Барбара Бозуел
Отвличането (9)

Девета глава

Колата подмина скривалището на Челси. Стори й се, че времето се точи мъчително бавно. Очевидно Коул внимателно оглеждаше околността. Тя притвори очи. Намираше се на няколко метра от шосето. Ако беше станала или дори само леко помръднала, той щеше да я забележи. Челси потръпна.

Не можеше да го остави да я открие, нито да я върне обратно в къщата. Нямаше да го понесе!

След около половин километър Коул спря колата и отново започна да вика:

— Челси, скоро ще стане съвсем тъмно и студено. Моля те, скъпа, не рискувай така! Не искаш да останеш сама навън, нали?

Тя потрепери. В думите му имаше голяма доза истина. Планината не беше подходящо място за самотни нощни разходки. Челси не обичаше тъмнината, а дрехите й вече бяха влажни. Въпреки това нямаше да се покаже. Всичко друго беше за предпочитане пред перспективата да се срещне с този лъжец.

След като не получи отговор, Коул се отказа, качи се в колата и подкара надолу. Челси намръщено се надигна. Не знаеше какво да прави. Хвърли нервен поглед към часовника си. Наближаваше седем. Стомахът й се свиваше от глад, а отвратителната болка в главата й се усилваше. Зачуди се дали да не вземе от таблетките си. Ами ако отново заспи?

Реши да не рискува. Тя се отправи към пътя. Трябваше час по-скоро да се измъкне оттук.

След около час до слуха й достигна познатото бръмчене на лимузината. Явно Коул беше решил да се върне и отново да претърси района. Челси отскочи встрани и прилепи тяло до дебелото стъбло на един дъб.

Коул отново започна да моли и заплашва. Изброяваше все нови и нови опасности.

— Челси, в планината има диви зверове. Мечки, лисици и бог знае още какво! Има змии и отровни растения…

Тя погледна край себе си. Надяваше се да не попадне на нищо такова.

Излезе на пътя едва, когато чу шума от отдалечаващата се кола. Тъкмо стъпи на шосето и зад гърба й се разнесе рязък звук от спирачки. Челси замръзна на място.

— Хей! — провикна се Майлс Роджърс през отворения прозорец на колата. — Искаш ли да те откараме донякъде?

— Отивам в Бабкок — отвърна тя и приближи към колата. — Далеч ли е?

Киърън Кауфман се показа от другата страна.

— В този забутан град няма нищо, освен зеленчуков магазин и аптека. Какво ще кажеш да те откараме до Вашингтон?

— Не, ако все още имате желание да правите онзи тъп видеозапис. По-добре ще бъде да отида до Бабкок и да прекарам нощта на автобусната спирка.

— В Бабкок няма автобусна спирка — информира я Кауфман. — Освен това се отказахме от идеята за видеозаписа. Стрикланд направи официално изявление, че женитбата се отлага по лични причини. Носят се слухове, че Сет отново е решил да се жени. Ако може да се вярва на клюките, след като се е запознал с теб, той безнадеждно се е влюбил в друга жена и затова е отменил сватбата ви. Тъй, че новините около теб няма да предизвикат интерес, Челси.

— Какво по-хубаво от това?! — възкликна Челси. Чудеше се дали Сет действително е намерил заместничка, или просто е пуснал слуха, за да запази неопетнено реномето си. Всъщност нямаше значение.

— Защо избяга от приятеля си, Челси? — Майлс Роджърс любопитно я измери с поглед. — Имам предвид Коул Тримейн, а не Сет Стрикланд, разбира се. Видяхме горкото момче преди половин час да дере гърлото си из планинските пущинаци. Беше полудял от притеснение. Направо го съжалих.

— Видели сте Коул? — извика Челси. — Говорихте ли с него?

— Той ни спря и ни попита дали не сме срещнали една млада червенокоса жена по пътя за Бабкок — обясни Кауфман. — Не ни позна. Но ние, разбира се, го познахме. Проверихме номера на лимузината, която те отмъкна и така стигнахме до „Тримейн Инкорпорейтид“. Оттам нататък попаднахме на източник, който ни информира, че навремето двамата с Коул сте били почти сгодени. И че си го разкарала, а може би — той тебе. Не знам. Понякога източниците ни не дават съвсем точна информация.

— А вие какво правите тук? Мен ли търсите’? — поинтересува се Челси.

— Да — призна Майлс. — След като се откачихме от онези детективи, решихме да открием теб и Коул и да напишем материал за вас.

