката и хлъцна от удоволствие. Върху влажен мъх лежаха кремави рози, дантела и тясна златна панделка. Бяха омайващи и свежи, като криле на пеперуда и Виктория с удоволствие им се наслаждаваше. Вдигна украсената с панделки дреболия от кутийката и златните панделки леко се развяваха.

— Много е хубаво — възкликна Виктория. — Какво е това?

— За украса на прическата ви, мис — обясни Мери, — защото нямате бижута или пера. — Тя постави букетчето в косата й. — Ето така се поставя… и сигурно има още нещо, ако не го стъпчете.

Виктория вдигна кутийката и извади от там ветрило. Елементите му бяха от слонова кост с богата резба, свързани помежду с коприна, на която бяха нарисувани златни рози напръскани с брилянтчета, които блещукаха като утринна роса.

— О, боже, колко съм щастлива — извика тя. — Мери, няма да ходя на бала, ще си седя пред огледалото и ще си вея с това приказно ветрило.

Мери също се радваше, но насочваше Виктория към тоалетката, където започна да защипва букетчето и панделките отстрани на гъстите й къдрици, така че блестящите златни панделки да се смесят с водопада от къдрици.

— Радвам се, че нямам пера и бижута. Това е много по-красиво, нали, Мери?

Мери подръпна букетчето, за да пробва дали е добре прикрепено.

— Така, готово и ако внимавате какво говорите, никой не би помислил, че не сте принцеса. Трябва да тръгвате, мис, и не забравяйте, че сте по-хубава от която и да е лейди долу.

Виктория прегърна силно Мери.

— Какво щях да правя без теб Мери? Ти си най-добрата приятелка, която съм имала до сега, сърцето ми се къса, като си помисля, че трябва да се разделим в края на лятото.

Мери се изчерви и наведе глава засрамена.

— И моето сърце ще се пръсне от мъка, мис. Животът ми стана по-хубав откакто сте тук. Сега тръгвайте, преди да сте закъснели. Аз имам доста работа тази вечер с всички тези гости.

Виктория тръгна с разтуптяно от вълнение сърце.

— Почакай, Мери, ще видиш колко примерна и елегантна ще стана.

Мери скръсти ръце върху безукорно чистата си престилка и се усмихна.

— Желая ви късмет с вашия французин, мис. Нищо, че не вярвам да ви трябват моите пожелания. Трябва да е сляп да не забележи, колко сте красива тази вечер.

 

 

Балната зала на Харингтънови представляваше блестяща жива картина от искрящи свещници, гирлянди от свежи цветя и бръшлян, шлифован кристал и лъснато сребро. Дъхът на Виктория спря при вида на това великолепие.

Таванът се извисяваше два етажа по-нагоре, осветен от шест огромни полилеи. Искрящата им светлина се рефлектираше от сложно гравираните корнизи, чийто позлатен път се минаваше през всеки възможен ъгъл, прозорец и врата.

По цялото продължения на залата към терасата бяха отворени високите френски прозорци и се виждаха осветените от луната зелени площи и алеи на парка. Топлият, ароматен полъх на юнската нощ изпълваше залата и освежаваше накичените с брилянти гости.

Виктория бе заслепена от гледката, очите й поемаха всеки детайл.

— Колко красиво — шепнеше тя с тръпнещ от вълнение глас, стиснала ръката на Хари.

— Не ми мачкай ръкава — заповяда той, усмихвайки се на зашеметената си приятелка. — Камериерът ми е още сърдит.

Виктория посочи музикантите, които влизаха в нишата за оркестър, разположена над залата. Те изглеждаха съвсем еднакви в бледосините си кадифени сака и бели перуки.

— Погледни ги, Хари, виж, Джонатан, никога не съм слушала оркестър, само мис Иган на черковния орган.

— Далеч съм от подобна мисъл — промърмори Хари.

Джонатан се усмихна снизходително и я потупа по ръката.

— Сега ще чуеш истински добър оркестър, чух ги, когато репетираха. Слушай…

Виктория замря омагьосана, когато оркестърът започна да свири и музиката изпълнила въздуха заплува високо и чисто над залата, богатите звуци на виолончелото се обаждаха под тези на цигулките.

