Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
-
- Оригинално заглавие
- كتاب ألف ليلة وليلة, IX (Обществено достояние)
- Превод от арабски
- , 2004 (Пълни авторски права)
- Форма
- Сборник
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,4 (× 11 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Диан Жон (2013 г.)
- Разпознаване и корекция
- NomaD (2013-2014 г.)
- Корекция
- sir_Ivanhoe (2014 г.)
Издание:
Хиляда и една нощ
Староарабски приказки в два тома
Хиляда и една нощ
(Том I)
Превод от арабски: Киряк Цонев, Славян Русчуклиев
© Киряк Цонев, Славян Русчуклиев, превод, 2004 г.
© Виктор Паунов, художник, 2004 г.
© Книгоиздателска къща „Труд“, 2004 г.
Редактор: Милена Трандева
Художник: Виктор Паунов
Технически редактор: Станислав Иванов
Коректор: Юлия Шопова
Първо издание на „Труд“
Формат 16/70×100. Печ. коли 56
ISBN: 954-528-438-2
Книгоиздателска къща „Труд“
Печат Полиграфически комбинат „Д. Благоев“ ООД
Издание:
Хиляда и една нощ
Староарабски приказки в два тома
Хиляда и една нощ
(Том II)
Превод от арабски: Киряк Цонев
Книгоиздателска къща „Труд“, 2004
© Киряк Цонев, Славян Русчуклиев, превод, 2004 г.
© Виктор Паунов, художник, 2004 г.
© Книгоиздателска къща „Труд“, 2004 г.
ISBN 954-528-439-0
Редактор: Милена Трандева
Художник: Виктор Паунов
Технически редактор: Станислав Иванов
Коректор: Юлия Шопова
Първо издание на „Труд“
Формат 16/70×100. Печ. коли 56.5
Книгоиздателска къща „Труд“
Печат Полиграфически комбинат „Д. Благоев“ ООД
История
- — Добавяне
Приказка за орела и ловеца
Това ми напомня за бързия орел, който летял в небесата. Там той проявявал майсторлъка си, защото стрела не можела да го стигне. Но един ден съзрял от висините някакъв ловец да опъва мрежа и да залага в нея парче месо. Когато орелът видял месото, в него надделели увлечението и желанието. Той забравил, че там има и мрежа и че съдбата на всяка птица, попаднала в нея, ще бъде за окайване. Спуснал се от небесата, кацнал до парчето месо, но краката му се заплели в мрежата. Ловецът дошъл вечерта, видял оплетения в мрежата орел и възкликнал:
— Опънах мрежата, за да хващам гълъби и други по-слаби птици! Как ли е попаднал и цял орел в нея?…
* * *
— Казано е — продължил Уарадхан, — че когато умният човек е обхванат от увлечения и силни желания за нещо, след което ще последва наказание, той трябва да се въздържи, колкото и хубаво да е това нещо, умът му трябва да победи това увлечение и желание! Той е длъжен да обърне ума си, както ловък конник обръща коня си в обратна посока при езда! Дори да е яхнал безразсъден кон, той така силно ще го дръпне с юздата, че ще го спре и после ще го поведе, накъдето е правилно! Ако обаче човекът е глупак, желанието и увлечението надделяват над него, той работи само в тяхното русло — тогава ще загине и никой няма да завиди на съдбата му!
— Кажи ми кое е най-правилното, което човек трябва да поеме като задължение и да работи за него от все сърце!
— Праведният труд!
— Но ако човек върши само това, без да се препитава, какво ще прави за живота, без който не може да съществува?
— Денонощието е от двайсет и четири часа! Човек трябва да използва част от това време, за да търси препитание, друга част — за покой и почивка и трета част — да търси знание! Ако човек е умен, но не е образован, той е като безплодната земя, която не може да бъде изорана, засята и ожъната! Ако тя не е изорана и се засее — тя няма да даде плод, но ако е изорана и засята, ще е плодоносна! Няма полза от човек без знания, преди да се посее у него знание, но посее ли се такова знание, то непременно ще даде плод!
— А какво ще рече „знание без ум“?
— То е като знанието на животните, които знаят кога е време за ядене и пиене и кога — за спане! Но те нямат ум!
— Ти отговори доста кратко на този въпрос, но аз приемам отговора ти! Кажи ми как трябва аз, везирът, да предпазвам султана?
— Просто не го превръщай в свое оръдие!
— Че как мога да го превърна в свое оръдие, когато той има власт над мене и юздите на съдбата ми са в ръцете му?
— Неговата власт над тебе е породена от твоите задължения към него. Хвърлиш ли тези задължения върху него — той вече няма власт над тебе!
— А какви са задълженията на везира пред неговия султан?
— Да съветва, да бъде усърден във всички тайни и явни царски дела, да изразява правилно мнение, да крие тайните му, да не скрива от него никаква истина и да му я съобщава навреме, да оценява високо онова, с което е възнаграден, да прави така, че той винаги да бъде доволен, и да не допуска гневът му да се излее върху него!
— Кажи ми как трябва да се държи везирът към царя?
— Ако си везир на царя, ти си длъжен да му се подчиняваш, твоите думи към него трябва да надвисяват онова, което той е очаквал от тебе, молбата ти към него трябва да съответства на собствения ти сан, който той ти е дал, и трябва да се пазиш да не унизиш този сан — тогава ще останеш незабелязан за никого и ще станеш като ловеца…