— Научихме за семейната вила на Тримейн в планината — намеси се Киърън. — Едно удобно малко гнезденце, създадено само за влюбени, нали, Челси?

— Как се добрахте до цялата тази информация? — попита тя. Беше поразена.

— Имаме си начини и средства — доволно отвърна Кауфман.

— Както и да е, ние все още искаме да изплуваме на повърхността и докато открием името на новата булка, нашите надежди са в теб, Челси — обясни Майлс. — Планираме да напишем сериозна класическа история. Нещо за трънливия път на истинската любов — става дума за вашата с Коул Тримейн. Ще започнем с разваления годеж, ще опишем фиаското със Сет Стрикланд и накрая ще завършим с твоето бягство, в което има пръст бившият ти годеник. Как ти се струва?

Очите на Челси се насълзиха.

— Ще трябва да си потърсите друга история, Майлс. Коул не ме обича. — По бузите й се затъркаляха едри сълзи.

Кауфман и Роджърс се спогледаха.

— Разбира се, че те обича — успокои я Роджърс. — Нали ти казахме, че го видяхме? Само истински влюбен мъж може да направи това, което Коул прави за теб.

— Ще се радваме да те върнем при него — каза Кауфман. — Стига да ни покажеш пътя към вилата. Достатъчно филмчета ли взе, Майлс?

Майлс кимна.

— Не мога да се върна при Коул. Той не ме обича. Просто се е преструвал. Лично ми го каза. — Челси изхлипа. — Ще ме закарате ли у дома? Във Вашингтон. Моля ви!

— Голяма напаст си — измърмори Кауфман, но Роджърс го прекъсна:

— Разбира се, че ще те откараме у вас, Челси. Ще се радвам отново да се върна в града. Мразя този свеж планински въздух. Дробовете ми не го понасят.

Челси се намести на задната седалка. Взе две таблетки против главоболие. Майлс й предложи кутия газирана вода. Мигрената започна да минава, но сълзите й не спряха.

— Ей, хлапенце, ще ни наводниш — обърна се към нея Кауфман. — Ако толкова ти е мъчно за момчето, защо избяга от него? Няма да те питам как изобщо си се навила да се омъжиш за Сет Стрикланд, след като си хлътнала по друг мъж.

— Твърде съм разстроена, за да говоря за това — подсмръкна Челси. — А и вие сте последните хора, на които бих разказала как стоят нещата. Не искам историята на личния ми живот да излезе на страниците на вашия жълт вестник, придружена с огромно заглавие и серия интересни снимки.

— Няма да пишем за теб — увери я Майлс. — Така, както се развиха събитията, материалът няма да бъде нито достатъчно интересен, нито достатъчно сърцераздирателен, за да заинтригува читателите ни.

Челси притихна. Отново премисли събитията от последните два дни. Какво беше истинското отношение на Коул към нея? Дали не я беше отблъснал, защото тя самата очакваше такъв развой? Или може би й се щеше да вярва в това, защото не желаеше да приеме факта, че Коул не я обича?

После си спомни как той обикаляше из планината и я викаше. Колко загриженост и страх имаше в гласа му!

— Може ли да спрем до някой телефон? — попита тя. — Мисля, че трябва да успокоя Коул. Да му кажа, че съм добре и че не са ме изяли дивите зверове.

— Добра идея — одобрително кимна Майлс.

— Само не очаквай от мен да те връщам обратно в онази загубена планина — изсумтя Кауфман. — Ако мислиш да се сдобряваш с него, направи го в града, когато ще губиш само своето време и собствения си бензин.

— Нямам намерение да се сдобрявам, просто не искам Коул да прекара нощта в притеснения за мен.

Те видяха телефонна кабина до един крайпътен магазин и спряха. Челси слезе и се отправи към телефона, но внезапно се сети, че не знае телефонния номер на вилата. Оставаше й само едно — да позвъни на Стефани и да й каже, че е на път към дома. Ако Коул се сетеше да се обади на сестра й, щеше да научи новината.

— Челси, къде си? — извика Стефани, щом чу гласа на сестра си. — Коул вече три пъти се обажда да ме пита дали не зная нещо за теб. Побъркал се е от притеснение. Гласът му така е прегракнал от викане, че едва разбрах какво казва.

Челси я успокои, че е добре.

— О, зная, че ти си добре. Уверих Коул, че по-голямата ми сестра умее да се грижи за себе си. — Стефани млъкна и след кратко колебание рече: — Челси, трябва да ти кажа нещо. Мислех, че ще бъде по-добре да изчакам да се върнеш, но може би е по-добре да научиш веднага.

