Ант Скаландис, Хари Харисън
Свят на смъртта 4 (36)

Тринадесета глава

Пирянците вежливо отказаха предложените им в царския дворец апартаменти и след час се прибраха в приятния хотел „Лидо“ на живописното крайбрежие.

Кърк незабавно свика съвещание. В луксозната стая, предназначена за двама, беше малко тясно. Отначало изслушаха Язон, който подробно им описа разговора си с царя. После започнаха да предлагат един от друг по-смели проекти за превземане на „Ослепителният Винторог“. Всеки напираше да надскочи другите, защото такава беше натурата на хората от Света на Смъртта. Язон изслуша всички, но не даде никаква оценка. Вместо това прекрати дискусията и им предложи да се отпуснат. Преди нов труден ден се полага почивка, нали?

— Слушайте! Трябва най-после да се топнем в това топло море, а? Лично аз тръгвам веднага!

Идеята единодушно бе приета и пирянците като тълпа безгрижни туристи се понесоха към плажа.

— Май стана — каза Язон на Кърк, — разиграхме всичко по ноти.

— Само десет човека успях да предупредя. Останалите сами почувстваха за какво става въпрос. Моите момчета може да не са хитри, но когато става дума за живот и смърт, съобразяват по-бързо от другите.

— Да, Кърк — съгласи се Язон, — по-добри войни от пирянците не съм виждал никъде във Вселената. И главите им са на мястото си. Недей да скромничиш.

Те слизаха по тясната пътечка към морето без да се опасяват от подслушване, както пред главния вход на царския дворец, където във всяка розичка можеше да има микрофон. Именно там Язон рискува да прошепне на Кърк:

— В хотела сигурно всичко се подслушва. На съвещанието ще нападаме царя, ще го критикуваме, но за главното — нито дума. Разбра ли? Предупреди другите. Истинският съвет ще направим на открито.

И истинският съвет се състоя. На морския бряг, между скалите, едва прикриващи ги от хорските очи. За конспирация пирянците бяха почти разсъблечени — освен банските, само неизменните пистолети в кобурите се открояваха върху релефните им мускули. Лежаха в отпуснати пози, пийваха си чудесно вино и замезваха със сочни местни плодове. Е, кажете, на кого би му хрумнало, че тези размекнати от морето и слънцето туристи в действителност разработват стратегията и тактиката на една от най-великите военни операции в историята на Галактиката?

Но Язон искаше тази операция да бъде не военна, а мирна. Само дето глупавият цар на планетата Егриси и, за съжаление, негов вуйчо Сулели-Иот, сам напираше да си получи боя.

Защо му трябваше да измисля такова изпитание за племенника си?!

— Заповядвам ти да излезеш на полето зад моя дворец — бе обяснил страшният властелин, когато Миди най-после се бе съвзела и всички се бяха успокоили. — Ще засееш това поле със зъбите на дракона.

— На дракона, който охранява звездолета „Овен“ ли? — наивно попита Язон.

— Не звездолета „Овен“, а „Ослепителният Винторог“, и даже не Винторога, а златната черупка, която остана от него — поправи го Иот. — Разбира се, това не са никакви зъби, а специални зърна, но древните са ги наричали зъби на дракон, защото от време на време самият той ги изплюва от устата си. Ще ги засееш и скоро от всяко ще израсте доблестен войн. Та така! Щом ги надвиеш всичките — обвивката на „Ослепителният Винторог“ е твоя!

— Мога да си представя що за воини ще израснат от драконовите зъби — обяви Язон, като отпи глътка нежнорозово вино от висока пластмасова чаша. С тази фраза той откри историческия съвет на плажа. Продължи убедено:

— Това ще бъдат роботи. По всяка вероятност бойни роботи за спецзадачи. Такъв е трудно да надвиеш дори да е един екземпляр, независимо от изключителната скорострелност на пирянските оръжия. А ако бройката им надхвърли десет… Така че по принцип приемам предложението на Клиф за огнева поддръжка, но само ако му подам условен сигнал. Вие само помислете колко е съблазнително да успея да изпълня задачата честно и да получа всичко, което ни трябва!

