Хиляда и една нощ (101)

Приказка за царя на смъртта и за богатия цар

Разказват също, че някога имало един цар, който събрал такова богатство, каквото нямало брой и чет. Притежавал най-различни неща и се развличал с тях. Дори за да се посвети изцяло на тях, построил специален огромен широк и висок дворец с две порти, с множество слуги, стражи и привратници. Наредил на готвача си да му приготвя всеки ден най-изискани и невиждани гозби, събирал роднини и приятели да се хранят даром с него. Седял величествено на трона на царството си, подпрян на възглавница, и си мислел: „Душо моя, събрал съм за тебе благата на целия свят! Отпусни се, ползвай ги, за да живееш дълго и в огромно щастие!“

* * *

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ ЧЕТИРИСТОТИН И ПЕТДЕСЕТАТА НОЩ…

Тя продължила:

* * *

Разправят, царю честити, че веднъж пред портите на двореца се появил човек във вехти дрехи. На врата му висяла съдинка — сякаш бил просяк, който молел за ядене. Потропал с халката по портите толкова силно и гръмко, че разклатил цялата сграда и разлюлял трона. Стреснали се слугите, втурнали се към портите и викнали:

— Каква е тази работа? Почакай царят първом да се нахрани, пък после ще ти дадем каквото той съблаговоли!

— Предайте на господаря си — рекъл човекът, — че искам да излезе да си поговорим. Идвам по важна работа!

Отишли при царя, предали му молбата, а той рекъл:

— А вие викнахте ли му? Изгонихте ли го?

Човекът хлопнал по портата още по-силно. Скочили слугите с тояги и оръжие, още малко — и да го пребият.

— Стойте си по местата! — креснал им той тогава с гръмък глас. — Аз съм царят на смъртта!

Сърцата на хората се изпълнили с ужас, те изгубили ума и дума, замръзнали по местата си. Един успял с труд да се добере до царя и да му съобщи кой е гостът му.

— Кажи му така — разпоредил се царят: — Нека вместо моята душа вземе нечия друга!

— Няма да взема друга освен твоята! — викнал отвън царят на смъртта. Дошъл съм само за твоята!

Въздъхнал царят, заплакал и възкликнал:

— Аллах, да прокълне парите, които ме въздигнаха и ми причиняват сега толкова зло! Напущам този свят с празни ръце, а тях оставям на някой враг!

Надарил Аллах парите му с дар слово и те рекли:

— Защо проклинаш нас? Проклинай себе си! Аллах е създал и нас, и тебе от пръст. Оставил ни е ръцете ти, за да се изхранваш, да ни раздаваш на бедни, нещастни и слаби! А ти ни затвори в хазна, харчиш ни само за себе си и вместо да ни благодариш, ни ругаеш! Сега ще ни оставиш на врага си! Каква е нашата вина, че ни ругаеш?

И царят на смъртта взел душата на царя, както си седял на трона, без дори хапка да е хапнал.