Ант Скаландис, Хари Харисън
Свят на смъртта 4 (31)

Осма глава

— Е, пилоте, знаеш ли накъде ще полетим сега? — попита Язон, когато вече бяха в орбита и планетата Иолк бе изчезнала от всички екрани с изключение на гравитометричния дисплей, който я показваше като остър пик в началото на координатните оси.

— Към планетата Егриси, капитане! — шеговито рапортува Мета, имитирайки древните войници с вдигане на два пръста до слепоочието си. — Кълбовидно струпване номер…

— Остави! Неправилен отговор! Летим към планетата Пир.

— Защо? Решил си да не помагаме на баща ти, да го зарежеш? Не съм съгласна.

— Не, разбира се! Никого не зарязвам. Помниш ли, че ти сама предлагаше да летим с „Арго“? Беше права. И ще летим не двамата, а с пълен екипаж. Иначе на слънчевата и топла Егриси може да ни стане горещо. Планетата е също толкова дива, колкото Иолк или Орхомен, само дето разполага с тази играчка, „Ослепителният винторог“ или, ако щеш — „Овен“. Не ми се вярва, че местните царе си мечтаят да дойде законният наследник на бившите стопани и да му предадат тази удивителна чудесия. Там сигурно са мръднали на тема магически сили и божествена воля. А техните богове им повеляват съвсем друго. Така ми се струва. Значи, ще ни се наложи да стигнем и до боговете им. Ето тогава ще ни потрябват и Кърк, и Рес, и Клиф, и Стан… даже Арчи. Опасявам се, Тека също ще ни е нужен — накъде без лекар…

— Да не мислим за тъжни неща, Язон. Хайде да погледаме звездите.

Те доближиха главния илюминатор. Слой стъклостомана, слой спектролит, слой лайко-сапфир. И зад този триплекс, дебел не повече от четири пръста, се простира космически вакуум, мрак и абсолютен студ. Язон винаги с готовност заставаше пред такива прозорчета към Вселената. На „Арго“ подобен разкош не можеше да се види: какви, по дяволите, илюминатори на боен линкор? Обзорен екран — да. И мрежа сферични датчици по корпуса. Но не е същото! Няма романтика. А тук — почти стоиш в открития космос и се любуваш на причудливите многоцветни звездни мозайки, размазани по небето — нали корабът навлиза в джъмп-режим! Колко е прекрасно: ти, любимата ти и Вселената като на длан пред очите ти.

Той си спомни как преди много години, когато летяха заедно за пръв път към Пир, също стояха така. И сега, когато се чувстваше най-щастливият човек в галактиката, той не пропусна да прегърне Мета и да я притисне към себе си.

— Ти се усмихваш — тя нарочно изрече същите думи, както тогава. — Ти също обичаш звездите.

— Аз обичам тебе, Мета!

— И аз тебе. Да отидем в каютата.

— Хайде. Няма да ми счупиш ръката, нали?

И те тихо се засмяха на шегата, която разбираха само те двамата.

Сутринта се свързаха с Бервик. Язон накратко разказа за всичко. Никак не бе лошо старият Ривърд да е в течение на последните събития. От страна на Специалния Корпус и даже от страна на Гарантите на Стабилността нямаше никаква допълнителна информация. Е, добре, и без друго информация вече имаше повече, отколкото е нужно.

След ден бяха вече на Пир.

Светът на Смъртта не ги изненада с нищо особено. Ако не се смята рядкото затишие. Преди буря? Може би. Кой да знае откъде да очаква тази буря? Нямаше нови произшествия, свързани с метални игли или летящи обратно куршуми. Наистина, бяха се появили нови форми на киборги, като например суперрогоносите — с титанов накрайник на върха на бойния рог или меднозъбите каймани, които прегризваха силовите кабели и по най-подъл начин предизвикваха къси съединения. Откриха и някакви волфрамови стършели, които издържаха на термична атака до хиляда градуса по Целзий, но бяха чувствителни към механични удари.

Изобщо, ако се обработеше информацията от цялата планета, трябваше да се признае: киборгите като цяло се бяха държали прилично и бяха нанесли минимум щети. Като никога почти нямаше ранени и загинали, докато Язон и Мета бяха отсъствали. Активността на тварите около космодрума също бе спаднала — Язон лично се убеди в това. И профилактиката на „Арго“ беше напълно завършена. С една дума — мир, любов и божия благодат, както са казвали древните. Най-подходящото време да зарадваш съпланетците си с нови идеи.

Решиха да започнат от стоманения глиган. Бручо го размрази и изтърбуши, натъпка всяко сечение с датчици, изследва всичките му вещества и микроелементи с точност до петия знак. Включи в следствието Стан, Тека, Арчи, но никой нищо не разбра. Т.е. най-важното не можаха да проумеят: къде е направена (или отгледана) тази твар и дали има същия произход като пирянските мутанти?

— Толкова! — каза Бручо, когато най-сетне обяви почивка — поне да избърше потта от челото си. — Не ме пришпорвайте, братлета! На всички въпроси рано или късно ще намерим правилни отговори. Просто няма да е толкова бързо, колкото бихме искали.

И тогава Язон направи предложение, което според него можеше да ускори намирането на верните отговори.

