Хиляда и една нощ (189)

Приказка за овчаря и отшелника

Разправят, царю честити, че в някаква планина живял овчар с дълбока вяра и остър ум. Пасял си овцете и се препитавал с млякото и вълната им. Нищо не смущавало щастието му, а бог приемал молитвите му.

Случило се веднъж да се разболее силно и влязъл в една пещера сред скалите. През деня овцете му пасели по поляните, а вечер се прибирали в пещерата. Прищяло се на Аллах да постави овчаря на изпитание. Изпратил при него ангел, който му се явил в образа на жена хубавица. Тя приседнала до постелята му. Видял я до себе си, събудила се плътта му и той рекъл:

— Жено, какво те е довело тук? Нямаш работа при мене и между нас няма нищо общо!

— Човече! — отговорила тя. — Нима не виждаш моята хубост, нима не усещаш как ухая! Нима не знаеш какво правят мъжете с жените! Какво ти пречи и ти да прекараш добре с мен?

— Нямам такова желание! — възкликнал овчарят. — Ти си подла измамница! Колко злини си скрила под хубостта си? Колко праведни души си отклонила от правия път, а после те, наказани, са съжалявали! Махай се, съблазнителка такава!

Той хвърлил абата си върху лицето й, за да не го гледа, и почнал да повтаря името на Аллах. А ангелът, като видял колко е праведен, отлетял към небесата.

Недалеч от пещерата имало селце. Там живеел един праведен мъж, но двамата не се познавали. Привидяло му се, че някой му говори насън:

— Недалече от тебе, в тази и тази пещера живее един праведен човек! Иди при него и изпълнявай повелите му!

На съмване той тръгнал към пещерата на овчаря. Но горещината го налегнала и той спрял под едно дърво, край което течал бистър извор. Седнал да си почине. А при извора дошли птици и зверове да пият вода. Щом видели седналия до него човек, те се разбягали, а той си помислил: „Дойдох да си почина, а ги разтревожих! Заради мене те побягнаха от водата си и тревата си! С моята почивка им нанесох вреда!“ Станал и въздъхнал дълбоко.

Стигнал до пещерата, влязъл при овчаря, прегърнал го и заплакал.

— Какво те е довело до това място, където друг човек не е влизал? — запитал овчарят.

— Видях насън как някой ми го описа и ми нареди да дойда при тебе! — отговорил отшелникът.

С помощта му овчарят бързо оздравял. Праведникът останал да живее при него в планината. Там упорито и достолепно двамата оказвали почит на Аллах. И така живели и се молели, чужди на всякакво желание за богатство и дом, докато ги настигнало предначертаното. Това е приказката за тях!…