Ант Скаландис, Хари Харисън
Свят на смъртта 4 (32)

Девета глава

Центърът на всяка Галактика е особено място във Вселената. Мнозинството тамошни планети не познават нощта. Синьото или зелено небе след залез слънце не става черно, а златисто от изобилието на звезди. Но така е в самия център. Малко по-нататък — в средния пояс, където са разположени повечето обитаеми светове, нощите не са толкова лъчезарни. Освен това из тези места наслагващите се едно върху друго гравитационни и електромагнитни полета до такава степен изкривяват пространствените характеристики, че правят принципно невъзможен полета в джъмп-режим.

Арчи се опита да обясни на Мета теорията по въпроса, но тя го послуша, послуша, пък махна с ръка. Щом там не бива да се влиза в кривопространството, значи не бива. Да не би тя да е физик? Тя е пилот. Нейната работа е проста: да натиска ръчката на ускорителя и да не забравя да поглежда към приборите на таблото.

А таблото сигнализираше за необичайна за периферията на Галактиката гъстота на планетите. Неимоверно много планети. В това число и земеподобни. В това число и обитаеми. Воюващи, сключващи съюзи, търгуващи, съперничещи една с друга. А също и такива, които не подозират нито за съществуването на съседи, нито за междузвезден транспорт или за Лигата на Световете. Естествено, такива светове често даже не попадаха в галактическите каталози. А старият Хирон, който цял живот бе пътешествал по сложния хиперпространствен начин, наивно предполагаше, че Иолк или Орхомен могат да бъдат намерени във всеки военен, а защо не и в цивилен атлас-справочник.

В никакви справочници не фигурираха тези планети. Пътят към тях беше забравен завинаги от продължилото напред човечество. Нима иначе Ривърд Бервик щеше да дава такива уклончиви координати? Някъде си от центъра на Галактиката била изпратена шифрограма от кълбовиден звезден куп номер еди-кой-си. По-точно — търси сам, не си малък! Нима би си позволил старият Бервик такива шегички с младия си приятел? Знае се, че в Специалния Корпус имат най-добрите звездни карти в цялата Галактика. На тях са обозначени такива изгубени светове, за които нито бизнесмени, нито политици са чували, но Корпусът ги знае.

На тия никому не нужни примитивни планетки Корпусът вече беше имал някои проблеми. Например, ако в някоя такава забутана дупка се появи вманиачен изобретател, построи мощен транслатор и започне едно ми ти радиохулиганство — хайде в картотеката! И планетата — също. Или друго: намислят някои хитреци да създадат военна база на друга, още по-дива от тяхната планета — и тях в картотеката! И базата, и планетата, и хитреците. Случвало се е светове в стадий на краен упадък да стават известни на агенти от Корпуса само поради аварийно кацане. И те също биват вземани под внимание — за всеки случай. Покрай всичко останало имаше специална програма за изучаване и класифициране на деградиралите планети и беше основан фонд за оказване на помощ на слаборазвитите цивилизации. Само че тази задача се оказа непосилна и Лигата на Световете така и не намери кога да се заеме сериозно с проблема. А Специалният Корпус какво да направи? Той решава локални задачи. Строго конкретни. И трябва да му се признае, че не се справя зле.

Въпреки това най-добрите специалисти на Корпуса не знаеха нищо за Егриси, Иолк и Дарданела. А Язон и Мета вече знаеха нещичко. До Иолк просто бяха ходили. Останалите изброени светове, както подсказваше логиката, се намираха някъде наоколо, недалеч, в същия централен регион. Откъслечната информация не позволяваше да се изчислят точните координати, но можеха да се направят някои предположения. Така че в никакъв случай не търсеха слепешката. Надяваха се и на случайна среща с рейсов звездолет от местните линии — пилотът би бил незаменим информатор! Обаче в обозримото пространство с радиус от стотина хиляди километра нямаше нито един кораб. И на пирянците им се наложи да кацнат на първата земеподобна планета, която срещнаха, с цел разузнаване и, по възможност, уточняване на по-нататъшния маршрут.