Сестра й дълбоко пое дъх.

— Какво има, Стефани? — попита разтревожено Челси.

— Ще се омъжа. Скоро. По-точно — след два дни… За Сет Стрикланд. — Челси занемя от изненада. Стефани продължи: — Обадих му се в деня, когато ти избяга и му поднесох съжаленията си. Разбираш, че за него и семейството му постъпката ти беше голям удар. Съчувствах на Сет и му казах, че ще се радвам, ако мога да направя нещо за него.

— И той те помоли да се ожените? — Челси почти изкрещя. — Не можеш да го направиш, Стефани! Ти не го обичаш! Нито той тебе. Ти ще…

— Разбира се, че няма — хладно я прекъсна Стефани. — За разлика от теб аз никога не съм мечтала да се омъжа по любов. Ти може и да вярваш в любовта, но аз — не. Единственото, в което вярвам, е брачният договор, който двамата със Сет ще подпишем. А в него няма място за такова илюзорно и субективно нещо като любовта.

— Стеф, това е лудост! Мога да разбера Сет. Той иска да запази репутацията си и ще успее, ако се ожени веднага. Но не вярвам, че този хладнокръвно обмислен брак ще бъде добър за теб.

— Челси, уверявам те, че този брак ще бъде добър за мен във всяко едно отношение! Колкото по-скоро подпишем договора, толкова по-скоро към банковата ми сметка ще бъдат приведени двеста и петдесет хиляди долара. Дори и цял живот да работя, никога няма да видя толкова пари на куп. А сега ще бъда богата! Както винаги съм си мечтала.

Челси си спомни детството им. По празниците Стефани винаги се обличаше като богата дама, а възрастните смятаха, че просто се опитва да изглежда голяма. И когато я питаха като каква се е маскирала, тя винаги отвръщаше:

— Като богата.

— О, Стефани! — изплака Челси в слушалката.

— Челси, аз съм щастлива! — настоя сестра й. — За първи път съм истински щастлива! Мразя да съм бедна, да нося старите ти дрехи, да пестя всяка стотинка.

— Но всичко е минало, Стефани! Ти завърши колеж, намери си добра работа и си независима.

— Вярно е, но това никога няма да ме направи богата. Това, с което наистина ми се ще да се занимавам, е фотографията, но нямам достатъчно средства. А сега, когато ще стана една от семейство Стрикланд… О, аз — член на президентското семейство! — възторжено продължи тя. — Помисли си само за всичките нови дрехи, за приемите и за пътуванията. Не съм ходила никъде, Челси, а Сет иска да ме заведе на околосветско пътешествие! Освен това съм сигурна, че някоя издателска къща ще ми предложи работа като фотограф, което при други обстоятелства никога нямаше да се случи. Новото ми име е Стефани Стрикланд. Звучи богато и могъщо, нали, Челси?

— Който се жени по сметка, не свършва добре, Стефани — промълви Челси.

— По-добре е, отколкото да се ожениш по любов. Виж мама и татко. Твърдяха, че когато са се оженили са били лудо влюбени един в друг. А какво стана?! Разведоха се! Мама се омъжи за Джек от финансови съображения, а татко се ожени за Линда, защото му беше омръзнало да е сам и изпитваше нужда от удобствата, които все пак предлага семейният живот. Да сключиш брак по любов означава да се обречеш на вечно нещастие. Никога не съм искала да загубя ума или сърцето си по някого, Челси.

Челси се опитваше отново и отново да убеди сестра си да се откаже от тази необмислена стъпка, но Стефани изтъкваше необорими доводи. Накрая Кауфман загуби търпение и натисна клаксона на колата.

— Няма да прекарваме нощта тук — провикна се той. — Свършвай и да потегляме.

Челси се вмъкна в колата. Още не можеше да се съвземе от изненадата.

— Разбрах за кого ще се жени Сет Стрикланд — промълви тя. — Ако ви кажа името и адреса й, ще ми обещаете ли да отидете право при нея и да не я оставите намира, докато не ви даде интервю?

— Сладурче, можеш да си сигурна в това! — възкликна Майлс.

Тя им продиктува името и адреса на Стефани и добави:

— Надявам се, след като се срещне с вас двамата, Стефани да познае тъмната страна на славата. Момчета, разчитам да я принудите да каже нещо скандално за Сет Стрикланд. Тогава той ще се откаже от намеренията си да се жени за нея. Ако има някой, който да е в състояние да се справи с тази задача, това сте вие.

