Метаданни
Данни
- Серия
- Свят на смъртта (4)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Возвращение в мир смерти, 1998 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Атанас П. Славов, 2001 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,3 (× 7 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Хари Харисън, Ант Скалантис. Свят на смъртта 4
Американска. Първо издание
Редактори: Николай Теллалов, Валентина Тодорова-Маринова
Коректор: Иван Крумов
ISBN: 954-8826-11-9
Оформление на корицата и предпечатна подготовка: ИК „Квазар“
Формат: 54×84/16
Печатни коли: 25
Тираж: 1000
Печат: „Експреспринт“ ООД — София
Harry Harrison, Ant Skalamdis
Deathworld 4: Return to Deathworld
copyright © 1997 by Harry Harrison & Projex International, Ltd.
© Атанас П. Славов, превод, 2001
© Николай Теллалов, редактор, 2001
© Валентина Тодорова-Маринова, редактор, 2002
© Квазар, оформление на корицата, 2002
© Квазар, предпечатна подготовка, 2002
© ИК „Квазар“, 2002
История
- — Добавяне
Двадесет и трета глава
— Е, и за какво ще похарчим всичките тези пари? — попита Мета.
Тя се бе излегнала в креслото-легло и държеше в ръка висока чаша, в която подрънкваха ледени кубчета. Язон току-що беше забъркал коктейли по старинната рецепта на същия доктор Солвиц — нали в техническия архив на астероида влизаше освен всичко останало и подробно ресторантско меню с обяснения за готвачите — и сега те, спазвайки древната традиция на междузвездните пътешественици, празнуваха успешното излизане от кривопространството. До кацането на Пир оставаха броени минути.
— А аз си мислех, че получените там пари принадлежат на всички пирянци — промърмори Язон леко смутен.
— Разбира се, скъпи, но, повярвай ми, всички пирянци ще попитат именно нас двамата какво да правят с тези пари!
— Хм! Логично. Тогава слушай. Първо, нужно ни е да възстановим космодрума, подземната магистрала и всичко, което е пострадало в града. Второ, не би било зле не просто да ги възстановим, а и да ги подобрим, като се вземат предвид последните събития. Трето, няма да ни навреди, ако се запасим с нови оръжия. Четвърто, въпреки традициите, бих искал да финансирам истинска научна програма за изучаване на екологията на Пир. Никога няма да покорим тази планета с кавалерийски атаки. Тук е нужна твърда, хладна пресметливост, а след това и дълго, щателно изследване. На прощаване говорих с онзи забележителен момък Арчи. Той взе присърце нашия проблем и иска сериозно да се заеме с него.
— Ама той е астрофизик! — учуди се Мета.
— Той е истински учен. И това е най-важното. Има непредубеден поглед към Пир.
— Ами ти?
— Първо, аз не съм учен и второ, отдавна съм станал истински пирянец и съм отвикнал да гледам на планетата отстрани.
— А сега си заприличал и на Солвиц — каза Мета.
— Това пък защо? — не разбра Язон.
— Започна да говориш като него: Първо, второ… не мога да търпя такова буквоядство!
— Добре де! — обидено махна с ръка Язон. — Впрочем, за Солвиц. В тази суетня все забравям да те питам как, все пак, успяхме да се измъкнем оттам. Той беше създал за нас истински капан и явно смяташе да ни задържи.
— Разбира се. Проумях това преди теб. Този проклет Теди ни лъжеше почти през цялото време. Много му е било скучно сам и той просто ни отвлече, а цялата тази зловредна сган на повърхността изобщо не го е безпокоила и винаги е можел да ни пусне. Впрочем, не по-трудно за него е било и обратното — да ни направи пленници завинаги — да ни приспи, да ни скрие някъде и да чака все същия изход. Но или е усещал, че няма да има планетарен взрив, ако не ни пусне, или… Знаеш ли, Язон, мисля, че той наистина е луд. Логиката му е някак нечовешка. Разбирам, че той наистина не желаеше насилие, а искаше да ни направи доброволни пленници. Затова и измисли цялата история с библиотеката. И теб той фактически те обсеби. Отначало те увлече с потресаваща информация. На теб само нови знания да ти даде човек. Права ли съм?! А след това те докопа с главното наслаждение в живота ти и лиши хитрия и непобедим Язон дин Алт от всякаква воля за съпротива. Защото духовният наркотик може да бъде по-страшен от всяка химия. Ти беше готов да останеш с него, завинаги да останеш!
— Не може да бъде — усъмни се Язон.
— Може. Аз много внимателно проанализирах неговия метод. Той по принцип е длъжен да действа стопроцентово на всеки човек.
— Защо тогава ти не се хвана в капана?
— Защото аз съм пирянка.
— Е, и какво? Виж, винаги съм смятал, че пирянците са особен народ. Но не дотам! Нима искаш да кажеш, че за вас не съществува най-висше наслаждение в живота?