Опитаха се да спазят междупланетните конвенции и да потърсят радиовръзка още от орбита, но когато приборите отчетоха нулевата активност на ефира, веднага изстреляха една совалка с десетчленен екипаж. Още по време на снижаването спектрометърът регистрира голямо струпване на желязо. Решиха да се насочат натам. Разбира се, концентрацията на този доста често разпространен на земеподобните планети метал можеше да се окаже обикновено рудно находище или останки от загинала цивилизация. Но се оказа космодрум. Наистина — изоставен, унил, с клюмнали осветителни мачти и гъста трева, прораснала през ръждата. Десетилетия, а може би и векове не бе приемал кораби. Диспечерската му кула не работеше, наземната поддръжка — също… Но някаква служба, сигурно наблюдателна, все пак съществуваше, защото не минаха и пет минути от кацането и пристигнаха посрещачи с каручка, теглена от тройка чифтокопитни свинеобразни изроди с къдрава козина. От возилото слезе леко облечена и доста миловидна дамичка. Невероятно строга и категорична. Звънливо изкрещя няколко фрази на непознат език. В отговор Язон предложи есперанто и започна разговор.

Лекомислено облечената госпожичка първо заяви, че влизането в единствения на планетата град Елесдос (естествено, планетата наричаха по същия начин, Язон започна да свиква с това) е категорично забранено за мъже и деца. Е, деца пирянците не бяха взели, но за мъжете се обидиха. Най-вече Мета. Излезе напред и с помощта на Язон като преводач, заразпитва за какво става въпрос. Впрочем, веднага стана ясно, че местната жителка на име Спелида владее междуезика и разговорът потръгна.

Оказа се, че на Елесдос живеят само жени, размножават се чрез партеногенеза, наука и промишленост не развиват, с никого не воюват, не летят в космоса и храната винаги им стига. Защото на планетата расте вълшебният плод куромаго, който е и храна, и лекарство срещу всички болести, без него не може и да се забременее, и за развлечение бива използван все той — куромаго. Въобще куромагото се оказа не плод, а направо култов предмет. Всичко това беше страшно любопитно, но на вълнуващия пирянците въпрос, къде е разположена планетата Егриси, Спелида не можа да отговори нищо.

— Има ли начин да изкопча полезна информация, без да хапна куромаго със сестрите? — зададе си Мета риторичен въпрос.

— Ами ако хапнеш? — запита Язон.

— По-вероятно е да изкопча.

Звучеше привлекателно, но им се стори опасно да изпращат Мета сама на разузнаване. Да се връщат обратно на „Арго“ за женско подкрепление — каква глупост! Предложиха на Спелида да помисли и да се посъветва, дали градът не може да бъде посетен от смесена група, и поне двама от гостите да хапнат заедно с домакините от божествения (или какъвто е там) куромаго и да се разберат за каквото трябва.

Спелида изчезна за малко, а се върна с цяла делегация. И беше оповестено изненадващо демократично решение: елате всички, сега може. Посрещачките бяха, боже мой, какви девойки! Една от друга по-хубави: стройни, мургави, гърдести, с пищни бедра, а пък облечени… Може ли тия лентички, ивички и парцалчета да бъдат наречени дрехи? Отначало Спелида се беше явила с някаква туника, макар и полупрозрачна, но все пак я имаше. А сега, сега сякаш започва конкурс за стриптизьорки. И дамичките някакви ненормално весели… Самата Спелида, преди това съсредоточено-мрачна, сега се усмихваше непрестанно като водеща на телевизионно шоу. Изобщо, беше добре, че постигнаха съгласие и всички мъже от планетата Пир за пръв път от шестотин години насам ще бъдат допуснати да влязат в Елесдос — градът на жените. Но в това имаше и нещо тревожно. Момичетата, изглежда, без да чакат гостите, предварително бяха наблегнали яко на куромагото, пък и май не само на него…

— Не ми харесва това — процеди през зъби Мета. — Само безсрамни женища наоколо! Не бих те пуснала тук сам.