Висшето ръководство на Пир изслуша заслужилия и почти признат за свой, но все пак чуждопланетец, както винаги с известно недоверие. Кърк се мръщеше. Рес загадъчно се усмихваше. Клиф и другите напираха да започнат нова битка. Собствените пирянски твари вече им бяха скучни.

По традиция пръв взе думата Кърк.

— Отново не те разбирам, Язон. Пак нещо усукваш. Е, на Щастие усвоявахме нов свят. Завзехме го, заселихме го с наши хора, прокопахме мини. Сега той е пирянска колония, която ни носи добри доходи. Но в центъра на Галактиката — какво ще правим? Там и без нас народът е натъпкан като риба в консервна кутия. Каква изгода ще имаме от такава експедиция? Да задоволим нечие научно любопитство? Пирянците не могат да си позволят това. Ние живеем върху вулкан. Да, за момента вулканът е поутихнал, но не е угаснал, нали?

— Истина е — съгласи се Язон. — А сега ме слушайте внимателно още веднъж. Накратко ще обобщя най-важното. Първо: Пир е бил в списъка на планетите, оборудвани от някого с устройства за хиперпространствен преход. Щом разберем принципа на тези преходи, може би ще можем да разберем и тайната на Пир. Няма само да задоволяваме научно любопитство, а ще решаваме практически задачи. Второ: направеният, отново неизвестно от кого, звездолет „Овен“ е или мощно оръжие, или универсално средство за защита, или и едното, и другото наведнъж. Нима на Пир не му трябва такова нещо? Трето: моят баща е в беда, а значи съм в беда самият аз, въпреки че вие от сантименталности не разбирате. Можете да запазите мнението си, но аз ви моля за помощ. Помощ за мен, Язон дин Алт. Или аз никога не съм ви помагал?

Отвърна му продължително мълчание. После някой шумно изпъшка от досада и, без да вдига глава, произнесе:

— Какво толкова още да обсъждаме! Който е съгласен — да вдигне ръка.

И ръцете започнаха да се вдигат една след друга.

Резултатът беше, че желаещите да летят се оказаха над двеста души — повече от онези, които тръгнаха навремето да завоюват цяла планета. Не бяха нужни толкова много. Според техническите изисквания екипажът на „Арго“ се състоеше от петдесет космонавти. Да возят пътници беше нелепо. Какви са пътниците на военен линкор? Пехота. А Язон не тръгваше да води широкомащабни военни действия, я! Е, ако се наложеше, можеха да извикат редовни части от флота на Лигата на Световете или даже щурмови отряди на Специалния Корпус. Но тази експедиция изискваше предимно работа с главата, а не с мускулите. Така мислеше Язон. Ето защо, без нито за минута да се съмнява, покани на път такъв невоенен човек като Арчи от Юктис.

Докато траеха обсъжданията, а после и окомплектоването на екипажа и опаковането на всички необходими дреболии, Мета излетя с „Темучин“ в кратък полет над планетата. Никой не знаеше защо. Някои помислиха, че това е сантиментална разходка. Но Мета бе далеч от подобни чувства. Тя бе решила да провери кристала, който й подари Гваханофабр. Интересно, дали наистина на планетата е имало хиперпространствен преход? Може би и сега работи?! Макар старият Хирон да твърдеше, че вече се е затворил — кой знае…

Накъде да лети? Където й видят очите ли? Не, интуицията й подсказваше пътя — покрай морето и до онова място, където преди много години от страшния безмилостен взрив потъна цял архипелаг.

Кристалът започна да свети още щом звездолетът наближи предварително изчислените координати. Сиянието на кристала достигна максимална яркост именно над мястото, където някога се бе намирала пещерата, погребала отчаяните герои-пирянци, проникнали в цитаделата на врага. Но сега тук се диплеха само високите вълни на неприветливия бурен океан. „Темучин“ бе добра универсална машина, но все пак нямаше качества на батискаф. Плуването под вода изискваше съвсем друга техника.

Мета се прибра, като отложи за неопределено време тази океанологична експедиция.

Но Язон веднага я похвали.

— Мета, това, което си научила, е много важно!

— Наистина ли? — учуди се тя.

— Да, разбира се! Сега почти със сигурност знам, че всички тия киборги е изпратил на Пир лично доктор Теодор Солвиц. За да си отмъсти на нас с тебе.

— Защо смяташ така?

— Защото току-що говорих с Накса. И знаеш ли какво ми разказа той? Успели са да разберат, че всички киборги, независимо от по-сетнешната им среда на обитаване, са излезли първо от морето. Та така. А ти казваш, напразно летях…

Язон стана и отиде до прозореца. Навън валеше проливен дъжд, примесен с едър град. А на хоризонта небето беше яркосиньо и морето сияеше под слънчевите лъчи.

— Ех, ако бях успял да ви спра тогава! — възкликна Язон.

Мета не каза нищо, но разбра, че той има предвид онзи нелеп взрив на ядрената бомба.

— Скоро ли излитаме? — делово се осведоми Кърк, когато списъкът на участниците беше напълно уточнен и за всеки от тях бе определен заместник, оставащ на Пир.

— Ако питаш мен, колкото по-бързо, толкова по-добре — отвърна Язон. — Но попитай Мета. По време на полета тя командва.

Кърк помълча и зададе още един въпрос:

— Язон, как мислиш, ще я победим ли някога тази планета?

— Някога ще я победим — отвърна Язон философски. — Но ние с теб няма защо да бързаме.