Едуард Литън
Бурен живот (65)

VI

През това време сгодените бяха на път за Лондон. Приятната и слънчева красота на деня ги накара да предприемат това пътуване на коне. Някъде е казано, че никога любещите се не изглеждат тъй хубави, както когато са заедно. Нито Флорънс, нито Ърнест някога бяха изглеждали тъй добре както сега. Имаше някаква грация и величие и у двамата. Нещо в техните черти, в гордото навеждане, което им придаваше известна прилика, макар че не можеше да става сравнение между личните им качества. Красотата на Флорънс не допускаше никакво сравнение. И докато преминаваха през голямата външна врата на къщата на Кливлънд, където другите гости се бяха събрали, за да ги поздравят с довиждане, се усещаше едно общо убеждение за предопределеното щастие на сгодените. Едно общо впечатление, че си подхождат много както по ум, така и по характер. Те заемаха в обществото такова положение, че възбуждаха интерес навсякъде. Дори и за по-обикновените хора бяха много популярни.

Кливлънд се обърна със сълзи на очи и промърмори: „Да бъдат благословени!“

Нямаше човек в компанията, който да не се присъедини към благословията му.

Флорънс почувства една отпадналост при напускането на това място, тъй свято и със скъпи спомени.

— Кога ще бъдем пак тъй щастливи? — каза тя, като се обърна да погледне към пейзажа, който, весел от цветята, храстите и светлата английска зеленина, се усмихваше зад тях като градина.

— Ще се постараем да направим старата ми къща и мрачните й сенки, такива, че да ни напомнят за тези хубави гледки, моя мила Флорънс.

— О! Опиши ми вашето място. Ще живеем главно там, нали? Аз съм сигурна, че ще го обичам много повече от Маредън Корт, което е името на този голям куп от сводове и колони по най-изтънчен вкус на Ванбург, и който скоро ще бъде твой.

— Страхувам се, че никога няма да разполагаме с твоята могъща свита в залите и ъглите на Бърли — каза Ърнест, като се усмихна.

След това започна да описва старото си място с една приятна гордост на човек от добър род на селски джентълмен. Флорънс слушаше. И те правеха планове, подобряваха, чертаеха карта на бъдещето. От тази тема преминаха на друга, еднакво интересна за Флорънс. Работата, с която Малтрейвърс беше зает, трябваше да свършат ръцете, на печатарите, Флорънс се забавляваше с догадки относно критиката, която щеше да предизвика. Тя беше сигурна, че всичко, което й беше харесало, не би направило впечатление на тълпата. Никога не би повярвала, че някой ще разбере Малтрейвърс, тъй както тя го разбира. Времето излетя неусетно докато стигнаха до тази част на пътя, където се случи приключението на Ърнест с дъщерята на господин Темпълтън. Малтрейвърс се спря изведнъж, когато си спомни мястото, и се огледа загрижено и въпросително. Но хубавото видение не можеше да се види пак. И каквото впечатление да предизвикваше мястото, то постепенно изчезна, когато навлязоха в предградията на голямата столица. Двама други господа и една млада дама на тридесет и три години (почти бяхме забравили за тях) бяха в компанията, но те имаха тактичността да се движат малко назад през по-голямата част от пътуването, и младата дама, която беше остроумна и кокетка, намираше с какво да забавлява и двамата кавалери.

— Ще дойдеш ли у нас тази вечер? — попита Флорънс смирено.

— Боя се, че няма да мога. Имам няколко неща за уреждане преди да напусна града за Бърли, което трябва да направя идната седмица. Три месеца, моя най-мила Флорънс, едва ли ще бъдат достатъчни, за да се направи Бърли да изглежда добре при поздравяването на новата си господарка. Вече съм повикал най-добрите майстори за платнени работи и украшения, с които да се съветвам как можем да направим Аладинския дворец годен за посрещането на новата принцеса. И на адвокати. Накратко, очаквам да съм съвсем зает. Но утре, в три часа, ще бъда при теб и ще можем да излезем на езда, ако времето е хубаво.