— Това е глупаво — реагира Язон. — Те всичките не са жени в нашия смисъл на думата. Размножават се като пчелички, или как бяха тия… дафнии.

— Какви пък са тия дафнии?

— Ами, дафниите са вид водни бълхи, разклоненомустачести ракообразни — пусна в обръщение Язон неотдавна прочетеното за животинския свят на Иолк.

— Каква гадост! — намръщи се Мета.

— И аз същото казвам: гадост — подхвана Язон. — Най-важното е, че те нямат никаква представа за секс!

Мета разбра, че Язон вече не говореше за бълхите и го измери с дълъг внимателен поглед:

— Затова пък ти имаш представа! И то доста добра.

— Моля, мадам, за какъв ме вземате?!

— За обикновен междузвезден женкар — отсече Мета. — И на крачка няма да се отделя от тебе, разбра ли?

Свинеподобните овни пъргаво препускаха и каруцата вече влезе през вратите на светъл, красив, потънал в цветя град. Ухаеше опияняващо. Да танцуват ли беше време, или да си сложат противогази? Тека препоръча на всички за всеки случай да си инжектират антинаркотичен препарат и да си приготвят дихателни филтри. И засега да не дишат дълбоко. Така и направиха.

Посрещането бе тържествено. Да не повярваш, че само преди час категорично им бяха отказали влизане! Какво се беше случило?

— Нищо не се е случило — весело изчуруликаха девойките една през друга. — Просто от век на век тъпо и безсмислено е бил съблюдаван древният закон. Мислите, че при нас често идват пришълци? Много рядко. Ние не знаем как изглеждат мъжете. Майките ни май също не са виждали, бабите ни може би… Спелида по инерция ви е заявила, без да помисли — така и така, не може. Но после се посъветвахме и решихме да започнем нов живот. Ние ще ви помогнем да намерите вашата планета, а вие ще помогнете на нас. Става ли? Например, ще ни изпратите специална група мъже…

— А за какво са ви мъже? — предпазливо попита Стан.

— Ами казват, че по-рано са били необходими за нещо, може и сега да съобразим за какво да ги използваме!

Посмяха се заедно. Въобще, обстановката беше много приятна. Наистина, трябва да се има предвид, че вече бяха обърнали по чашка вино за запознанството. А виното се правело от ферментирал сок на куромаго. Момичетата ги уверяваха, че всички разнообразни блюда на масата са приготвени само от този плод. А той се оказа плод като плод: по форма — банан; по размери — по-скоро пъпеш; на цвят — тъмна слива; а мекото вътре — същинско месо! Даже ти става страшно, когато изпод ножа плисне истинска кръв. Но вкусът… наистина вълшебен. И не един — множество вкусове, според начина на приготвяне.

Разбира се, преди да опитат всичко това, Тека направи експрес-анализ и уточни: в плода няма бързодействащи отрови, наркотици, транквиланти, депресанти или приспивателни, но има в голямо количество слабо изследвани органични съединения, така че да не се увличат много и по-добре всеки сам да следи собствените си усещания.

Последната задача се оказа доста трудна. Защото за цялата група, слязла от „Арго“, новите усещания се оказаха необичайно много. И някои от тези особено силни чувства не бяха съвсем нови, а абсолютно разбираеми.

Първо, най-обикновено отпускане от топлината и чувството за безопасност, след безброя напрегнати часове, а за някого — дни и години, непрекъсната и напрегната борба. Второ, елементарна алкохолна еуфория от добро и вкусно вино. И накрая трето, примитивна, но не по-малка приятна сексуална възбуда.