Виктория потръпваше от удоволствие.

— О, послушайте само. Не е ли великолепно? Чували ли сте някога такава музика?

Хари високо се засмя.

— Много пъти. Успокой се, това е само една полонеза. Мислиш ли, че ще можеш да си събереш ума и да танцуваш?

— О, да — увери го Виктория. — След това ще танцувам с Джонатан, нищо че изглежда толкова важен с бялата си перука. Идва ми да го наричам лорд Феъфилд. — Тя му направи дълбок реверанс.

— Не прави така — каза й Джонатан с нежна усмивка. — Много се радвам, че ще танцувам под звуците на истинска музика. Свиренето на Хари е отвратително, независимо, че свърши работа при упражненията.

Виктория стискаше ръката на Хари, когато той я водеше по блестящия под от тъмнозелен и бял мрамор. Очите й обикаляха гостите, търсейки Филип. Дали ще танцува с нея, питаше се тя? Тя потръпна при мисълта за ръцете му поставени на талията й.

— Недей да нервничиш, Вик. Справяш се чудесно, стига да спреш да ме настъпваш.

Виктория се засмя с облекчение, когато заеха място сред танцуващите двойки с пъстри премени, напудрени перуки и блещукащи бижута. Хари я водеше леко в ритмичните фигури на полонезата и тя се отпусна, като забеляза възхитените погледи насочени в нейна посока.

Виктория се въртеше грациозно, наслаждавайки се на движенията на ефирната си пола, когато видя, че Филип влиза в залата.

Той изглеждаше великолепно в смарагдовозелено кадифено вталено сако, бяла дантела яка, накъдрена около врата му и черни бричове, очертаващи мускулестите му крака.

До него вървеше Лавиния, хванала го под ръка. Колко спокойна и аристократична изглеждаше в леденосин сатен гарниран с бяла дантела, сложната й прическа бе силно напудрена, диаманти и сапфири светеха в колието около лебедовата й шия.

Виктория моментално се почувства жалка и несигурна.

— Какво ти става? — учуди се Хари и проследи погледа й. — О, Лавиния пристигна. Не се безпокой, тя ще бъде много заета тази вечер и едва ли ще се занимава с теб. Сигурно е щастлива като чучулига. Разбрах, че най-накрая е спечелила сърцето на маркиза и той имал намерение да й поиска ръката тази вечер. Разбира се Сесил и Абигейл са с резерви, но Лавиния ще има, каквото си е наумила.

Виктория едва го чуваше какво говори след последните му думи. Почувства, че кръвта й се вледенява. Само преди момент тя се къпеше в щастие, заобиколена от това бляскаво общество, почти почувствала, че му принадлежи, но изведнъж разбра, че е аутсайдер, патица случайно попаднала сред ято пауни. Мъчеше се да си възвърне самообладанието.

— Хари, от кого чу новината? От твоя камериер ли?

— Не ставай груба, Вик. Обаче, ако трябва да си призная истината, от него научих. Трябва да ти кажа, че малко се изненадах. Не, че Лавиния не е хубава и разбира се има доста пари и ще наследи още много. Но Филип не изглеждаше запален по нея в Лондон. Поне не повече отколкото по другите млади дами.

Виктория започна да разбира, защо отец Финкъл предупреждаваше толкова разпалено за греха да завиждаш. Имаше чувство, че я душат, че нещо я разяжда отвътре, като язва и трябваше да мобилизира всичките си сили, за да запази гласът си лек и безгрижен.

— Какви други? — попита тя. — Имаше ли много други, Хари.

— О, да, много жени. Тълпяха се около него. Жените стават луди, като видят красиво ново лице, особено ако е с титла и неженен. Специално Лавиния. Внимавай, Вик, пак ме настъпи.

Виктория се съсредоточи върху стъпките на танца.

— А ти какво мислиш, Хари? Лавиния ще получи ли каквото си е намислила, дали ще замине за Франция?

— Зная ли? Във Франция е много нестабилно сега, както се говори. Като буре с барут е, на което му трябва само клечка кибрит. Лорд Сесил може да не й разреши да замине сега, когато нещата са толкова несигурни там, парламента и всичко останало.