— Сигурно — каза Флорънс, — но ето Цезарини, колко див и променен изглежда той!

Малтрейвърс обърна погледа си в посоката, в която Флорънс показа и видя Цезарини да излиза от една уличка с носач зад себе. Носачът носеше няколко книги и един куфар. Италианецът, който говореше и жестикулираше като че ли не на себе си, не ги забеляза.

„Бедният ми Кастручио — помисли си Малтрейвърс. — Изглежда напуска квартирата си. Досега вероятно е изхарчил последните си пари, които му изпратих. Трябва да го намеря и да допълня припасите му.“

— Не забравяй — каза той на глас, — да се видиш с Цезарини и да настоиш пред него да приеме поканата, за която говорихме.

— Няма да забравя. Ще се видя с него утре преди да се срещнем. Но това е една мъчителна работа, Ърнест.

— Аз я допускам. Уви! Флорънс, ти му дължиш известни обяснения. Той без съмнение някога е мислел, че може да си внушава известни надежди, суетата на които, поради невежеството му за английския свят и чуждестранния му произход, не му е дала възможността да изпитва подозрения.

— Вярвай, не съм му дала правото да има подобни надежди.

— Но ти не си го обезкуражила достатъчно. Да, Флорънс, никога не подценявай болките на съкрушените надежди, на презряната любов.

— Ужасно! — каза Флорънс, почти потреперваща. — Странно, но съвестта ми никога не ме е мъчила така по-рано. За първи път чувствам колко грешно е едно създание…

— Стига, скъпа — прекъсна я Малтрейвърс, — да не мислим повече за миналото. Но ако можем да възстановим един надарен човек, младостта на когото е обещавала много, в една почтена независимост и един здрав ум, нека го направим. На мен Цезарини никога не може да прости. Той ще си мисли, че съм го ограбил в твое лице. Но ние, мъжете, знаем, че жената, която някога сме обичали, дори след като ни отблъсне, винаги има известна власт над нас. И твоето красноречие, което тъй често ме е възхищавало, не може да не направи впечатление на една още по-възбудителна натура.

Малтрейвърс изпрати Флорънс до вратата й, после се прибра в къщи, извика любимия си слуга и му каза адреса на Цезарини в Челси. Поръча му да научи къде се намира сега, ако е напуснал квартирата си, и да остави в сегашното му жилище, или ако не може да го открие — в „Пътниците“ — една прилична сума. Ако читателят се чуди защо Малтрейвърс влезе в ролята на неизвестния благодетел на италианеца, трябва да му отговорим, че той не разбира Малтрейвърс. Цезарини не беше единственият човек на грешките, на когото той съчувстваше и облекчаваше нуждите. Въпреки че името му рядко светеше в блестящите публични подписки и че мразеше да се афишира като меценат и протектор, той чувстваше братството в човечеството и изпитваше известна благодарност към тези, които се стремят да издигнат или просветят себеподобните си. Самият той автор, можеше да оцени големия дълг, който светът дължи на авторите, а се отплаща с клевети приживе и безплодни лаври след смъртта. Самата любов към Красивото държеше сърцето на Ърнест Малтрейвърс милостиво, състрадателно и великодушно.

Ферърс и Цезарини седяха и пиеха вино. И двамата бяха потънали в мълчание, тъй като имаха да разговарят само върху един предмет. В този момент беше донесена бележка до Лъмли от Флорънс.

— Това е за наше щастие — каза Ферърс, когато я прочете. — Госпожица Флорънс иска да се види с теб и прилага бележка, която да адресирам и отпратя до теб. Ето я.

Цезарини взе бележката с треперещи ръце. Тя беше много кратка и изказваше само желанието на Флорънс да се види с него на другия ден в два часа.

— Защо ли е това? — попита той учуден. — Да не би тя да иска да се извини или да се обясни?

— Не, не! Флорънс няма да направи това. Но от някои думи, които тя изпусна в разговор с мен, предполагам, че има някакво предложение за твоето светско преимущество. Ха! Между другото, хрумна ми една мисъл.