— Оценяваме доверието, което храниш към нас, но те уверяваме, че интервюто ще бъде направено с вкус и много стил — отвърна Киърън. — Това е нашият голям шанс, както знаеш и ние няма да го пропуснем.

Въпреки отговора на двамата, Челси продължи да се надява. От „Глоуб Стар Проб“ трудно можеше да се очаква стил и класа.

 

 

Кауфман и Роджърс я оставиха на паркинга пред блока и веднага потеглиха към дома на Стефани. Челси пое към входа и пътьом видя малката си хонда, паркирана на обичайното й място. Спуканата гума беше заменена с нова. Коул се беше погрижил за колата точно както беше обещал. Това не я изненада особено. Той беше човек на действията, човек, който държеше на думата си. Освен когато ставаше въпрос за любов. Челси преглътна сълзите си. Крайно време беше да се успокои и да спре да се тормози за неща, които не можеше да има. Като Коул Тримейн, например.

Тя извади ключовете си и влезе в тъмния апартамент.

Когато очите й привикнаха с тъмнината, Челси тръгна към най-близкия електрически ключ. Внезапно чу тихо щракване. Стаята се обля в ослепителна светлина. Челси едва не извика. Пред нея стоеше Коул. Изглеждаше изтощен.

— Какво правиш тук? Как успя да влезеш? И как пристигна преди мен? — изстреля на един дъх тя.

— Когато Стефани ми се обади, за да ми каже, че се връщаш, аз се свързах с компанията и ги накарах да ми изпратят частния ни самолет — обясни Коул. — От Бабкок до тук се стига много бързо. Имах достатъчно време да се отбия до Стефани и да взема ключовете от апартамента ти. Чаках те. Тя ми каза, че си добре, но исках сам да се уверя в това.

— Защо? — студено попита тя. Не можеше да се примири с мисълта, че е бягала часове наред, за да се натъкне на него в собствения си дом. Може би теорията на Стефани за любовта в крайна сметка щеше да се окаже вярна.

— Тази сутрин край езерото ти ме помоли да не ти позволявам никога вече да избягаш от мен — тихо каза Коул.

Страните на Челси почервеняха.

— Тази сутрин и двамата казахме много неща, които не бяха верни.

— Само аз — прекъсна я Коул. — Ти ми каза, че ме обичаш и наистина е така. Помоли ме да не ти позволявам да ме напуснеш и аз възнамерявам да изпълня молбата ти. Ще подновим старата си връзка, Челси, и този път тя ще завърши с брак.

— Как? Нима забрави за заканата си никога вече да не ми предлагаш женитба? Що се отнася до мен, аз със сигурност няма да ти предложа. Дори не искам да чувам тази дума! Тя е виновна за цялата бъркотия. Ти, аз, Сет, Стефани… — Сега, когато Коул беше тук, беше невъзможно да продължи да таи тревожните новини в себе си. — Стефани иска да се омъжи за Сет Стрикланд — заради това, че е богат и е президентски син. Подготвили са някакъв брачен договор и аз ужасно съм притеснена за нея.

Коул замислено се усмихна:

— Значи затова Стефани беше толкова загрижена и услужлива… Искала е да бъде сигурна, че ще бъдеш изцяло извън играта и няма да се върнеш при Сет.

— Но това е отвратително! — изсъска Челси. — Мислех, че харесваш Стефани.

— Така е. Винаги съм я харесвал. Но това не ми пречи да виждам какво представлява в действителност. Спомняш ли си как преди четири години Стефани силно настояваше да й уредя среща с някой от братята ми?

— Тя си мислеше, че ще бъде забавно две сестри да се срещат с двама братя — хладно отбеляза Челси. — Но твоите братя решиха, че е прекалено малка, за да излизат с нея.

— Не я смятаха за малка. Това беше начин учтиво да й откажат. Никой от братята ми няма да пропусне възможността да излезе с малка красива блондинка като Стефани, освен ако последната не трепери от алчност. Когато стане въпрос за пари, сестра ти направо се побърква. Ние отрано се научихме да усещаме кога една жена е заинтересувана от самите нас и кога — от банковите ни сметки.

— Няма да стоя и да слушам как очерняш малката ми сестра. Искам веднага да напуснеш апартамента ми, Коул!

Коул не помръдна.

— Аз не очерням Стефани, просто не искам да се притесняваш за нея. Тази малка госпожица умее добре да се грижи за себе си.

— Вън! — изкрещя гневно Челси.

— Може ли, преди да напусна жилището ти, да разбера кой те докара дотук? И… дали си ме чула, докато те виках в планината?