Виктория изобщо не се интересуваше от политиката във Франция.

— Мислиш ли, че камериера ти е прав, Хари? Дали маркиза ще поиска ръката на Лавиния тази вечер?

Виктория следеше с очи Филип. Той не гледаше към нея, продължаваше да върви между гостите с Лавиния под ръка, като от време навреме спираше да поговори с многото си познати.

— Виктория, обърни се. Ти не внимаваш в стъпките. Колкото до Филип, знае ли човек? Миналия сезон той не й обръщаше внимание, но сега изглежда много послушен. Държанието му сега няма нищо общо с държанието му в Лондон. Там, като че нямаше никакво време за жени. О, понякога се забавляваше с някоя барманка или млада слугиня, само така нали знаеш, но… — Хари спря при вида на ужасеното й лице. — Извини ме, Виктория. Колко неделикатно от моя страна. А, ето и музиката спря. Да отидем да отървем Джонатан? Горкият, сестрите на Перси са го окупирали и му досаждат, а той е прекалено деликатен, за да им го покаже.

 

 

След два часа и като изпи три чаши шампанско, тя се почувства по-добре. Поне така й се струваше. Тя твърдо си заповяда да се чувства добре. Смееше се и неуморно флиртуваше с Хари, Джонатан и многобройните им познати от Лондон, които се тълпяха, за да се запознаят с нея. Тя не обръщаше внимание на екстравагантните им комплименти, дразнеше ги, когато мислеше, че си го заслужават, перваше ги с ветрилото, когато се държаха много фамилиарно и им позволяваше да й носят малки чинийки с храна и шампанско.

Хари я гледаше с гордост, Джонатан със смущение, а вътре в нея под блестящата външност сърцето й се пръскаше от отчаяние. Чувстваше се крехка, като кристал и уплашена, като изгубено от стадото агънце, но се насилваше и се смееше, говореше безгрижно за времето и приемаше да танцува, сатенените й обувки с позлатени катарами потропваха върху блестящия под.

Чувстваше се жалка.

Не е справедливо, мислеше тя, изобщо не е. Само защото Лавиния е богата, а аз не. Тя никога не е виждала Филип, така както аз съм го виждала, да се смее с приповдигнато настроение. В нейно присъствие той е безупречно маниерен и любезно галантен, а лицето му е затворено в неразгадаемо изражение.

Вероятно, мислеше тя, за него съм като барманките и слугините, само за забавление. Изчервяваше се при тази мисъл и в същото време й призляваше от завист, като си представяше, че Лавиния ще спи с него, ще се целува с него и ще прави любов с него.

Виктория се стегна. Няма да мисля за това, каза си тя. Ще се съсредоточа върху думите на този млад мъж. Какво, по дяволите й говори той?

В този момент Хари изникна отнякъде със зачервено от виното лице.

— Този танц е мой — отсече той щастливо, откъсвайки я от ръцете на изумения й партньор. — Радвай се, мис Ларкин — весело викна той. — Ти си най-красивото момиче на бала и с щурм завладяваш обществото!

— Хари, ти си пиян и ме правиш да изглеждам, като глупачка — скара му се тя, без да престава да се смее. Хари я поведе към танцуващите и те потънаха в бляскавото напарфюмирано множество.

Лавиния се носеше в обятията на Филип, кръглото й личице устремено с обожание в неговото. Филип погледна за миг с безизразно изражение към Виктория, сякаш гледаше абсолютно непознат човек.

Независимо, колко жалка се чувстваше в момент, Виктория наклони глава към Хари и започна да флиртува.

— Красива ли съм, Хари? Кажи ми го отново.

Хари вдигна вежди, изненадан от думите й.

— Скъпо, момиче — възкликна с удоволствие той, — ще възпявам красотата ти цяла вечер, стига да се съгласиш да ме слушаш. Утре също. Ела да пием шампанско и да те представям наоколо.

— Разбира се, Хари — прошепна тя. Виктория му се усмихна, неподозираща колко опустошителен щеше да бъде ефекта и го остави да я изведе от танцуващите.

