Ант Скаландис, Хари Харисън
Свят на смъртта 4 (15)

Петнадесета глава

Тримата храбреци, които се върнаха на „Арго“ от астероида, бяха посрещнати първо от Рес — един от най-старите пирянски жители, принадлежал някога към племето на така наречените „говорители“, които умееха не толкова да изкореняват дървета, колкото да намират общ език с враждебната флора и фауна. По-късно Рес влезе в състава на ръководителите на Големия Съвет на пирянците на Щастие и на възраждащата се родна планета. Тук, на „Арго“, в процеса на изследване на обект 001, той винаги беше мълчалив и затворен, даже някак безучастен, въпреки че постоянно присъстваше на всички важни съвещания. Гласуваше заедно с всички при вземане на решения, но нито веднъж не се изказа. Останалите не обръщаха особено внимание на това — събрали се бяха хора, които не можеш да учудиш, а пък и бяха уморени от чудеса — пред очите им непрекъснато се рушаха установени представи за света.

— Кърк — обърна се Рес към всепризнатия вожд на пирянците. — Очаква ни Ривърд Бервик. Дойде време да поговорим тримата. Много е важно, Кърк.

Проверката на всички системи и привеждането на военната техника в пълна бойна готовност възложиха на Клиф, Стан се отправи в лабораторията да продължи обработката на информацията, натрупана за тези два дни, включително и загадъчния модулиран сигнал, а Кърк и Рес поеха към каюткомпанията.

Бервик вече порядъчно беше задимил със своята пура, която изглежда далеч не му беше първата, затова веднага включи кондиционера на пълна мощност, а след това и вече познатата на Кърк система против подслушване.

— Господа — обяви той, — ситуацията около обект 001 се променя буквално с всеки изминал час. Ако още не знаете, смятам за свой дълг да ви съобщя: скоростта на приближаване на астероида към звездата FG13-9 неочаквано се увеличи, поради което са необходими по-решителни действия от наша страна. Но това не е всичко. Преди половин час получих шифрограма по свръхсекретния канал на Специалния Корпус от самия заместник-директор, Ривърд Бронс, и той разпореди да посветя вас, Кърк Пир, във всички нюанси на нашия общ проект.

— Какво — запита Кърк, — да не ми предлагате да работя за самия Специален Корпус?

— Мислете по-мащабно, Кърк. Предлагат ви да встъпите в друга, абсолютно затворена организация, за чието съществуване знаят само броени хора в Галактиката. И докато още не съм казал нищо по същество, имате право да откажете. Но имайте предвид: с такава висока чест малцина биват удостоени. Възможно е утре да не ни бъдете необходим и този разговор няма да може да се възобнови. От друга страна нашата организация е в състояние да реши много проблеми, свързани не само с долетелия сред световете на Зелената Клонка астероид, но и с вашата родна планета. И още една подробност — Рес присъства тук именно като член на тази организация. Той ви препоръча.

— Рес?! — Кърк не можа да скрие учудването си.

Многословието на Бервик го уморяваше. Като практичен човек Кърк трудно понасяше дългите речи на политика и дипломата, затова последните две фрази силно го впечатлиха.

— Нима Рес?! — възкликна Кърк. — Ами Язон?

— Разбирам въпроса ви. Язон неизбежно щеше да стане наш член, но се случи нещо непредвидено. И така, съгласен ли сте?

Кърк дълбоко се замисли. Той не беше прекалено любопитен, даже на младини не беше страдал от голяма страст за нови знания. А сега, на тази солидна възраст, изглежда беше необходимо най-после да улегне. Макар да се страхуваше да го признае, ветеранът от толкова сражения дълбоко в душата си се надяваше тази странна война да е последната в неговия живот. Той мечтаеше само за завръщането си на Пир и за благоденствието на родната си планета. Какво мотивираше Рес — един още по-възрастен човек? Трудно бе за разбиране. Старият антагонизъм между говорителите и боклукчиите, както бяха наричани жителите на единствения град на Пир, не беше надживян напълно, дори и след успешното завоюване на планетата Щастие. Във всеки случай бившият боклукчия Кърк не можеше да счита говорителя Рес за авторитет, по-голям от себе си, а по-скоро — като вечен съперник. А щом е така… Ами той просто е длъжен да стане член на тази организация, каквото и да му струва това. Как великият Кърк, носещ името на родната си планета, да повери съдбата на Света на Смъртта и на всичките й обитатели единствено в ръцете на Рес?

— Аз съм готов — изрече беловласият пирянски вожд тихо, но отчетливо. — Слушам ви.

— Знаех, че ще се съгласите — зарадва се Бервик. — Защото вие сте не само силен, но и много прозорлив човек. Веднага ми хареса вашият въпрос от колко време в Галактиката съществува Специалният Корпус. Правилно се досетихте — нашата организация е възникнала доста по-отдавна.

