Хиляда и една нощ (97)

Приказка на Абу ал-Айна за двете жени

Абу ал-Айна разправял веднъж:

* * *

— На нашата улица живееха две жени. Едната обичаше мъж, а другата — голобрад юноша. Те се срещнаха една нощ на терасовидния покрив на една къща, без да знаят, че чувам разговора им. Тази, която обичаше голобрадия юноша, каза на другата:

— Сестро, как можеш да понасяш грубата брада на твоя мъж върху гръдта си, когато те целува и когато мустаците му бодат устните ти?

— О, неразумна жено — отвърна другата, — нима дървото се украсява единствено от неговия листак, а достойнството на краставицата идва само от мъха й? Виждала ли си на този свят нещо по-грозно от сипаничав и плешив мъж? Брадата е създадена за мъжете, както къдриците — за жените. Всемогъщият е сътворил на небето ангел, който казва: „Благословен да е Оня, който е украсил мъжете с бради, а жените с — къдрици“. И ако брадите на мъжете не бяха равни по красота на къдриците на жените, то Аллах нямаше да съеши мъжа с жената, неразумна глупачко!

Приятелката на голобрадото момче си взе поука от думите на своята другарка и промълви:

— Забравих, вече забравих за своя приятел, кълна се в Господаря на свещената Кааба!