 

 

— Лавиния, виж, забелязваш ли тази мъжка Гана, мис Ларкин? Би помислил човек, че е някаква особа, ако съди от начина по който тези глупави мъже я следват навсякъде. — Докато говореше, Роземунд прикриваше начервените си устни с ветрилото, а в очите и светеше злобно пламъче.

— Опитвам се да не я гледам — отсече Лавиния. — Тя направо ми действа на нервите. Сигурно си мисли, че някой от тях ще се ожени за нея, но няма да стане. Те ще си вземат, каквото им трябва и ще си заминат по пътя. Тя наистина се подава на такива неща. Такива са фермерските дъщери. Похотливи като котки.

Роземунд се изкиска.

— Колко си гадна, Лави. Наистина ли мислиш, че тя го прави?

Лавиния тръсна грижливо подредените си къдрици с бляскащи по тях диаманти.

— Не се прави на идиот, Роз, ако можеш, разбира се. Сигурно го прави. Виж я как се развява. А тази свиня Хари едва не си е заврял главата между гърдите й.

— Това, като че ли е твоя рокля от миналия сезон, Лави? Не си спомням да ти е стояла по този начин — забеляза Роз, сочейки с очи мършавия бюст на Лавиния.

Лавини се наежи и двете се изгледаха свирепо.

— Има много неща, с които да се привлече вниманието на един мъж, освен да си показваш сочните форми — каза Лавиния, при което ноздрите й потръпваха от раздразнение.

— О, така ли? — провлачено й отговори Роземунд, веейки си бавно с ветрилото. — Тогава се прекръсти и не поглеждай отсреща, Лавиния, защото твоя красив маркиз е там и гледа малката ти братовчедка, като че е някакъв сладкиш, който страшно му се иска да изяде.

 

 

Филип гледаше Виктория и се опитваше да потисне обзелата го ревност. Тя беше обсадена от тълпа елегантни ергени и лицето й светеше от удоволствие или от шампанското, помисли той. Зад нея стоеше Хари, облегнат на гърба на стола й с чаша шампанско в ръка и с устремен в деколтето й поглед. Филип пренебрегна похотливите му погледи.

Виктория изглежда изобщо нямаше представа, че приятеля й проявява прекален интерес към показващия се от деколтето й бюст и слушаше Феъфилд, който се бе разположил доволен до нея и говореше на съседа си.

— Тя стои на коня толкова добре, колкото и ти, Лауренс и надпревари двама ни с Хари.

— Наистина ли? — попита младият мъж с явно одобрение в гласа и се обърна към Виктория. — Тогава ми се иска да ви предизвикам на състезание. Ще останете ли за дълго, мис Ларкин?

— Да, цяло лято — отговори неуморимо Виктория. — Благодаря ви, приемам състезанието.

Колко са любезни всички, мислеше тя и какво чудна находка е шампанското.

Тя повдигна чашата си и погледна искрящата светлина през кристала.

— Искаш ли още, Вик? — попита Хари с леко надебелял глас.

— Не, мисля и ти не би трябвало да пиеш повече, Хари, аз чувствам главата си леко замаяна, а съм обещала твърде много танци и не искам да рискувам и да изглеждам като глупачка.

— Тогава и аз ще предявя претенции за моя танц — каза Филип, влизайки в кръга обожатели, — преди да си обещала всичките.

Той я хвана за ръка и леко я дръпна, за да я изправи на крака и я поведе почти грубо към танцуващите. Виктория му хвърли сърдит поглед, когато зазвучаха първите ноти на оркестъра.

Филип погледна към нея, когато ръцете им се докоснаха при началните стъпки.

— Добре — каза той и на Виктория и се стори, че долавя цинизъм в гласа му, — ти успя да очароваш Лондонското общество tout a fait, не е ли така?

— Нямам представа — отговори сърдито тя — и не разбирам френски. Но мисля, че е доста неприлично да ме дърпаш, като чувал с картофи.

— Чувал с картофи — повтори усмихвайки Филип, като че не забелязваше сърдитата й физиономия. — Как говориш само?

Виктория се опита да не отвърне на усмивката му, но не можа.

— Точно така го направи — настоя тя. — Погледни Хари, той изглежда доста объркан.