— Излиза, че е така — въздъхна Мета. — Прецени сам. Когато включих уплътнението на времето, аз също се озовах във виртуална реалност. Не е трудно да се досетиш къде попаднах. На родната планета. С наслада косях, да, с наслада избивах разните му там познати и непознати твари, побеждавах и това нямаше край. Удоволствие? И още как! Но това не е игра, Язон, това не е развлечение. Това е средство за оцеляване, а значи е по-скоро работа, отколкото почивка. Убивайки, ние мечтаем за мир и спокойствие на нашата планета. Уморих се да стрелям в този измислен свят и Солвиц отрази тази моя мечта като я реализира. Победих окончателно като застрелях последния полумъртъв рогонос и в този момент Светът на Смъртта престана да бъде свят на смъртта и, навярно, престана да бъде моят роден свят. Мислиш, че в този момент станах щастлива? Е, и да съм била, то за не повече от три секунди, не повече, и отново тръгнах да търся опасности. Но опасности нямаше. Никакви! Изпадах във все по-голямо раздразнение. Играта ставаше съвсем не по правилата. Солвиц изглежда също се обърка и започна да ми пробутва кой знае откъде появили се зъбати зверове. Това беше глупаво. Престанах да вярвам в реалността на обкръжаващото и успях да изплувам в диспечерската, откъдето той управляваше нашите сънища…
Мета замълча.
— Солвиц наистина знае много за нашия свят, вероятно повече и от самите нас. Но той изобщо не е разбрал какви сме ние, пирянците, не се е ориентирал в особеностите на нашата психика. Ние живеем не заради наслажденията, а той не е предполагал дори, че има и такива хора. Ето защо аз сварих Солвиц неподготвен, когато се явих при него. Вече знаех какво ми трябва. Универсалният пулт. Той лежеше на масата пред доктора. Какво по-просто от това — да му пръсна черепа, да сграбча малката кутийка и да побягна? Но аз знаех и друго — това е губещ вариант. Солвиц не може да бъде победен със сила. Той се опитваше да ни превърне в доброволни пленници, а по тази логика, аз трябваше да се опитам да го накарам доброволно да даде пулта. Той сам трябваше да ми покаже пътя към изхода. По какъв начин можех да постигна това?
— И по какъв? — Язон вече се досещаше, но не се решаваше да го каже на глас.
— Прочетох отговора в очите му. Този хилядолетен старец ме гледаше с неистово въжделение. Не се учудвам — такива жени той не беше виждал през целия си безкрайно дълъг живот. С една дума — съблазних го… Ти какво си помисли, Язон? Да, обещах му всичко което искаше. И тоя дърт шипокрил се размекна, отпусна се, стана доверчив като детенце. Като ми даваше пулта, той изглежда наистина смяташе, че ще те зарежа и ще остана при него. А аз казах, че излизам за момент, и блокирах всички врати. Разбира се, не му трябваше много време да разбере измамата. И аз бързах. Бях видяла на диспечерския екран, че момчетата вече изрязват отвор в корпуса на астероида. Да беше видял как се сменяше израза на лицето на Солвиц, докато наблюдаваше това… Тогава успях да подам пси-сигнала, който Стан улови. Беше щастливо стечение на обстоятелствата, че стопиха леда именно на това място…
— Как си могла, Мета?! — проговори Язон, след като най-после си възвърна дар-словото, но все още я гледаше с невиждащи очи.
— Кое? Да подам пси-сигнал?
— Ами, не! Да съблазняваш този старец!
— О, високи звезди! Истински мъжка логика! Ако не се лъжа, някой беше готов да хукне след някаква засукана девица и при това андрошка! — и то заради играта и удоволствието. А когато любещата жена е рискувала, за да му спаси живота, този противен ревнивец вместо благодарност се пули от ужас: „Как си могла?!“ Добре тогава. Още щом пристигнем на Пир, ще те зарежа както тогава — първия път!
— Мета, аз те обичам! — извика Язон възторжено и я сграбчи в прегръдките си.
— Да беше се извинил, прасенце такова!
И като се правеше, че се измъква, тя нежно го заудря с юмручета по гърдите. Нейните смъртоносни юмруци можеха да бъдат нежни юмручета.
— Няма да се извинявам — заяви Язон. — Просто те обичам и това е!
В този момент от интеркома се разнесе гласът на Кърк:
— Приятели! Влизаме в орбита около Пир. Екипажът и всички пътници на линкор „Арго“ да се приведат в готовност. Двадесет секунди след настъпването на безтегловността преминаваме в режим на забавяне с десетократно претоварване. Приятели, поздравявам всички със завръщането у дома.
„За кой ли път се връщам в Света на Смъртта?“ — запита се Язон.
И не успя да ги преброи.