Едуард Литън
Бурен живот (36)

I

С какво чувство на гордост и възбуда влиза един англичанин в Лондон след продължително отсъствие в други страни! Действително, паметниците тук не могат да се сравнят с тези, с които и най-малкият град в Италия може да се гордее. Дворците са тъжни и порутени, къщите на графовете и принцовете са разнебитени и безформени. Но какво от това? Духът на Лондон е в неговите улици, в неговото население! Какво богатство, каква чистота, какъв ред и какво въодушевление! Колко величествен и колко оживен е животът, който тече през хилядите му вени! Когато лампите блестят пред вас в нощта и улица след улица се проточват под колелата на колата ви, вие чувствате, че се намирате в столицата на един свободолюбив народ с добри учреждения и радващ се на своята младост и сила.

Да, Малтрейвърс почувства сърцето си гордо, когато неговата кола преминаваше по Уестминстърския мост, покрай Уайтхол, по улица Реджънт, към един от тихите, приличащи на частна къща, хотели, които са разпръснати в околността на Гросвънър Скуеър. Той почувства топлотата, удобствата, добрата прислуга на един английски хотел!

Пристигането на Ърнест се очакваше. Той беше писал на Кливлънд от Париж като му съобщаваше за това. Кливлънд му отговори, че е наел за него апартамент в Мивърт. Усмихната прислуга го заведе във великолепна и добре проветрена стая. Имаше столове край огъня, няколко десетки писма бяха разхвърляни по масата с два от вечерните вестници. Един чужденец би почувствал, че няма нужда от никакъв приятел — цялата стая го посрещаше усмихнато.

Малтрейвърс си поръча обяд и отвори писмата си. Те не бяха много важни, едното от домакина му, второто от банкера му, третото се отнасяше до надбягванията. Ърнест нетърпеливо откъсна поглед от тези писма и видя друго, което досега не беше забелязал. То беше от Кливлънд, който му съобщаваше, че е в града, но здравето му не позволява още да излиза навън, но че се надява да види скъпия си Ърнест щом пристигне.

Малтрейвърс беше възхитен от перспективата да прекара вечерта тъй приятно. Свърши скоро с вечерята си и с вестниците, и тръгна по силно осветените улици, в ясната и мразовита декемврийска лондонска вечер към къщата на приятеля си на улица Кързън. Това беше едно малко приличащо на ергенско, непретенциозно жилище, защото Кливлънд харчеше състоянието си почти изцяло за селската си вила. Старият слуга поздрави Ърнест на вратата и той се спря само да чуе, че неговия настойник почти е възстановил здравето си.

— Добре, драги ми Ърнест — каза Кливлънд, като преминаха предварителния кръг от въпроси и отговори. — Най-после си тук и как добре изглеждаш. Колко много си се поправил! Това е един отличен период от годината за твоя дебют в Лондон. Ще имам време да те направя добър приятел с някои хора, преди да започне разгара на „сезона“.

— Мислех да отида в Бърли, моето селско място. Не съм го виждал от детството си…

— Не, не! Ако вярвам достатъчно на писмата, ти си живял достатъчно в уединение в Комо. Сега трябва да се смесиш с големия Лондонски свят. Ще прекараш по-добре в Бърли през лятото.

— Предполагам, че този голям лондонски свят ще ми достави много малко удоволствие. Той може да бъде приятен само за младежи, които току-що са напуснали колежа, но вашите натъпкани бални зали, монотонни клубове, ще бъдат уморителни за човек, който преждевременно е станал придирчив. Аз съм изтеглил твърде много през младостта.

— Недей да съдиш, преди да опиташ — каза Кливлънд, — има нещо в богатия лукс, което не може да се презира. Освен това, не е необходимо да живееш с пеперудите. Има много пчели, които ще се почувстват много щастливи да се запознаят с теб. Прибави към това, драги ми Ърнест, удоволствието да си известен в собствената си страна. Защото ти си млад, от добър род и достатъчно красив, за да си предмет за разговори на дамите. Докато името и състоянието ти ще накарат мъжете да се интересуват от теб, за да се опитат да вземат назаем от парите ти и да се възползват от влиянието ти. Не, Малтрейвърс, остани в Лондон, забавлявай се през първата година и реши за занятието и кариерата си през следващата. Разгледай всичко, преди да влезеш в сражение.

Малтрейвърс прие съвета на приятеля си, понеже правейки това той се ползваше от ръководството на приятеля си и неговото общество. Нещо повече, той счете за разумно да се види лице с лице с високопоставени хора в Англия, с които, ако изпълнеше обещанието си към Дьо Монтен, трябваше да предприеме надпреварването в почтено съперничество. И така, той се съгласи с предложението на Кливлънд.

Когато стана дванадесет часа, Кливлънд го предупреди, че е време да си отива. Колебаейки се, като се навърташе около вратата, Малтрейвърс каза:

— Не си ли чул нещо за моята… моята нещастна Алис Дарвил?

— О, тази бедна млада жена, спомням си. Нито дума — отвърна Кливлънд и изпрати с въздишка своя възпитаник.