— Изглежда пиян — поправи я Филип. Сините му очи затърсиха нейните. — И ти изглеждаш със замаяна глава, мадмоазел.

— И какво от това? — попита безгрижно Виктория. — Виждала съм братята си къде по-пияни и не са умрели от това.

Филип се засмя високо на искреността й.

— Колко шокиращо е това, което казваш. Трябва да запомниш, че така не се говори пред добрата лондонска аристокрация. И още запомни, че Хари не е един от братята ти. Трябва да внимаваш и да се грижиш по-добре за себе си.

Виктория наклони назад глава и му се усмихна закачливо, докато правеше фигура от танца с дълбок реверанс.

— Наистина ли мислите, че не мога да се защитя?

— Може и да можеш — съгласи се той, покланяйки се в перфектен ритъм с нежните тонове на минута. — Трябва да си призная, че нанасяш страхотни удари.

Виктория безсрамно се засмя.

— Да оставим шегата настрана, Виктория, внимавай с пийналите мъже. Глупавото флиртуване може да се превърне в отвратителна сцена и сигурно няма да ти е приятно някой от братята ти да се дуелира, защитавайки честа ти. Самият аз бих се чувствал абсолютно объркан, ако трябва да се дуелирам заради сестра си.

— Имаш ли сестра, Филип? — полюбопитства Виктория. — Къде живее тя?

— Във Версай и си поръча повече рокли, отколкото може да облече за една година. Сестра ми Кристина е, както вие англичаните казвате, придворна на кралицата.

Виктория едва го преглътна. Това й напомни за голямата пропаст, която ги делеше. Нейните братя пиеха в кръчмата „Броукън Боу“, а сестра му бе придворна на Мария Антоанета.

— Хари ми разказа, че сега е доста опасно във Франция. Наистина ли е така?

Лицето му потъмня.

— Може да е така. Трудно е да се каже със сигурност. Чуват се разни слухове. Правителството е свикало Народното събрание, нещо като вашия парламент. Мисля, че това ще оправи нещата. Богатите във Франция са дяволски богати, а бедните ужасно бедни. Има много несправедливост у нас.

Виктория видя голямо безпокойство в очите му.

— Не се ли безпокоиш за сестра си, Филип? Сигурно много я обичаш.

Той се усмихна и трапчинките изскочиха под скулите му.

— Кристина? Тя е най-разглезената и най-егоистичната кокетка, която съм имал нещастието да срещна. О, да обичам я безкрайно много, моето малко сестриче.

Виктория се засмя на този противоречив отговор.

— Не може да е толкова лошо.

Ръцете му стиснаха силно нейните, когато се завъртя грациозно в кръг около него.

— Но тя е наистина такава — протестира той. — Виждаш ли, родителите ни умряха, когато беше още бебе. Имаше епидемия. Не съм сигурен за английската дума. Болест, при която се потиш обилно. Кристиана беше толкова малка и толкова красива, че всички я разглезихме непоправимо след това. Гледачките, прислугата и аз. Не можехме нищо да й отказваме. Дори дядо ни, когато идваше в замъка, което се случваше твърде рядко. Той я третираше като глезено домашно кученце.

Виктория почувства по израза на лицето му, че той не е харесвал дядо си.

— Значи сте били сами? Само вие и прислугата?

Филип се усмихна топло, като видя изписаното на лицето й състрадание.

— Не беше толкова лошо — излъга той. — Имах Кристина и замъка. Това ми беше достатъчно. Те са моята любов, моята постоянна любов.

Той изведнъж спря, изненадан, че бе отишъл толкова далеч в откровението. Не беше характерно за него да разкрива толкова много от себе си.

Виктория го погледна тъжно с големите си зелени очи.

— Майка ми умря, когато бях на девет години. Както виждаш, двамата с теб имаме обща болка.

Филип се усмихна, сменяйки темата.

— Какви смешни изрази си измисляш — обща болка.

Виктория също се усмихна, истински щастлива за първи път тази вечер. Колко беше красив Филип, когато се усмихваше и шегуваше. Помисли за това как по момчешки безгрижен изглеждаше на ездата сутринта. В главата й, неканен, нахлу спомена за устните му, топли и нежни, притиснати върху дланта й.