Момичетата от Елесдос наистина не знаеха какво е секс и еротика. Но в своята естествена неосъзната прелест те бяха приказно хубави като птиците и цветята. Бяха учудващо гъвкави и музикални. Свиреха нечовешки прекрасна музика, която изтръгваха от струните на дълги дървени инструменти, огънати във формата на куромаго, и танцуваха. Движенията им бяха прости като размах на криле и точни като извивки на змия. Бяха простодушни и наивни и това безсрамие на невинни деца, а не на опитни хетери, изглеждаше като връх на еротизма.

Язон се любуваше на танцьорките от позицията на лакомник и познавач, а грубоватите пирянци, чийто полов живот беше традиционно прост, почти като на кучетата или конете, реагираха на магическото въздействие на елесдиянките още по-праволинейно и неприкрито.

„Как ли ще свърши всичко това?“ — зададе си Язон въпроса, който отдавна назряваше у него.

Абсолютно очевидният отговор, кой знае защо, му се стори смешен. Но като погледна към Мета, Язон веднага разбра, че на възлюбената му изобщо не й е до смях. А имаше и още един човек, който беше нащрек и сурово стискаше устни — старият Кърк.

„Не може пък винаги да сте такива мрачни, дявол да го вземе!“ — помисли си Язон.

В този момент отляво (отдясно бе Мета) се промъкна една чисто гола хубавица и тайнствено прошепна:

— Донесох ви това, което поискахте.

И разстла върху скута на Язон подробна карта на звездния куп, в който се намираха с точни указания за всички обитаеми светове. Картата бе направена от много тънка, копринена материя (сигурно от листа на куромаго) и веднага недвусмислено започна да се издува в средата. Момичето започна да я приглажда с ръка, със старание, което би трябвало да насочи някъде другаде. А тя все приглаждаше, приглаждаше, напевно шепнейки нещо в ухото на Язон, докато той започна да губи усещане за твърда почва под краката си. Това бе донякъде смущаващо, и той реши да се вкопчи с остатъка от изплъзващата се реалност като зададе на момичето-елесдиянка неочакван въпрос:

— Кажи, миличка, какво стана с мъжете, които са живели тук преди?

— Те ни изневериха — отвърна младата фея със същия горещ шепот. — Изклахме ги и ги хвърлихме в морето.

Не биваше да казва това!

Шепотът й бе достатъчно силен, за да го чуе и Мета. Пирянката обърна глава наляво. Улови погледа на Язон. След това надясно. С поглед сякаш изкрещя на Кърк — тръгваме. И те двамата едновременно скочиха на крака.

Язон гледаше като насън, като че всичко наоколо беше безкрайно далеч. Ето я дългата маса, затрупана с мезета и кани с вино, ето ги прекрасните млади танцьорки, ето ги веселите пияни пирянци. Ето ги и Кърк, и Мета — трезви и зли, а ето го и него самия — в обятията на някаква гола глупачка. Кошмар!

Той също скочи и изведнъж се оказа, че е станал огромен като междузвезден крайцер, а целият безумен пир е някъде далеч долу под краката му. Човечетата там изглеждаха симпатични и много дребни. Беше го страх да не смачка някого, ако пристъпи. Но Мета, също такава огромна, го повлече за ръката. Напред! Към вратите! Сега той се превърна в нищожна мравка, а там, в зеещите порти, между високите като два небостъргача бели колони стояха с голи саби злобни великанки, които ненадейно започнаха да падат със страшен грохот и да се разхвърчават на късове.

