Хиляда и една нощ (138)

Приказка на неволницата за царския син и продажния везир

Имало едно време един цар. Той имал само един син. Когато синът възмъжал, бащата го сватосал за дъщерята на друг цар. Била тя красива и стройна. Имала братовчед — чичов син, който я искал от баща й, но тя не се съгласила да се омъжи за него. Ревност обхванала братовчеда, като научил, че тя се омъжва за друг. Той решил да изпрати дарове до везира на царя, чийто син се женел за неволницата. Пратил му дарове и много пари и го помолил да погуби царския син или да го убеди да се откаже от женитбата.

Стигнали даровете до везира, той ги приел и пратил да съобщят на братовчеда: „Успокой се! Ще получиш от мене всичко, което поискаш!“

Царят, баща на неволницата, пратил да му доведат царския син, за да влезе при дъщеря му. Когато поканата стигнала до него, баща му му разрешил да отпътува и изпратил везира си да го придружава. Тръгнал везирът, а в мислите си все таял каква хитрост да скрои лошото му сърце. Като минавали през пустинята, везирът се сетил, че в онази планина имало извор с течаща вода, наречена Захар, и всеки, който пийнел от нея, ако е мъж — ставал жена. Той спрял войската недалече от него, яхнал коня си и рекъл на царския син:

— Няма ли да дойдеш с мене да видиш извора в планината?

Яхнал и царският син коня си, тръгнал с везира. Вървели, що вървели, стигнали до онзи извор. Слязъл царският син от коня си, измил ръцете си, пийнал си и изведнъж се превърнал в жена. Дошъл при него везирът. Разказал му момъкът за станалото. Везирът го изслушал, изразил му съчувствие, а после възкликнал:

— Как така ти се случи тази беда! Как те постигна това нещастие! Та ние отиваме на сватба, за царска дъщеря ще те женим! Сега не знам да ходим ли или не!

— Върни се при баща ми! — рекъл момъкът. — Разкажи му какво ме е постигнало!

Написал момъкът писмо на баща си, в което му съобщавал какво се е случило. Взел везирът писмото и тръгнал обратно, като оставил войниците и момъка с неговата свита. Съобщил на царя какво се било случило на сина му, и му предал неговото писмо. Натъжил се царят и изпратил да викнат мъдреци и познавачи на тайни, за да му разкрият какво се е случило на сина му, но никой не можел да му отговори.

А везирът изпратил до братовчеда на неволницата вест, с която му съобщил какво е станало с царския син, а той много се зарадвал и още повече зажадувал да се ожени за братовчедка си.

Царският син пък останал при онзи извор. Три дни и три нощи нито ял, нито пил. Уповавал се на всемогъщия всевелик Аллах, защото той не изоставя онзи, който се уповава на него. На четвъртия ден внезапно се появил конник с корона на главата, с лице на царски син и го запитал:

— Какво ти се е случило, че си така замислен?

Момъкът му разказал какво го е сполетяло. Изслушал го конникът, смилил се над него и рекъл:

— Бащиният ти везир ти е докарал тази беда! Защото за този извор знае само едно човешко същество — той самият!

Конникът му наредил да възседне коня и му рекъл:

— Ела с мен в моя дом и тази нощ ми погостувай!

— Кажи ми кой си, за да тръгна с теб! — помолил момъкът.

— Аз съм син на царя на джиновете, а ти си син на царя на човеците! Успокой се, мъката и скръбта ти ще изчезнат — това не е трудна работа!

На сутринта момъкът тръгнал с него, като оставил войската и свитата си. Така пътували до полунощ.

* * *

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ ПЕТСТОТИН ТРИЙСЕТ И ДЕВЕТАТА НОЩ…

Тя продължила разказа на неволницата за царския син и продажния везир:

* * *

И така пътували синът на царя на хората и синът на царя на джиновете, докато пак се съмнало. Изведнъж се оказали на земя — дърветата се издигат, птиците чуруликат, градини се простират, дворци се извисяват. Слязъл синът на царя на джиновете от коня си, казал на момъка също да слезе, повел го за ръка и влезли в един дворец. Към царския син се отнесли като към царствена висока особа. Той останал там него ден, докато се мръкнало, като си хапвал и пийвал. Привечер синът на царя на джиновете пак яхнал коня си, синът на човешкия цар яхнал своя и пак забързали на път, цяла нощ, та до съмване. И ето че попаднали върху черна земя, необработена, с черни скали и камъни по нея.