И Бервик разказа следното:

Роденият на Земята доктор Теодор Солвиц открил тайната на безсмъртието, т.е. намерил средство за неограничено продължаване на човешкия живот — ваксината на Солвиц. Не, той не превърнал човека в неубиваемо чудовище — просто избавил организма от необходимостта да старее. Всичко това станало в периода на бурното развитие на космонавтиката и заселването на безбройните земеподобни планети. По онова време в Галактиката практически нямало централна власт и използването на ваксината заплашвало да излезе от контрол. Страшна била дори самата представа за последиците от разпространението на физическото безсмъртие и Солвиц решил да поеме цялата отговорност върху себе си. Като направил безсмъртни само стотина души, той по същество създал и единствената всегалактическа организация. С присъщата си скромност доктор Солвиц я нарекъл кратко и звучно: „Стопаните на Вселената“. Съществено е да се знае, че безсмъртието не се предава нито по полов път, нито по наследство, нито чрез кръвта. За всеки нов член трябвало инжектиране на ваксината. Това доста опростявало контрола над броя на членовете на „Стопани на Вселената“. И все пак хората са си хора — след няколко века безсмъртните били вече повече от хиляда. После процесът бил забавен. Появили се първите случаи на убийства и самоубийства сред безсмъртните. „Стопаните на Вселената“ преставали да разбират защо живеят на този свят.

Безсмъртието е велика сила, но само по себе си то не може да даде власт над света. В централното управление на Лигата на Световете влезли само няколко от „стопаните“, като впоследствие станали инициатори на създаването на Специалния Корпус. Но никой не може да диктува естествения ход на историята. Кошмарната Епоха на Регреса, или Епохата на Израждането, заставила мнозина да преразгледат възгледите си относно човека и човешката цивилизация.

Преди около петстотин години Солвиц призовал всички безсмъртни да напуснат нашата Галактика с най-огромния в историята космически кораб и да се посветят на търсене на по-справедлив живот. Струва ми се, той искрено смяташе, че всички безсмъртни са го последвали. Но грешеше. Шестима останахме. Сега разбира се, сме много повече, защото успяхме да синтезираме ваксината отново. Вече не се наричаме „Стопани на Вселената“. Името на организацията ни е по-семпло, но много по-точно — „Гаранти за стабилността на Света“. Да осигурим стабилност и спокоен живот на цялото Човечество е нашата главна цел. Сега ние правим безсмъртни не тези, които могат да бъдат безкрайно предани на Стопанина, а тези, чийто ум и талант са нужни на Галактиката. Мисля, че не е необходимо да уточнявам защо приехме при нас Рес. Сега, Кърк, е ваш ред. Ваксината е у мен.

— Почакайте! А какво ще се случи, ако откажа да бъда безсмъртен? Ще ме убиете ли?

— Не е задължително — отвърна Бервик спокойно. — Към такива примитивни методи са прибягвали в древността. Днес има много други възможности: изтриване на паметта, изолация, непрекъснат контрол…

— Просто не разбирам — Кърк наистина не разбираше. — Защо не може да се даде безсмъртие на всички и да се приключи веднъж завинаги с тази нелепа секретност?

— О, скъпи мой пирянецо, това е прекалено сложен въпрос, по който би трябвало да говорим дълго, а ние съвсем нямаме време. Повярвайте на думите ми, проблемът за всеобщото безсмъртие е анализиран неведнъж и два пъти. Изводите не са насърчителни. А засега — ето ви най-яркия пример — бащата на безсмъртието доктор Солвиц и неговите безумни братя, отлетели към неведоми светове. Виждате ли с какво са се върнали? Не е изключено в цялата тая мерзост под леда да се окажат бивши хора… А вие казвате — безсмъртие за всички…

Последният аргумент силно подейства на Кърк.

— Добре де, инжектирайте тази отрова. Очевидно, за борбата с безсмъртните чудовища ще трябва безкрайно много време, така че няма да ни е до умиране.

— Не е съвсем така, Кърк, но в общи линии сте прав. Дайте ръка.

— А ще усетя ли нещо?

— Да, за съжаление — кимна Бервик. — В продължение на няколко часа ще усещате силна слабост, възможни са даже халюцинации. В замяна на това по-късно съпротивлението на вашия организъм към външни въздействия значително ще нарастне. Цената си струва.

Кърк и сам разбираше това — просто си беше спомнил маса неотложни и спешни работи за свършване.

— А как ще се справим с ускоряването на астероида? Ще атакуваме ли? Кой вместо мен ще ръководи операцията?

И в този момент се обади Рес, който вече беше бил всички рекорди по мълчаливост.

— Приятелю Кърк. Ти ще си ни много по-нужен после. А сега се подготвя една незначителна операция, така да се каже предварителен етап — генерална репетиция ли, какво ли. Взехме решение — сигурен съм, че ще го одобриш — да провокираме частично размразяване на планетата с намерение да изпитаме нашата огнева мощ върху събуждащите се твари. Стан и Бручо вече направиха необходимите изчисления. Гарантирано ни е справянето с тях на площ от един квадратен километър. Не се тревожи — ще можеш да наблюдаваш, няма да ти е толкова лошо, по себе си знам. Да тръгваме. Клиф обеща пълна бойна готовност след двадесет минути.

И те тръгнаха.

Това, което се размърда върху астероида след дванадесет минути при локалното нагряване, не би могъл да опише никой от наблюдателите. За това би била нужна четката на Бош или перото на Данте. Черно-зелената гмеж се изду, издигна се и разпръсна във вид на безформени късове. Операторите на плазмени и анихилационни оръдия натискаха спусъците, едва сдържайки отвращението си. Боят завърши за броени секунди, но те им се видяха вечност. И когато ледените струи на втечнения хелий от специалните установки загасиха пламъците, когато последните шаващи израстъци на събудения ад отново бяха сковани в лед, пирянците въздъхнаха с двойно облекчение. Първо, бяха удържали малка, но истинска победа. Второ, отсега нататък знаеха — заледените чудовища могат да бъдат подчинявани.