— Чух те и много внимавах да не се издам. Около седем часа Кауфман и Роджърс от „Глоуб Стар Проб“ минаха край мен и ми предложиха да ме докарат с тяхната кола. Аз приех. Сега се махай!

— Не и преди да ти кажа, че всичко, което казах днес следобед, е истина. Съжалявам, че те нараних, Челси. Моля те да ми дадеш още един шанс. Обичам те и никога не съм преставал да те обичам!

Тя тъжно го погледна:

— Коул, и преди четири години твърдеше, че ме обичаш, но когато отказах да се оженим на определената от теб дата, ме изостави. Цели четири години не чух дума от теб, въпреки че, както сам призна, си бил доста зает с провалянето на списанието, в което работя. Днес във вилата аз се оставих да ти повярвам отново. Дори ме погледна в очите, когато ми каза, че ме обичаш. А после взе думите си обратно. Сега пак ми казваш… — Тя се отпусна върху канапето и заби поглед в пода. — Не искам да го чувам вече, Коул. Не ти вярвам. Между нас всичко свърши и добре, че е така, защото когато се съберем, представляваме взривоопасна смес.

Тя напрегнато зачака отговора му. Видя, че лицето му се опва и се зачуди дали Коул ще избухне.

— Няма да ни е лесно — внимателно започна той. — Някои двойки се срещат, влюбват се и се женят без особени проблеми или кризи. Ние следвахме по-различен път, но…

— Трънливият път на истинската любов — иронично го прекъсна Челси. — Кауфман и Майлс се канеха да пишат за нас, но после решиха, че историята ни не е достатъчно пикантна за техния вестник.

— Благодарен съм им за тази преценка. — Коул приближи до нея и сложи ръка на рамото й. — Зная, че тази вечер не е много подходящо да говорим за нашето бъдеще, Челси. Ти си уморена, изнервена и наранена. Но искам да ми повярваш, че искрено съжалявам за това, което ти наприказвах днес. Когато разбрах, че си ме изоставила, че предпочиташ да рискуваш и да останеш сама в планината, вместо да се върнеш при мен… — Той млъкна и мъчително преглътна. — Вината е изцяло моя и аз трябва да платя за глупостта си. Но това не значи, че се предавам, Челси. Защото знам, че въпреки гнева и обидата ти продължаваш да ме обичаш. Когато решиш, че съм наказан достатъчно, признай го пред себе си. Тогава отново ще бъдем заедно.

Пръстите му нежно докоснаха шията й. Челси бързо се дръпна встрани.

— Няма да стане, Коул. Този път няма да взема решението си под влияние на сексуалните си желания.

— Не се и опитвам да постигна това. — Той се усмихна. — Не очаквах, че ще предизвикам някаква страст у теб, Челси, но ти инстинктивно ми отговори. Винаги е било така — когато те докосвам, те изпълва възбуда. А твоето присъствие оказва същия ефект върху мен.

— Няма да легна с теб, Коул!

— Мога да те взема на ръце и след десет минути ще бъдеш в леглото с мен. — В гласа му прозираше желанието да направи точно това. — Ти ме желаеш, Челси. — Той обгърна раменете й с ръце и леко я притегли към себе си. — Не се противи, скъпа. Не се бори с чувствата си. Ние си принадлежим.

Нямаше да се поддаде, обеща си Челси. Не можеше да го стори!

— Не искам това, Коул. Върви си. Тази вечер имам нужда да бъда сама.

Коул отпусна ръцете си.

— Направих доста глупости, но това не значи, че съм глупак. Отне ми доста време, но накрая се научих да извличам поука от грешките си. Не мисля да те съблазнявам тази нощ, Челси. Макар, че много ми се иска. — Той се наклони и леко я целуна по челото. — И още нещо. Сгреших, когато си мислех, че мога да отделя любовта от секса. Аз те обичам и ще ти го докажа.

Той се обърна и напусна апартамента й. Известно време Челси стоеше неподвижно, втренчила поглед във вратата. Не можеше да повярва. Беше му казала да си върви и Коул я беше послушал, независимо, че не му се щеше да го прави. Беше казала, че не иска да легне с него и той се беше съобразил с желанието й.

Това не прилягаше много на Коул Тримейн, който тя познаваше. Дали не започваше нова опасна игра?

Всъщност може и да не я желаеше чак толкова силно.

Трудно й беше да повярва на третата възможност — Коул да я обича и наистина да се опитва на дело да докаже любовта си.