Тя се изчерви, поглеждайки Филип и виждайки разбиращата му усмивка. Когато музиката спря, той се поклони и тя почувства топлия му дъх. Очите му потърсиха нейните, искрящи и немирни.

Виктория бързо отклони погледа си, като почувства пълзящата по гърба й топлина.

— Виж, Лавиния изглежда много сърдита — бързо каза Виктория, — трябва да отидеш при нея.

Тъмните му вежди се повдигнаха.

— Както виждаш говоря с теб. Толкова ли си нетърпелива да се отървеш от компанията ми и да се върнеш при обожателите си? Дотяга ли ти моята компания?

Виктория го погледна директно и честно.

— Не, монсиньор — отговори тя и гласът й бе толкова тих, че Филип трябваше да се наведе към нея, за да я чува. — Честно казано, аз толкова много харесвам да съм с теб, че… се притеснявам. Не искам да ставам глупачка и обект на клюки за мъж, който принадлежи на друга.

Виктория се наведе, ужасена от собственото си откровение. Не трябваше да пия това шампанско, помисли тя. Трябваше да слушам Мери и да не му обръщам внимание.

— Виктория — твърдо каза той и повдигна нежно брадичката й с ръка. Тя срещна чистия му поглед несигурно и със зачервено от срам лице. Хората около тях напускаха мястото за танци, смееха се, говореха, но тя не виждаше нищо, освен сините му искрени очи, не чуваше нищо, освен нежния му мелодичен глас.

— Чуй ме, скъпа, чуй ме добре. Лавиния не притежава сърцето ми. Мога да й правя компания, мога да вървя под ръка с нея, мога по причини, които само аз зная, дори да се оженя за нея. Но, запомни, тя не притежава сърцето ми.

Виктория бе шокирана от силното напрежение на погледа му толкова, колкото и от думите, които произнесе. Пръстите, с които държеше брадичката й сякаш изгаряха плътта й, тя болезнено чувстваше близостта му, топлината на дъха му, едва доловимата миризма на сандалово дърво, идваща от кадифеното му сако.

— Не разбирам — прошепна тя.

— Свърших. Няма да говорим повече за това. — Студената, неразгадаема маска, която бе започнала да я плаши, се спусна върху любимото лице и той пусна брадичката й.

Темпераментният глас на Хари откъсна Виктория от бляна й.

— Филип, ти достатъчно дълго задържа Виктория. Време е да дадеш шанс и на друг.

Виктория му позволи да я хване за ръка и тръгна към напудреното и напарфюмирано общество. Балът бе изгубил вече чара си. Тя механично последва Хари в танца, мислите й бръмчаха в главата, като рояк пчели.

Ако Филип не обича Лавиния, защо ще се жени за нея? Нямаше никакъв смисъл в обяснението му. А ти, каза си тя ядосано, ти си много глупава щом те е грижа за него.

Главата я болеше, болезнено чукаше в слепоочието, а прекрасната музика на оркестъра й се струваше, като дразнещо дрънкане, което й лазеше по нервите. Хари изобщо не спираше да дърдори в ушите й. Думи, които едва достигаха до съзнанието й — Лондон… Ст. Джеймс Скуеа… Кингс Тиата…

Виктория кимаше механически с глава, вперила поглед отсреща, където Лавиния се смееше на нещо, което Филип разказваше. Беше опряла ръка на рамото му, сякаш й принадлежи и това разкъсваше сърцето й. Застаналата до нея Роземунд, блестяща в розовата си рокля и рубинено колие я гледаше със съжаление и снизхождение.

Виктория с ужас помисли, дали чувствата й не са явно видими и дали Лавиния не й се присмива в този момент. Главата й се замая от фигурите на танца и тя се помъчи да се съсредоточи върху думите на Хари.

Виктория се хвана за последните му думи, като котка за неочаквано изскочила мишка.

— Навън? Разбира се, каква великолепна идея, Хари. Да излезем колкото се може по-бързо навън.

Лицето на Хари замръзна шокирано от отговора и след това се разтегли в радостна усмивка.

— Невероятно — възкликна той, хвана я здраво за ръката и я поведе навън през един от френските прозорци към прохладната осветена от луната градина.