— Как се казва тази земя? — запитал момъкът.

— Наричат я Тъмната земя! — отговорил джинът. — Тя принадлежи на един цар на джиновете на име Зу-л-Джанахейн. Никой не може да влиза в нея или да стъпва по нея без негово разрешение! Почакай тук, за да му поискам разрешение!

Момъкът останал на мястото си, джинът изчезнал, после се върнал и двамата продължили пътя си. Вървели, що вървели и стигнали до извор, който извирал от Черната планина.

— Слез тук! — наредил конникът и когато момъкът слязъл от коня си, му рекъл: — Пий от този извор!

Пил момъкът от извора и начаса се превърнал в мъж, какъвто бил преди. Зарадвал се много и запитал:

— Как се казва този извор, братко?

— Казва се Женският извор! Щом от него пие жена, тя се превръща в мъж!

Момъкът възседнал коня си и двамата се върнали в земята на джина. Пренощувал там момъкът, яли, пили, докато се мръкнало. Тогава синът на царя на джиновете запитал:

— Искаш ли да се върнеш при близките си още тази нощ?

— Искам! — отговорил момъкът. — Сега имам нужда от тях!

Тогава синът на царя на джиновете извикал един от бащините си роби на име Раджиз и му рекъл:

— Вземи този момък, качи го на гърба си и преди да се е съмнало, го отнеси при жена му и тъста му! — после се обърнал към царския син: — Сега затвори очи!

Затворил момъкът очи и чудовището полетяло. Летял, що летял царският син, толкова изплашен, че не знаел къде се намира душата му. И още не била минала последната третина на нощта, когато се озовал върху двореца на тъста си. Ифритът кацнал на покрива му и рекъл:

— Сега слез! Отвори очи! Това е дворецът на тъста ти и на неговата дъщеря!

Оставил го и си тръгнал. Когато утрото изгряло, момъкът се стреснал от блясъка му и слязъл от покрива. Видял го тъстът му, станал да го посрещне, зачудил се, като видял, че слиза от покрива, и възкликнал:

— Знам, че хората влизат през портите, а ти слизаш от небесата!

— Стана това, което е пожелал всевишният и всемилостив Аллах! — отвърнал момъкът и му разказал за случилото се.

Зачудил се царят, зарадвал се, че зетят му е останал жив и здрав. Когато слънцето се издигнало, наредил на везира си да подготви голямо празненство. Вдигнали празненството, направили сватбата, два месеца останал той в семейството на булката си, после се върнал с нея в двореца на баща си.

А братовчедът на неволницата умрял от ревност и завист, когато разбрал, че царският син все пак се е оженил за годеницата си и всевишният и всемилостив Аллах му е дарил победа над бащиния му везир. Прибрал се царският син при баща си жив и здрав заедно с младата си съпруга. Срещнал го царят с войската си и везирите си и като узнал какво е станало, наредил да отсекат главата на продажния везир. Така и направили…

* * *

— И аз моля всевишния Аллах да ти дари победа над везирите ти, царю, а теб те моля да отмъстиш на сина си за мене! — завършила неволницата разказа си.

Царят изслушал разказа й и пак наредил да погубят сина му. Но на четвъртия ден влязъл при него четвъртият везир и рекъл:

— Нека Аллах да укрепи десницата на царя и да му помогне! Царю, отложи тази работа, която си решил да правиш, защото умният не върши нищо, без да помисли за последствията. Казано е в пословицата: „Който последствията не вижда, той през времето не предвижда!“ А който направи нещо, без да е сигурен в него, ще го постигне онова, което е постигнало човека, измамен от съпругата си!

— А какво е постигнало измамения съпруг? — запитал царят.

И четвъртият везир заразказвал: