Хиляда и една нощ (201)

Приказка за мъжа от бени узра и неговата възлюблена

Разправят също, че в племето бени узра живеел учен мъж. Случило се, че залюбил една красива жена. Няколко дни поред й изпращал послания, но тя страняла от него. Страстта съвсем го измъчила. Заболял тежко и легнал в постеля. Хората узнали причината и мълвата за любовта му се пръснала сред всички. И неговите роднини, и роднините на жената непрекъснато я увещавали да го посети, но тя все отказвала. Но ето че смъртта наближила. Разказали й за това, тя се смилила и дошла. От очите му рукнали сълзи и той произнесъл с разбито сърце:

Искам бързо да ме погребете!

                        Здраве, сила — всичко се изчерпа!

И към гроба щом ме понесат те,

                        поклони се пред земята черна!

Жената горчиво заплакала и възкликнала:

— Кълна се в Аллаха, не съм мислила, че любовта към мене ще те тласне към гибел! Ако знаех, сигурно хем бих ти помогнала, хем сама щях да се насладя от близостта с тебе!

Сълзи бликнали от очите на мъжа и той произнесъл думите на поета:

Най-после тя дойде — желана, чиста, мила…

Но няма полза вече — смъртта ме е закрила!

Изохкал и умрял. Жената паднала на колене пред него и дълго плакала. Завещала на роднините си да я погребат до него и произнесла следните стихове:

На прекрасна земя ние двама живяхме,

                нито завист, ни злоба не ни позориха.

Но в разлъка съдбовна от днес се видяхме

                и утробата земна ще ни бъде утеха…

Отново заплакала, паднала в несвяст, три дни не дошла на себе си и умряла. Погребали я в гроба на същия този мъж.