Язон окончателно дойде на себе си едва на борда на „Арго“. Само двама от групата бяха пострадали така сериозно — той и Гриф. Гриф беше още прекалено млад. Пирянците, разбира се, ставаха възрастни по-бързо от другите народи. Но основните физиологични закони не можеш да измамиш — тийнейджърът си е тийнейджър. Неукрепнал организъм плюс юношеска неумереност във всичко. Гриф беше изял и изпил едва ли не повече от всички останали взети заедно. А Язон… „Какво да очакваш от чуждопланетец?“ — би вдигнал рамене всеки пирянец. Но самият Язон имаше съвсем друго виждане за инцидента. Не бързаше да го споделя — идеята трябваше да узрее! Отдаваше случилото се първо на своята повишена чувствителност като екстрасенс. Второ, в контекста на събитията Язон съзираше нечий умисъл да бъде изваден от строя именно той. Чий умисъл? Това бе главният въпрос, който оставаше без отговор. Реши, че е рано да обсъжда това пред всички. Щеше да се опита сам да открие злодея.

Тека пък обясняваше всичко по най-простия начин. Беше взел със себе си един-два плода и заедно с Бручо ги изследваха бавно и детайлно. Изясни се, че сокът от куромаго съдържа конска доза психоделик — халюциноген от лизергиновата група, биохимически маскиран като безобидно високомолекулно съединение.

— Кой е способен да синтезира такова нещо?! — възкликна изумен Арчи.

— Природата, еволюцията — спокойно отвърна Бручо.

— Ох, никак не съм сигурен… — усъмни се младият астрофизик, но не се реши да спори с опитния биолог.

Колкото до социалния аспект, тук нещата бяха по-прости. Елесдиянките не се размножаваха по човешки, а инициираха деленето на яйцеклетките си с вещества, съдържащи се в куромаго — ето ти партеногеза. („Каква отвратително дълга и неприятна на вкус дума!“ — помисли си Язон.) Не стига това, ами те всички, отровени от химията, бяха поголовно болни и живееха предимно за сметка на психоделиците. Никак не е чудно, че в техния иреален свят се редуват пристъпи на истеричен възторг и нежност към всичко живо, с припадъци от неуправляем страх и садистичен стремеж да колят и да разкъсват жива плът.

Верен на себе си, Клиф предложи да хвърлят върху проклетия град на наркоманките-лесбийки планетарна бомба.

— Такива трябва да бъдат унищожавани като вредни насекоми, да бъдат изгаряни като пиринската флора, да бъдат изтребвани като шипокрилите! — кипеше той.

— Няма да стане, Клиф — отвърна му Кърк уморено, — даже пирянската флора, както стана ясно, трябва да пожалим, а това, братле, все пак са хора. Ти тук ще им хвърляш бомби, а пред Комисията по правата на човека в Лигата на Световете кой ще отговаря? Пак ли ти? Или дядо ти Кърк ще се влачи там с подвита опашка? А? Не може така да се мачкат хората като насекоми, братле! Не става. Тук трябва да се мисли. Ето, Язон ще ти каже. Прав ли съм, Язон?

— Какво има да му мислим? — заяви Гриф с юношески максимализъм и привързаност, без да дочака репликата на Язон. — Хората ще евакуираме, а тая гадост с която ни натъпкаха, ще изкореним изцяло.

— Това също е изход — замислено проговори Бручо, — но все пак не е толкова лесно, колкото ти се струва, Гриф…

— А и най-важното е — прекъсна го безцеремонно Стан, — че сега изобщо не ни е до това.

— Точно така — подхвана Мета. — Веселичка планета си избрахме за първи контакт. Ако върви така и нататък, рискуваме изобщо да не се доберем до бленуваната земя Егриси. А къде е картата, която дадоха на Язон?

— Ето я! — показа Стан ъгълчето на носната кърпа, която се подаваше от джоба му. — След това куромаго ме хвана една хрема, нито едно лекарство не помага. Тека казва, че това било хипералергия — противно е, но бързо минава. Пък това парцалче се оказа меко и удобно…

— Нищо не разбрах! — завъртя глава Мета.

— Абсолютно менте се оказа твоята карта — усмихнат уточни Стан и кихна.