Хиляда и една нощ (82)

Приказка за водоносеца и жената на златаря

Разказват също така, че в Бухара живял водоносец, който всеки ден карал вода на един златар и на красивата му съпруга. Жената се отличавала с голямата си набожност, знаела Корана наизуст и свято пазела вярата си. Един ден водоносецът отишъл в дома на златаря и сипал вода в меховете му. Жената стояла насред двора. Водоносецът й стиснал ръката и я раздрусал, та чак я извил. Сетне продължил по пътя си.

Щом мъжът й се върнал от пазара, жена му попитала:

— Искам да ми кажеш какво си правил днес? Сторил си нещо, с което си разгневил Аллах! Ако не ми разкажеш какво лошо си направил, и не бъдеш искрен с мен, няма да остана в дома ти и нито ще те погледна, нито ти ще ме видиш!

— Добре! — казал мъжът. — Ще ти разкажа. В дюкяна при мен дойде една жена и ми поръча да й направя златна гривна. Аз изпълних поръчката. Дадох й гривната и тя я надяна. Удиви ме красотата на ръката й! Хванах я, стиснах я и я извих.

— Велики боже! — възкликнала жена му. — Защо си извършил това престъпление? Та тоя водоносец, който идва у нас вече цели трийсет години и ни е бил верен и предан, днес взе ръката ми, стисна я и я изви!

Когато на другия ден водоносецът се явил, паднал на колене пред жената и й се извинил. Рекъл й:

— Уважаема госпожо, прости ми, сатаната ме съблазни да извърша вчерашната лоша постъпка!

— Върви си по пътя, човече! — му казала тя. — Ти не си виновен! Вината е в моя съпруг, който извърши грях в своя дюкян и бог му отмъсти!

Говори се, че след като чул разказа на жена си за това, как водоносецът се бил разкаял, златарят рекъл:

— Мяра за мяра! И ако бях извил по-силно ръката на жената в дюкяна, водоносецът щеше да извие по-силно твоята!