Лъмли усърдно позвъни на звънеца и попита:

— Чака ли слугата на госпожица Флорънс за отговор?

— Да, господине.

— Много добре, задръжте го.

— Сега, Цезарини, сигурността става двойна. Ела в другата стая. Ето тук. Седни до масата ми и пиши това, което ще ти продиктувам до Малтрейвърс.

— Аз!

— Да. Остави се в мои ръце и пиши, пиши! Като свършим, ще ти обясня.

Цезарини го послуша и написа следното писмо:

„Драги Малтрейвърс,

Научих за наближаващата ви женитба с госпожица Флорънс Лейсълс. Позволете ми да ви поздравя. Относно мен, аз надвих една суетна и глупава страст и мога да гледам на вашето щастие без въздишка.

Прехвърлих в ума си всичките мои стари предразсъдъци срещу женитбата и вярвам, че нищо друго, освен най-съвършената еднаквост в темперамент, цели и ум, могат да направят тя да бъде поносима. Колко рядко се среща такава еднаквост! В случаите с вас тя може да съществува. Обичта на това красиво момиче е без съмнение пламенна. И тя е ваша.

Напишете ми два реда и ми ги изпратете по приносящия, за да ме уверите, че вярвате в моята искреност.

Ваш:

С. Цезарини“

— Препиши това писмо. Необходимо ми е копието му, бързо — продължи Ферърс. — Сега залепи и адресирай едното, иди в коридора, предай го на слугата на Флорънс и му кажи да го занесе в Саймър Плейс. Полученият отговор дай на мен. До това време ще приготвиш бележка за госпожица Флорънс. Кажи: „Аз ще говоря за това на госпожицата“. И дай на човека половин лира. Хайде, отивай.

— Не разбирам нито дума от всичко това — каза Цезарини, когато се завърна. — Ще ми обясниш ли?

— Разбира се, преписът от бележката, която изпрати на Малтрейвърс, ще покажа на Флорънс довечера като доказателство за твоите отрезвени и великодушни чувства. Забележи, че е така написано, че писмото на твоя съперник да изглежда като отговор на него. Утре, едно споменаване за тази твоя бележка, ще улесни много нашия план. И ако следваш моите наставления, не трябва да изглеждаш така, сякаш имаш желание да изобличиш Малтрейвърс, както по-рано възнамерявахме. По-скоро с един великодушен импулс и неудържимо желание трябва все едно да я избавиш от един недостоен съпруг и от една нещастна съдба. Щастието е размесило картите в наша полза. Малтрейвърс също е в дома си. Аз се отбих до неговата къща при завръщането си от тази на чичо ми и научих, че той няма да излиза през цялата вечер.

Отговорът от Малтрейвърс не се забави. Той беше кратък и бърз, но изпълнен с всичката мъжествена благодарност на неговия характер. Изразяваше адмирация и възхищение от тона на писмото на Цезарини. Вземаше назад всичките предишни обидни изявления по адрес на Флорънс и в него се признаваше строгостта и грешките на първите му впечатления. Той си служеше с всички възможни деликатни аргументи, с които би могъл да успокои и примири Цезарини. Накрая завършваше с чувство на приятелство и желание за услуги. Те бяха тъй сърдечни, тъй искрени, тъй свободни от афектация за покровителстване, че дори самият полулуд Цезарини остана почти смекчен. Лъмли забеляза промяната в изражението на лицето му. Той сграбчи писмото от ръката му, прочете го, хвърли го в огъня и като потупа обичливо италианеца по рамото, каза:

— Ние трябва да се пазим от случайности. Сега може да нямаш никакво угризение на съвестта, защото никога не съм чел по-йезуитско обиждане и лицемерие. Къде е бележката ти до Флорънс? Поздравявам те, ще бъдеш при нея в два часа. Ето, репетицията свърши, сцената напредна и аз ще започна играта за теб с един пролог.