— Все едно — няма да го даде — тъжно отбеляза Мета. — Ще измисли някаква нова гадост.

— Може и да си права — съгласи се Язон. — Вуйчо ми е не само глупак, но и подлец. — И все пак трябва да опитаме. Винаги ще успеем да започнем война. Но имайте предвид, че в това царство ще трябва да воюваме не против девици-наркоманки, тук срещу нас ще има истински професионалисти. А на война, момчета, се дават и жертви…

Всички се умълчаха. Какво може още да се каже?

— Та ако дам сигнал отрядът на Клиф да влезе в бой — продължи Язон, — другият отряд трябва веднага да се прехвърли в Арската гора, където е необходимият ни предмет. Тя е наблизо. Рес е успял да завербува няколко местни и вече е изяснил с точност до сто метра местоположението на „Ослепителният Винторог“. Информацията е предадена на „Арго“. Утре сутринта Стан ще измъкне нашия линкор извън обхвата на примитивните им локатори и ще заеме позиция точно над тази точка. За всеки случай. Но аз се надявам, че с дракона ще се справите и без поддръжка от космоса. Така. Но повтарям: мирният начин е за предпочитане.

— Мирният начин — отбеляза мъдрият стар Бручо, — не се състои само преговори, но включва и хитрост. Да помислим как ще надхитрим Иот.

— Първият начин е елементарен — да намерим свой човек в лагера на врага — предложи Арчи с не много сериозен тон.

— Шпионски страсти — усмихна се Язон. — Сериозните агенти ги готвят и внедряват с години. А ние имаме на разположение една вечер и една нощ.

— Да — съгласи се Кърк, — но в думите на Бручо има рационално зърно. Язон, нали там, в двореца, всички са ти роднини, братя, сестри, братовчеди, зетьове, чичовци, вуйчовци… Не ги разбирам много, знаеш. У нас, на Пир, всички хора са братя. Но ти прецени, кой от твоите роднини би могъл да застане на наша страна.

Язон се замисли, но Мета се изказа преди той да отвори уста:

— Миди. Според мен, трябва да влезем в сговор с това момиче. Между другото, Язон, тя защо те гледаше така преди да припадне?

— Защо? — повтори Язон объркан и веднага изстреля: — Защото се влюби в мен.

— Откъде накъде? — настръхна Мета.

— Ах, скъпа моя! — въздъхна Язон. — Забрави ли, че аз съм не само боец и играч, но и екстрасенс. Не умея да разшифровам мисли, но емоциите чета без грешка. Тя е влюбена до безумие. Затова припадна.

— Това възможно ли е? — учуди се Арчи.

— Случва се — каза Язон. — Но рядко.

— Тогава е още по-добре да я използваме — резюмира практичният Кърк.

— Аз съм против — възрази Язон. — Неетично е спрямо момичето…

Но не беше само въпрос на етика. Нещо ужасно не му харесваше самата същност на възникналата идея.

— Няма и да те питаме — цинично заяви Кърк. — Ние долетяхме да победим, а не да говорим за морал.

Мета, навела глава, гледаше дъното на празната си чаша и Язон ясно усещаше до каква степен и тя е против. Но неговата прекрасна амазонка вдигна глава и каза:

— Нека тая царска дъщеричка и братовчедка на нашия приятел Диомед ни помогне. Нека. Но ти, Кърк, ще говориш с нея. Няма аз да седна да й обещавам Язон за награда, я!

И без да чака нечий отговор, Мета стана и бързо закрачи към морето, за да се гмурне още веднъж в неговите топли и солени вълни, които от време на време изхвърляха на брега красиви и отвратително хлъзгави медузи.